Идеи за красив дом, цветя и градина

Във фаза наедряване зърната на гроздето започва борбата срещу сивото гниене, както и срещу неприятелите - акари и гроздови молци.

Сивото гниене е една от най-вредните болести по лозата. Причинява се от специална гъба. Болестта може да се види по всички растителни части. Първоначално по леторастите, цветните дръжки, по-рядко по листата се появяват кафяви петна. Най-характерни и силно изразени са пораженията по зърната в периода около узряването. Върху тях се появяват бле-докафяви петна, от които кожицата лесно се олющва. Паразитът много бързо обхваща целия грозд и преминава на съседните. Особено е опасно при влажно време - нападнатите растителни части се покриват със сиви спорички, а при суша мумифицират.
Имайте предвид, че наличието на повреди от градушка, лозови молци, физиологично напукване, брашнеста мана, както и лошата манипулация засилват развитието на болестта.

За да се предпазите от тази напаст, е необходимо да обезпечите всички условия за добро проветряване на растенията както чрез своевременно извършване на зелените резитби - филизене, кършене и култучене. Добре е и да направите обезлистване - тоест да премахнете листата в зоната на гроздовете в периода на избистря-не и прошарване на зърната.

Когато има обилни дъждове, направете беритбата на гроздето във възможно най-ранни срокове, за да се намалят загубите от сиво гниене.
При влажно и дъждовно време се прави и химичен контрол - непосредствено след прецъфтяването, след градушка, при наедряване на зърната, но преди затваряне на гроздовете и при избистряне и прошарване на зърната.

Използват се препаратите бенлейт ВП-0,1%, ефомил 50 ВП - 0,1%, топсин М 70 ВП - 0,1%, фундазол 50 ВП - 0,1% и др. Задължително е да преустановите пръскането 2-3 седмици преди беритбата.
Ето още един препарат за борба със сивото гниене по лозята.
Приложение на Сребърник
Това е едно от най-красивите растения в нашата алпийска флора. Освен че е прекрасно стелещо се и почвопокривно растение и цъфти с красиви цветове, сребърникът има и декоративни съплодия във формата на кръгли пухчета.
Видът има много разновидности, които се срещат в природата. Макар и труден за размножаване, той има бъдеще като декоративно растение, особено в алпинеумите на колекционерите.
Зелена елша - Alnus viridis
Произход и разпространение.
Тя е европейски ендемит и е разпространена в планините на Балканския полуостров, Алпите и Карпатите. У нас се среща на територията на Рила, Пирин, Западните Родопи, Средна и Западна Стара планина и Витоша от 1300 до 2100 м надморска височина.
Описание. Представлява храст, който достига на височина до 4 м. Многото му стъбла образуват гъста, компактна корона. Младите клонки са овласинени, а пъпките на листата слабо лепкави. Листата са с дължина 2,5-6,5 см, закръглено яйцевидни или елиптични, силно заострени, двойно назъбени. Листната петура отгоре е яркозелена, а отдолу матова, като покрай жилките е леко овласинена. Мъжките цветове са реси, а женските наподобяват шишарки.
Приложение.
Зелената елша е студоустойчива и влаголюбива. Тя изпълнява важни защитни противоерозионни, снегозадържащи и влаго-охраняващи функции. Дървесината й няма промишлено значение.
Забележка.
Когато се опитвате да ги различите, обърнете внимание на формата и големината на листата, овласиняването и лепка-востта, цвета на кората.

