Идеи за красив дом, цветя и градина

Красива с градина с Японски клен

2011-11-13T15:28:00.000+02:00

Японските кленове са листопадни ниски дървета или храсти, които на височина достигат до 6-8 м, но има и сортове, високи едва 2 м. Растението е много красиво, елегантно, с прекрасна, широка ажурна корона, която може да варира по големина и форма при различните сортове. Има сортове Японски клен с кръгли, чадъровидни и с плачещи корони. Младите клонки са зелени, по-късно стават червеникави. Листата са средно големи, 4 до 12 см дълги, много характерни. Състоят се от 5 до 11 дяла, повече или по-малко ясно изразени в зависимост от сорта. Окраската им може да бъде много различна - от светлоизум-руденозелена до тъмночервена или двуцветна. През есента те се обагрят в топли жълто-оранжеви или пурпурночервени go тъмнокафя-вочервени тонове При диворастящия Acer palmatum листата са червеникави през пролетта, зелени през лятото и оранжево-червени през есента. При отделните сортове обаче промяната може да бъде най-различна. Цветовете на японските кленове са дребни, жълто-зелени или с червеникав оттенък, събрани в щитовидни съцветия. Цъфтят през април-май. През есента се появяват плодовете им крилатки. Растат бавно.

Отглеждане на Тиландзия

2011-10-30T14:26:00.001+02:00

Максимална светлина, включително пряка слънчева. Минимална зимна температура 13°С. През лятото трябва да се полива два пъти седмично, като водата се налива в центъра на растението и се оставя да се стече в почвата. През зимата Тиландзия се полива при пресъхване на горния пласт почва - на 7-10 дни. Растението обича висока въздушна влажност - през лятото да се пръска с бода, но не и през есента и зимата. Само през лятото да се подхранва два пъти месечно. Да се пресажда на две години. Размножава се от издънки при пресаждането.

Любопитно Самодивско дърво

2011-10-28T15:20:00.000+03:00

В Средновековието съществувал обичай клонки от самодивско дърво да се закачат на вратите на къщите за предпазване от зли духове и нечисти сили. Смятало се, че растението притежава силна очистителна и оздравителна енергия и е добре да бъде засаждано около домовете на хората. В келтските традиции самодивското дърво се свързвало със силата на руната Nyd (N), а от клонките му правели вид музикален инструмент. В Русия използвали офиката и в сватбените обреди като символ на семейния мир и щастие. С листата й застилали обувките на младоженците, а плодовете й скривали в дрехите им за защита и берекет.

Любопитно факти за растението Рустифина

2011-10-14T20:12:00.000+03:00

В родината на Рустифина местното население използвало листата му като заместител на тютюна, а от плодовете му приготвяли освежаваща http://www.blogger.com/img/blank.gifкисела напитка. И днес растението се култивира в някои страни за получаване на дъбилни вещества, които достигат до 25 % от общата листна маса. Кората на корените се използва в народната медицина като кръвоспиращо и бактерицидно средство. На изток, особено в арабските страни и в Кавказ, се отглежда още един вид рус - Rhus coriaria, който вероятно има местен произход. Листата и плодовете му имат леко кисел привкус и намират приложение в кулинарията и хранително-вкусовата промишленост като заместител на оцета и лимона. В древността от плодовете му са получавали червена боя.

Отглеждане на Берберис

2011-10-10T19:31:00.000+03:00

Осветление: Всички бербериси са светло - и слънцелюбиви растения. Понасят и известно засенчване, но спират да цъфтят и плодоносят. При недостиг на светлина видовете с пурпурни листа загубват окраската си и позеленяват.

Температура: Зимуват навън без проблем.
Поливане: Издържат на засушаване. Не се нуждаят от поливане.
Засаждане: Не са претенциозни, растат върху всякакви почви, но предпочитат по-сухи и варовити.
Размножаване: Със семена и с резници, които се свалят от растенията през лятото. Семената задължително се стратифицират в продължение на 1-2 месеца.
Особености: Много от берберисите се поддават на резитба и от тях става чудесен жив плет. Резитбата се извършва през февруари-март. През 5-6 години се препоръчва по-ниско подстригване на живия плет, за да се подмладят храстчетата.

Петуния сорт Блу вейн

2011-08-12T12:22:00.000+03:00

Име на български - "Блу вейн"
Официално име на латиница - "Blue vane" (син ветропоказател)
Хабитус - типично каскаден
Размери - при нашите условия може да провисне до 50 см
Вид на цветовете - прости
Размер на цветовете - едри
Багра на цветовете - синьо-виолетови
Характерни изисквания - предпочита филтрирана светлина, при прекалено силен, но рехав растеж пензирайте връхчетата на основните стъбла.
Забележка - ако комбинирате този сорт с друга петуния изберете полу-каскаден или компактен сорт, който ще заеме горната част от сандъчето.

Отглеждане на Строманте

2011-06-10T19:29:00.002+03:00

Зимната температура да не е под 18°С. Стромантето изисква висока въздушна влажност и затова листата трябва често да се пръскат, а саксията да се постави върху подложка от мокри камъчета. Осветлението да е добро, но встрани от слънчевите лъчи през горещите часове на деня. През пролетта и лятото водата да не се щади, но през зимата поливането да е оскъдно. През лятото да се подхранва два пъти месечно.

Кога се пресажда бръшлянът

2011-05-25T16:19:00.001+03:00

На всеки две години бръшлянът се пресажда в саксия с по-голяма размер. От време на време краят на стъблата трябва да се прищипва, за да се развият странични филизи.

Ако искате да си прихванете бръшлян, можете да вземете от приятелка връхни резници през цялата година. Вкореняват се много бързо или във вода, или в някакъв субстрат. След като се вкоренят, резниците се засаждат по няколко в почвена смес, която се състои от равни части чимовка и листовка, угнил оборски тор, торф и пясък. За да се разклонява растението по-добре, няколко пъти в годината го прищипвайте, а оголените филизи - съкращавайте. Пазете растението от щитоносни въшки и акари.

