Идеи за красив дом, цветя и градина

у нас това са три представителя на рода от флората на региони в Северното полукълбо - хималайска слабонога (Impatiens glandulifera), установена за България от 1982 г., срещаща се в храсталаците покрай реки и езера; малката слабонога (I. parviflora), установена в страната ни от 1988 г., срещаща се в гори от 1000 до 1500 м н.в.; и двубагрената слабонога на Бал-фур (I. Balfourii), установена за страната ни през 2006 г.
Прибирането на соята е един от най-критичните моменти при отглеждането й. Загубите на зърно по това време възлизат на 10-12%. Те зависят от сорта, от момента на прибиране, от време¬то и от използваната техника. Най-добре е соята да се прибира в пълна зрялост, когато листата са окапали, а влажността на зърно¬то не е по-висока от 14%. В години с повече валежи, когато бобо-вете са узрели, а листата са зелени, може да се приложи десикант преджътвено. Използва се хербицидният препарат Раундъп в доза 400 мл/дка с 15 om nog 30%. Прибира се със зърнокомбайните, адап¬тирани за ниско рязане и овършаване на бобови култури.

При съхранение на семената се контролират три фактора - съдържание на влага в тях, въздушна влага на складовото поме¬щение, температура на семената. Ако се наложи просушаване на зърното, то се извършва при 55-60 градуса по С.

Соята се използва многостранно като храна за човека. Тя влиза в състава на хляба, бисквитите, юфката, диетичните храни, мес¬ните храни, бонбоните, напитките и други. Използва се за храна на животните под формата на соев шрот. Тя е суровина за индустри¬ята. Използва се и в производствения процес на много продукти и изделия - козметични препарати, млекозаместител, каучук, тек-стил, картон, талашит, китове, в леярството и други.
Всякакви богати на азот органични материали: торф, органичен тор, най-вече пилешки, сено, окапали листа, кухненски отпадъци (остатъци от храна). Зелената трева и клони от храсти трябва да се изсушат, в противен случай вместо компостна купчина ще се получи силозна яма, в която процесът на гниене е забавен. Добавката от бобените култури ще обогати компоста с азот. В неголеми количества може да се добавят бедни на азот органични материали - слама, дървесни отпадъци, наситнена хартия и картон.

Компостират се и хранителни отпадъци утайка от чай и кафе, обелки от плодове, яйчени черупки. Месните изрезки, остатъците от млечни продукти трябва да се закопават по-дълбоко, тъй като острата им миризма привлича гризачите.
В пространствено отношение ландшафтът може да бъде:
• Голям. Той обединява по еднороден облик по-големи територии, като Тракийска низина, Дунавската равнина, Розова долина, лесостепна Добруджа и др. Те от своя страна могат да се разделят на по-малки самостоятелни единици.
• Малък. Той обединява по-малки територии с еднороден облик, като Бургаска низина, Искърско дефиле, Белоградчишките скали, Побитите камъни край Варна и др. Това са типично култивирани стопански площи и др.
• Микроландшафт. Той се ограничава в обособени обекти с характерен облик, като отделни зелени площи: паркове, моренни кътове и др. Например аязмото край Стара Загора, народният парк Витоша край София, паркът Кайлъка край Плевен, крайморските градини във Варна и Бургас и др.
По-разпространени сортове градински фасул са Илинден, Надежда, Тракийски, Никое, Джина, Лоди, Роко, Валя, Кантаре.

Най-подходящото време за засяване за Южна България е 5-15 април, за Северозападна България е 10-20 април, за условията на Софийско и Добруджа е 20-28 април, а за високите полета на Югозападна България е от 25 април - 5 май. По-високи добиви се получават при широкоредово засяване на 45-50 см за неполивни и 60 см за поливни условия. Подходящата гъстота е от около 30-40 кълняеми семена на кв. метър. При дребнозърнестите сортове количеството на семената се движи между 8 и 12 кг/дка, при средноедрозърнестите от 12 до 14 кг/дка, а при едрозърнестите варира от 14 до 16 кг/дка. Дълбочината на засяване при тежки и влажни почви и ранна сеитба е 4-5 см, а при леки и сухи почви и късна сеитба е 6-8 см.

