Болестите по лозята - Сиво гниене

Сивото гниене по лозата (Botritis cinerea Persoon f. Vitis Klebahn.) най-често се появява във фенофаза "цъфтеж". Върху цветовете и цветните дръжки се образуват кафяви петна, които се покриват със спорите на патогена. Тези признаци са известни като ранно сиво гниене. Но най-типични и силно изразени са пораженията по зърната в периода около узряването. Върху тях се появяват бледокафяви петна, от които кожицата се свлича лесно. Патогенът обхваща бързо целия грозд и преминава на съседните. При по-висока влажност нападнатите растителни части се покриват с обилно сиво спороношение. При суша повредените растителни части се мумифицират.

Пръсканията срещу сивото гниене започват непосредствено след цъфтежа, ако времето е хладно и дъждовно; също след градушки и преди затваряне на грозда. При нормални за месеца метеорологични условия лозята се третират от прошарване на гроздето. Срещу сивото гниене са регистрирани фунгицидите: Куадрис 25 СК- 0,075%/ 21 дена карантинен срок/; Суич 62,5 ВП-0,08%/ 35 дена/; Тирам 80 ВГ- 0,4%/ 21 дена/; Топ плюс 70 ВП- 0,1% /14 дни/; Топсин М 70 ВП- 0,1%/ 14 дни/; Шавит Ф 71,5 ВП-0,2%/ 20 дни/; Шавит Ф 72 ВДГ- 0,2% / 20 дни/.

Брашнеста мана по лозята

При развитие на брашнеста мана /оидиум/ (Uncinulo necator BurrilI) зърната се нападат от отделяне на ресата до прошарването им. Ако са поразени в по-ранна фаза, те обикновено засъхват на чепките или падат върху почвата. При по-слаба степен на нападение петната по зърната влошават външния вид на гроздето за консумация, а нападнатите дръжки на листата и чепките стават чупливи. Втората критична за развитие на оидиума фаза е от цъфтежа до затваряне на чепките.

Пръсканията срещу болестта продължават през месеца, като се комбинират с тези срещу маната с регистрираните фунгициди: Ардент 50 СК- 0,02%, Байфидан 250 ЕК- 0,01%, Бампер 25 ЕК - 0,02%, Куадрис 25 СК-0,075%/ и срещу мана/, Систан супер 24 ЕК- 0,01%, Строби ДФ-0,02%, Топаз 100 ЕК-0,015%,Топ плюс 70 ВП-0,1%, Шавит 25 ЕК - 0,01% и други.

Росен - Dictamnus albus

Росенът - Dictamnus albus, е многогодишно тревисто растение от семейство Седефчеви - Rutaceae. Образува мощно разклонено, вдървеняло коренище и многочислени, гъсто овласинени стъбла, които достигат на височина до 80-100 см. Листата са сложни, нечифтоперести, приседнали и приличат на листата на ясена. По повърхността им могат да се видят множество черни точковидни жлези, които излъчват силно ароматно етерично масло. В горещо време растението отделя толкова голямо количество етерично масло във въздуха около себе си, че той може да се възпламени от клечка кибрит. При това самото растение не изгаря. По тази причина някои автори предполагат, че росенът е растението от Стария завет на Библията - горящият храст, от който Мойсей чул гласа на Бога. Етеричното масло е силно токсично и мирише неприятно, леко напомняйки миризмата на канела. То може да предизвика алергии и изгаряне при съприкосновение с кожата, промяна в пигментацията и временна загуба на чувствителност.

Цветовете на ресена са много красиви, неправилни, двуполови, с по 5 чашелистчета и венчелистчета и дълги елегантни тичинки. Те са многочислени, едри и събрани в класовидни съцветия на върха на стъблата. Венчелистчетата са бели, розови или червеникави, с по-тъмни жилки. Плодът е разпуклива кутийка, която съдържа няколко черни блестящи семена. Цъфти през май до юни-юли, а семената узряват през август-септември. През това време кутийките се разпукват, като изстрелват семената на 3 м разстояние. По това време растението отделя и най-голямо количество етерично масло.

Черна елша - Alnus glutinosa

Обитава цяла Европа, Кавказ, Северна Азия, Япония. В България се среща покрай реките, в низините и долния планински пояс, от 0 до 1000 м, почти навсякъде в страната. Понякога образува труднопроходими храсталаци.

Тя е стройно широколистно дърво, до 35 м високо, с красива, тяснопирамидална корона и тъмнокафява до черна силно напукана кора. Младите клонки на черната елша са силно лепкави, голи. Листата й са дълги 4-9 см, закръглени или обратнояйцевидни, назъбени, върхът им е клиновиден. Мъжките и женските цветове са събрани в съцветия - реси. Женските реси са по-къси и наподобяват миниатюрни зелени шишарчици. По-късно те вдървесиняват и в тях са разположени плодовете - дребни орехчета с малка кри-латка. Черната елша живее до 100-150 години и нараства бързо, особено между 5-ата и 20-ата си година. Тя е силно сенкоиздръж-лива, но не понася заблатени почви. Цъфти през април.

Див рожков / Cercis siliquastrum

Разпространен е на Балканския полуостров и в Средна Азия. У нас се среща по Черноморското крайбрежие, в Североизточна България и в източната част на Стара планина от 0 до 500 метра надморска височина. Близо до Велики Преслав се намира и резерватът Патлейна с единственото естествено находище на див рожков у нас. Той е сред редките растения в страната и като такъв фигурира в Червената книга.
Заради ярките си ефектни цветове дивият рожков е широко използван като парково дърво. Предпочита светли и слънчеви местообитания, сравнително топлолюбив и сухоустойчив е. Не е претенциозен по отношение на почвата. Добре се развива и върху каменисти и варовити терени. При продължителни студове под -20° част от клонките измръзват. Младите растения не понасят пресаждане и често загиват.
У нас като декоративно растение се отглежда още канадският церцис - С. canadensis, който произхожда от Северна Америка. Той е по-студоустойчив от европейския церцис, цъфти по същото време, но цветовете му са с по-ниски декоративни качества.
Още за Див рожков.