Градински цветя - Алтернантера

2011-05-16T19:33:00.000+03:00

Светлолюбиво растение, което издържа и на пряка слънчева светлина. Едно от най-невзискателните растения, което предпочита ярка и пряка слънчева светлина, защото
от интензивността на светлината зависи окраската на листата на растението. Колкото по-ярка е тя, толкова no-наситена и интензивна е окраската. През зимата температурите в стая не трябва да са по-ниски от 10-15°С. Поливането и през лятото, и през зимата е еднакво умерено. Не трябва да се допуска пресъхване на почвата в саксията, но също така не трябва и да се преполива. Опръскване на листата се прави задължително всеки ден. Пресаждане по необходимост се прави през пролетта, а почвената смес за засаждане на алтернантера се приготвя от 3 части градинска пръст, 2 части листовка и 1 част добре угнил оборски тор. Подхранване може да се прави през пролетта и лятото 1 път на 2 седмици с минерален комплексен тор с понижено съдържание на азот. Подхранването може да започне през февруари-март и да приключи през август.

Регулярно може да се прави формиращо подрязване. Особено ако алтернантерата се използва като почвопокривно растение навън или за направата на цветни фигури, тя търпи подрязване в различни форми - яйцевидна, кръгла, даже гребеновидна. Ако искаме да засилим разклоняването, трябва да пензираме връхните части на растението.

Отглеждане на Псевдопанакс Pseudopanax

2011-05-10T20:55:00.000+03:00

Добро осветление, но вирее и на полусянка. През активния сезон Псевдопанакс трябва да се полива добре и листата често да се пръскат, а през зимата поливането да се сведе до минимум, без да се оставя почвата напълно да пресъхне. През пролетта и лятот о да се подхранва на две седмици.

Отглеждане на Стрелиция

2011-05-05T20:53:00.002+03:00

Силна светлина и средна стайна температура, Стрелиция през зимата не бива да пада под 15°С. Полейте обилно, след което не поливайте, докато повърхността на почвата не засъхне. През зимата поливането да е оскъдно. От време на време пръскайте листата.

Здравец при разстроен стомах

2011-04-15T22:05:00.000+03:00

Имате ли диария, можете да си направите подходяща настойка от здравец. Смесвате 3 с. л. каша от свежи листа и цветове с медицински спирт 100 мл. Престоява 3 денонощия на тъмно в затворен съд. Слагат се по 20 капки в супена лъжица с вода и се пие сутрин на гладно и вечер преди сън.

При парализа на лицев нерв стайният здравец се използва за компреси, апликации, приема се вътрешно и във вид на масло за втриване в засегнатите мускули.

Настойка при паралич: 3 супени лъжици наситнени свежи листа се заливат със 100 мл спирт. Престоява 3 денонощия на тъмно и се приема по 20 капки в лъжица вода сутрин на гладно и вечер преди сън.

Мимоза

2011-04-12T22:01:00.000+03:00

Срамежливата мимоза се развъжда от семена. Има ги навсякъде. асяват се на растояние 5 см 1 от друго в съндъче и се покривът с найлон. Когато достигнат височина 5 см се пресаждат в саксии и се прищипват връхчетата за да се разклонят.умират при засушаване!това което расте в парковете е албиция. В паркстрои русе се продават и малки мимози.

Цветя за градин - Жълти розиа

2011-03-07T12:36:00.000+02:00

Златисто жълтите й цветове са я направили важен елемент в украсата на паркове и градини през миналите векове. Жълтите рози имат две форми - пулеста и кичеста. Красивите жълти цветове имат силен, но не особено приятен аромат.

Какви условия предпочитат папратите

2011-02-16T15:36:00.000+02:00

Папратите се нуждаят от умерена температура, през нощта предпочитат прохлада, но ниските температури трябва да се избягват. Най-подходящата температура е 15-20 градуса, повечето папрати не понасят температура, по-ниска от 10 градуса, и страдат, ако топлината е повече от 22 градуса.

Въпреки установеното мнение, не всички папрати се отнасят към сенкоус-тойчивите растения, много от тях са родом от тропическите гори, където растат на петна, само където има пряка слънчева светлина. На тях им подхожда ярка, но разсеяна светлина, каквито са източният или северният прозорец.

Почвата около корените на папратите не трябва никога да пресъхва, но в същото време и преовлажняването е опасно за корените им. През зимата поливането се ограничава.
Почти всички папрати се нуждаят от висока влажност на въздуха. Трябва редовно да опръсквате листата на растенията.

Отглеждане на Декоративен пипер

2011-02-10T15:33:00.000+02:00

Обича да е на хладно, но през зимата температурата да не пада под 13°С. Идеалната температура за Декоративения пипер "соланума" е 18°С . Да се държи на много светло, включително на пряка слънчева светлина. Най-добре се чувства през зимата на южен прозорец. През пролетта и лятото да се полива 2-3 пъти седмично. Докато цъфти, да се поддържа непрекъсната влага в почвата. През зимата поливането да е веднъж на две седмици, колкото да се поддържа постоянна лека влажност на почвата, като се внимава никога да не засъхва. За поддържане на влага саксията да се постави върху подложка с мокри камъчета. През пролетта и лятото да се подхранва на две седмици.

Отглеждане на Остеоспермум / Osteospermum

2011-01-19T18:37:00.000+02:00

Добро осветление, може и слънчево. През зимните месеци е добре също да се държи на много светло, но не е необходимо изкуствено осветление. Почвата да се поддържа влажна, като се осигури и добър дренаж. Когато цветовете напъпят, започнете подхранване всяка седмица.

Отглеждане на Рапис Rhapis (Rhaphis)

2011-01-16T18:30:00.002+02:00

Добро осветление през зимата, а през лятото да се пази от преките слънчеви лъчи. Зимната температура да не пада под 7°С, а през лятото Рапис - a предпочита да е на хладно. Поливайте редовно през лятото, за да се поддържа добра и постоянна влажност на почвата. През зимата намалете поливането, но не оставяйте почвата да изсъхне. Корените да се пазят от подгизване и в подложката да не се задържа вода. Желателно е да осигурите висока влажност, като пръскате редовно листата и поставите саксията върху камъчета, частично натопени във вода. Подхранвайте всяка седмица през лятото.

Отглеждане на Питоспорум / Pittosporum

2010-10-25T21:24:00.000+03:00

Предпочита добро осветление, като дори понася силно слънце през лятото. Ако се държи на прекалено тъмно, има опасност да му опадат листата. През зимата температурата на Питоспорум не бива да пада под 4°С, но ако е покрит с полиетилен, може да понесе и по-ниски градуси. През пролетта и лятото да се полива обилно, през зимата оскъдно. Ако през зимата температурата падне около нулата, прекратете всякакво поливане. Ако сте на централно отопление, пръскайте растението и през зимата, не само през лятото.

