Основните форми на ландшафта се разчленяват предимно от растителността. Независимо от това, че тя обхваща по-малка част от повърхността на земята, участието й има решаващо значение за облика на ландшафта. Тя осигурява възможността за съществуване на човека и на животинския свят. Така например не можем да си представим курорта Боровец без съществуващата иглолистна растителност; Лонгоза без дъбовите гори, курорта Дюни без пясъка, ксерофитната растителност по пясъчните ивици на плажовете и др.; италианския ландшафт без пиниите и кипарисите; африканския ландшафт без палмите и др. Също така не случайно преобладаващата растителност в Стара планина е широколистна, а в Родопите е иглолистна и др. Всяко местоположение определя растителната общност.
Планините и долините, горите и стопански площи, шосетата, автострадите, ж.п. линиите, водните източници, селищата и др., всичко това, което виждаме се обединява в определенията за ландшафт.
Адениумът - Adenium. Представлява компактно дръвце, което развива силно задебелени сочни стъбла и формира кау-декс, който служи като резервоар за вода и разтворени хранителни вещества. В природата някои видове израстват до 1 м височина и живеят до 15-20 години. Листата на адениума са тъмнозелени, блестящи и меки като кадифе. Цъфти от пролетта до есента с красиви цветове, обагрени в различни нюанси на розовото червеното, с различни орнаменти. Всеки цвят живее от 7 до 10 дни. По време на цъфтежа адениумите представляват невероятна и странна гледка - едно причудливо оформено стъбло, което в никакъв случай не може да се нарече елегантно, обсипано с облак от красиви цветове в ярки и пищни багри. Има хибриди с кремави, жълти, бели и пъстри цветове. В последните години се акцентира върху създаването на сортове с кафяви, жълти и червени листа.
Всички адениуми са отровни и трябва да се пипат с ръкавици. Попаднал върху кожата, сокът предизвиква раздразнение и трябва бързо да се промие.
Всички адениуми са отровни и трябва да се пипат с ръкавици. Попаднал върху кожата, сокът предизвиква раздразнение и трябва бързо да се промие.
В качеството на такива се използват: пресен компост или глинеста земя (2-3 лопати на 1 кв. м) или стимулатор за компост по инструкции; глинено брашно (бентонит) и салицил на прах (примерно 500 г/кв. м); смесени органични торове - рогово, кръвно, костно брашно (около 200 г/кв. м, или органичен тор (2-3 лопати на 1 кв. м).
Защо в компоста се добавя органичен тор и какво се прави при невъзможност да се намери такъв?
Това се прави с цел обогатяване на органйката с необходимите микроорганизми. Освен това сухите слоеве компост фиксират азота, който се освобождава в големи количества от пресния или течния органичен тор. Ако не разполагате с такъв тор, можете да добавите в компостната купчина химичен катализатор, стимулиращ растежа на бактериите и така да ускорите процеса на разлагане. Нужният ефект се получава, като се напръска компо-стът с екстракти или с извлек от биохумус (продукт от жизнената дейност на червените калифорнийски червеи).
Ако в компоста има много дървесни стружки или слама, можете да добавите азотни торове (например 300 г амониев сулфат на 10 кг стружки). Качеството на компоста забележимо ще се подобри с добавяне на фосфорни торове: 1-2% суперфосфат или 2-4% фосфорно брашно от масата на компо-стирания материал.
При използването на компост за песъчлива почва в него се добавят 0,5-1% калиев хлорид. Прекалено киселият материал за компостната купчина (борови шишарки, торф) може да се неутрализира, като се добави вар или дървесна смола (10 кг на 1 кв. м).
Защо в компоста се добавя органичен тор и какво се прави при невъзможност да се намери такъв?
Това се прави с цел обогатяване на органйката с необходимите микроорганизми. Освен това сухите слоеве компост фиксират азота, който се освобождава в големи количества от пресния или течния органичен тор. Ако не разполагате с такъв тор, можете да добавите в компостната купчина химичен катализатор, стимулиращ растежа на бактериите и така да ускорите процеса на разлагане. Нужният ефект се получава, като се напръска компо-стът с екстракти или с извлек от биохумус (продукт от жизнената дейност на червените калифорнийски червеи).
Ако в компоста има много дървесни стружки или слама, можете да добавите азотни торове (например 300 г амониев сулфат на 10 кг стружки). Качеството на компоста забележимо ще се подобри с добавяне на фосфорни торове: 1-2% суперфосфат или 2-4% фосфорно брашно от масата на компо-стирания материал.