Бреза / Betula pendula

Разпространена е в Европа, Мала Азия, Кавказ и Западен Сибир. У нас се среща от 100 м надморска височина до горната граница на гората във всички планини.
Описани Обикновената или бялата бреза - Betula pendula (В. alba), е високо до 30 м дърво, с изящна, ажурна корона и бяла кора, която се лющи на хоризонтални ивици. Принадлежи към семейство Брезови - Betulaceae. Тя е пионерен вид, т.е. един от първите, които се заселват върху оголените от пожари и сечи горски площи. Младите клонки на брезата са тънки и увиснали, сякаш „плачущи", листата са сърцевидни или ромбовидни, със силно назъбен край. Цъфти през пролетта. Мъжките цветове са събрани по много в дълги съцветия, наречени реси. Женските съцветия са по-малки и кълбовидни. Характерният бял цвят на брезовата кора се дължи на веществото бетулин, което се намира в нея. Брезата живее от 90 до 120, рядко 150 години. Тя расте бързо, особено в първите десетилетия.

Еделвайсът - Leontopodium alpinum

Еделвайсът е разпространен в скални пукнатини и труднодостъпни места в алпийския и субалпийския пояс на планините в Южна Европа, Алпите, Хималаите и Сибир при надморска височина около 2800 м. Той е глациален реликт, което означава, че е бил разпространен през ледниковия период и днес е оцелял само по високите части на планините. У нас се среща в планините Пирин и Средна Стара планина. В старопланинския резерват Соколна се намира най-ниско разположеното му естествено находище в света. За пръв път еделвайсът е намерен у нас през 1898 година от българския ботаник Иван Урумов в района на Троянския балкан, под връх Козята стена. По-късно там е създаден резерват „Козя стена" специално за опазване находището на еделвайса.
Еделвайсът принадлежи към семейството на Сложноцветните растения - Asteraceae. Той е многогодишно тревисто растение, което образува плътни, сиво-бели туфи, високи до 15 см. Листата му са ланцетни, събрани в приоснов-на розетка. На края на неразклоненото стъбло са разположени цветовете, събрани в съцветие кошничка. Няколко такива кошнички образуват „цвета" на еделвайса. Отстрани те са заобиколени от тесни прицветни листа, които му придават характерната звездовидна форма. Вътре в средата на съцве-тието са разположени тръбестите двуполови цветове, чийто завръз е недоразвит и те изпълняват функцията на мъжките цветове, носители на тичинките. По края на съцветието са разположени нишковидните женски цветове. Еделвайсът цъфти от юни до август.
Цялото растение е покрито с гъсти сребристи власинки, които го правят бяло, пухкаво и нежно. В превод от немски думата еделвайс означава благородно бял, а латинското наименование на растението -Leontopodium alpinum, се превежда като „лъвско краче" (от гр. leon - лъв и podion - лапа). Власинките съдържат клетки, изпълнени с въздух, които отразяват слънчевите лъчи и изпълняват защитна функция.
Благодарение на тази своя „дрешка" еделвайсът оцелява при страховитите виелици и ниските зимни температури по планинските върхове. Тя го предпазва и от горещите лъчи на жаркото слънце през лятото. Гъстото овласиня-ване намалява изпарението на вода почти наполовина.

От какво се нуждае градината през лятото

В средата на лятото цветната градина е най-красива, но за това трябват много грижи.

ПОЛИВАНЕ
През лятото най-важното в цветната градина е редовното поливане. Най-добре е да правите това рано сутрин, за да се ограничи изпаряването. В никакъв случай обаче не преполивайте! За да запазите влагата, разстелете 1-2 пръста тор върху почвата, което ще задържи влагата и в същото време ще обогати почвата.

ПОПЪЛНЕТЕ ПРАЗНИТЕ МЕСТА
Много от цветята, които цъфтят по-рано през лятото, вече прецъфтяват и остават голи участъци. Можете да ги запълните, като първо отрежете прецъфтелите стъбла и поставите на празното място саксии с разцъфтели бегонии, мушката и други дългоцветни видове. Посейте семената на цветята, които бързо се развиват, за да имате цветове през есента. Това са преди всичко цинии и невен.

ПОЧИСТВАЙТЕ ПРЕЦЪФТЕЛИТЕ ЦВЕТОВЕ
Почистването на растенията от мъртвите цветове се прави, за да се предизвика нов силен цъфтеж през есента. От това най-много се нуждаят розите. Успоредно с почистването направете и подрязване до 4-5-ото листо, за да стимулирате избуяването на филизи. Същото направете и с хризантемите.

СЪБЕРЕТЕ РЕЗНИЦИ
Сега е времето да размножите онези цветя, които ще красят градината ви през есента. Вземете резници от многогодишните карамфили, маргарити, ирис, здравец, върбинки. Засадете ги във влажен перлит и ги запазете за края на есента.

Не преполивайте кученцата

Antirrhinum - по-известен като кученце, се отглежда лесно в дворовете и има продължителен цъфтеж - от юни до първите слани. Препоръчително е да не се отглежда като многогодишно растение. Можете да размножите кученцата вегетативно, чрез стъблени резници, разделяне на старите растения или със семена.
Цветето расте добре на всички видове добре наторени и обработени почви. Обича огрените от слънцето места, цъфти и на полусянка, но не и на сянка. Поливайте го редовно, като внимавате да не прекалите с влагата, защото това се отразява на качеството на цветовете.
Още информация за кученце цвете

Какво трябва да знаете мястото за Дзен градина

В този стил може да бъде оформен целият двор или само едно малко пространство, например задният двор. Според специалистите е добре преди да оформите градината, да се посъветвате със специалист по фън шуй. Много важен елемент в оформлението на джез градина е пясъкът. Запасете се с достатъчно пясък или чакъл, които са водещи в тези градини. С тези елементи се запълва определената от вас форма с дебелина поне 5 см. Ако пластът е твърде плитък, ще изглежда грозно, след като се обработи с греблото.

Сортове ябълки - Пилот

Сортът е създаден в Институт по овощарство в гр. Дрезден, Германия по пътя на сложна кръстоска. Плодовете му зреят в края на септември - началото на октомври. Съхраняват се до април. Те са средно едри, закръглено конич-ни, изравнени по форма и големина. Плодовата кожица е жълто-зелена покрита до 90% от оранжево-червени ивици и повлекла. Плодовото месо е златисто, сладко-въз-кисело, много плътно при беритбата нежно и сочно след лагеруване,
Дървото е с умерен растеж, родовито, слабо чувствително на струпясване. Опрашва се добре от Айдъред, Глостер 69, Грени Смит, Златна превъзходна.