През време на вегетацията съществено значение за получаване на високи добиви има борбата с болестите, неприятелите и плевелите. Бактериалният пригор е една от най-често срещаните бактериози у нас. Борбата с това заболяване е трудна.

Препоръчват се редица агротехнически мерки: подходящо сеитбообращение; унищожаване на остатъците след прибиране на реколтата; почвата да се обработва след вдигане на росата; пречистване на семето от зърна с признаци на зараза; използване на устойчиви сортове и третиране с подходящи препарати. Борбата с химически средства започва след поникване на посева и може да продължи до началото на съзряване на бобовете.
Encephalartos umbeluziensisНа височина, заедно с листата, достига едва 4 м. Разпространен е само по долината на р. Мгулизи, Мозамбик. Стъблото на този вид е изцяло скрито под земята. Това се дължи на способността на корените да придърпват стъблото така, че над земята остават да стърчат само листата.
за да се извлекат семената, плодовете на кафето преминават през специална машина, където се подлагат на мощна водна струя, която смива меката им сочна обвивка. След това се сушат на слънце или в сушилни при температура 50-60 градуса и след това се пекат. В свежо състояние семената съдържат кофеин (0.65-2.7%), мазнини, белтъци и захари. След изпичането съдържанието на тези вещества се променя, а количеството на кофеина стига до 1.3 %.

Смитите от семената обвивки се използват за получаване на алкохол и кофеин, а отпадъците при обработката на кафето са качествен естествен тор, богат на калций и фосфор.
През есента можете да прехвърлите в градината и някои сортове рози. Засадените в сандъчета растения се изваждат от пръстта, повредените корени се съкращават и при необходимост се потапят в глинена каша. Засаждат се в приготвената за целта яма под наклон, за да се предпази храстът от пречупване. Това се отнася особено за високостеблените рози. Ашладисаните рози трябва да се засадят така, че мястото на ашладисването да бъде покрито с пръст. Земята около корените на новозасадената роза се утъпква и се полива обилно. Добре е да се насипе оборски тор за по-бързо вкореняване и за предпазване от измръзване през зимата. Ако има издънки, не бива да се режат до пролетта, защото отрязаните места може да измръзнат в дълбочина.
Сеитбата се извършва рано напролет, при първа възможност още през февруари. Засява се при междуредово разстояние 45-50 см и 10-15 см вътре в реда при дълбочина от 5 до 10 см. Количеството семена за 1 декар е в зависимост от едрината на семената. При дребносеменните нормата е от 6 до 10 кг, за средносеменните -10-14 и за едросеменните - 14-20 кг/дка. Използват се семена от сортовете Ресурс 1 и Балкан.

Нахутът не се нуждае от много грижи след засяването. При образуване на почвена кора тя трябва да се разруши чрез брануване. То може да се проведе, ако е необходимо, и след поникването. Извършва се в топлите часове на деня, когато няма опасност да се прекършат младите растения от зъбите на браната. По-нататък грижите се свеждат до разрохкване на почвата и борба с плевелите. Химическата борба с тях може да се проведе с един от херби-цидните препарати Мерлин 750 ВГ В доза 5-6 г/дка или Стомп нов 330 ЕК в доза 400 мл/дка и други. Внасят се след сеитбата преди поникването на нахута, унищожават едногодишните широколистни и някои житни плевели.
Грахът образува сравнително слаба коренова система. Той реагира добре на продълбочаване на орния пласт. Есенната оран се извършва на дълбочина 23-25 см. Преди сеитбата се подравнява площта и почвата се довежда до ситнозърнеста структура. При наличие на влага и добре подготвено легло растенията поникват бързо и дружно. Оптималният срок на сеитба на пролетния грах е от края на февруари до 15 март. Засяването в Добруджа е най-подходящо да се извършва през втората половина на месец март. Посевната норма е 120-140 броя къл-няеми семена на 1 кв. м (20-28 кг/дка). Необходимото количество семена е в зависимост от едрината, кълняемостта и предназначението им. Полските грахове се засяват обикновено тесноредово със 7,5 до 12 см разстояние между редовете, градинските сортове се засяват широко-редово с междуредово разстояние 50-70 см. Дълбочината на заравяне на семената не бива да е повече от 5-7 см. След сеитбата площта се валира.

