Видовете от рода здравеца са също сенкоустойчиви растения. Здравецът може да се развива прекрасно и в саксия и успешно преживява продължително засушаване. Това е така, защото притежава дебели, месести стебла, които играят роля на резервоар за хранителни вещества и вода по време на безводните и неблагоприятни за него летни месеци. Размножава се по-лесно от всяко друго растение: отчупвате клонче и го засаждате в почвата. Поливате го редовно и скоро се разлиства и цъфти. Тайната се крие в това, че по стеблата има множество коренчета, най-често привидно изсъхнали, които бързо отново оживяват, когато усетят влажна почва и сенчесто място.
Лещовият зърнояд нанася най-съществени щети през вегетацията на културата. Борбата с него се провежда с пръскане на посевите по време на масовия цъфтеж и 7-8 дни по-късно (второ третиране) с инсектицидния препарат Децис 2,5 ЕК в доза 40 мл/дка.
Представител на сенко-устойчивите видове е копитникът. Това е тревисто растение от дивата природа на нашата страна, което няма стебла, а само листни дръжки и дребни, едвам забележими кафяви цветове в основата на малката туфичка. Това, което на пръв поглед видимо се набива на очи, са листата - тъмнозелени, лъскави, с големината на кокоше яйце и с формата на бъбрек. Копитникът образува толкова много листа, че от тях не се виждат нито почвата, нито листните дръжки. Само лъскави, бъбрековидни листа: мозайка, покриваща плътно земната повърхност, дори под най-дълбоката сянка. Предлага се в повечето разсадници.
Представител на сенколюбивата флора. Това всъщност не е точно тревисто растение, а по-скоро полухраст. Притежава полуизправени стебла, достигащи на височина около 15 см. Растението е бавнорастящо, но е подходящо за покриването на сенчести терени с хилядите си тъмнозелени, лъскави листа. Засадена на пряка слънчева светлина, пахисандрата не след дълго ще ви зарадва с бледожълтия си цвят с оранжеви оттенъци, но поставена на плътна сянка, тя буквално ще разцъфне пред погледа ви.
В нашата страна се засяват сортовете пролетен фий Образец 666, Мери и Добруджа. Образец 666 е български сорт. При благоприятни условия напълно развитите растения достигат височина около 100 см. Стъблата са тънки - 2-3 мм, неустойчиви и растенията полягат. В основата на стъблото се образуват 3-4 разклонения, които имат почти еднакво развитие. Окраската на венечните лис-тенца е виолетова. Бобът е почти цилиндричен и жълто-кафяв на цвят. Той има гладка повърхност и съдържа 6-7 семена. Основният им цвят е кафяв. Масата на 1000 семена варира от 80 до 100 грама. Добивите на зърно могат да превишат 170 кг/ дка. При смесен посев с овес се получават много добри резултати при отглеждането за семена или фураж.
Мери е италиански сорт. Височината на растенията варива от 40 до 80 см. Цветовете му са виолетови. Бобът е среден по размер, неокосмен, с много семена. Те са едри, със специфична форма и кафява окраска, синьо-черно изпъстрена. Вегетационният период е с дължина около 75 дни. Масата на 100 семена е около 66 грама. Добивите на семена превишават 180 кг/дка.
Мери е италиански сорт. Височината на растенията варива от 40 до 80 см. Цветовете му са виолетови. Бобът е среден по размер, неокосмен, с много семена. Те са едри, със специфична форма и кафява окраска, синьо-черно изпъстрена. Вегетационният период е с дължина около 75 дни. Масата на 100 семена е около 66 грама. Добивите на семена превишават 180 кг/дка.
Готовият компост представлява кафява рохкава маса с аромат на свежа земя, в която всички растителни остатъци са изгубили първоначалната си структура и лесно се претриват с ръце. Добрият компост не трябва да е прекалено сух, нито прекалено влажен: влажността трябва да бъде примерно такава, както при изстисканата гъба. Много лесно е да се установи дали е узрял компостът: през сито се посяват семена от латинка, леко се намачкват и навлажняват. След 3-4 дни голяма част от семената трябва да прораснат. Силните зелени листенца на латинката са признак на узрелия компост.
Как да използваме компоста?
Той може да се внася по всяко време на годината, във всички почви и за всички култури. Използва се като самостоятелен органичен тор при прекопаване на почвата или като мулч.
Как да използваме компоста?
Той може да се внася по всяко време на годината, във всички почви и за всички култури. Използва се като самостоятелен органичен тор при прекопаване на почвата или като мулч.