Цветя за градината - Ириса - размножаване

Ирисите се размножават през няколко години чрез разделяне.

За получаване на качествени рязани цветове се използват луковици с обиколка над 10 см или с обиколка не по-малка от 8-10 см. Те се засаждат и отглеждат на открито, както зюмбюла, лалето и други луковични цветя. Засаждс се рано през есента, за да се вкс ренят и да покарат още преди д настъпят студовете. Късно засадените луковици дават дребни цветове на къси дръжки.

Корените на ириса с взаимно свързани с всянд отделно цвете. Размножаването става, като с помощта на вила изкопае корените на 5-6 ириса после ги разделите поотделно. След това отрежете дългите листа на всяко едно стъбло почти до корена. Засадете всяко отделно цвете на различно място. Знейте, че дупката, която сте подготвили за корените, трябва да е много дълбока. Поставете всеки корен така, че горната му част малко да се подава над земята. След засаждане полейте, но внимавайте не преовлажните почвата. Прекалената влага ще пречи на израстването ириса.

Японската Мушмула / Eriobotrya japonica

Японската мушмула / Eriobotrya japonica / принадлежи към сем. Rosaceae и е близък родственик на ябълката.
През последните години у нас често се предлага посадъчен материал от нея. Поради екзотичния освежаващ вкус на плодовете, вечнозелените листа и красивия хабитус, японската мушмула се радва на засилен интерес от страна на българските овощари и любителите, които искат да имат в дворната си градина декоративен тип овошки. Позната е и с името малтийска слива.
Произхожда от Югоизточна Азия, Хималаите, Източен Китай, и Северна Индия, а в Япония се култивира от древността. Среща се във всички средиземноморски страни и по черноморското крайбрежие на Кавказ. Широко разпространена е в Австралия и някои райони на САЩ.

Единични дървета се отглеждат и у нас на открито в Петричко и по Южното Черноморие. Вече доста хоби-градинари отглеждат японската мушмула като саксийна култура, с прибиране на закрито през зимата.
Плодовете на японската мушмула узряват прем май, юни и юли, което е сериозно предимство за пазара през тези месеци, когато свежите плодове са малко. Те са много сочни, тежат средно от 30 до 80 г, кожицата им има красив оранжево-жълт цвят и е тънка като на сливите. Плодовото месо е ароматично, сладко, топящо се със специфичен вкус, наподобяващ нещо средно между ябълка и кайсия. Съдържа 82-96% вода, 10-14% захари, 0,2-7% ябъл-чена киселина и др. Преработва се в желета, сладка, сокове. Семената се ползват за приготвяне на ликьори с бадемов привкус, листата се употребяват в народната медицина против кашлица.
Японската мушмула е вечнозелено дърво, достигащо височина до 6-8 м или храст с гъста, кръгла, компактна корона. Листата са красиви, продълговато овални с дължина до 25 см и ширина 5 см. От горната страна са лъскави и зелени, а отдолу сиви, тъй като са покрити с гъст мъх.

Цветовете са бели, двуполови и събрани на кичури до 30 по върховете на леторастите. Те излъчват приятен аромат и са медоносни. Растението е самоопрашващо се, но при кръстосано опрашване плододава по-добре. В зависимост от сорта цъфти през октомври, декември, като цъфтежът продължава около месец и половина.
Плодовете са с яйцевидна кръгла форма с големина на орех до кокоше яйце, събрани до 12 на кичур. Във всеки плод има от едно до няколко едри семена.
Дърветата встъпват в плододаване към 5-ата и 6-ата година след засаждане. Средните добиви от дърво са 60-80 кг след встъпване в пълно плододаване към 10-ата година.
Сортовете се разделят на ябълковидни и крушовидни със светли месести и оранжево-месести плодове. По черноморското крайбрежие на Кавказ /Абхазия, Аджирия/ се отглеждат местни сортове със сравнително по-висока студоустойчивост. Интересни са китайските едроплодни сортове с тежина на плода, достигаща до 150 грама.
Един от най-добрите китайски сортове е среднозреещият Цетмумс.

Сортове ябълки Джонаголд u вариетети / Джонаголд / Ню Джонаголд

Сортът Jonagold е американски, получен от кръстоска на Златна превъзходна с Джонатан. Плодовете са едри, закръглено конични със срок на зреене към края на септември.Те са със зелено-жълт основен цвят, покрити с светлочервени ивици. Плодовото месо е кремаво, сочно, сладко, ароматично с отлично качество. Дървото е с умерена растежна сила и формира закръглена корона. Сортът е триплоиден и е лош опрашител. Добри опрашители за него са дърветата от сортовете Червена превъзходна и нейните вариции, Айдъред, Флорина, Глостер 69, Грени Смит.
Това оцветяване на този сорт се счита като недостатък. Това е наложило да се работи за получаване на плодове с по-интензивна цветова гама и с вкусовите качества на Джонаголд. В резултат световната селекция е получила някои нови форми на основния сорт като Ню Джонаголд. Джонаго-ред, Джонаред, Джоналициус и др.

Градински цветя Незабравки - Myosotis L.

Родът обхаваща над 40 вида едногодишни, двугодишни и моногогодишни ниски растения с красиви цветчета, обагрени в синьо, розово, бяло. Цветчетата са събрани в гроздовидни съцветия. В декоративното цветарство най-голямо значение за европейските страни имат видовете, които се размножават със семена и се отглеждат като двугодишни растения. Познати са десетки сортове с обилен цъфтеж. Засяването на семената става през юли - август в студен парник (леха). Младите растения се пикират също в студена леха на разстояние 10-15 см. През септември - октомври се засаждат на постоянно място, на разстояние 20-25 см. Всички видове предпочитат полусянка, но успяват и на пълно слънце. Ефектни в комбинация с луковични цветя с пролетен цъфтеж нарциси, лалета и др. Използават се за бордюри в алпинеума или самостоятелни компактни цветни лехи.

Дзен градина - място за медитация

Градината дзен, дълбоко почитана в японската култура, е място за медитиране.