Род Daphne наброява около 50 вида растения, разпостранени в района на Евразия. От тях у нас се срещат ~Т D. mezereum - обикновено или пролетно бясно дърво, вълче лико - в субалпийския пояс на всички наши планини, Daphne blagayana - благаево бясно дърво -балкански ендемит, рядък и защитен от Закона за биологичното разнообразие вид, характерен само за Троянския балкан, D. спеогит - ниско бясно дърво, рядък и защитен вид - Средна и Западна Стара планина, Пирин, Конявска планина, D. oleoides - маслиноподобно бясно дърво, рядък и защитен вид - в Стара планина, Родопите, Пирин, Славянка и Беласииа, D. pontica - странджанско бясно дърво, рядък и защитен вид - само в Странджа, D. laureola - лавроподобно бясно дърво, рядък и защитен вид - Врачански балкан и над с. Бачково в Родопите. Бясното дърво расте като подлее в иглолистни или смесени гори. То обитава сенчести места с богати почви. Обикновено расте във вид на единични екземпляри, разположени на голямо разстояние един от друг.
Всички видове от рода са силно отровни не само при поглъщане, но и при досег до кожата или при вдишване на сухи разпрашени останки от листата, кората или цветовете. Тук ще се спрем на обикновеното бясно дърво, тъй като то е най разпространено и е добре да бъде разпознавано.
Името му „вълче лико" се дължи на извънредно жилавата и здрава кора, която прави почти невъзможно откъсването на клонки. А защо вълче е ясно - заради съдържащите се силно токсични вещества.

Независимо от страшното си име, растението е много красиво. То представлява многогодишен листопаден храст до 1 м височина, със сиво-кафява кора. Листата са събрани по върховете на клонките, последователно разположени, обратнояйцевидни, почти ланцетни. Цветовете са разположени от 2 до 5 в пазвите на миналогодишните, вече опадали листа, тръбести, розови и много ароматни. Ароматът напомня този на зюмбюла. Характерна за бясното дърво е каулифлорията - цветовете са приседнали направо върху клонките и стъблото. Цъфти през май до юни преди появата на листата. През есента се появяват яркочервените плодчета с големина на вишна. Те са силно отровни за човека, но това не пречи на доста видове птици да си хапват от тях.
Медуница - Pumonaria officinalis

Медуницата - Pumonaria officinalis, принадлежи към семейство Boraginaceae. Наричат я още меча пита, меча стъпка, червена игличина, маремче. Представлява многогодишно тревисто растение с дебело пълзящо коренище. Стъблото е леко оребрено. Листата са продълговато-яйцевидни или елиптични, целокрайни, с бели или бле-дозелени петна от горната страна, със сърцевидна основа. Цялото растение е гъсто покрито с груби жлезисти власинки. Цветовете са тръбести, събрани в щитовидни съцветия на върха на растението. Забележителното при медуницата е, че те променят окраската си по време на цъфтежа. Първоначално наситено розови, по-късно след опрашването те стават пурпурни и накрая виолетови и сини. Нектар отделят само розовите. По едно и също време на едно растение могат да се видят цветове с различна окраска, което ги прави много ефектни. Механизмът на това явление е свързан с изменение на киселинността в цветовете, което предизвиква промяна в пигментите. Смята се, че това улеснява привличането на насекомите опрашители. Цъфти през април-май. След прецъфтяване ниско долу до корена се развиват едри, широки елипсовидни листа, изпъстрени със светли петна.
Латинското наименование на означава "вечно жив". Растенията заслужават напълно това си име растат при най-сурови условия - суша, студ, липса на почва и силно слънце. След престой на малка листна розетка от вида ресничест дебелей за около 40 дни под огромната тежест на хербарийната преса, в пълна тъмнина и между вестници, изсмукващи влагата, листата на розетката загубват напълно хлорофила си, но се запазват живи. Засадената след това в саксия розетка се възстановява, расте, а на следващата година цъфти с многобройни цветове! Наистина са вечно живи! На какво се дължи тази издръжливост и жизненост на дебелеца? Розетката се състои от 30-80 тлъсти сочни листа, излизащи от късо стъбло, на върха на което през целия вегетационен период израстват разположени спираловидно нови листа, а старите, лежащи на почвената повърхност, постепенно изсъхват и умират. В листата се натрупват вода и хранителни вещества, които растението използва през летните жеги. При всички видове листата са покрити с плътна кожи-ца, с малък брой устица, което намалява изпаряването на водата, а някои видове са покрити с власинки, които играят същата роля.
Бодливо грозде - касис
Защо падат листата на бодливото грозде?