Отглеждане на Пахиподиум / Pachypodium

2010-10-22T21:19:00.001+03:00

Пахиподиум се нуждае от пряка слънчева светлина. През зимата не е желателно температурата да пада под 13°С, макар че в родината си вирее и при 4°С. Да се полива на две седмици през топлите сезони, а в началото на зимата да се преустанови поливането, щом листата започнат да пожълтяват и да окапват. Поливането да се възобнови при появата на свежи листенца. Пръскайте с вода пахиподиума веднъж месечно през зимата. Подхранвайте два-три пъти през лятото.

Див рожков, дъвото на Юда

2010-10-08T14:06:00.001+03:00

Дивият рожков не трябва да се бърка с истинския рожков - Ceratonia siliqua, от същото семейство, чиито семена са ядливи.

Любопитно! Легендата разказва, че някога на това дърво се обесил Юда. Горкото растение така се засрамило, че цветовете му от бели станали розови. Според изследователите обаче е по-вероятно да е станала грешка в превода, при което Юдейското дърво, типично за флората на Древна Юдея, да се е превърнало в Юдино. Любопитното е, че действително съществува форма с бели цветове - Cercis siliquastrum f.albida.

Клематис - как да се грижим

2010-09-27T18:46:00.001+03:00

Клематисите изискват системно плевене и разрохкване на почвата. Напояването трябва да е 2-3 пъти седмично с 12 кофи вода за 5 - 6 годишен храст, а наторяването се прави периодично с органичен тор. Красотата и обилният цъфтеж на клематисите зависят изцяло от правилното им подрязване. През летните месеци се извършва регулираща резитба, като основното им съкращаване става рано напролет след преминаване опасността от пролетни слани.

При правилно зазимяване дървовидната лиана може да издържи на минус 40 - 45 градуса студ като главната опасност за нея не е студът, а преовлажняването на почвата. Ето защо найважното е да предпазим клематиса от задържане на вода около него. За да го избегнете, насипете около растението сух торф или смес от тор и листовка, така че да се образува хълмче. Създайте условия водата да се оттича добре. През пролетта просто ще изгребете хълмчето. Важно е да насипвате предпазващите материали само след като почвата е замръзнала на дълбочина 35 см, иначе ще навредите на растението повече, отколкото ще помогнете. Растението не трябва да се тори с пресен оборски тор, защото способства за развитието на гъбичии болести в почвата.

Храстовидна потентила

2010-09-25T15:52:00.000+03:00

Храстовидна потентила (Potentilla fruticosa), a нейни използвани сортове са „Abbotswood" - храст 1 м висок и разрастващ се до 120 см в диаметьр, годишно нараства с около 10 см. Листата са тъмнозелени, перести. Цветове бели, задържащи се на храста от юни до септември. Предпочита слънчеви места и достатъчно влажни почви. Добро растение за формиране на нисък жив плет През пролетта трябва да се подрязва. „Goldfinger" - храст до 1,3 м висок и разрастващ се go 150 см в диаметър. Цветовете му са жълти, едри, до 4 см в диаметър. Цъфти обилно и без прекъсване от юни до октомври месец. Един от най-красивите сортове на Храстовидната потентила. Сортът „Pink Beauty*, известен още като „Lovely Pink", е бързорастящ храст, достигащ на височина и ширина само до 80 см, с интензивно зелени листа и розови цветове с големина около 3 см в диаметър. През есента окраската на цветовете става по-интензивна. Цъфти обилно от началото на юни до появата на първите студове. Предпочита слънчеви до полусенчести места. Сортът е с широко приложение, като освен за направа на нисък жив плет се използва и за засаждане в контейнер и отглеждане като единично растение. Други сортове - „Veitchiitt - с бели цветове, „Jackman"s Variety" - с жълти цветове и до 1,5 м висок

Кисел трън

2010-09-18T13:11:00.000+03:00

От рода на Berberis (Кисел трън) за направа на жив плет се използва на често един от видовете и това е Тунбергов кисел трън, който произхожда от Япония.

Ботаническа характеристика. Листопаден храст с височина до 1,5 см, единични бодли по клоните си и листа с обратнояйцевидна форма и дължина с 1-3 см, с постененно стесняваща се в основата листна петура, която преминава в къса листна дръжка. През есента листата се обагрят в пурпурночервено

Цветовете са събрани по няколко в снопче и се разполагат върху скъсени клон!
Цъфти в периода април-май, като по-късно на местата на цветовете се образват яркочервени плодове.

Отглеждане на Птиче грозде

2010-09-16T13:08:00.000+03:00

Има бърз растеж и силно се разклонява. В зависимост от вида и сорта се засаждат на линеен метър от 4 до 6 растения през пролетта през месец април или през есента през октомври месец. Понася от слънчеви до полусенчести места и расте върху всякакъв вид почви.
Размножаване - чрез семена и резници.

Приложение. В зависимост от вида и сорта лигуструмът може да се използва за направата на строго формиран жив плет, като при сортовете "Atrovirenstt" и "Lodense" на Обикновения лигуструм, или за направата на свободнорастящ жив плет, какъвто е вариететът на Овалнолистното птиче гразде - var. regelianum например.

Видове Габър

2010-09-06T14:27:00.000+03:00

За направата на жив плет се използва Обикновеният габър (Carpinus betulus) - дълговечно
дърво с живот 300-350 години. Има силно развита коренова система, което го прави издръжлив при отглеждане във всякакви условия. Негови сортове са: „Fastigiata" - поддаващ се на подрязване и формиране на короната под формата на куб, колона или пирамидално; „Columnaris" - с немного дълги странични клони и колоновидна корона; „Frans Fontaine" - поддаващ се лесно на формиране сорт, подходящ за живи огради; "Albert Веесктап" - нов сорт от 1985 г. с двойно назъбени листа, бърз растеж и поддаващ се на подрязване в различни форми.

Отглеждане на зимен жасмин

2010-09-04T12:17:00.001+03:00

Съвет: садете Jasminum nudiflorum (Зимния жасмин) само на южната стена. Този вид не е увивен и не изисква подпори.Той ни развеселява в началото на годината с жълтите си тръбообразни цветчета. При студено време те стават прозрачно-бледо-жълти. След това покафеняват и окапват.

На каква дълбочина и на засаждат лилиумите?

2010-09-02T10:43:00.001+03:00

Дълбочината на засаждане зависи от начина, по който се вкоренява даденият сорт. При лилиумите с вкореняващо се стъбло се появяват власинки както при основата, така и точно над луковицата, което е причина тези растения да се засаждат подълбоко на 15 - 20 см. Луковично вкореняващите се сортове се засаждат наесен на дълбочина 5 см. Месестите луковици се поставят в почвата веднага след закупуването им, тъй като има опасност да засъхнат. По принцип луковиците на всички видове лилиуми са доста капризни ако почвата не е с добър дренаж, те бързо загниват и загиват.