Разпространяват се следните сортове полски грах: Богатир, Юнак, Амитие, Плевен 4, Кристал, Пикарди, Дружба. Сортовете градински грах се разделят на няколко групи според узряването им - ранни, средно ранни и късни. От ранните сортове у нас са разпространени: Искър, Пулпудева, Мануела, Мусала, Тамиш, Ран 1. По-перспективни от ранната група са: Болеро, Скинадо, Средец, Сток. От късните сортове най-добър резултат дава сорт Вяра.

Борбата с плевелите е важен момент от грижите през вегетацията. Използва се херби-цидният препарат Дуал голд 960 ЕК срещу едногодишните житни и някои широколистни плевели, внесен след сеитбата, преди пониване на граха. Добър ефект се получава и от хербицидния препарат фуроре супер 7,5 ЕВ в доза 120 мл/дка срещу едногодишните житни плевели, а в доза 200 мл/дка срещу многогодишните житни плевели, в т. ч. и балур от коренища. Внася се във фаза 3-5-и лист на плевелите (10-20 см височина на балура).

Съществена грижа през вегетацията е и провеждане на борбата с граховия зърнояд, който причинява големи щети. Ларвите му се развиват в зърната на граха, като изгризват голяма част от вътрешността им. Посевите се пръскат в началото на цъфтежа на граха и 7-8 дни по-късно (втори път) с инсектицидния препарат Децис 2,5 ЕК в доза 40 мл/дка.
Беритбата на градинския грах се извършва в техническа зрялост, когато семената са изпълнили чушката и още не са се втвърдили. Тази фаза преминава много бързо, често пъти за няколко дни, особено при сухо и горещо време. Следователно с прибирането на реколтата на граха не бива да се закъснява. Беритбите трябва да се извършват през всеки два-три дни.
Компостната купчина не са безпорядъчно захвърлени отпадъци, а съоръжение, направено по строги правила. За узряването на компоста е необходимо топло, леко засенчено място, защитено от вятъра. За компостиране се избира добре дренирана (където не се застоява дъждовна вода) площадка с размер не по-малко от 1x2 м, която да бъде колкото се може по-далече от кладенеца. На площадката или се прави яма с ширина 1-2 кв. м и дълбочина 0,8-1 м, или се поставя контейнер. В ямата компостът по-слабо засъхва, равномерно се овлажнява и бързо узрява.

Компостната купчина може да се направи и просто върху повърхността на почвата, която се препоръчва предварително да се прекопае.

Ако в двора си имате достатъчно място, оптималното решение е силозно съоръжение от 3 отделения. Свежият събран компост, полузрелият и зрелият се разполагат в този случай на редове.
За защита от вятъра и с цел да се прикрие не особено привлекателният вид на купчината може в близост до нея да се посадят тиква, слънчоглед или хвойна.
Влиянието на болестите върху формиране на добива от соята зависи много от условията на външната среда (температура и влажност). По зависимост от причинителя те са гъбни, бактериални и вирусни. Обикновено не се води химическа борба с тях. Напада се и от неприятели: грудкови хоботници, сив цвеклов хоботник, огневки, трипс. За борба с тях се прилагат съответни препарати.
Това е една малко разпространена култура у нас, защото по-слабо се търси. Като зеленчуково растение е била позната и употребявана за храна още от древните гърци и римляни. Растението е многогодишно, принадлежи към семейство Кремови (Lilia-сеае). Отглежда се заради сочните и крехки стъбла, наричани в градинарството „свещи", които се прибират рано през пролетта. По съдържание на каротин, витамин В1, В2 и С превъзхожда доматите и главестото зеле. Аспержата не е капризно растение, притежава голяма студоустойчи-вост, а нашите почвено-климатични условия са подходящи за нейното развитие. Като се има предвид, че агротехниката не е сложна, а производството е лесно и евтино, заслужава да й се обърне внимание.
Геологичното и историческо развитие на земята обуславят разпределянето на повърхността й в различни форми - суша и вода, равнини и възвишения, планини и долини.