Японската градина дзен става все по-популярна у нас. Обяснена по най-прост начин, тя се състои от парчета скали, малки камъчета, вода и дървета. Основното при тях е, че те са изключително малки, но въпреки това създават невероятното усещане за контакт с природата. Но в този вид градина е въплътена и специална философия.
Самият произход на думата дзен идва е древноиндийски и означава "мисля". В тази градина човек разсъждава за своя живот, почива далеч от всяка суета и медитира.
Ако искате да имате такова специално място във вашия двор, на практика можете да я разположите почти върху всеки един терен - голям или пък малък.

Родопска хаберея сиаивряк

Родопската хаберлея или сиаиврякът - Haberlea rhodopensis, е едно от най-древните растения в европейската флора. Съхранила се е единствено на Балканския полуостров - балкански ендемит. Принадлежи към сем. Gesneriaceae - Геснериеви. Това уникално растение за пръв път е намерено в Родопите, из сенчестите, влажни, скалисти долове между Асеновград и Бачково. По-късно находище на силивряк е открито и в Стара планина. Доктор Имре Фривалдски, унгарски ботаник и ентомолог, който пръв събрал и определил хаберлеята, я нарекъл на своя учител - ботаника Карл Хаберле, и планината Родопи.

Днес находища на това красиво растение са намерени още на територията на Предбалкана, Средна гора и в Тракийската низина при надморска височина до 2000 м.

Див рожков - дъвото на Юда

Cercis siliquastrum представлява красиво дърво или храст, висок до 8-18 м, с кълбовидна корона и стъбло, покрито с тънка черна кора, която с възрастта се напуква. Принадлежи към семейството на Бобовите растения - подсемейство Цезалпиниеви - Cesalpinioideae.
Листата на церциса са прости, бъбрековидни и целокрайни, отгоре тъмнозелени, отдолу сивкави, кожести. Цъфти рано напролет, през март-април, месец преди появата на листата. Цветовете са тъмнорозови или розово-виолетови, събрани в снопчета по 3-8 цвята. Нямат аромат. Цъфтежът продължава около месец. Характерна за церциса е каулифло-рията - цветовете и по-късно плодовете са разположени направо върху по-старите клони и стъблото на дървото. Смята се, че така те стават по-достъпни за опрашителите. Плодът е плоска, червеникавокафява бобова шушулка, дълга 10 см и широка 2 см. В нея са разположени 8-10 елипсовидни, тъмнокафяви семена с твърда обвивка. През есента листата се обагрят в светложълто. Церцисът е бавнорастящо дърво. Живее до 100 години.

Айлант / AILANTHUS ALTISSIMA

Произхожда om Китай. Всички го наричат Дърво на боговете. То е бързорастящо и достига на височина до 25 м. Има много рядка, разклонена корона. Кората му е гладка, при възрастните деървета тя е слабо напукана и сиво-кафява. Листата са съставни от 10-15 двойни листчета. Цъфти с жълто-зелени цветове през юни-юли. Плодовете му са неправилно ромбоидни крилатки, които се задържат почти през цялата зима. Обича слънчево място. При много студени зими младите клонки измръзват.
Вирее на слабопесъчлива, свежа и лека почва. През октомври се събират семената, чрез които се размножава, но за предпочитане е да се използват издънки. Много трудно се премахва от място, на което се е настанил. Листата му намират голямо приложение в кожарството поради високото съдържание на дъбилни вещества. Дървесината се обработва добре и се използва за производство на мебели, много добре се полира.

Явор / ACER

Acer cissifolium


Произхожда от Европа и Кавказ. Достига на височина до 30-50 метра и има обратно яйцевидна корона. Кората му се отделя на много тънки плочици и има тъмносиво оцветяване. Листата са му прости и дълги 8-16 см. Отгоре са тъмнозелени, а отдолу сиво-зелени. Есенната им багра е златист ожълта. Цъфти след разлистването с жълто-зелени цветове през месец май. Предпочита слънчево място, като в млада възраст понася и засенч-ване. Не понася сух и замърсен въздух. Страда от късните пролетни студове. Плодовете са с две крилца. Почвите, на които расте, трябва да са богати на хранителни вещества, дълбоки и задържащи влага. Размножават се със семена, които се събират през септември. Не са подходящи за озеленяване в близост до големи промишлени предприятия със силно замърсяване. Трябва да се има предвид, че в зряла възраст образува голяма корона. Яворът е с твърда дървесина, има приложение в стругарството. Птичият явор има много красив фладер.

Дзен градина - смисъл и история

В основата на дзен градината стоят дзен свещеници от Китай и Япония, чието влияние е много силно върху жилищното строителство и градинарството. В обителите на тези монаси има красиви градини, за направата на които не се използват растения, а голи скали, които изобразяват Вселената като микрокосмос. Някои дзен градини включват детайли, оформени от пясък. В една от най-известните градини в Киото е изобразена представата за "всеобщата фундаментална истина" под формата на океан с разпръснати из него острови, които са направени от комбинация на скали и бели обли камъчета. Градината дзен, дълбоко почитана в японската култура, е място за медитиране.

Дърветата имат нужда от подхранване

През юли е добре да подхраните семковите и костилковите овощни дървета. Това Ще стимулира развитието на цветни пъпки през следващата година, които се образуват тъкмо през този период.

Трябва да наторите не само палметните, но и всички други овощни дръвчета. Разпръснете тор в зоната на периферията на короната и извън нея така, че да се паднат по 50-60 г изкуствен тор на квадратен метър. Добре е да го накопаете, а ако почвата е суха, и да полеете, за да ускорите проникването на хранителните вещества до кореновата система на дръвчето. От торенето през юли имат полза и плодовете, които се намират още в растеж - те наедряват.

Рози в саксия

Отглеждани в саксии, розите изискват повече грижи, но пък създават неповторима обстановка в жилището. Освен че според сорта трябва да съобразявате големината на саксията, ще трябва да използвате подходяща почвена смес. Тя трябва да е богата на хранителни вещества и леко пропусклива. Препоръчват се различни рецепти, но една от най-сполучливите е от 2 части чимовка, 2 части добре разложен оборски тор, 1 част листовка и 1 част пясък.
Най-подходящият срок за засаждане е през есента или през пролетта. Коренчетата предварително се подрязват, а надземната част се оставя на 3-4 пъпки. Над отворчето на саксията поставете парченце за дренаж. След това поставете 1 -2 см пласт от пясък и тогава почвената смес. Около коренчетата я уплътнете добре. Оставете около 2 см до върха на саксията свободни. Веднага полейте.