От друга страна, изключително важно е когато се засадят, да бъдат полети, за да не изсъхнат. Преди да бъдат поставени в земята, дъното на дупката се посипва с едър пясък, корените се разпростират и между тях също се посипва пясък. На повисоките
сортове е добре да се сложат подпорни пръчки. Едва след това дупката се засипва с пръст. Желателно е да се отглеждат на слънчево и защитено от вятър място. Те спокойно могат да растат както в градината, така и в саксия, поставена на терасата. Само на закрито помещение, като се изключи зимната градина, не могат да виреят. Идеалното място за лилиума е шарената сянка, но хвърляна от растения, а не от зидове.

Гаедичия

2010-08-31T16:09:00.001+03:00

Листопадно дърво от сем. Бобови (Fabaceae) с произход Северна Америка. Може
да достигне на височина до 45 м. Има рехава корона, а по клоните и стъблото му се образуват едри шипове. Листата са просто или двойно перести, до 30 см дълги, съставени
от дребни елиптични листчета, които през есента стават златистожълти. Цветовете са без декоративна стойност, зеленикави, дребни, събрани в гроздовидни съцветия. Цъфти в периода IV-V. Образува 30-40 см дълга тъмнокафява и лъскава шушулка с много бобовидни семена в нея.

Поливане на палмите в дома

2010-08-29T23:01:00.000+03:00

Изтеклата в подложката вода се излива. Саксиите за отглеждането на палмитe трябва да са големи и дълбоки, тъй като рените им растат на дълбочина. При палми главните корени излизат над земята. За предотвратяване на тяхното изсъхва в саксията може да се направи един тънък слой от мъх, който да ги покрие. Палми се засаждат, като се притискат плътно, а за по-старите растения, които се слагат качета, почвата трябва да се трамбова. При пресаждане на палмите трябва да се внимава да не се повредят корените, а зашил части от тях се изрязват до здраво място

Тис

2010-08-27T16:07:00.000+03:00

Тисът е растение, разпространено в Централна и Южна Европа, Северозападна Африка, Мала Азия и Кавказ. Един от видовете му, Обикновен тис, се среща и в нашата природа, но само в някои части на България и е обявен за защитен от закона вид.

Ботаническа характеристика. Представлява невисок храст до 2 м висок и по-рядко дърво, което може да достигне височина до 27 м при по-старите екземпляри. Тисът е вечнозелен и е представител на едноименното семейство Тисови (Taxaceae). Короната при младите екземпляри е конусовидна, с дълги клони, която в зряла възраст става неправилна, гъста
и куполовидна. Има тънка, червеникаво-кафява кора, която в началото на развитието е гладка, но с възрастта се напуква и се отделя на неправилни части от ствола. Листата са с тъмнозелена горна повърхност и бледозелена и матова долна повърхност. Разполагат се последователно по клонките и се задържат до 10 години по тях, след което се подменят с нови.

Грижи за цикаса

2010-08-25T20:27:00.000+03:00

Ако листата на цикаса започнат да жълтеят, това най-често е следствие на неправилното местоположение при пряко слънце или застояване на влага. Цикасът не обича преов лажнена почва, затова трябва да се полива умерено. При недостатъчното подхранване през пролетта и лятото също ще имате неуспех с цикаса.

До края на август може да „храните" растението 2 пъти в седмицата. Ако откриете обаче листни въшки, може да ги отстраните като измиете листата със сапунена вода.

Птиче грозде или Лигуструаг

2010-08-23T16:05:00.000+03:00

Лигусглрумът е най-често използваното растение за направа на жив плет. Израства бързо на височина, невзискателно е към средата си на обитаване и се нуждае от силна резитба.
Ботаническа характеристика. Вечнозелен или полувечнозелен храст, представител на сем. Маслинови (Oleaceae). На височина без подрязване може да достигне до 3-5 м. Цветовете са бели и ароматни, събрани в метличести съцветия. Цъфтят през юни.

Туя

2010-08-21T16:03:00.000+03:00

Туите са иглолистни растения, срещащи се естествено в природата на източните райони на Северна Америка, главно Канада и североизточните щати на САЩ.

Ботаническа характеристика. Вечнозелен иглолистен храст от сем. Кипарисови (Cupressaceae), достигащ на височина в природата около 20 м. Бавнорастящ, с пирамидална или яйцевидна корона. Кората на младите екземпляри е гладка, червеникаво-кафява, а при старите растения става сивкавокафява и се отделя от ствола на ленти.

Габър

2010-08-19T16:01:00.000+03:00

Габърът е разпространено у нас дърво с два от видовете си и това са Обикновеният и
Келявият габър.
Ботаническа характеристика. Представлява широколистно листопадно дърво от сем.
Брезови (Betulaceae). На височина може да достигне от 1 до 4 метра. Кората на ствола и
клоните му е гладка, сива на цвят и декоративна. Листата му са прости, с леко назъбен ръб и
заострен край, разполагащи се последователно по клоните, зелени през лятото и обагрящи се
в тютюнево-жълти цветове през есента. Образува мъжки и женски цветове, като мъжките
се образуват в странично разполагащи се по клоните реси, а женските във връхни реси.

Бук - за жив плет

2010-08-17T15:46:00.000+03:00

Букът е естествено разпространено дърво в нашата природа с два от видовете си: Обикновен и Източен бук. Обикновеният бук е красиво, величествено дърво, раззеленяващо се малко преди Гергьовден. Неговите светлозелени млади листа и нежни червено-кафяви клонки са идеалната украса за този празник в домовете ни. Обикновеният бук заема планинския ни пояс между 700 и 1700 м н.в.

Ботаническа характеристика. Широколистно, листопадно дърво с височина от 2 до 4 м. Листата му са прости, лъскави, в наситено зелен цвят, разполагащи се последователно по клонките.

Цикасьт жълтее от пряко слънце и излишна влага

2010-08-15T20:06:00.000+03:00

Цикасът е едно от любимите в последно време стайни растение, което прилича на палма, наподобяващо ананас с проростващо стъбло и розетка от красиви връхни кожести листа. Расте изключително бавно и предпочита непрякото слънце.