Какво е ландшафт? Определен район или част от земната повърхност, която се характеризира със своя релеф, климат, почви, воден режим, със своя характерна флора и фауна и не на последно място с човека, по-точно с неговата дейност - се нарича ландшафт (панорама, земеоблик).

Планините и равнините, горите и стопанските плоиди, масивите и дървесните групи, шосетата, автострадите, ж.п. линиите, реките, селищата и др. са елементите, които обуславят формата и облика на ландшафта. От една страна, те зависят от морфологическите, геоложките и петрографските особености на обекта, които се определят от естествената природна даденост (климат, релеф, почва, подпочва, растителност). От друга страна, те зависят от дейността на човека, която води към една или друга промяна на тази природна среда.

Като жив организъм, подчинен на вътрешни закономерности и като резултат на външни влияния, лан-дшафтът представлява подвижно и променящо се цяло. Като облик на природата, той в определена сте-пен е елемент на нейния израз.
Горска слабонога / Impatiens noli tangereГорската слабонога е единственият представител 8 нашата природа от познатия ни с декоративните си видове род Слабонога (Impatiens), по-известен у нас като циганче. Броят на видовете в рода в световен мащаб е 1000, а растителното семейство, към което принадлежи растението, е сем. Слабоногови (Balsaminaceae).

Горската слабонога е едногодишно тревисто растение с височина на стъблото от 30-40 см, рядко до 120 см. Стъблата са изправени, сочни и удебеляващи се в междувъзлията. Листата са дълги 5-10 см и широки 2-5 см, последователно разположени, формата им е овална или продълговато-яйцевидна, а листният им ръб е назъбен. Растението образува съцветия от по 2-5 цвята, които леко увисват на цветните дръжки. Цветовете са с неправилна форма, с дължина до 3 см. Баграта им е жълта. Имат тънък и нежен аромат и се опрашват от земни пчели. Вегетативното развитие на Горската слабонога е в периода май-юни, а цъфтежът й настъпва през юли-август. Цветовете се отварят един по един. Плодът е продълговата кутийка, състояща се от пет дяла. При докосване узрялата кутийка се отваря и от нея из-хвръкват малки кафяви семена. Това свойство притежават всички представители в рода, заради което той е наречен Impatiens (на латински „нетърпелив"). От това свойство идва и научното латинско название на вида - noli-tangere, което в буквален превод означава „не ме пипай".

Горската слабонога се среща в сенчестите и влажни букови гори почти в цялата ни страна, с изключение на Източните Родопи и планината Витоша, на надморска височина от 400 до 1600 м. Предпочита влажни и плодородни почви.
Подхранване: от пролетта до есента се подхранва веднъж или два пъти месечно с разтвор на универсален тор.

Пресаждане: кафето има добре развита коренова система и бързо изчерпва хранителните вещества. Пресажда се всяка пролет за по-малките растения и веднъж на две години за по-големите. Подходяща почвена смеска е следната: градинска почва, широколистна листовка, кисел торф, тор и пясък в съотношение 2:1:1:1:1/2. Не понася варовити почви. Пресаждането може да се комбинира с подрязване и формиране на короната.
Много добре изглеждат кафеените дръвчета с корона формирана на щамб.

Размножаване: размножава се с полувдървенели резници или пресни семена. Те се засяват на дълбочина 2-3 см. Поникват след 1-2 месеца.
Енцефалартус
Енцефалартусите са ниски дървета с перести листа, разположени в кръг. На височина достигат 1-4, по-рядко 12-13 м. Съществуват и безстъблени видове. Често листата им са покрити с власинки или восъчен налеп. Отделните сегменти на листата са елипсовидни, кожести, често бодливи или назъбени. Новите листа се появяват веднъж на две три години. Енцефалартусите са двудомни растения, т.е. има женски и мъжки екземпляри.

