Ксантозмата е най-подходяща за сенчесто място в зимна градина, тъй като от една страна й трябва висока влажност на въздуха, а от друга, слънцето прегаря листата й. Затова е най-добре да се сложи под някое по-едро светлолюбиво растение. През зимата температурата не бива да пада под 18°С. Високата въздушна влажност е съществено изискване, в противен случай листата съхнат и губят своята декоративност. Често да се полива, особено през топлите месеци, но без никакво подгизване на почвата и без задържане на вода в подложката. Водата за поливане и пръскане да не е варовита. През зимата поливането да се намали, но почвата да се предпазва от пресъхване. През активния сезон да се подхранва на две седмици. Всяка година да се пресажда в нова пръст.
Светлина, често поливане (по-оскъдно през зимата), висока влажност на въздуха. Колоказията не обича да е опълчена на слънце и ако това условие не се спазва, листата й бързо прегарят. На две седмици през активния сезон да се подхранва с подходяща тор.
Кодонантето е много топлолюбиво -температурата в помещението му не бива да е под 16°С. Обича добро осветление, но издържа и на полусянка. През лятото и по време на цъфтежа да се полива обилно, през зимата почвата да се поддържа едва влажна.
Отглеждане. Изисква дренирана почва - неутрална до варовита, и слънце. Не преовлажняване през зимата. След прецъфтяване цветоносните стъбла се изрязват, за да се стимулира вегетативното нарастване и евентуално вторичен цъфтеж.
Размножаване. Резници, семена, отделяне на вкоренените стъбла. Гипсофила се използва За оформяне на периферията на цветния бордюр, за попълване на зни места след пролетни луковични растения и сезонно пролетно зацветяване, за скални кътове, за цъфтящи ливади, като почвопокривен цъфтящ вид.
При озеленяване на покриви най-добре се развиват върху субстрати с дебелина 10-15 см. G. paniculata „Rosy Veil" е също почвопокривен сорт, който се разпростира бързо и има по-голяма височина - 30-35 см. Цветовете са кичести, отначало бели, после порозовяват.
Размножаване. Резници, семена, отделяне на вкоренените стъбла. Гипсофила се използва За оформяне на периферията на цветния бордюр, за попълване на зни места след пролетни луковични растения и сезонно пролетно зацветяване, за скални кътове, за цъфтящи ливади, като почвопокривен цъфтящ вид.
При озеленяване на покриви най-добре се развиват върху субстрати с дебелина 10-15 см. G. paniculata „Rosy Veil" е също почвопокривен сорт, който се разпростира бързо и има по-голяма височина - 30-35 см. Цветовете са кичести, отначало бели, после порозовяват.
Aster alpinus „Нарру End", алпийско димитровче сорт „Нарру End"
сем. Asteraceae (Сложноцветни)
Ареал на вида: В планините на Средна и Южна Европа, Европейската територия на бившия СССР, Азия, Мала Азия. У нас във високопланинския пояс на Средна Стара планина, Рила, Пирин, Средни Родопи. Продължителност на Живот: Многогодишен вид. Хабитус: Тревисто растение, геофит или хемикриптофит. Развива сравнително дебело разклонено коренище с тънки разклонения. Над земната повърхност образува много на брой розетки с приосновни листа. Височината на розетките, които се запазват през целия вегетационен сезон, е 5-8 см. Листата са лопатовидни, целокрайни, стеснени в къса дръжка. Над тях през пролетта се развиват репродуктивните стъбла. При всички култивари се образува плътна растителна покривка през целия вегетационен период. През цъфтежния период височината се увеличава.
Листата по репродуктивните стъбла не създават обем, само очертават по-добре стъблата. Цветната маса е отделена от листната, ако се гледат в профил, но поради малката височина на растенията се възприемат най-вече в план, вкл. цветовете. Те образуват плътно обагрена хоризонтална повърхност, която припокрива останалата растителна маса. След прецъфтяване стъблата или се изрязват или полягат и остава въздействието на листните розетки. Цъфтеж: Репродуктивните стъбла са изправени, неразклонени, нарядко облистени. Листата по тях са разположени последователно, приседнали, по-дребни, удължено ланцетни и целокрайни. Те и стъблата са окосмени. Всяко завършва със съцветие кошничка с d=3-4 см. Периферните цветчета с лигули са синьо-лилави, тръбестите - жълти. По време на цъфтеж височината на растението е от 15 до 30 см. Цъфтежът е кратък през май-юни. В естествени местообитания е изместен към юни-август.