Това е многогодишно растение с множество най-често едри, зелени или синкави листа. Листната петура е с внушителни размери. Някои видове хоати имат по-дребни листа, но винаги впечатляващи с размера на своята листна петура, както и с големината на цялата туфа, заемаща често почти един квадратен метър от земната повърхност. Растенията са листопадни. Скоро след първите слани загубват листата си и прекарват зимата, скрили своите видоизменени стебла със силно скъсени междувъзлия под земната повърхност.В България хостата не понася остри зимни студове. Не я затрупвайте обаче с почва или слама, а само съберете през есента пожълтелите стари листа и ги изхвърлете. Хостата обича плодородна, влажна почва и умерено осветление. Различните видове могат да виреят и под открито небе, но понасят частични пригори от преките слънчеви лъчи, особено ако не бъдат поливани. Един от най-впечатляващите представители на това растение е Hosta sieboldiana, която има сивосини листа с дължина на листната петура до 60 см и ширина на туфата до 1,20 м. Освен със своите листа, хостите са ценни и с цветовете си, които могат да бъдат бели или сини едри фунийки, появяващи се през лятото на върха на високи цветоносни стебла.
Люцерната е основна тревно-фуражна култура в България. По съдържание на хранителни вещества и витамини е ненадмината и стои на едно от първите места сред всички фуражни растения. Тя съдържа и най-много суров протеин. Установено е, че от един декар площ, засята с люцерна, се получават средно 620 кръмни единици и 146 кг смилаем протеин. За да се получи това количество от други фуражни растения, са необходими добивите от 2,3 дка червена детелина, 5 дка естествени ливади, 5,1 дка царевица или 6,8 дка овес. Следователно малко са културите, които могат да съперничат на люцерната по добив на кръмни единици, а по смилаем протеин - нито една. Освен това тя е богата на микроелементи и витамини - предимно провитамин А, но съдържа и витамините В1, В2, Д, К, Е, РР и други.
Люцерната се развива на дълбоки, плодородни, неутрални почви предимно в равнинната част на страната.
Люцерната се развива на дълбоки, плодородни, неутрални почви предимно в равнинната част на страната.
Препоръчва се семената, предназначени за посев, да бъдат по възможност от последната реколтна година. Според стандартните изисквания трябва да имат най-малко 97% чистота и 85% кълняемост. Сеитбата се извършва в края на февруари и началото на март, при първа възможност да се влезе в площта. Опасност от измръзване на растенията не съществува, тъй като издържат добре на сланите и пролетните студове. Най-подходящ начин на засяване е тесноредово на 10-12 см при дълбочина 3 см за дребносеменните и 5 см за едросеменните сортове. При недостатъчна влага дълбочината се увеличава с 1-2 см. В такъв случай е необходимо след засяване да се извърши валиране на почвата. Необходимо е да се засеят 300-500 броя на кв. м годни за поникване семена. Употребяват се от 6 до 18 кг/дка в зависимост от едрината на семената. При дребносеменните сортове посевната норма е 6-8 кг, при средносеменните - 8-10 кг, а при едросеменните 16-18 кг/дка. Ако след засяването на повърхността на почвата се е образувала кора, трябва да се бранува. Така се улеснява поникването на лещата и се унищожават току-що поникналите плевели.
Фият не е взискателен към предшественика си и затова може с еднакъв успех да се отглежда както след култури със слята повърхнина, така и след окопни растения. Тъй като окопните предшественици се използват изцяло за зимни житни култури, фият се засява обикновено след пшеницата.
Подготовката на почвата има твърде голямо значение за добива при фия. Тя се разделя на две - основна и предсеитбена обработка. Основната оран трябва да се извърши рано, непосредствено след жътвата на предшественика. Ранното извършване на оранта е едно от сигурните средства в борбата с плевелите. От тях фият страда много повече в сравнение с останалите култури. Площта се изорава на дълбочина около 20 см. Рано през пролетта, непосредствено преди сеитбата, се извършва едно култивиране и брануване. Оптималният срок за сеитба на фия е краят на февруари и началото на март. Дълбочината на засяване при тежките и влажни почви е 3-4 см, а при леките е 5-6 см. Количеството семена за засяване не бива да превишава 12-14 кг/ дка. След сеитбата е необходимо площта да се валира, за да се ускори поникването на културата. По време на вегетацията за растенията не са необходими особени грижи. В по-късни фази от развитието си той потиска плевелите. При поява на житни плевели посевът може да се третира с хербицидния препарат Фузилад форте в доза 90 мл/дка. Посевът може да бъде нападнат от грудкови хоботници, фиев зърнояд и други. Борбата срещу тях би могло да се изведе с хербицидния препарат Дурсбан 4 Е в доза 0,2% и други.
Добивите от фий често значително се намаляват от паразитното растение кускута. Тя нанася съществени загуби на посевите за получаване на семена. Борбата срещу нея се провежда с десиканта Раундъп в доза 0,4%. Използва се от 100 до 500 кв. м работен разтвор в зависимост от вегетативната маса на растенията. Пръскат се само петната, заразени с кускута. Десикантът изгаря и културата.