В продължение на десетилетия енцефалартусите са били унищожавани или изземвани от природата с различна цел. Затова популациите им са силно намалени и днес те са поставени под охрана, а търговията с тях е забранена. Изключение правят растенията, произведени с декоративна цел в специални ферми.
Отглеждане на кафе в домашни условияСветлина: кафето изисква достатъчно светло място, но не понася яркото слънце. В такъв случай листата му пожълтяват и крайчетата им съхнат, често част от тях опадат. При липса на достатъчно светлина обаче растението не цъфти. Най-добре се чувства на източно и западно изложение.

Температура: през зимата температурата не трябва да пада под 12-15 градуса. Не понася резки промени в температурния режим.

Поливане: полива се редовно, щом просъхне почвеният субстрат. През зимата при наличие на парно отопление или климатик трябва да се оросява. При липса на достатъчно въздушна влага крайчетата на листата съхнат.
Притежава и други ценни качества. Пониква при плюс 2°С. Възрастните растения издържат до минус 10°С. Още по-устойчиви са пониците. Те не загиват дори при минус 16°С. Взискателен е към топлината по време на цъфтежа и плодообразуването.

Реагира негативно на засенчване. Нахутът е единственото бобово растение, което понася въздушна суша и може да вирее дори и в полупустинни райони. При дъждовни години и в райони с по-влажен климат той се напада от гъбното заболяване чернилка. Успява да расте и да се развива на всички почви. Растенията виреят и на засолени терени. Най-подходящи почви за него са леките с малка влагоемност черноземи. При нашите условия има къс вегетационен период (средно 80 дни). Узряването на чушките на едно растение е много дружно. Опрашването на цветовете е собствено. Кълняемостта на семената е най-добра през първата година. За засяване се използват предимно едногодишни семена.

Нахутът се развива много добре, засят след пшеницата. Обработката на почвата е както при всички бобови култури. Като бобово растение той си набавя азота сам. Наторява се с фосфор 4-6 кг/дка и калий 3-4 кг/дка. Азотни торове могат да се внасят само след поникването, и то когато се отглежда на бедни на азот почви. Семената за засяване на 1 дка се третират с 10 г молибден, което увеличава добива с около 10%. Те трябва да отговарят на стандартните изисквания. Чистотата да бъде най-малко 98%, кълняемостта 85% и да няма в тях живи вредители. Преди засяването семената се обеззаразяват срещу чернилката с фунгицидния препарат Витавакс 200 ВП в доза 200 г.
В зависимост от издръжливостта на растенията на ниска температура различните сортове грах се делят на типично пролетни, преходни и зимни. Повечето пролетни сортове издържат до минус 5-6 градуса по С, а някои от тях и до минус 10-12 градуса по С. Сортовете за зърно и за зелени бобове се отглеждат главно като пролетни култури. За зимно засяване са фуражните сортове, а в по-южните райони се разпространяват и някои градински сортове.

След поникването грахът се нуждае преди всичко от влага за по-нататъшния си растеж и развитие. Към температурата не е особено взискателен. Почвената и въздушна суша обаче се отразяват неблагоприятно на растението, особено в периода на цъфтенето и завързването на бобовете. Затова грахът вирее най-добре в по-влажен и умерен климат. В сухите райони може да се отглеждат с голям успех no-ранните сортове, които използват влагата в почвата, натрупана от зимните и пролетните валежи.

Грахът за зърно и за зелен фураж може да се отглежда в цялата страна. Като градинска култура той се засява в по-влажните и по-хладните райони и там, където има възможност за поливане. Той не е много взискателен към почвата. Най-добри за него са средно тежките, песъчливо-глинестите и глинесто-песъчливите черноземни, сивите горски и наносните почви, които съдържат достатъчно хранителни вещества и вар.

Като бобово растение грахът е добър предшественик за другите културни растения и отличен заместник на угарта. В сеитбообращението се поставя обикновено след житните. Грахът е едно от растенията, които не се понасят след себе си, затова не трябва да се засяват на едно и също място по-рано от 5 години.