За да падат листата на бдливото грозде, това означава, че то е болно. Четири са болестите, които могат да причинят падане на листата - американска брашнеста мана, антракноза, ръжда и септиороза. И трите болести са гъбични. Ваша е задачата да установите от какво точно заболяване страда вашето насаждение. Ако е ръжда, антракноза и септиороза, рано през пролетта напръскайте с 1% бордолезов разтвор, ако е американска бращнеста мана, след прецъфтяването пръскайте с рубиган.
РАЗМНОЖАВАНЕ НА РОЗИ ЧРЕЗ ЗЕЛЕНИ РЕЗНИЦИ
Размножаването на розите чрез резници не е най-лесната техника, но с помощта на следните съвети е възможно да успеете.
Размножаването чрез зелен резник се състои в пресаждането на една розова клонка и стимулирането й по подходящ начин, така че да се развият корени. По този начин ще получите цвете, идентично на растението-майка, което ще се развива от същите корени. Добре е да знаете, че по-голямата част от розите на пазара са присади, които поникват върху корените на друг вид роза, т.е. - размножаването е станало чрез облагородяване.
Обикновено розите се продават като присади, за да бъдат цветята по-жизнени.
Въпреки че технологията за стимулиране на корени от зелен резник е проста, при розите не винаги е толкова лесно. Някои видове рози могат да развиват корените повече месеци. А при други видове е просто трудно. Трябва да отделите резника в точния момент, да уцелите точната влажност, да го посадите в специален субстрат. Но, от друга страна, има видове, който пускат корени за по-малко от 10 дни. Наистина зависи от случая и не съществуват книги, с които бихте могли да определите трудността или да изчислите за колко точно време вашите резници ще пуснат корени.
Така или иначе специалистите съветват дебютантите да започнат с някои от следните видове рози -пълзящи, миниатюрни, покривни, увивини. По принцип хибридите (чайни и други модерни рози) са по-привлекателни, но издръжливостта им рядко е добра.
ананас
Най-лесният начин да си завъдим ананас у дома е като отрежем върха на купения свеж, но здрав плод, непосредствено под основата на листната розетка. Полученият "резник" се оставя на масата без никакво мокрене, без замърсяване за период от 5-6 часа, но може да остане така и за 24 часа. На сянка, но без въздушно течение. След това отрезът се намокря с разтвор на калиев перманганат и след просъхването се посипва с прах от дървени въглища или със сяра на прах. Приготвя са малка саксия. Дъното и се покрива с 1-1.5-2см пласт от счукани керемиди или тухли или много едър пясък. Приготвя се рохкава, пясъклива почва /от листовка плюс малко кисел торф и рохкава градинска почва, обогатена с 10-1 5% зрял оборски тор/. Така приготвената почвен смес се насипва с притъпкване в приготвената саксия до около 1см от ръба й, но най-горният слой /около 2-З см/ трябва да е от по-богата на пясък, торф и листовка смес. След това направете трапчинка върху повърхността на почвата, която да е дълбока около 1см и с около 1.5см по-широка от диаметъра на отреза. Поставете резника от ананаса в дупката с отреза надолу, като го закрепите с камъчета или с подпорни пръчици. Оставя се така без поливане, докато започне растежът на корените. По-бързо прерастване на корените ще започне ако цялата саксия се покрие с прозрачна найлонова торбичка.

Почвата може периодически да се навлажнява през отвора на саксията на дъното. Но не трябва да се допуска премокрянето. Вкореняването започва след около един месец.

След този период започва поливане, но без да се преовлажнява. Влажността на почвата трябва да е толкова, че един-два дни след поливането почвените частици вече да не се слепват. Новата поливка се прави след като малко почва, стисната с ръка, се разсипва веднага.

Растението трябва да се постави на място без пряко слънце. Трябва са е достатъчно топло: лете 28-ЗО С, зиме -не по-ниско от 18С. Оптималната температура на развитие да е 24-27.
Грешки при отглеждането на доматите
Много често доматите оформят по-малко цветове и некачествени плодове, което се дължи на неправилно отглеждане.

ЗАСАЖДАНЕ НА СЕНЧЕСТО МЯСТО
Доматите са изключително светлолюбиви растения. Те не понасят никакво засенчване и затова не трябва да се засаждат под овощни дървета. Ако това правило не е спазено, стъблото става прекалено високо, междувъзлията са удължени, а листата - бле-дозелени.