АНАНАС В САКСИЯ

НАСТАНЕТЕ ГО ВКЪЩИ, ЗА ДА ПОЛУЧИТЕ И ПЛОД
Ананасът е сред най-впечатляващите южноамерикански плодови култури, които са прекрачили атлантическата водна шир и сега са намерили широки обятия в Азия, Австралия и в старата Европа. Той е дете, което е израсло в неособено приятни и екологични условия за живот - почти полупу-стинни, с много леки, почти бедни, слабо кисели почви /рН до около 6.2/. Растението не може да се развива нормално ако няма известна доза ниски температури. Ананасът не се плаши от сухите тропически условия, но има нужда от поливане в някои фази от развитието си. Не може да се размножава чрез семена, а само вегетативно чрез отрязани издънки, разклонения или върхове на плодовете. Плодът на ананаса представлява "грозд" от голям брой малки истински плодчета, които са слепени плътно в една обща маса, с тегло от 1-8-12кг. Плодът е много сочен изключително сладък, приятно възкисел, специфичен по аромат и има подчертано освежаващ вкус.

Видове цветя - ГУЦМАНИЯ

ГУЦМАНИЯ (ПУРПУРНА ЗВЕЗДА) GUZMANIA
Гуцманията принадлежи към семейство Бромелиеви (Анасонови). Родът включва около 150 вида. Растението произлиза от тропическите гори на Централна и Южна Америка.
Растението достига до 45-50 см височина. Цветовете са бели или жълти, а листата са заострени, с формата на меч, твърди и жилави.
Гуцманията цъфти почти половин година и е популярна с красивите си и актрактивни съцветия. Това растение няма бодли и е много подходящо за отглеждане при стайни условия, но се развива добре и в градината. Обича влажни полусенчести места, без пряка слънчева светлина. При отглеждане на закрито се нуждае от 15-18 часа светлина на ден.
Размножава се чрез издънки, които се взимат след преминаване на цъфтежа.
Трябва да се внимава с поливките, защото ако се преовлажни, страда от гъбни болести и гниене на короната. Напада се от бромелиева щитоносна въщка, акари и бели мушички.

Основните грижи за лука

Лука който се отглежда за глави (кромид и чесън) е поддържане на рохкава и чиста от плевели почва, подхранването и борбата е болестите и неприятелите. Окопаванията се правят след вдигане на росата, за да се намали опасността от появата на мана. Преди всяка почвообработка е желателно да се извърши подхранване с амониева селитра - около 15-20 g на линеен метър. До края на юни трябва да се направи и една поливка с норма 40-45 л/кв.м. При засушавания се полива с по-малки дози вода, но по-често. Срещу маната, трипса и луковата муха могат да се използват препаратите "Ридомил цинеб" - 0,3 % и "БИ-58" - 0,08 % към които се прибавя прилепител (0,05%).

Овошки - Круша гигант

Един френски сорт круша носи името "Красавицата от Ан-жу". Казват, че по красота никой друг сорт не може да се мери с него, Но тук красотата отстъпва на заден план пред тежината на 1 плод. Колкото и да не е за вярване - един крушов плод от този сорт може да тежи цели 3 килограма! По същото време обикновените круши в магазина тежат около 200-300 грама, и то от едрите сортове.

Гигантският плод на "Красавицата от Анжу" сияе обагрен в благородно жълто с яркочервена руменина. Отначало, когато този сорт се е появил, плодовете му естествено предизвикали фурор и възхищение, Поднасяли ги на специални приеми. Един плод заемал цяла фруктиера. Обаче възхищението бързо се сменяло с разо-чаровние, когато гостите все пак се решавали да опитат плода, Под ярката кожица се спотайва съвършено безвкусна плодова маса, Суха и безвкусна като презряла репичка, крушата гигант напомня на диетична каша за бебета. На шега, крушата - красавица начичат още "храна за очите".

Съобразявайте се с типа почва

Често цветята в градината не се развиват добре, защото не сме ги засадили на точното място. От това дали почвата е по-суха, или по-влажна зависи всичко. Подбирайте растенията според условията. Например на суха почва добре се развива юката, която оформя красива туфа с грамадно съ-цветие в кремави цветове.

Поливайте узряващите домати

Последните дни на юли започва беритбата на средно ранните сортове домати. В този период не трябва да допускате засушаване, за да не се влоши тяхното качество. Много е важно да няма резки колебания в почвената влага, защото има опасност цветовете да изресят и да се оформят по-малко плодове.
Ранните сортове през този период се поливат през 4-6 дни в зависимост от почвата, а средноранните - през 6-8 дни.

Не закъснявайте с беритбата на босилека

Босилекът за прясна консумация се бере по време на цъфтежа. Не пропускайте да го оберете навреме, защото в този момент миризмата му е най-силна.
Ако искате да го съхранявате изсушен, веднага след беритбата трябва да го разстелете на вестник. Друг добър начин за изсушаването му е изрязаните до корена стъбла да се завържат на малки китки и да се окачат на проветриво и сенчесто място. Ако късате листенцата от стъблата, сушете ги върху сито. Добре изсушените листа от босилек се съхраняват в затворени стъклени буркани или в хартиени пликове.

Поливане на пипера през лятото

ПИПЕРЪТ СЕ ПОЛИВА, КОГАТО ЛИСТАТА ПОТЪМНЕЯТ
Пиперът се полива само когато е необходимо. Най-сигурният признак, че има нужда от вода, е потъмняването му. Докато започне беритбата, пиперът се полива, когато целите растения потъмнеят, не трябва да се допуска. Увях-ването на листата по обедно време не е сигурен признак, че има нужда от вода. По правило пиперът се полива 3-4 пъти преди първата беритба с интервал 12-15 дни. Количеството на водата трябва да е умерено, за да не се изстудява почвата. Започне ли беритбата, се полива по-често.