В по-влажните райони и там, където има възможност за напояване, той може да се отглежда и като втора култура.
Грахът извлича значителни количества хранителни вещества от почвата. Азотното торене при отглеждането му за зърно е със слаб ефект. Градинският грах предсеитбено се наторява с 4-6 кг/дка азот. Внасянето на фосфорни торове повишава значително добива на семена. През есента, преди основната обработка на почвата, се внасят 6-8 кг/дка фосфор. Едновременно се прилага и 8-10 кг/дка калий. Те се зао-рават заедно в почвата.
Соята трябва да се засява със семена, отговарящи на стандартните изисквания. За увеличаване на добивите се препоръчва семената да се третират с нитрагин в деня на сеитбата. Един флакон нитрагин се използва за 20-25 кг семена.

Оптималният срок за сеитба се определя от изискванията на соята към топлината на поникване. Обикновено този период е краят на април и началото на месец май. Сеитбата е напълно механизиран процес, като се използват пневматични сеялки. Конструкцията им е лека и позволява монтиране на устройство за едновременно пръскане с хербицидни препарати. Подходящото количество семена за засяване е 7-8 кг/дка. Посевната норма се увеличава с 1-2 кг/дка при поливни условия. Необходимо е да се засяват около 50 000 броя семена в 1 декар. Високи добиви се получават при широкоредово засяване от 40 до 70 см разстояние между редовете. Сеитбата трябва да се извърши на дълбочина 4-5 см.
Използват се следните високодобивни и перспективни сортове: Мира 96, Даниела 97, Павликени 121, Сребрина, Дида.

Сортовете на тази култура са взискателни към влажност на почвата и атмосферата. Получаването на високи и стабилни добиви от нея не е възможно без напояване. Обикновено се полива три пъти с по 50 куб. м вода на един дека. Първата поливка е в периода 5-20 юли, втората 22 юли - 5 август и третата между 10 и 15 август. При ограничени възможности за снабдяване с вода може да се пропусне първата поливка.

През вегетацията обикновено се полагат грижи за борба с плевелите, болестите и неприятелите. Плевелите конкурират соята в използването на хранителните вещества, влагата и светлината, значително намаляват добивите и влошават качеството на продукцията. Добри резултати за борба с тях се получават от третирането с хербицидни препарати. След сеитбата, преди поникването на соята, се прилагат Гардиан ЕК в доза 200-300 мл/дка или Дуал голд 960 ЕК в доза 150 мл/дка. Във фаза 3-5-и лист на плевелите (10-20 см височина на балура) се внася един от хербицидните препарати Тарга супер 5 ЕК - 150 мл/дка, фузилад форте - 90 мл/дка или фуроре супер 7,5 ЕВ - 120 мл/дка.
Вегетационният период на фасула варира в широки граници. Неговата продължителност зависи от условията, при които расте и се развива растението: валежи, торене, поливане. При полските сортове той се движи между 70 и 100 дни, а при градинските увивни е повече от 110 дни. Вегетационният период при градинските фасули се удължава до 140 дни, което е в зависимост от редовното обиране на зелените бобове.

Правилно проведеният технологичен процес за отглеждане на фасула трябва да започне още през есента. Необходимо е да се извърши торене с 4-5 кг/дка фосфор за балансирано минерално подхранване на растенията. Нашите основни почвени типове са добре запасени с калий. Но има и почви с неблагоприятен калиев режим - светлосиви, сиви и канелени горски почви, в които внасянето на 4 кг/дка калий е наложително. Калият повишава студоустой-чивостта, устойчивостта на гъбни болести и на полягане. Важно е да се знае, че за получаването на качествено зърно нивото на снабдяването на растенията с калий трябва да съответства на осигуреността на това с азот.

Веднага след внасянето на фосфор и калий се извършва основна обработка на почвата. Тя трябва да е на дълбочина 23-25 см и да приключи до края на септември. През пролетта, след стопяване на снеговете, се извършва двукратно култивиране с едновременно брануване. С последната предсеитбена обработка се внася 3-4 кг/ дка азот.