При използването на компост за песъчлива почва в него се добавят 0,5-1% калиев хлорид. Прекалено киселият материал за компостната купчина (борови шишарки, торф) може да се неутрализира, като се добави вар или дървесна смола (10 кг на 1 кв. м).
Отглеждането става чрез разсад или по вегетативан път чрез части от коренището, но се практикува по-рядко, тъй като не е особено сигурно. Семената за отглеждане на разсад се сеят в края на месец април в открити лехи при условията на интензивно слънчево греене. За осигуряване на разсад за 100 кв.м площ са необходими 5-6 г семена. Важна грижа е редовно поливане и подхранване с размит във водата оборски тор. През есента стъблата се изрязват на 3-4 см над почвата, лехата се почиства, прекопава и в това състояние презимуват. При по-ниски температури се покриват със слама или сух оборски тор.
Най-добри резултати се получават при засаждане на едногодишен разсад. Разсаждането се извършва колкото е възможно по-рано напролет, преди да е започнала вегетацията на растенията. Използват се само растения, които имат добре развита коренова система. Избраното за целта място, трябва да бъде изо-рано през есента на дълбочина 30-40 см и наторено с 500-700 кг угнил оборски тор, 4-5 кг суперфосфат и 2-3 кг калиев сулфат за 100 кв.м площ. През пролетта се подравнява много добре, след което се дуващи се широки (1.1 м) и тесни (40 см) ленти. Почвата от тесните ленти се изкопава на дълбочина 40 см и се натрупва върху по-широките. Така се образуват канавки, които се посипват в основата с угнил оборски тор или компост и се накопават на дълбочина 10-15 см. Растенията се засаждат в средата на канавката, по едно на разстояния 40-50 см върху купчинка от примесената с оборски тор почва, като корените се разполагат равномерно и свободно. Засадените растения се покриват с 4-6 см почва, така че пъпките да се намират на дълбочина 10-15 см под повърхността.
Най-добри резултати се получават при засаждане на едногодишен разсад. Разсаждането се извършва колкото е възможно по-рано напролет, преди да е започнала вегетацията на растенията. Използват се само растения, които имат добре развита коренова система. Избраното за целта място, трябва да бъде изо-рано през есента на дълбочина 30-40 см и наторено с 500-700 кг угнил оборски тор, 4-5 кг суперфосфат и 2-3 кг калиев сулфат за 100 кв.м площ. През пролетта се подравнява много добре, след което се дуващи се широки (1.1 м) и тесни (40 см) ленти. Почвата от тесните ленти се изкопава на дълбочина 40 см и се натрупва върху по-широките. Така се образуват канавки, които се посипват в основата с угнил оборски тор или компост и се накопават на дълбочина 10-15 см. Растенията се засаждат в средата на канавката, по едно на разстояния 40-50 см върху купчинка от примесената с оборски тор почва, като корените се разполагат равномерно и свободно. Засадените растения се покриват с 4-6 см почва, така че пъпките да се намират на дълбочина 10-15 см под повърхността.
Елементите на ландшафта са както следва:
• Гори, естествени формации, голи и пустеещи места и др., в зависимостта и състоянието на рас-тителната покривка в различните райони.
• Морета, езера, реки, потоци, извори, блата, сухи и безводни райони и др., в зависимост от водните из-точници.
• Ниви, ливади, пасища, залесителни, излетни, индустриални, селищни и други райони, в зависимост от стопанската дейност на човека. Към тях се прибавят и техническите обекти, като шосета, ж.п. линии, отводнителни системи, микроязовири, язовири и др. Между всички тези елементи се срещат и редица преходни.
• Гори, естествени формации, голи и пустеещи места и др., в зависимостта и състоянието на рас-тителната покривка в различните райони.
• Морета, езера, реки, потоци, извори, блата, сухи и безводни райони и др., в зависимост от водните из-точници.
• Ниви, ливади, пасища, залесителни, излетни, индустриални, селищни и други райони, в зависимост от стопанската дейност на човека. Към тях се прибавят и техническите обекти, като шосета, ж.п. линии, отводнителни системи, микроязовири, язовири и др. Между всички тези елементи се срещат и редица преходни.