ПРЕКАЛЕНОТО ПОЛИВАНЕ
Известно е, че доматите са взискателни към почвената влага. Всяко едно засушаване предизвиква спиране на растежа, из-дребняване на плодовете и появата на върхово гниене. Всичко това кара много любители градинари да поливат доматите прекалено често, и то с големи дози вода. В резултат на голямата почвена влага растенията прерастват и не дават добри добиви.

ПО-ГОЛЕМИ ДОЗИ ТОР
Доматите реагират положително при наторяване с органични и минерални торове. Нуждата от хранителни вещества е най-голяма по време на плододаването, но рязкото отклонение в нормите води до буен растеж, при който
доматите залагат първото си съцветие след 10-12-и лист, вместо след 8-9-и. Можете лесно да познаете дали сте пренаторили вашите домати по листата. Сигурен признак за това са тъмнозелените листа и прекалено мощното стъбло.

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ХОРМОНАЛНИ ПРЕПАРАТИ
Много производители, които искат да спечелят бързо от продажбата на едри домати, използват хормонални препарати с по-висока концентрация.
Ако някой ви е препоръчал хормоналните препарати за стимулиране растежа на доматите, използвайте ги пестеливо. Трябва да знаете, че при увеличение на дозата и концентрацията листата на доматите се деформират към нер-ватурата.

ЗАСЯВАНЕ НА СТАРИ СЕМЕНА
Стара практика е любителят градинар да засява в градината си семена, които лично е събрал от предишната година.
Много често обаче не се отчита фактът, че при някои вискостъблени сортове (най-често холандски) се получава разпадане във второто поколение, което води до оформянето на високо и здраво стъбло с дребни и безвкусни плодове.
Билки в градината - РИГАН
Многогодишно тревисто растение с пълзящо коренище. Стъблата са 40-50 см високи, изправени. Листата са срещуположни, с дръжки. Цветовете са много дребни, светлочервени или розово-виолетови. Събрани са в класовидни групи, които образуват щитчета. Чашката е тръбеста, с 5 зъбчета. Венчето е двуустно. Цъфти през юли-септември. Среща се из храсталаци, по каменливи места и в редки гори предимно в предпланините и планините из цялата страна до 1600 м надморска височина. Освен като популярна подправка, ригана е широко използвана билка в народната медицина.
Грижа за патладжанa
Много опитни градинари практикуват редовно колтучене не само на доматите, но и на патладжаните. При тази операция всички странични израстъци (колтуци) се отстраняват. Така хранителните вещества се насочват не към листната маса, а към плодовете. Прави се по същият начин, както при доматите. Към средата на юли можете и да отрежете върха на патладжана, за да стимулирате развитието на повече плодове. Обикновено върхът се отрязва още при появата на първите цветове.

При сортове с много по-едри плодове на всяко растение трябва да се оставят не повече от 3-4 плода. Ако отглеждате патладжаните под полиетилен или в парник, отрежете част от основното стъбло. По-късно можете да скъсите и плододаващите странични клони, така че да останат до два листа над плодния завръз, за да се стимулира развитието на плодовете. Всички останали странични клонки се изрязват.
Обирайте летните круши навреме