Грижа за зеленчуците в градината през Юли

ДОЛНИТЕ ЛИСТА НА ЦЕЛИНАТА СЕ ИЗРЯЗВАТ
Когато долните листа на растението започват да остаряват и загрубяват, те трябва да се отстранят. Тази операция е много необходима, защото стимулира оформянето на по-гладки коре-ноплоди. Целината - Apium graveolens е един от най-богатите на витамини зеленчуци.

Как се оформя короната на смокинята?

Смокинята - Ficus carica, може да се формира по няколко начина - като едностъблено дърво, полухрастовидно (с няколко стъбла), със стелеща се корона или да се отглежда като издън кова култура.

При нашите климатични условия е най-добре тя да се отглежда като полухраст с няколко стъбла. За да се оформи по тази начин, в годината на засаждането растението се прерязва ниско - на 1-2 пъпки над повърхността на земята. През следващата пролет от покаралите леторасти се подбират 4-5 за формиране на стъбла. През третата година на всяко стъбло се оставят по 2-3 външни клончета за изграждане на скелетните клони.

Любителите овощари могат да формират смокинята и със стелеща се корона, която се опазва по-лесно от измръзване. За целта след засаждане растението се оставя да се развива свободно. През есента то се навежда в хоризонтално положение, като се прикрепва с колчета. През следващата есен се подбира една от развилите се издънки за втори основен клон и тя се навежда по същия начин, но в обратна посока. През следващите години се извършва редовна резитба, като развилите се многобройни леторасти се разреждат на разстояние 15-20 см и също се навеждат.

Всяка есен основните стъбла се затрупват с почва - около 20 см над наклонените клони. През пролетта почвата се отстранява и се изравнява с терена. Подходящи за формиране на стелеща корона са сортовете с рехава корона, слаб растеж и почти хоризонтално растящи клони, каквито са "Далматинска44, "Брън-суик", "Бяла италианска" и др. Ако непокритите с почва клончета измръзнат, от останалата част от дървото покарват достатъчно леторасти, които обилно плододават.

Цветни тонове в градината

Съчетавайте цветята във вашата градина в правилните тонове - мислете за хармонията на цвета.
При многогодишните цветя е възможна комбинацията тон в тон. Например засадете цветя, които цъфтят в различни гами на розово. Именно те отлично се съчетават с някои лилави цветове. Подходящи растения за тази цветна комбинация са флоксът, рудбекията, лавандулата, аубри-ета, тера, армерия, агератум, кларкия и много други видове.

Декоративни дървета - Аризонски кипарис Cupressus Arizonicae

Cupressus Ahzonica достига на височина до 20 метра. Короната му е конусовидно закръглена. Клонките са разположени в различни посоки. Те са къси, закръглени, гьлъбовосиви. На края са по-тънки и четириръбести. Листата са дребни, заострени, слабо назъбени, със зелена до белезникава окраска. Те са плътно прилепнали към клонките. На тръбната си страна имат дълбока надлъжна бразда и ясно забележима жлеза.
Шишарките на Аризонския кипарис са дребни, топчести до 2 см в диаметър; отначало са синкаво-зеле-ни, а при узряване стават червеникаво-кафяви. Снабдени са с къси дръжки и 6-8 многоъгълни шишаркови люспи с дебело твърдо шип-че. Под всяка люспа се развиват 8-10 червено-кафяви семена с дебело крилце на края.

Аризонският кипарис е топлолюбив и сухоустойчив вид, невзискателен към влажността и плодородието на почвата. При - 20°С се появяват повреди по клонките, които се възстановяват сравнително лесно. Температури под - 25°С са гибелни за кипариса. Младите фиданки са значително по-чувствителни към студовете и се нуждаят през зимата от защита.
В България Аризонският кипарис плодоноси обилно и дава кълняеми семена. Пониците развиват четири котиледона.
В паркоустройствената практика са известни две форми на Cupressus Arizonica - С. A. f. BONITA - с по-едри, но с неясно изразени шипчета на шишарките и C.A.f. СОМРАСТА - с кръгла корона.
Като по-студоустойчив вид от обикновения кипарис /Cupressus semper-virens/ Cupressus Arizonica заслужава да бъде по-широко внедрен в нашата озеленителна практика.
Аризонският кипарис може да се използва за озеленяване в представителните паркове и градини, в мемориалните паркове, спортните комплекси, градските градини, районните паркове, лесопарковете, жилищните комплекси, вилните парцели, дворните пространства в населените места и др., предимно като солитери, групи и алейно засаждане.

Болест по делфиниума - Антракноза

На листата и от двете страни се появяват мнгобройни тъмни петна, които отначало са дребни, но след това нарастват и нек-ротират голяма част оттъкъните. При силно нападение листата преждевременно засъхват и опадат. Инфекцията се запазва в растителните остатъци, затова е добре нападнатите растения да се отскубнат и изгорят извън градината. При забелязване на първите признаци на болестта, се пръска с фун-гициди против гъбни болести - Ди-тан - 0,3, Манкоцеб - 0,2% и др.

Сортове ябълки Чадел

Сортът е сръбски получен от кръстоска на Джонатан със Златна превъзходна. Плодовете са средно едри до едри изравнени по форма и големина. В условията на България зреят в края на септември и се съхраняват до март.
Плодовата кожица е жълтеникава, покрита със златисто-червен покровен цвят. Месото е сладко-кисело, нежно, сочно с много добро качество.
Дървото е с умерена растежна сила. Родовито. Формира закръглена и рехава корона. Слабо чувствително на струпясване. Опрашва се добре от сортовете Златна превъзходна, Грени Смит, Флорина, Айдъред.

Болестите по лозата - Мана

През юни продължава борбата срещу болестите по лозата
• Маната (Plasmopara viticola Berlese et De Torn') е първата по икономическо значение болест за лозата, а най-критичен период от фенологичното й развитие за инфекции е от мсовия цъфтеж до големина на зърната, колкото грахово зърно. И през юни продължават профилактичните пръскания с медсъдържащи средства, защото променливото време с чести превалявания и интензивен растеж на лозите създават предпоставка за проява на болестта. Използват се някои от следните фунгициди: Бордолезов разтвор -1%, Купроцин - 0,4%, Купроцин супер - 0,4%, Купро 50 ВП-0,25%, Купроксат ФЛ - 0,3%, Куп-роксил 48 ВП-0,25%, Купрол 50 ВП-0,25%, Куп-росейт 45 ВП- 0,4%, Купросейт голд 45 ВП-0,25%, Фунгуран ОН 50 ВП-0,15%, Косайд 101 ВП-0,1%, Косайд ДФ-0,18% и други. При поява на първи признаци от мана - характерните бледозелени, кръгли петна, наричани мазни петна, се пръска с един от фунгицидите: Акробат МЦ- 0,2%, Валсалаксил МЦ 72 ВП-0,25%, Икуейшън про - 0,04%, Манекс С-8 ВП-0,15%, Манколаксил 72 ВП- 0,25%, Микал флаш - 0,3%, Ридомил голд - 0,25%, Рубин 72 ВП- 0,25% и други.