Семенният материал има съществено значение за осигуряване на високи добиви от фасула. Семената трябва да имат установена сортова принадлежност, да са видимо свободни от причинителите на бактериози и антракноза. Изискванията са семената за засяване да притежават не по-малко от 98% чистота, 80% кълняемост и да са свободни от живи вредители.

Голямо значение за симбиотичното фиксиране на азота от фасула има микроелементът молибден. Той се използва за предпосевно третиране на семената в доза 5-10 г/дка. В някои случаи повишението на добивите е с 15-20%.

В България се разпространяват следните сортове полски фасул: Добруджански 7, Добруджански ран, Абритус, Образцов чифлик 12, Образцов чифлик 24, Пловдив 10, Пловдив 11 М, Пловдив 15 М, Прелом, Пловдив 2.
Кафе в градината
Кафето е вечнозелен храст или дърво с височина 5-8 м, но в стайни условия обикновено не надхвърля 2 м. Клонките са разположени хоризонтално. Листата са елипсовидни, целокрайни, тъмнозелени и лъскави, леко вълнисти. Цветовете са дребни, бели, с форма на звездички, събрани по няколко в пазвата на листата. Плодовете приличат на череши, но са леко издължени, почти овални, тъмночервени или кафяви. Във всяко плодче има по две плоско изпъкнали семенца. Цъфти през лятото. Плодовете зреят дълго - до 6-8 месеца. Понякога върху едно и също растение могат да се видят едновременно плодове и цветове.


За отглеждане в домашни условия е създаден сортът "Nana", който достига едва 60-70 см.
При разпределянето на площите в двора, трябва да се помисли от есента и да се задели място, което грижливо да се прекопае и натори преди настъпването на зимата. Трябва да се знае, че това е култура, която се отглежда на едно и също място в продължение на 10-15 години. Избират се добре огряваните от слънцето и защитени от ветрове места. По отношение на предшественика не е взискателна. За предпочитане все пак са добре наторените окопни култури. Съвършено неподходящи са местата, върху които напролет се задържа продължително време вода или има опасност от преливания на реки при пролетните дъждове. Бедните, силно песъчливи, бързо просъхващи почви също трябва да се избягват, тъй като върху тях се получават тънки и груби „свещи". Растението образува коренище, което е толкова по-силно развито, колкото растението е по-възрастно. То се състои от множество дебели, дълги, бели корени, които на 4-5-ата година достигат 10-15 мм дебелина. Върху тях се развиват голям брой тънки, нишковидни корени, разположени почти хоризонтално. Дебелите корени служат като вместилище на хранителни вещества и след 4-5 години от образуването им те загиват. Колкото по-благоприятни са условията, толкова по-късно загиват. На горния им край се развиват дебели, месести, къси пъпки, покрити с видоизменени люспести листенца. От тях впоследствие се развиват едногодишните месести леторасти („свещи"), заради които се отглеждат. В основата им са разположени тънките хоризонтални коренчета, които снабдяват растението с вода и хранителни вещества. Така след всяка измината година горният край на коренището се издига към повърхността на почвата.
Енцефалартус - екзотика в градинатаЕнцефалартусите са близки роднини на цикасите и имат сходен външен вид. Често ги причисляват към палмите, но те са доста по-древни от тях. Принадлежат към сем. Cycadaceae. Родът наброява около 40 вида, разпространени в Южна Африка, обикновено в крайбрежните райони. Енцефалартусите са красиви и ефектни и са много популярни като декоративни растения в страни с тропически и субтропически климат. При нашите условия могат да се отглеждат само вътре, в достатъчно големи и просторни помещения.
Кафе в домашни условия
Кафето е растение, което не само чудесно расте и се разбива в домашни условия, но цъфти и плодоноси. Това се случва на около петата-шестата година и е голяма атракция за стопаните. Цветовете излъчват приятен аромат, а от скритите в плодчетата семенца можете да си приготвите питие собствена реколта.