Продължителният период на цъфтене на фия води до неравномерно узряване на семената. Узрелите бобове лесно се разпукват и семената се оронват. Прибирането с комбайн трябва да започне при зрелост на бобовете над 75%. То се извършва сутрин рано по роса. Реколтирането за фураж следва да се извършва във фаза образуване на първите бобове. Тогава е най-високо съдържанието му на хранителни вещества и смилаем протеин.
Подготовката на почвата има твърде голямо значение за добива при фия. Тя се разделя на две - основна и предсеитбена обработка. Основната оран трябва да се извърши рано, непосредствено след жътвата на предшественика. Ранното извършване на оранта е едно от сигурните средства в борбата с плевелите. От тях фият страда много повече в сравнение с останалите култури. Площта се изорава на дълбочина около 20 см. Рано през пролетта, непосредствено преди сеитбата, се извършва едно култивиране и брануване. Оптималният срок за сеитба на фия е краят на февруари и началото на март. Дълбочината на засяване при тежките и влажни почви е 3-4 см, а при леките е 5-6 см. Количеството семена за засяване не бива да превишава 12-14 кг/ дка. След сеитбата е необходимо площта да се валира, за да се ускори поникването на културата. По време на вегетацията за растенията не са необходими особени грижи. В по-късни фази от развитието си той потиска плевелите. При поява на житни плевели посевът може да се третира с хербицидния препарат Фузилад форте в доза 90 мл/дка. Посевът може да бъде нападнат от грудкови хоботници, фиев зърнояд и други. Борбата срещу тях би могло да се изведе с хербицидния препарат Дурсбан 4 Е в доза 0,2% и други.
Добивите от фий често значително се намаляват от паразитното растение кускута. Тя нанася съществени загуби на посевите за получаване на семена. Борбата срещу нея се провежда с десиканта Раундъп в доза 0,4%. Използва се от 100 до 500 кв. м работен разтвор в зависимост от вегетативната маса на растенията. Пръскат се само петната, заразени с кускута. Десикантът изгаря и културата.
Продължителният период на цъфтене на фия води до неравномерно узряване на семената. Узрелите бобове лесно се разпукват и семената се оронват. Прибирането с комбайн трябва да започне при зрелост на бобовете над 75%. То се извършва сутрин рано по роса. Реколтирането за фураж следва да се извършва във фаза образуване на първите бобове. Тогава е най-високо съдържанието му на хранителни вещества и смилаем протеин.
За превръщането на органичните материали в еднородна маса с тъмен цвят - хумус - са нужни от 3 месеца до 1-2 години. Не по-малко от месеца са необходими за компост от окосена трева която са се натрупали хербициди.
Защо правенето на компост е продължителен процес?
Органичната маса се разлага под въздействието на кислорода, влажността, топлината и многобройните микроорганизми. Този процес протича в няколко фази. Първа фаза: В продължение на 2 седмици работят бактериите, които със своята активност повишават температурата до 70 градуса. При това загиват всички болни зародиши и семена. След това гъбите, червеите, много насекоми и други живи същества пристъпват към разлагането на органичната маса. Като външен признак на този процес може да служи отлагането на компостната купчина. Втора фаза: След минимум 3 месеца се получава наситен с азот и грубо влакнест пресен компост. Той може да се използва за целенасочено наторяване и мулчиране. Трета фаза: След още 2-3 месеца дъждовните червеи правят компоста тъмен и ароматен - узрял. След време от зрелия компост се образува структуриран хумус, който превръща почвата в плодородна.
Може ли да се ускори срокът на узряване на компоста.
Този срок зависи от материалите, участващи в компоста. Основният процес на гниене протича в средата на купчината и той може да се ускори, ако на всяка четвърта седмица се разбърква съдържимото на купчината. Това се прави, за да може материалът отвън да попадне вътре, а обитателите на компостната купчина да получават достатъчно кислород. Разбъркването е особено ефективно през лятото. През пролетта и лятото узряването на компоста протича по-бързо в сравнение с есента. Компостът, заложен в топло време, е годен за използване след половин година.
Защо правенето на компост е продължителен процес?
Органичната маса се разлага под въздействието на кислорода, влажността, топлината и многобройните микроорганизми. Този процес протича в няколко фази. Първа фаза: В продължение на 2 седмици работят бактериите, които със своята активност повишават температурата до 70 градуса. При това загиват всички болни зародиши и семена. След това гъбите, червеите, много насекоми и други живи същества пристъпват към разлагането на органичната маса. Като външен признак на този процес може да служи отлагането на компостната купчина. Втора фаза: След минимум 3 месеца се получава наситен с азот и грубо влакнест пресен компост. Той може да се използва за целенасочено наторяване и мулчиране. Трета фаза: След още 2-3 месеца дъждовните червеи правят компоста тъмен и ароматен - узрял. След време от зрелия компост се образува структуриран хумус, който превръща почвата в плодородна.