Съвети за красива градина - обработка на почвата

Летните обработки са много важни
С летните обработки в лозето се цели да се унищожат плевелите и да се избегне напукването на почвата при продължително сухо време.
Те се извършват плитко - на 5-7 сантиметра. Броят им зависи изключително от заплевеля-ването на почвата.
Те трябва да се насрочат така, че да не се допуска развитие на плевелите, които са сериозни конкуренти на лозата
по отношение на влагата и на хранителните вещества в почвата.
Освен това плевелите създават благоприятни условия за развитието на редица болести. Същевременно не бива в лозето да се извършват ненужни обработки.
Трябва да се следи за появата на пукнатини в по-тежките почви, като своевременно се разрохква повърхността им.

Грижа за карфиолът през лятото

КАРФИОЛЪТ ОБИЧА ШЕРБЕТУВАНЕ
Грижите за късното цветно зеле, което са засажда на постоянно място в края на юни или началото на юли, приличат много на грижите за главестото зеле. Подобно на него, карфиолът обича редовното поливане, което е от голямо значение за оформянето на главите. Полива се 1-2 пъти седмично. Добре му действа оросяването с маркуч. Разликата е тази, че цветното зеле не трябва да се окопава много на дълбоко, защото има сравнително плитко разположени корени. През лятото трябва да се подхрани с 1,2 кг - 2 кг амониев нитрат на 100 кв. м и 1-2 шербетувания.

Подхранване на бамята.

БАМЯТА СЕ ПОДХРАНВА С АМОНИЕВ НИТРАТ
Бамята се засява в началото на юни и пониква след 15 дни.като трайно завяхване Отначало расте бавно, но след като установите, че растенията са укрепнали, правите първото окопаване. Тя трябва да се подхранва и с амониев нитрат. За 100 кв. м посев са ви необходими около 2 кг. Когато плодовете започнат да се оформят, трябва редовно да поливате, за да станат по-нежни и вкусни.

Смолотечение

Много често по скелетните клони и ствола на дърветата започва да тече смола. Това явление не е никак безобидно и е сигнал, че са настъпили сериозни нарушения в условията на отглеждане на овощните дървета. Една от причините за смолотечението могат да са по-високи подпочвени води, неблагоприятен химичен състав на почвата, ниски зимни температури, вирусни болести и пр. Всичко това може да се установи след сериозен научен анализ, но тъй като в любителските градини това не е икономически изгодно, защото обикновено там не се отглеждат много овошки, най-доброто решение, за да помогнете на дърветата, е да изрежете мястото на смолотечението.
Важно е да знаете, че се реже с остър нож до здрава тъкан и след това раната се замазва с овощарски мехлем.

Шибой - Matthiola В.

Шибоят е едно от най-старите цветя, отглеждани у нас. Сега предлаганите сортове обаче са изключително красиви, повечето кичести, с много наситени багри. Двугодишните шибои се различават от едногодишните със своя по-буен ръст и много по-едри цветове. Рзмножаването им става със семена, които се сеят на открито през юни-юли, но на полусянка. Растенията се пикират на същото място докато са още малки. Понасят температури до няколко градуса под нулата, затова в края на есента се изваждат с пръст около корените и се засаждат в саксии. Саксиите се държат в студени помещения или оранжерии. През зимата се поливат оскъдно, проветряват се и по възможност им се осигурява повече светлина. През февруари се поставят в умерено топли помещения и се поливат редовно. Тези растения зацъфтяват още през март. Някои от двугодишните шибои не понасят презасаждане, затова се сеят директно в лехата - през май или септември. Посевът се прорежда и му се осигурява редовно поливане и плевене. Зацъфтяват през април - май на следващата година.

Дигиталис, Напръстник - Digitalis L

Двугодишният дигиталис (напръстник) произхожда от Западна Европа. Отдавна е предмет на усилена селекция и от него има чудесни сортове с най-различна багра и шарка на цветовете. Цветовете имат къса дръжка и са събрани на върха на стъблото (достига до 1,3 м) в едностранен грозд, леко извит надолу. Баграта варира от розово, бяло до охреховожълто и др., като при повечето сортове цветовете са богато точковидно напръскани отвътре. Дигиталисите се размножават само със семена. Поради малките им размери те се засяват в лека почвена смес. Това се извършва в терини или в парник от април до юни, на сенчесто място, дите растения също се пикират на сянка във вко-ренилище. Там се доотг-леждат и през есента се засаждат на постоянно място на разстояние 20-30 см. Предпочитат слънчево изложение и влажни почви. Зацъфтяват през юли - август на следващата година.

Градински цветя със сеитба през юли

Незабравки - Myosotis L
Роодът обхаваща над 40 вида едногодишни, двугодишни и моногогодишни ниски растения с красиви цветчета, обагрени в синьо, розово, бяло. Цветчетата са събрани в гроздовидни съцветия. В декоративното цветарство най-голямо значение за европейските страни имат видовете, които се размножават със семена и се отглеждат като двугодишни растения. Познати са десетки сортове с обилен цъфтеж. Засяването на семената става през юли - август в студен парник (леха). Младите растения се пикират също в студена леха на разстояние 10-15 см. През септември - октомври се засаждат на постоянно място, на разстояние 20-25 см. Всички видове предпочитат полусянка, но успяват и на пълно слънце.

Да опазим плодовете от късното кафяво гниене

При влажно и горещо време наблюдавайте за появата на първите симптоми.