Родът на кафето наброява около 60 вида, от които Coffea arabica и неговите сортове имат най-широко приложение. Принадлежи към сем. Rubiaceae Произхожда от Етиопия, където в провиция Каффа все още има запазени храсталаци от диворастящо кафе. Кафеени плантации обаче има навсякъде, където климатът и почвите го позволяват - Индия, Индонезия, Латинска Америка, Ямайка, Африка. За най-качествено се смята йеменското кафе, а най-големият износител на кафе е Бразилия.
В България нахутът се отглежда много отдавна. Вероятно е бил пре¬несен от елините и римляните. На населението в някои места е известен още под наименованието „сланутък". Най-големи и компактни площи заема в Добруджа, на която се пада 3/4 от посевите.

Нахутът по съдържание на белтъчини и мазнини отстъпва само на соята от бобовите култури. Семената съдържат и значителни количества провитамин А и особено В1. Съдържанието му е почти два пъти по-високо, отколкото това във фасула и лещата.

Нахутът е отличен предшественик на зимните житни и много други култури. По сухоустойчивост той е на първо място между зърнените бобови култури.
Грахът е една от най-старите култури. Той е бил употребяван като храна за хората още от египтяните, елините, римляните. Произхожда от Средна Азия и по-специално от Афганистан и Северозападна Индия. Грахът на зърна (зрели) заедно с картофите, лещата и др. е бил една от най-ценните растителни храни през годините на неурожай и глад.

Широкото разпространение и масовата консумация на граха от най-древни времена до наши дни се обясняват с добрите му хранителни и вкусови качества. По хранителност той стои на едно от първите места между останалите зеленчуци.

Грахът е едногодишно пролетно или зимуващо растение. Той има редица ценни стопански качества, които допринасят за неговото широко разпространение и употреба. Сухоустойчив е, със сравнително къс вегетационен период.
Семената на соята изискват достатъчно влага и топлина за поникването. Оптималната средна дневна температура им е около 18-22 градуса по С. При благоприятни условия на влажност и топлина те поникват за около 10-12 дни след засяването.

Продължителността на вегетационния период се колебае в широ¬ки граници и зависи както от сорта, така и от външните условия. При ранните сортове най-често той е 100-130 дни, а при късните е над 150 дни.

Соята не е много чувствителна на сланите и късните пролетни застудявания.

За нормалното си развитие изисква значително количество вода през време на вегетацията. Най-голяма е нуждата й през време на цъфтенето, формирането и наливането на семената.

Към почвата соята не е много взискателна. Най-добре вирее в по-леките черноземи, в канелените, в сивите горски почви и в черноземите - смолници, които съдържат достатъчно хранителни вещества, особено фосфорна киселина и вар. Тя не е взискателна и към предшественика, стига почвата да е добре подготвена и да съдържа достатъчни количества хранителни вещества. Високи добиви се получават от почви, които имат необходимите за растенията хранителни елементи. Количеството на внасяните торове в почвата се определя според типа й, нейното плодородие и предшественика. Използваните азотни торове варират от 4 до 6 кг/дка. Необходимото количество фосфор е 6-8 кг/дка. Калиевото торене може да се извърши само при необходимост и достатъчно влага в почвата.
В саксия може да отгледате и култивирана лавандула (Lavandula), която чудесно се комбинира с розмарин, джоджен, градинска теменужка, карамфил и здравец. Лавандулата ще внася свежест в дома и в същото време ще придава повече екзотичност на пространството. При отглеждането й е необходимо прецъфтелите цветове да се премахват и растението да се полива умерено. Тъй като е сухоустойчива, обича много топлина и слънчева светлина, затова ще вирее добре край светъл прозорец. Почвата й трябва да е чакълно-глинеста или песъч-ливо-варовикова, обогатена с минерални торове. Размножава се чрез вкореняване на резници или разделяне на коренище.
Отглеждане Тамарикс
Приспособленията му за живот превръщат тамарикса в подходящо за отглеждане растение при екстремни условия и върху бедни и засолени почви, където малко растения биха могли да оцелеят. Той се справя добре и с праха и газовите изпарения от автомобилите, така че може да се използва за укрепване и озеленяване покрай пътища, магистрали и др. Поддава се на подрязване и оформяне като жив плет.
Related Posts with Thumbnails