През лятото е добре да го изнесете от къщи на свеж въздух, например под навес или на защитено от слънцето и вятъра място. В топлото време почвата трябва да бъде умерено влажна, през зимата поливането се прекратява. Пресажда се през 2-5 години в глинесто-зачимена смес с торф и пясък.

При лошо проветряване през зимата и по-висока температура от необходимата за него има опасност растението да бъде нападнато от листни въшки.

Грижи за Нандина / Nandina

2010-08-13T15:31:00.000+03:00

Растението понася стайните условия, стига да не е на пряка слънчева светлина. През активния вегетационен период Нандина-та да се полива обилно, през зимата да се държи на хладно и поливането да се намали до минимум, като само се внимава почвата да не пресъхне. През топлите дни листата често да се пръскат.

Гергини

2010-08-11T15:28:00.001+03:00

През този период от лятото трябва да се погрижите за бъдещите цветове на гергините. Ако са се показали твърде издънки, е необходимо да оставите само 2—3 от тях, при това, разбира се, най-мощните.
За високите гергини е важно да се почистят колтуците, които излизат от пазвите на листата. Ако оставите тези израстъци, цъфтежът ще бъде слаб, а съцветията по-малко.

При едроцветните гергини, за да се получат големи цветове, трябва да се почистят и страничните пъпки, като се оставя на стъблото по една централна. Дребните едногодишни гергини, които често се използват за оформяне на бордюри или пък се слагат в балконски сандъчета, имат нужда да им се почистват долните листа, за да не се задушава храстчето. Листата в долната част на стъблото понякога се почистват и при високите далии, така по-добре узряват клубените им, а те по-малко се засягат от болести.

Отглеждане на Фикус в дома

2010-08-09T16:25:00.001+03:00

Понякога при отглеждане на фикуса има следния проблем. При забравеното на суша цвете изсъхналата, напуканата и отдръпналата се от стените на саксията почва не може да попие водата, дори и да поливате обилно. В този случай ще помогне потопяването на съда с растението в друг, по-голям съд с вода.

Когато на повърхността на водата спрат да излизат балончета с въздух, можете да извадите саксията. Ако не е възможно да направите такава баня, внимателно поставете в пресъхналата почва фуния и поливайте през нея.

Отглеждане на Кокосова палма Cocos

2010-08-03T11:45:00.001+03:00

Ярко осветено място до прозорец, за да получава и слънчева светлина. Идеалната температура е 18-21°С целогодишно и минимум 15°С през зимата. Нуждае се от редовно поливане, но позволете на почвата да позасъхне между две поливки. При поливането и пръскането на листата внимавайте да не мокрите кокосовия орех, за да не загние. Поначало лесното загниване на ореха е основният проблем при гледането на тази палма. За допълнителна влажност поставете саксията върху подложка с мокри камъчета и всекидневно пръскайте листата с хладка вода. Всеки месец през лятото подхранвайте палмата. Ако въздухът около палмата е прекалено сух, веднага ще забележите, защото връхчетата на листата ще станат кафяви и сухи.

Отглеждане на Пахистахис / Pachystachys

2010-07-30T23:26:00.003+03:00

Ярка слънчева светлина през лятото. През зимата, докато почива, температурата да не пада под 16°С, защото в противен случай ще опадат долните листа. През лятото да се полива добре, но без да се задържа вода 6 подложката. През зимата почвата на Пахистахис да се поддържа едва-едва влажна. Оставете горния слой да засъхне, преди да полеете отново. Подхранва се само през лятото на 2 седмици. За да се развива добре, трябва да се поддържат непроменливи условия с добро проветрение и да се пази от въздушни течения.

Отглеждане на рози

2010-07-28T10:39:00.000+03:00

Сега е моментът да получите рози от желан сорт, ако имате „дивачка", израсла в основата на присадена роза. Необходимо е обаче да я облагородите. Възможно е да използвате и израсли семеначета от шипка. Израстъците се кулират така, както овощните фиданки. Подложката трябва да има добро сокодвижение, за да се отлепва кората. Пъпката, с която ще облагородявате, трябва да е от тазгодишен летораст, а върхът му да има готов да разцъфне цвят. Не скъсявайте клоните над облагороденото място.

2010-07-26T10:25:00.003+03:00

Някои видове лилиуми, като тигровия, азиатския, тръбестия, образуват луковици - детки в основата на цветоносното стъбло. След като те прецъфтят, такива детки може да се събират от растението и да се засаждат направо в лехите или пък в сандъчета, запълнени с плодородна почва. От тях след 2-3 години ще станат пълноценни луковици.

Цветарите предпочитат лилиумите заради издръжливите им екзотични цветове. Те обичат богати, добре дренирани пясъчливи почви. Ако почвата е бедна, трябва при засаждането на луковиците да се добави в дупката и малко оборски тор. За максимален ефект ползвайте специализирани торове за луковични растения. Лилиумите виреят добре на слънчево място.

Слънчогледи в дома

2010-07-23T17:35:00.000+03:00

Жизнерадостният, енергичен слъчоглед се асоциира с богатството, блаженството и щастието. Дори и в мрачни дни той излъчва радост. Професионалните цветари потвърждават, че със слънчоглед можете да направите най-различни композиции: вертикални и плоски, пищни и лаконични, игриви и със смисъл.

Ароматни цитруси Бергамот, Нероли и Петигрен

2010-07-20T00:45:00.001+03:00

Сред цитрусовите растения освен вкусните и ядливи видове като портокал, лимон, мандарина и грейпфрут има и видове, които са източници на ценни и полезни етерични масла. Такива са и трите вида от рода на портокала Бергамот, Нероли и Петигрен. Техните етерични масла са класически съставки на одеколоните.

Отглеждане на Евгения Eugenia

2010-07-16T22:03:00.000+03:00

Евгенията иска много светлина и слънце. През зимата температурата в помещението да не пада под 10°С Да се полива обилно през вегетативния период, но през зимата поливането да се намали до минимум. Да се подхранва на две седмици от април до септември. Редовно подрязвайте и оформяйте дръвчето или храстчето. Пресаждането на Евгения да става само ако саксията прекалено отеснее. Често пръскайте листата с вода и ги почиствайте от праха.