През този период започва беритбата на ранните сортове круши. За тях е характерно, че сеоткъсват малко преди беритбената им зрелост. Всяко едно закъсняване води до влошаване на вкусовите качества. Откъсването на недоузрели плодове обаче също не е желателно, защото в съдържанието на танин в тях е много по-голямо и може да предизвика дразнене на червата.
Ако имате по-голямо количество летни круши и искате да ги съхраните, трябва първо да ги сортирате и да ги наредите в щайги. Наредените плодове се внасят в мазето, след като са се охладили добре. Също така могат да се правят вкусни сладкиши. Летните круши се запазват в хладно помещение или долното чекмедже на хладилника около десетина дни.
Много от растенията се конкурират помежду си. Някои от тях много бързо се разрастват и превземат всичкото място, което „задушава останалите видове. За да избегнете това, не засаждайте в близост конкурентни и еднакво буйни цветя. Такова растение е меко-нопсисът, който расте добре само ако няма до себе си друго цвете.
Средно ранен хибриден сорт с предимно женски цветове. Подходящ за отглеждане във всички райони на страната ни. Плодовете му са дълги 8-9 см, тъмнозелени с брадавички по повърхността. Дава висок и качествен добив. Устойчив на болести.
Сеитбена норма : 300-500 г/дек. В 1 г има приблизително 30-35 бр. семена.
Сеитба: май - август; беритба: юни - октомври.
Сортове ябълки - Златна превъзходна / Golden Delicious
Плодовете този сорт ябълки са едри даже в някои разновидности много едри (тегло около 140 до 200 г). Те са с характерната форма и особеното е тънката и дълга дръжка. Разновидността Белголден е характерна с леките ръбове в дъното на плода. Овошките имат умерен до силен растеж, а в последствие умерен.
Розите на балкона
През летния сезон цъфтелите в стаите саксии можете да изнасяте в градини или на балкони. В този случай е добре да ги вкопавате в сандъчета с пясък. Той трябва винаги да е влажен. Така саксиите се предпазват от излишно пренагряване и растенията не страдат.
По време на цъфтеж розите се подхранват два-три пъти с минерални торове - азотни, фосфорни и калиеви (общо по 2 г), разтворени в 1 л вода, или с готовите течни торове за цъфтящи видове. Наесен, след като листата окапят, поливането постепенно трябва да се намали. Така растенията се подготвят да преминат през задължителния период на почивка, който могат да прекарат на открито. Тези, които предпочитат розите им да започнат да цъфтят през зимно-пролетния сезон, трябва да внесат саксиите в стаите в желания срок и да започнат да ги поливат, като количеството на поливната вода се повишава постепенно.
Според общите правила на резитбата, окончателно тя се провежда преди вегетацията. Височината е различна, според вида и сорта. Полиантовите рози се режат на трета пъпка, чаено-хибридните - на трета-четвърта, пернецианските пък чак след пета-шеста пъпка. Постоянно цъфтящите сортове се подрязват през цялото лято. Прецъфтелите цветове се отрязват заедно с 2-3 неоформени растежни пъпки под тях. Така се осигурява следващият обилен цъфтеж.

В стайна обстановка розите често се нападат от брашнеста мана. За да не допуснете това, пулверизирайте листата рано през деня така, че нощта да ги завари без капчици вода по тях.
През последните години почти през всички сезони в цветарските магазини се продават цъфтящи розички в много малки саксийки, внасяни от чужбина. С търговска цел за по-евтин транспорт те се доставят в много лека почвена смес. Обикновено тя е съставена предимно от торф, мъх и листовка, обогатени с необходимите хранителни вещества. Любителите, закупили такива саксии, веднага трябва да ги прехвърлят в саксии поне с един номер по-голям и в посочената вече стандартна почвена смес. Няколко часа преди това полейте, за да остане почвата плътно около коренчетата. Да отгледаш роза в стаята или на балкона е изкуство, което дарява с много красота и приятни емоции.
Не засаждайте прекалено плътно цветята
Цветната леха няма да изглежда добре, ако сте засадили прекалено нагъсто растенията в нея. Така те не могат да получават достатъчно светлина, хранителни вещества и влага. Освен това различните видове се притискат едно до друго и не се открояват добре нито формата на листата, нито красотата на цветовете. Затова спазвайте точно изискванията за оптимално разстояние.
Люляк
Люлякът принадлежи към семейството на Маслиновите - Oleaceae. Родът наброява около 30 вида, които в диворастящо състояние са разпространени в планинските области на Евразия. В Европа - от Албания и Североизточна Гърция до Западните Карпати и Мала Азия, се срещат два вида - обикновеният люляк и унгарският люляк. В източната част на Азия, на територията на Япония, Корея, Приамурието и особено Китай се наблюдава най-голямото видово разнообразие от люляци. В природата освен дивите видове се срещат и междувидови хибриди, създадени по естествен път или в култура.
У нас в диво състояние се среща обикновеният люляк - S. vulgaris, който обитава подлеса на листопадните гори или откритите сухи варовити склонове на предпланините до 1000 надм. височина почти в цяла България. Като декоративни растения в страната се отглеждат персийският люляк -S. persica, унгарският люляк - S. josikae, и по-рядко дребнолистният люляк -S. microphylla и амурският люляк или лигустрината - S. amurensis. В парковете Кричим и Евксиноград се култивират още широколистният люляк -S. oblate, родом от Китай, и хималайският люляк - S. emodi, от Хималаите.