като едногодишно градинско растение у нас от дълги години се отглежда видът Impatiens balsamina, известен още като султанче. Като саксийно многогодишно растение за отглеждане в стая се култивира африканският вид Impatiens walleriana, като някои от многобройните му сортове се използват през пролетта и лятото в паркове и градини като едногодишни растения за зацветявания на бордюри и оформяне на цветни фигури.
Синтетика, стъкло, пластмаса, трудно гниещи отпадъци (кости, сланина, лой), кухненски отпадъци от варене, които могат да привлекат вредни насекоми и да издават неприятен мирис, болни растения и осеменени бурени. А освен това - цитрусови, тъй като те окисляват компостира-ния материал и купчината се оказва непривлекателна за дъждовните червеи. Всеки отделен слой компост се зарива със земя или компостен стимулатор. Допълнително върху него се поръсват компостни добавки. Това ускорява процеса на гниене и насища компоста с хранителни вещества.
Едно растение - сукулент, с импозантен вид, приличащо на бонсай, но не е. Наричат го с поетичните имена „роза на пустинята", „импалска лилия", „звездата на Абисиния" и др. За пръв път растението е намерено от европейците на Арабския полуостров и в Централна и Южна Африка.
Encephalartos villosus Разпространен е в източната част на Капската провинция и провинция Натал, Южна Африка.Този Bug също няма надземно стъбло. Листата и шишарките му са no-дълги и сочни от този на предидущия вид.
Encephalartos altensteinii Притежава цилиндричен ствол висок до 4 м, в редки изключения до 7 м. Това е най-често отглежданият като декоративно растение енцефалартус. Шишарките му са огромни - 40-50 см дължина и 30 см ширина и достигат до 40 кг.
Encephalartos horridus Стъблото е no-закръглено, широ-коцилиндрично. Листата са покрити с восъчен налеп.
Encephalartos caffer Това е един от най-бавнорастящи-те, но и най-дълговечни енцефалартуси. Може да достигне възраст от 500 години. Сърцевината на стъблото му е била източник на скорбяла за населението в по-стари времена. От там идва местното име на растението „хлебно дърво".
Encephalartos transvenosus Това е един от най-високите енцефалартуси, чието стъбло достига височина от 13 м.
Encephalartos natalensis Има много ограничен ареал на разпространение - единствено в провинция Натал. Любопитен е с това, че по стъблото му често се заселват епифитни растения, което му придава доста причудлив вид.
Encephalartos altensteinii Притежава цилиндричен ствол висок до 4 м, в редки изключения до 7 м. Това е най-често отглежданият като декоративно растение енцефалартус. Шишарките му са огромни - 40-50 см дължина и 30 см ширина и достигат до 40 кг.
Encephalartos horridus Стъблото е no-закръглено, широ-коцилиндрично. Листата са покрити с восъчен налеп.
Encephalartos caffer Това е един от най-бавнорастящи-те, но и най-дълговечни енцефалартуси. Може да достигне възраст от 500 години. Сърцевината на стъблото му е била източник на скорбяла за населението в по-стари времена. От там идва местното име на растението „хлебно дърво".
Encephalartos transvenosus Това е един от най-високите енцефалартуси, чието стъбло достига височина от 13 м.
Encephalartos natalensis Има много ограничен ареал на разпространение - единствено в провинция Натал. Любопитен е с това, че по стъблото му често се заселват епифитни растения, което му придава доста причудлив вид.
След реколтирането и отделянето на зелените части от растенията и плевелите семената се обгазяват против граховия зърнояд. Използва се Фостонксин 10 таблетки от препарата за 1 тон семена. Необходимо е да се спазва инструкцията за работа при обгазяване на семената.
Полският грах се използва основно за фуражни цели. Той се добавя към нискобелтъчните храни за животните. Основното предназначение на градинския грах е използването му като храна за хората. Значителна част от произведените зелени семена са суровина за консервната промишленост. Увеличеният интерес на консервната индустрия през последните години доведе до увеличаване на посевната площ и на производството на грах за замразяване, консервиране в кутии и други.
Полският грах се използва основно за фуражни цели. Той се добавя към нискобелтъчните храни за животните. Основното предназначение на градинския грах е използването му като храна за хората. Значителна част от произведените зелени семена са суровина за консервната промишленост. Увеличеният интерес на консервната индустрия през последните години доведе до увеличаване на посевната площ и на производството на грах за замразяване, консервиране в кутии и други.