Фън Шуй в градината

2010-07-16T11:57:00.004+03:00

Един от основните принципи и символи на Фън Шуй е правилното използване на енергията Чи. Тя е универсалната жизнена сила, която създава всичко прекрасно в природата. Бавно течащата вода създава Чи. Ето защо в близост до извор или езеро ние се успокояваме. Лекият ветрец донася Чи, а бурите и ураганите я прогонват. Когато Чи си отива, успехът и здравето бягат от нас. Затова, за да е изпълнена нашата градина с енергия Чи, е необходимо присъствието на три елемента: гора, вода и растения. Гората може символично да бъде представена от повдигнати цветни лехи, високи дървета и храсти. Водата символизира богатство и благосъстояние - това може да бъде ручей, фонтан, езерце и др.

Отглеждане на Пелея / Pellaea

2010-07-14T11:30:00.002+03:00

Доста силна, но не слънчева светлина. Температурата трябва да е постоянна, за предпочитане да не надвишава 2О°С. Ако е по-висока, трябва да се увеличи поливането. През зимата Пелея вирее и при 6°С. Почвата да се поддържа влажна, но не напоена. Внимавайте в никой момент да не пресъхне напълно. През лятото веднъж седмично подхранвайте с минерални смески.

Отглеждане на Зокум (Лян, Олеандър) Nerium oleander

2010-07-12T22:00:00.000+03:00

Минимум 7°С през зимата. През пролетта и лятото Зокум да се полива обилно с хладка вода, тъй като корените му не поемат студената. През зимата поливането да се намали. Листата нямат нужда от пръскане с вода, но внимавайте за листни, щитовидни и други въшки, които много си падат по зокума. Пресаждането да става напролет.

Изберете внимателно растението на розите от които ще ползвате резници!

2010-07-10T21:58:00.000+03:00

Дори и да ви изглежда досадно, трябва да отделите достатъчно време на избора на растението-майка. Това влияе на издръжливостта на резниците и на способността им да развият корени. Например резултатите от труда ви няма да бъдат добри, ако розата-майка е болна или инфектирана от бели или черни листни петна.

Също така не трябва да избирате и прекалено плодовити растения, тъй като техните клонки са прекалено крехки и не биха могли лесно да развият корени. Това, което трябва да търсите е здраво, жизнено и в период на растеж розово растение.

Окопаване на смокинята

2010-07-08T21:53:00.000+03:00

Окопаването не е нещо, което можете да отложите. След беритбата и изрязването на далите плод леторасти почвата в малиновото насаждение е доста уплътнена. Това е причина за по-голямо изпарение на влагата, достъпът на въздух в нея е по-ограничен и естествено е развитието на новите издънки, от които се очаква реколта през идната година, да е затруднено. Ето защо окопаването на смокинята е крайно наложително. То трябва да е плитко, на не повече от 5-8 см дълбочина. При това окопаване не се внасят торове за подхранване, за да не се удължи вегетацията на растенията и те да навлязат в зимата неподготвени. Торовете се внасят с есенната обработка. Тогава тя се извършва на дълбочина 16-18 см в средата на междуредията и 5-8 см близо до растенията. Дотогава може да се наложи още едно плитко окопаване в случай на заплевяване или валежи, които са причинили образуването на почвена кора.

Съхранение на луковиците и грудките

2010-07-06T21:45:00.000+03:00

Запазването на подземните части на луковичните и грудковите растения е много важен момент от живота им. Те се съхраняват в избени помещения у дома или в специални хранилища. Предварително трябва да се почистят от почвата около тях и със суха кърпа да се подсушат. След това се нареждат по големина (сортират се) в касетки или щайги.
Най-добър посадъчен материал са грудките с диаметър 2,5-3 см (височината им е приблизително равна на широчината, а дъното им има диаметър не по-малък от I см. Такива грудки се получават най-често, когато за засаждане се използват дребни грудки без очертано дъно с диаметър 0,5-0,8 см.. Понеже дребните грудки са покрити с твърда, прилепнала към тях обвивка, тя трябва да се обели няколко дни преди засаждането.
Извадените в края на вегетационния период (октомври-ноември) грудки се сушат, преди да се приберат в хранилището. Изсушаването става под навес, като грудките се разстилат на тънък пласт в щайги.
Грудките с диаметър, по-голям от 5 см, са долнокачествени, а по-дребните от I см се използват главно за размножаване, т. е. до-отглеждане през още 1-2 сезона. При едновременно засаждане дребните грудки разцъфтяват много по-късно от едрите и дават по-слаби растения.

ПОЛИВАНЕ на смокинята

2010-07-05T21:46:00.000+03:00

Поливането след беритбата обикновено се налага в по-ниските и сухи райони на страната. Това мероприятие не бива да се пропуска, нито да се закъснява, защото издънките на смокинята няма да може да узреят добре и ще измръзнат през зимата.

Изваждане на луковиците и грудките

2010-07-03T21:44:00.000+03:00

Подземните части на някои луковични цветя се изваждат ежегодно. Така се създават най-добри условия за съхранението им и се повишава размножителната им способност. Тази операция се извършва през периода юни -юли в определена последователност -първо за растения с малки луковици, а след това за растения с по-големи луковици. Това важи най-често за видовете зюмбюли, нарцис, колхикум (кърпикожух, мразовец), лалета. Грудките и луковиците на гладиолусите, лилиу-мите и туберозата се изваждат през октомври - ноември, непосредствено след спирането на техния вегетативен растеж.
Кокичетата, синчецът, фритила-рията и амаралисът не изискват ежегодно изваждане и отделяне на луковиците, а това се прави на 3-5 години.

Някои луковици, като тези на лалетата трябва да се вадят през облачни дни или да се засенчват по време на изваждането, а след това да се разстилат под навес. Дори и за кратко оставени на пряко слънчево греене, тези луковици получават пригори.

Отглеждане на Ксантозма

2010-06-26T22:41:00.000+03:00

Ксантозмата е най-подходяща за сенчесто място в зимна градина, тъй като от една страна й трябва висока влажност на въздуха, а от друга, слънцето прегаря листата й. Затова е най-добре да се сложи под някое по-едро светлолюбиво растение. През зимата температурата не бива да пада под 18°С. Високата въздушна влажност е съществено изискване, в противен случай листата съхнат и губят своята декоративност. Често да се полива, особено през топлите месеци, но без никакво подгизване на почвата и без задържане на вода в подложката. Водата за поливане и пръскане да не е варовита. През зимата поливането да се намали, но почвата да се предпазва от пресъхване. През активния сезон да се подхранва на две седмици. Всяка година да се пресажда в нова пръст.

Отглеждане на Колоказия Colocasia

2010-06-24T12:39:00.000+03:00

Светлина, често поливане (по-оскъдно през зимата), висока влажност на въздуха. Колоказията не обича да е опълчена на слънце и ако това условие не се спазва, листата й бързо прегарят. На две седмици през активния сезон да се подхранва с подходяща тор.