Обикновеният люляк е многостволен листопаден храст, по-рядко дърво, който достига на височина от 2 до 6 м. Листата са прости, сърцевидни, целокрайни, с дълги дръжки. Цветовете са дребни, до 1 см в диаметър, събрани в дълги 20 см съцветия. Те се обагрят от бяло до лилаво и тъмновиолетово, преминавайки през всички оттенъци на тези цветове, и ухаят с приятен, нежен аромат. Плодът е суха, удълженоовална двугнездна кутийка, в която се намират 1-2 семена с крилатки. Цъфти от 7 до 30 дена след разлистването си през април-май. Цветовете се развиват от връхните пъпки на миналогодишните клонки. Живее 100 години. Бързорастящ вид. Приложение. Дървесината на люляка е твърда, тежка, виолетово-кафява, здрава, добре се полира. От цветовете се извлича етерично масло, което се използва в парфюмерията. Листата и цветовете се използват във фитотерапията като потогон-но и понижаващо температурата средство, за увеличаване на апетита и стомашната секреция.
Видове Тамарикс Tamarix ramosissima
Видове Тамарикс Tamarix tetrandra
Видове Тамарикс Tamarix gallica
В нашата страна се срещат три вида тамарикс или раки товица: 5-тичинкова ракитовица - Tamarix ramosissima, 4-тичинкова ракитовица -Tamarix tetrandra, и синьо-зелена ракитовица - Tamarix gallica.
Вредители по овошките - гъсеници
През първата половина на юли се извършва първо пръскане срещу второ поколение на ябълковия плодов червей (Laspeyresia pomonella L), защото тогава започва излюпването на гъсеничките. Това поколение е най-опасно и причинява най-силно червясване на плодовете. Повредените плодове узряват преждевременно и окапват. Третирането се извършва срещу младите гъсеници при излюпването и вгризването им в плодовете. Пръскат се не само ябълките, но и крушите, дюлите, прасковите, орехите, които неприятелят също напада. Прагът на икономическа вредност за второ поколение е 1,2 -1,5% пресни вгризвания на 100 плода. Срещу неприятеля са регистрирани инсектицидите: Суми алфа 5 ЕК - 0,02%, Децис 2,5 ЕК -0,03%, Карате зеон - 0,02%, Нексид 015 КС-0,03%, Ранер 240 СК- 0,04%. Релдан 40 ЕК - 0,12%, Сипервет 25 ЕК - 0,02%, Суперсект 10 ЕК -0,0125%, Талстар 10 ЕК - 0,03%, Фюри 10 ЕК -0,0125%. Второ пръскане се провежда след 10 дни.
Тревата в градината е добре да се окоси възможно най-ниско.
Преди да отпътувате за лятната отпуска трябва да направите задължително един последен обстоен оглед на градината. В цветните лехи отстранете всички прецъфтели и увехнали стръкчета, за да дадете път на новите. След не повече от две-три седмици ще бъдете посрещнати от истинско цъфтящо море. Окос-ете тревата възможно най-ниско, за да подсилите растежа. Преместете саксийните растения на сянка.
Цветя в саксия - Комбиниране на цветове
При отглеждането на растения в саксии, разположени на терасата или на балкона, много важна роля играе правилното им комбиниране. Най-лесно е да ги съчетаете по цветове. Подобни тонове като розово с лилаво или пък оранжево с червено стоят в идеална хармония заедно. Бялото се допълва с всеки един цвят и внася свежа нотка в аранжировката. Контрастните цветове, като синьо и жълто или пък оранжево и виолетово, също стоят добре заедно, но не бива да се прекалява с тях и те да изобилстват на терасата.
Цветя в саксия - Комбиниране на цветове
Бактерийното изсъхване (Clavibacter michiganensis subsp
Бактерийното изсъхване (Clavibacter michiganensis subsp. Michganensis (Smith) Jensen.) е много опасна болест за доматите, разсадени в градината. Първите признаци на заболяването най-често се появяват в периода непосредствено преди зачервяване на плодовете или по време на началните беритби. По най-долните листа започва да изсъхва едната половина, а листните пластинки от другата страна на листната дръжка все още са нормално зелени. Листната дръжка се извива дъгообразно към страната на изсъхналите пластинки, Болестта постепенно обхваща и по-горните етажи на растението и после клюмва върхът на болното растение. Накрая цялото растение изсъхва. По зелените вече наедрели плодове се появява много характерно петносване наподобяващо "птиче око".
За борба с бактерийното изсъхване е необходимо да се унищожават заразените растителни остатъци след прибиране на реколтата; да се прилага 2 - 3 годишно сеитбообръщение; да се обеззаразява торо-почвената смес за разсада. За предпазване на семената от вторична инфекция те трябва да се напрашват с Каптан 50 ВП - 2 г/ 1 кг семена.
Тамарикс, ракитовица