Късното кафяво гниене (Monilinia fructigena) е широко разпространено заболяване по овощните растения.
Повреди се наблюдават от наедряването на плода до неговата консумация. По кожицата се явяват кафяви петна, които се разрастват и могат да обхванат целия плод. Повредените тъкани са кафяви и изгнили. Болният плод окапва или се запазва по клонките и се мумифицира. Когато плодовете са на кичури, патогенът преминава от един плод на друг и ги заразява. След изтичане на инкубационния период те се покриват с туфи от конидионосците и конидиите на гъбата.
Гниенето много често започва от рани, често около повреди, направени от плодовите червеи. При плодовете с по-тънка кожица заразяването се извършва и направо през здравите тъкани. По-нататък болестта се предава контактно на съседните здрави плодове. Поради това тази болест се проявява много силно при овощни видове и сортове, които формират плодовете си в кичури или гроздове.
Късното кафяво гниене е в състояние да се развива върху всички овощни видове. По-голямо предпочитание проявява към ябълката, крушата, дюлята, сливата, прасковата, нектарината, заразалата и кайсията. Сравнително по-рядко напада джанката, черешата, мушмулата, бадема, лешника, ягодата и лозата.
БОРБА
При поява на първите симптоми и влажно време пръскайте с един от следните препарати: байкор 300 ЕК - 0,15%, роврал 25 ФЛО -0,2%, роврал 50 ВП - 0,15%, топсин М 70 ВП - 0,15%.
ВАЖНО!
Задължително спазвайте карантинния срок, посочен на опаковката.

ЗЕЛЕТО СЕ ЗАГЪРЛЯ НЯКОЛКО ПЪТИ

Сезонни грижи за зеленчуците
По време на растежа, обикновено 20-25 дни след засаждането, най-старите листа на зелето започват да съхнат, постепенно окапват и стъблата му се оголват. Затова зелето трябва да се загър-ли, и то няколко пъти. Правилно е загърлянето да се прави след поливане или дъжд.

ЗЕЛЕНИЯТ ФАСУЛ ИСКА РЕДОВНО ПОЛИВАНЕ

Сезонни грижи за зеленчуците
Зеленият фасул е много взискателен към почвената и въздушната влага и не може да се отглежда при неполивни условия. Трябва да знаете обаче, че в различните
фази от своето развитие растението се нуждае от различно количество вода. Така например по време на цъфтежа и оформянето на бобовете той е най-чувствителен към засушаването и ако не се полива, цветовете му могат да опадат, а вече пооформилият се боб да загрубее.
Но прекаленото поливане също не е желателно, особено ако температурата на въздуха е малко по-ниска, което също може да доведе до окапване на цветовете.

Подпрете клоните на ябълките

От тази операция най-много се нуждаят онези овощни дървета,
които имат по-едри плодове.

С подпирането на клоните се цели да се предотврати не само отчесването, но и да се осигури по-добро огряване на плодовете от слънчевите лъчи.
За целта можете да използвате естествени чатали или специално изработени метални Т-образни подпори. Вторите са по-трайни, но при тях съществува риск да наранят клоните, затова трябва да ги "омекотите", като използвате малки парчета от стари автомобилни гуми.
Още по-ефикасни са железните куки. Тяхната дължина може да бъде от 20 до 80 см. По форма те са противоположно извити в двата края, което ги прави по-устойчиви при закачването. Но за да не наранят клоните, на тях също трябва да постави "омекотител". Най-добре е да наденете парче от стар гумен маркуч. Куките се поставят в короната на дървото така, че да обхванат онези два клона, които са застрашени от счупване. Не е необходимо тези куки да се махат през зимния период, защото те могат да предпазват клоните от счупване, особено когато има обилен снеговалеж. Друго предимство на куките е, че не пречат при обработка на почвата така, както пречат обикновените подпори.

Манголдът е шампион по витамини

Манголдът е листен зеленчук, който все по-често се отглежда в градините. Причина е, че е богат на много витамини А и С, минерални соли и каротиноиди, които запазват здравето на очите. Растението има изправена розетка, силно разклонен корен, едри и къдрави листа, чиито дръжки могат да бъдат червени или жълти. Съществува листен и дръжков манголд. Листата се използват като на спанака - за приготвяне на супи, салати, пюрета, а дръжките се готвят като аспержите. Растението се засажда през пролетта и при добри грижи може да изкара цялата зима. През първата година от засаждането си образува корен с разклонения и розетка от листа, а през втората година - цветоносни стръкове и семена.
Манголдът обича умерената почвена и въздушна влажност. Нуждае се от богата на хранителни вещества почва. На лека бедна на органични вещества почва, както и на тежка глинеста почва листата му стават груби и влошават вкусовите си качества.
Най-подходящият сорт за нашите условия е "Лукулус", който е дръжков манголд.

Идеи за красива градина - Избирайте растения с декоративни листа

Не само красивите цветове, но и листата на растенията са много важни. Те могат да придадат на градината много ефектен вид, дори и след като цветето прецъфти. Затова комбинирайте растения, чиито листа са красиво нарязани. За полусенчести места много подходящо е астил-бето, което цъфти с различни цветове от юни до август. Неговите листа, изрязани като брюкселска дантела, чудесно се съчетават с яркозелените листа на хостата, което е истинска класика.

Как до предпазим хвойната (смриката) от пожълтяване

Хвойната, позната и като обикновена смрика, все по-често се използва в озеленяването на градините и алпинеумите. За съжаление обаче тя страда от прякото попадение на слънчевите лъчи и реагира с пожълтяване на игли-ците, особенно в края на пролетта. За да бъде защитена от пригор, необходимо е преди всичко да се засади на правилното място. Препоръчва се засаждане на "пълзяща сянка", която да пада върху растението в средата на деня. По-добре е да се засади на място, което се огрява от слънцето или само сутрин или само вечер, а не през целия ден. Ако и това не е възможно, използват се различни защитни материали. От южната страна или над растението може да се сложи защитен щит или тента (марля, стара прозрачна завеса, специално засенчващо платно и др, монтирани на рамка).

Пирамидалните високи хвойнови храсти могат да бъдат предпазени, ако се загънат в ефектни ленти от прозрачна материя, създаваща разсеяна сянка. По-късно, през лятото, материята се сваля и растението привиква към интензивното слънчево греене. С нарастване на възрастта на хвойните, нараства и тяхната устойчивост към слънчев пригор. Като правило стелещите се форми са по-устойчиви на слънчево изгаряне.