Японските кленове са листопадни ниски дървета или храсти, които на височина достигат до 6-8 м, но има и сортове, високи едва 2 м. Растението е много красиво, елегантно, с прекрасна, широка ажурна корона, която може да варира по големина и форма при различните сортове. Има сортове Японски клен с кръгли, чадъровидни и с плачещи корони. Младите клонки са зелени, по-късно стават червеникави. Листата са средно големи, 4 до 12 см дълги, много характерни. Състоят се от 5 до 11 дяла, повече или по-малко ясно изразени в зависимост от сорта. Окраската им може да бъде много различна - от светлоизум-руденозелена до тъмночервена или двуцветна. През есента те се обагрят в топли жълто-оранжеви или пурпурночервени go тъмнокафя-вочервени тонове При диворастящия Acer palmatum листата са червеникави през пролетта, зелени през лятото и оранжево-червени през есента. При отделните сортове обаче промяната може да бъде най-различна. Цветовете на японските кленове са дребни, жълто-зелени или с червеникав оттенък, събрани в щитовидни съцветия. Цъфтят през април-май. През есента се появяват плодовете им крилатки. Растат бавно.
Максимална светлина, включително пряка слънчева. Минимална зимна температура 13°С. През лятото трябва да се полива два пъти седмично, като водата се налива в центъра на растението и се оставя да се стече в почвата. През зимата Тиландзия се полива при пресъхване на горния пласт почва - на 7-10 дни. Растението обича висока въздушна влажност - през лятото да се пръска с бода, но не и през есента и зимата. Само през лятото да се подхранва два пъти месечно. Да се пресажда на две години. Размножава се от издънки при пресаждането.
В Средновековието съществувал обичай клонки от самодивско дърво да се закачат на вратите на къщите за предпазване от зли духове и нечисти сили. Смятало се, че растението притежава силна очистителна и оздравителна енергия и е добре да бъде засаждано около домовете на хората. В келтските традиции самодивското дърво се свързвало със силата на руната Nyd (N), а от клонките му правели вид музикален инструмент. В Русия използвали офиката и в сватбените обреди като символ на семейния мир и щастие. С листата й застилали обувките на младоженците, а плодовете й скривали в дрехите им за защита и берекет.
В родината на Рустифина местното население използвало листата му като заместител на тютюна, а от плодовете му приготвяли освежаваща http://www.blogger.com/img/blank.gifкисела напитка. И днес растението се култивира в някои страни за получаване на дъбилни вещества, които достигат до 25 % от общата листна маса. Кората на корените се използва в народната медицина като кръвоспиращо и бактерицидно средство. На изток, особено в арабските страни и в Кавказ, се отглежда още един вид рус - Rhus coriaria, който вероятно има местен произход. Листата и плодовете му имат леко кисел привкус и намират приложение в кулинарията и хранително-вкусовата промишленост като заместител на оцета и лимона. В древността от плодовете му са получавали червена боя.
Осветление: Всички бербериси са светло - и слънцелюбиви растения. Понасят и известно засенчване, но спират да цъфтят и плодоносят. При недостиг на светлина видовете с пурпурни листа загубват окраската си и позеленяват.
Температура: Зимуват навън без проблем.
Поливане: Издържат на засушаване. Не се нуждаят от поливане.
Засаждане: Не са претенциозни, растат върху всякакви почви, но предпочитат по-сухи и варовити.
Размножаване: Със семена и с резници, които се свалят от растенията през лятото. Семената задължително се стратифицират в продължение на 1-2 месеца.
Особености: Много от берберисите се поддават на резитба и от тях става чудесен жив плет. Резитбата се извършва през февруари-март. През 5-6 години се препоръчва по-ниско подстригване на живия плет, за да се подмладят храстчетата.
Температура: Зимуват навън без проблем.
Поливане: Издържат на засушаване. Не се нуждаят от поливане.
Засаждане: Не са претенциозни, растат върху всякакви почви, но предпочитат по-сухи и варовити.
Размножаване: Със семена и с резници, които се свалят от растенията през лятото. Семената задължително се стратифицират в продължение на 1-2 месеца.
Особености: Много от берберисите се поддават на резитба и от тях става чудесен жив плет. Резитбата се извършва през февруари-март. През 5-6 години се препоръчва по-ниско подстригване на живия плет, за да се подмладят храстчетата.