Отглеждане на Кодонанте Codonante

2010-06-23T22:38:00.001+03:00

Кодонантето е много топлолюбиво -температурата в помещението му не бива да е под 16°С. Обича добро осветление, но издържа и на полусянка. През лятото и по време на цъфтежа да се полива обилно, през зимата почвата да се поддържа едва влажна.

Грижи за цветята в градината - Гипсофила

2010-06-11T17:19:00.000+03:00

Отглеждане. Изисква дренирана почва - неутрална до варовита, и слънце. Не преовлажняване през зимата. След прецъфтяване цветоносните стъбла се изрязват, за да се стимулира вегетативното нарастване и евентуално вторичен цъфтеж.

Размножаване. Резници, семена, отделяне на вкоренените стъбла. Гипсофила се използва За оформяне на периферията на цветния бордюр, за попълване на зни места след пролетни луковични растения и сезонно пролетно зацветяване, за скални кътове, за цъфтящи ливади, като почвопокривен цъфтящ вид.

При озеленяване на покриви най-добре се развиват върху субстрати с дебелина 10-15 см. G. paniculata „Rosy Veil" е също почвопокривен сорт, който се разпростира бързо и има по-голяма височина - 30-35 см. Цветовете са кичести, отначало бели, после порозовяват.

Астра

2010-06-08T17:24:00.000+03:00

Aster alpinus „Нарру End", алпийско димитровче сорт „Нарру End"
сем. Asteraceae (Сложноцветни)

Ареал на вида: В планините на Средна и Южна Европа, Европейската територия на бившия СССР, Азия, Мала Азия. У нас във високопланинския пояс на Средна Стара планина, Рила, Пирин, Средни Родопи. Продължителност на Живот: Многогодишен вид. Хабитус: Тревисто растение, геофит или хемикриптофит. Развива сравнително дебело разклонено коренище с тънки разклонения. Над земната повърхност образува много на брой розетки с приосновни листа. Височината на розетките, които се запазват през целия вегетационен сезон, е 5-8 см. Листата са лопатовидни, целокрайни, стеснени в къса дръжка. Над тях през пролетта се развиват репродуктивните стъбла. При всички култивари се образува плътна растителна покривка през целия вегетационен период. През цъфтежния период височината се увеличава.

Листата по репродуктивните стъбла не създават обем, само очертават по-добре стъблата. Цветната маса е отделена от листната, ако се гледат в профил, но поради малката височина на растенията се възприемат най-вече в план, вкл. цветовете. Те образуват плътно обагрена хоризонтална повърхност, която припокрива останалата растителна маса. След прецъфтяване стъблата или се изрязват или полягат и остава въздействието на листните розетки. Цъфтеж: Репродуктивните стъбла са изправени, неразклонени, нарядко облистени. Листата по тях са разположени последователно, приседнали, по-дребни, удължено ланцетни и целокрайни. Те и стъблата са окосмени. Всяко завършва със съцветие кошничка с d=3-4 см. Периферните цветчета с лигули са синьо-лилави, тръбестите - жълти. По време на цъфтеж височината на растението е от 15 до 30 см. Цъфтежът е кратък през май-юни. В естествени местообитания е изместен към юни-август.

Гипсофила, мишорка (Gypsophila)

2010-06-05T17:19:00.000+03:00

сем. Caryophyllaceae (Карамфилови)

Родът е голям и включва многогодишни растения - отличават се по силно разклонените стъбла и дребните цветчета, събрани в богати съцветия, често използвани за аранжиране на букети. За покривно озеленяване имат значение най-вече многогодишните почвопокривни гипсофили с по-малка височина. Gypsophila repens, пълзяща мишорка

Ареал на Вида: Алпите и Пиренеите. У нас също е естествено разпространена.

Продължителност на Живот: Гипсофила е многогодишен вид. Хабитус: Образува дълги полегнали звисти стъбла, на върха изправени. По тях лесно се образуват адвентивни корени, етките, листата и стъблата са светлозелени до синкави, с височина до 20-30 см Зразуват килим върху почвата. Цъфтеж: Цветовете са събрани във връхни съцветия. По време на масов цъфтеж цветовете припокриват листната маса, а после се образуват много семена. Цъфтежът е от май до септември.

Перуника

2010-06-02T17:24:00.002+03:00

Познат градински вид с много видове и сортове със сложно групиране. Старо популярно име на ириса в Англия е „орхидея на бедните" заради интересно устроените цветове и в същото време лесното му отглеждане. За покривно озеленяване от екстензивен тип са подходящи предимно растения от нашата флора, по-дребните по размери, за да могат да виреят на по-плитки субстрати, и невзискателни видове и сортове. Внимание - ирисът е отровно растение (корен и коренище)!

Хеликтотрихон (Helictotrichon)

2010-05-30T16:36:00.000+03:00

сем. Роасеае (Житни)

Естествено разпространени в Европа и Азия по сухи хълмисти терени, Западното Средиземноморие.

Видове: Helictotrichon sempervirens, вечнозелен хеликтотрихон. Превъзходна трева със сини листа с фонтанен ефект при обилния цъфтеж, формира туфи с височина от 50-60 см. Листата са широки 6 мм. Има и сортове като „Saphirsprudel". Класовете са високи до 80-100 см. Появяват се през юни-август.

Отглеждане на Дебелец

2010-05-28T16:04:00.000+03:00

Отцедлива почва с малко торф или хумус и ярко слънце. Толерантност към засушаване - висока.
Дебелеца се размножава, чрез разделяне на розетките през пролетта.
Използване. Дебелецът е нежно растение, което не заема голяма площ. Подходящо е за използване в скални кътове с възможност за наблюдение отблизо. Върху покрива са приложими дори за наи-плитките субстрати - с дебелина 4-6 см.
Цветовете са яркочервени, събрани във връхни съцветия. Цъфтежът е през лятото.

Вейник / Calamagrostis

2010-05-26T16:08:00.005+03:00

сем. Poaceae (Житни)
Родът включва много декоративни треви с едри класове, ефектни в късното лято, есента и през зимата. Туфите са изправени, сравнително високи. Не се разрастват бързо.

Видове: Calamagrostis brachytricha е красива трева с дъговидно повиснали листа и пухести класове - кремави или сламени по багра. Височината и е около 60 см. Цветоносните стъбла достигат по-голяма височина. Класовете може да се използват за декорация изсушени.