Може ли да се ускори срокът на узряване на компоста.
Този срок зависи от материалите, участващи в компоста. Основният процес на гниене протича в средата на купчината и той може да се ускори, ако на всяка четвърта седмица се разбърква съдържимото на купчината. Това се прави, за да може материалът отвън да попадне вътре, а обитателите на компостната купчина да получават достатъчно кислород. Разбъркването е особено ефективно през лятото. През пролетта и лятото узряването на компоста протича по-бързо в сравнение с есента. Компостът, заложен в топло време, е годен за използване след половин година.
Лещата страда доста от заплевеляване. Тя се засява след растения, които оставят почвата чиста от плевели и добре разработена. Най-добри предшественици за нея са окопните култури като царевицата, слънчогледа и картофите.
Технологичният процес при отглеждането на лещата не се различава много от този при другите бобови култури. Обработката на почвата се извършва по същия начин както при фасула. Целта е да се постигне рохкав повърхностен слой и твърдо легло за семената преди сеитбата.
Торенето се извършва умерено с около 3 кг азот и 4-6 кг/дка фосфор. Нашите почви обикновено са добре запасени с калий, но при необходимост може да се използва в количество 4-6 кг/дка. Фосфорът и калият се внасят наведнъж през есента преди оранта, а Амониевата селитра преди сеитбата.
Технологичният процес при отглеждането на лещата не се различава много от този при другите бобови култури. Обработката на почвата се извършва по същия начин както при фасула. Целта е да се постигне рохкав повърхностен слой и твърдо легло за семената преди сеитбата.
Торенето се извършва умерено с около 3 кг азот и 4-6 кг/дка фосфор. Нашите почви обикновено са добре запасени с калий, но при необходимост може да се използва в количество 4-6 кг/дка. Фосфорът и калият се внасят наведнъж през есента преди оранта, а Амониевата селитра преди сеитбата.
Фият е едно от най-старите културни растения за фуражни цели. У нас се отглежда обикновеният (пролетният) фий. Той заема място между едногодишните фуражни култури, отглеждани за получаване на сено. Неговата смеска с овес е главният източник за висококачествено сено в зърнопроизводителните райони. Там няма естествени ливади, какъвто е случаят с Добруджа и другите равнинни райони на страната. Сеното, получено от тази култура, е богато на белтъчини и се приема с голяма охота от всички животни.Фият не е много взискателен към климата. Като пролетно растение той успява почти навсякъде в България. За своето нормално развитие не изисква много топлина. Семената му поникват при 2-3 градуса по и затова се причислява към ранните пролетни култури. Не е много чувствителен към пролетните късни студове и слани. Издържа добре на дълготраен студ до минус 5 градуса по С. Добивите на фия са в голяма зависимост от валежите през вегетацията. Не понася излишна почвена влага, през пролетта фият също се развива слабо. Напада се от листни въшки и при продължителна суша растенията загиват. Силното засушаване през време на цъфтенето се отразява неблагоприятно върху образуването на семената и намалява чувствително добивите на зърно, фият успява във всички богати на вар почви. Не се развива нормално в много тежките и бедните на хранителни вещества почви.
Лещата е растение на континенталния и субтропичния климат. У нас тя се отглежда като пролетна култура, тъй като не страда от късни слани и студове. При подходяща температура и влага семената поникват за 8-10 дни от момента на засяването. Поникналите млади растения могат да издържат без повреди до минус 6°С. След поникването растенията не се нуждаят от много влага, но изискват сравнително повече топлина.
Лещата е самоопрашващо се растение. Опрашването се извършва още преди отварянето на цвета. Вегетационният период от поникването до узряването при различните сортове продължава от 70 до 115 дни. Дребносеменните сортове имат по-кратък вегетационен период от едросеменните. Към почвата тя не е много взискателна. Най-добри за нея са дълбоките глинесто-песъчливи почви, леки черноземи, канелени и сиви горски почви, съдържащи достатъчно хранителни вещества и вар.
Лещата е самоопрашващо се растение. Опрашването се извършва още преди отварянето на цвета. Вегетационният период от поникването до узряването при различните сортове продължава от 70 до 115 дни. Дребносеменните сортове имат по-кратък вегетационен период от едросеменните. Към почвата тя не е много взискателна. Най-добри за нея са дълбоките глинесто-песъчливи почви, леки черноземи, канелени и сиви горски почви, съдържащи достатъчно хранителни вещества и вар.