Името „Tamarix" произхожда от името на река „Тамариз", сега река Тимбра в Пиринеите. Родът Тамарикс - Tamarix, принадлежи към семейството на Ракитовицовите - Татагюасеае, и наброява около 60 вида, разпространени от Канарските острови и Северозападна франция до Североизточен Китай. Най-характерни са тамариксите за Средиземноморието и Ирано-Туранската област, но има два вида и в Африка.

Първият вид се среща по Черноморското крайбрежие и по долините на реките Дунав, Марица и Струма. Той достига до 2 м височина. Цъфти през юни до септември с наситенорозови цветове, събрани в гъсти съцветия. От него има създадени два сорта „Rubra" и „Pink cascade" с по-ярки и по-ефектни съцветия.
4-тичинковата ракитовица често се среща успоредно с предишния вид. Тя е значително по-едро растение - до 5-10 м височина. Цъфти през април до юни, но съцветията й са по-бледорозови и по-рехави. Този вид е и по-дъл-говечен - живее до 75 години.
Третият вид тамарикс произхожда от Западното Средиземноморие и у нас се отглежда по-скоро като декоративно растение.
Мнозина любители цветари пренебрегват подрязването на цветята, без да знаят на какви рискове се обричат. Ако не използвате често ножицата много от растенията „подивяват" и загубват всички белези, характерни за културните сортове. Такива растения са розите и флоксът. При тях, както и при повечето градински цветя първото подрязване през летния сезон трябва да се направи след прецъфтяването, което допринася за оформянето на нови цветоносни стъбла. Следващата важна резитба е преди зимата, когато стъблата на растенията леко се загърлят, за да се избегне измръзването.
вечнозелени растения
Ако градината ви е прекаленс пъстра, не е лошо да оставите v едно малко кътче, където погледъ да си почива. Тук можете да заса дите вечнозелени листнодекоративни растения като чемшир, койтс редовно трябва да подстригвате Пред него засадете почвопокривн! растения със светлозелени листа.
Сортове ябълки Виста бела / Vista Bella
Виста бела е ранозреещ сорт ябълки. Характерен е с това, че плововете са не особено едри и тежат около 150 грама, Узряват в началото на Юли и се берат на 2-3 пъти.

Короната е широкопирамидална, а Дървото има силен растеж то е с умероно гъста клонова система със здрави скелетни клони. Цъфти относително рано и добре се опрашва със сортове Прима, Джърсимак. Виста бела се опрашва от сортовете ябълки Айдъред, Либърти и Червена превъзходна, Джърсимак, Молиз делишес. При отглеждането му трябва да се внимава за брашнеста мана.