сем. Asteraceae (Сложноцветни)
Ареал на вида: В планините на Средна и Южна Европа, Европейската територия на бившия СССР, Азия, Мала Азия. У нас във високопланинския пояс на Средна Стара планина, Рила, Пирин, Средни Родопи. Продължителност на Живот: Многогодишен вид. Хабитус: Тревисто растение, геофит или хемикриптофит. Развива сравнително дебело разклонено коренище с тънки разклонения. Над земната повърхност образува много на брой розетки с приосновни листа. Височината на розетките, които се запазват през целия вегетационен сезон, е 5-8 см. Листата са лопатовидни, целокрайни, стеснени в къса дръжка. Над тях през пролетта се развиват репродуктивните стъбла. При всички култивари се образува плътна растителна покривка през целия вегетационен период. През цъфтежния период височината се увеличава.
Листата по репродуктивните стъбла не създават обем, само очертават по-добре стъблата. Цветната маса е отделена от листната, ако се гледат в профил, но поради малката височина на растенията се възприемат най-вече в план, вкл. цветовете. Те образуват плътно обагрена хоризонтална повърхност, която припокрива останалата растителна маса. След прецъфтяване стъблата или се изрязват или полягат и остава въздействието на листните розетки. Цъфтеж: Репродуктивните стъбла са изправени, неразклонени, нарядко облистени. Листата по тях са разположени последователно, приседнали, по-дребни, удължено ланцетни и целокрайни. Те и стъблата са окосмени. Всяко завършва със съцветие кошничка с d=3-4 см. Периферните цветчета с лигули са синьо-лилави, тръбестите - жълти. По време на цъфтеж височината на растението е от 15 до 30 см. Цъфтежът е кратък през май-юни. В естествени местообитания е изместен към юни-август.
сем. Caryophyllaceae (Карамфилови)
Родът е голям и включва многогодишни растения - отличават се по силно разклонените стъбла и дребните цветчета, събрани в богати съцветия, често използвани за аранжиране на букети. За покривно озеленяване имат значение най-вече многогодишните почвопокривни гипсофили с по-малка височина. Gypsophila repens, пълзяща мишорка
Ареал на Вида: Алпите и Пиренеите. У нас също е естествено разпространена.
Продължителност на Живот: Гипсофила е многогодишен вид. Хабитус: Образува дълги полегнали звисти стъбла, на върха изправени. По тях лесно се образуват адвентивни корени, етките, листата и стъблата са светлозелени до синкави, с височина до 20-30 см Зразуват килим върху почвата. Цъфтеж: Цветовете са събрани във връхни съцветия. По време на масов цъфтеж цветовете припокриват листната маса, а после се образуват много семена. Цъфтежът е от май до септември.
Родът е голям и включва многогодишни растения - отличават се по силно разклонените стъбла и дребните цветчета, събрани в богати съцветия, често използвани за аранжиране на букети. За покривно озеленяване имат значение най-вече многогодишните почвопокривни гипсофили с по-малка височина. Gypsophila repens, пълзяща мишорка
Ареал на Вида: Алпите и Пиренеите. У нас също е естествено разпространена.
Продължителност на Живот: Гипсофила е многогодишен вид. Хабитус: Образува дълги полегнали звисти стъбла, на върха изправени. По тях лесно се образуват адвентивни корени, етките, листата и стъблата са светлозелени до синкави, с височина до 20-30 см Зразуват килим върху почвата. Цъфтеж: Цветовете са събрани във връхни съцветия. По време на масов цъфтеж цветовете припокриват листната маса, а после се образуват много семена. Цъфтежът е от май до септември.
Познат градински вид с много видове и сортове със сложно групиране. Старо популярно име на ириса в Англия е „орхидея на бедните" заради интересно устроените цветове и в същото време лесното му отглеждане. За покривно озеленяване от екстензивен тип са подходящи предимно растения от нашата флора, по-дребните по размери, за да могат да виреят на по-плитки субстрати, и невзискателни видове и сортове. Внимание - ирисът е отровно растение (корен и коренище)!