Със своя красив външен вид, ранното узряване на плодовете този сорт си струва да бъде отглеждан във всеки двор или овощна градина.
Бяла елша - Alnus incana
Произход и разпространение. Ареалът й на разпространение съвпада с този на черната елша, но включва още и Северна Америка. У нас се среща в планините над 700 м надморска височина, обикновено покрай реки и потоци, където образува гъсти, мрачни шубраци. Често се заселва на местата, където е изсечена иглолистна гора.
Описание. Тя е храст или дърво с височина 20 м. Короната й е тяснояйцевидна, а кората на стъблото е светлосива. Листата са дълги до 10 см, широкоелиптични или яйцевидни, заострени, отдолу овласинени. Любопитното е, че през есента те не пожълтяват, а опадат зелени. През зимата върху голите клони се виждат добре оформените листни пъпки и дългите мъжки съцветия, от които през пролетта обилно се сипе тичинков прашец. Женските съцветия са с големината на оризово зрънце и са красиво обагрени в тъмночервен цвят. Шишарчиците приличат на тези на черната елша, но са приседнали, без дръжчици.
Бяла елша - Alnus incana
Бялата елша живее сравнително кратко, до 50-60 години.
Приложение. Бялата елша е студоустойчива и влагоустойчива, понася и заблатени почви. Използва се в озеленяването и за укрепване бреговете на реките. В нейните корени се заселват азотфикси-ращи микроорганизми, които превръщат газообразния азот в азотни съединения. По такъв начин тя подобрява плодородието на почвата.
Дървесината й не е особено ценна, но гори добре и дава много топлина. Освен това спомага за изгарянето на саждите в комина. Кората и вдървенелите шишарчици се използват в медицината. Те са старо народно лечебно средство. Съдържат дъбилни вещества -танини до 2,5 % и галова киселина до 3,7 %. В кората се съдържат също дъбилни вещества, тритерпенови съединения, тараксерол, флавоноиди и др. Дрогата има противовъзпалително, кръвоспиращо и дезинфекциращо действие. Използва се при простудни заболявания и при ревматизъм, при хронични и упорити гастрити и ентерити, за нормализация на чревната микрофлора.

Премахването на растящите върхове на леторастите заедно с 5-6 до 8 недоразвити листа се нарича кършене.

Кършенето може да окаже положително влияние и за подобряване качеството на гроздето на буйнорастящи и зашумени лози. Чрез кършенето се дава възможност на слънчевите лъчи да проникнат до гроздето; то узрява по-добре и по-малко се напада от сиво гниене. В райони с недостиг на почвена влага с кършенето се намалява изпаряващата повърхност и се подобрява водният баланс на растението.

Времето за извършване на кършенето се определя от целите, които се преследват с него. Нормално кършенето на винените и десертните сортове грозде трябва да се извършва към средата на юли, след като леторастите са развили достатъчно листа и растежът им е намалял. След кършенето на леторастите трябва да останат поне по 14-16 листа при винените и 16-18 при десертните сортове грозде. Леторастите от чеповете, които ще се използват при следващата резитба на лозите, се кършат по-високо.

При слабо и умерено растящите лози и при по-висока телена конструкция вместо кършене увийте леторастите по най-горния тел. При буйно растящите лози не може да се мине без кършене. При слабо и умерено растящите лози, както и при високостъблените формировки кършене не се прилага.
Сортът е получен във Франция по пътя на сложна кръстоска. Плодовете му узряват около 10 дни пред тези на Златна превъзходна и се съхраняват добре до януари. Те са средно едри, удължено конични, изравнени по форма и големина. Плодовата им кожица е със зелено-жълт основен цвят покрита до 100% от кървавочервен покровен цвят. Плодовото месо е белезникаво, финозърнесто, сочно, сладко с лек аромат и с много добро качество. Дървото е с умерена растежна сила, много родовито и устойчиво на струпясване и брашнеста мана. Опрашва се добре от Прима, Виста бела, Грени Смит, Златна превъзходна.
Mана по пипера
Черната мана е гъбично заболяване, което през последните години нанася сериозни вреди на посевите. Инфекцията се разнася при по-голяма влажност на въздуха и наличието на водни капки по листата. Най-чувствителни са младите растения, намиращи се в по-гъсти посеви, на които е прилагано обилно азотно торене. Симптомите на болестта са хлоротични, закръглени петна върху горната повърхност на листата, като от долната им повърхност петната се покриват с масленозелен кадифен плесенов налеп. Болестта напада най-напред долните, а след това и горните листа, които постепенно се завиват, пожълтяват, засъхват и окапват.

Появата на болестта може да се ограничи, като 2-3 години на едно и също място не трябва да се отглежда пипер или да се отглежда на по-далечно разстояние от мястото на миналогодишните посеви. При първите симптоми на болестта се пръска с купроцин -0,4%, дитан М 45 - 0,2%, или фун-дазол 50 ВП -0,1%.
Related Posts with Thumbnails