Екстензивното покривно озеленяване

2010-05-22T16:01:00.000+03:00

Все по-популярно става екстензивното покривно озеленяване. Причината за това се корени в неговата същност: приложимо е за всички типове покриви (вкл. наклонени), използва олекотен субстрат в тънък пласт, както и нескъпоструващи, невзискателни растения. Средствата за изграждане и поддържане не са големи. В чуждестранната градоустройствена практика този тип озеленяване намира приложение при оформяне на „петата фасада" на новостроящи се жилищни, обществени и промишлени сгради. Широко се използва и за естетизация на вече изградени и при саниране на съществуващи покривни пространства.

Приложение на Фитонията

2010-05-20T05:10:00.000+03:00

В умерените зони фитонията се използва само за стайно отглеждане. Най-декоративни
са младите екземпляри, те са малки и компактни и с тях може да се украси масата за хранене или стелажи в стаи, които са в полусянка. Може да се отглежда и като почвопокривно растение в саксиите на по-едри и влаголюбиви растения, обичащи и висока въздушна влажност. Може да се използва и в аранжировки на терариуми, а също така и при направата на стъклени миниградини (флорариуми) с използването на подходящи растения с еднакви изисквания към средата на живот.

Дебелец (Sempervivum arachnoideum)

2010-05-19T15:54:00.002+03:00

сем. Crassulaceae (Дебелецови)

Ареал на вида: Пиренеите, Алпите, Апенините и Карпатите.
Продължителност на живот: Многогодишен вид.
Хабитус: Образува малки розетки, не повече от 2 см в диаметър. Листата в розетките са гъсто разположени, зелени или розови, върховете им са оплетени от власинки, подобни на паяжинки.
Цъфтеж: Репродуктивните стъбла са високи около 12 см. Цветовете са яркочервени, събрани във връхни съцветия. Цъфтежът е през лятото.

Салатен лук (Allium schoenoprasum)

2010-05-18T16:10:00.000+03:00

Ареал на Вида:
Азия; вторично в Европа и Северна Америка. У нас - по влажни високопланински места - Стара планина, Рила, Пирин, Родопи и др. Продължителност на Живот: Многогодишен вид.

Хабитус: Тръбести зелени, тънки приосновни листа. Туфите стигат на височина между 20-60 см. При разрастването си покрива почвата като трева.

Цъфтеж: Цветните пъпки са пурпурни, а сферичните съцветия - бледо-морави или розово-виолетови, на тънки цветоносни стъбла с височина 30-35 (40) см. Образува много на брой цветоносни стъбла. Масовият цъфтеж е през юни-юли, но цъфтежният период продължава и след това до септември.

Поливане на Фитония

2010-05-15T00:04:00.000+03:00

Фитонията обича много влажен въздух и добре се чувства и при много висока влажност. Необходимо е редовно опръскване на листата и при възможност овлажняване на въздуха в стаята. Саксията може да се постави и в кашпа с влажен мъх, торф или в терариум и флорариум.

Цветен хемиграфис

2010-05-14T12:02:00.000+03:00

Цветният хемиграфис (Hemigraphis alternata) е тревисто многогодишно растение и е разпространен в Индия и остров Ява. В култура е познат от 1885 г. Има до 7 см дълги листа, чиято горна повърхност е в зелено-лилава окраска с червеникави жилки, а долната им повърхност е в наситено лилав цвят. Високи са до 10 см, имат стелещи се стъбла, с възможност за вкореняване в междувъзлията си при попадане в подходящ субстрат.

Отглеждане на Гризелиния Griselinia

2010-05-13T15:25:00.000+03:00

Поставете саксията на светло, но не слънчево място. Гризелинията издържа и на полусянка. През зимата Гризелинията предпочита да е на хладно, но температурата да не пада под 7°С. Поливайте през вегетативния период обилно, но изчаквайте почвата да засъхне между две поливки, а водата никога да не се задържа в подложката. През зимните месеци поддържайте почвата едва влажна.

Отглеждане на Маранта Maranta

2010-05-12T15:24:00.000+03:00

Да се пази от резки промени в температурата, която през зимата не бива да пада под 15°С. Не я излагайте на пряка слънчева светлина, от която избледняват шарките, но не я дръжте и в сянка, защото това пречи на растежа. През зимата трябва да е добре осветена. Ако сте на парно, пръскайте често листата. Това впрочем е добре да се прави целогодишно. През зимата дръжте почвата влажна, но внимавайте да не преполивате.

Отглеждане на конофитум

2010-05-08T09:42:00.000+03:00

Топлина, обилно слънце и изключително оскъдно поливане. полухрасти. Най-разпространеният вид е К. блумеи (С. blumei). Стъблото е крехко, воднисто, четириръбесто, а листата са елипсовидни, с гладка или назъбена периферия и кадифяна повърхност. Красотата се крие в багрите им - има хибриди с преливащи цветове, с контрастни цветове, двуцветни, на петна и какви ли не. Цветът на листата се мени и в зависимост от интензитета на осветлението. Копривката цъфти с дребни цветчета, събрани в дълго съцветие на върха на разклонението. Тъй като цветовете нямат съществена декоративна стойност, най-добре е да бъдат отщипвани, за да се получи разклонение. През зимата растението става постно и хилаво, багрите изсветляват, но с настъпването на пролетта хубостта се възстановява с пълна сила. Въпреки това препоръчително е да се гледа на копривката като на едногодишно растение и ако притежавате вид, който особено цените, най-добре е рано напролет да подновите растението от резник, който предвидливо сте вкоренили във вода. Новото растение ще нарасне бързо и през лятото ще се радвате отново на пъстроцветното му великолепие. Колеус пумилус (С. pumilus = С. rehneltianus) прилича много на К. блумеи, но е пълзящ вид.

Алтернантера

2010-05-05T16:03:00.001+03:00

Алтернантерата са растения с невисок ръст, чиито листа са атрактивни и често на едно растение в зависимост от вида и сорта може да се видят листа в зелена, светложълта, червена или розова багра, често преливащи се един в друг. Цветовете на Алтернантера са дребни, с ниска декоративна стойност, образуващи се в съцветия по върховете на стъблата. Заради бързия си растеж, атрактивните си листа и лесно поддържане освен като стайни тези растения се използват и като едногодишни за външни зацветявания в паркове и градини, за направата на цветни фигури и така популярните напоследък цветни статуи.

Отглеждане на Колеонема / Coleonema

2010-05-03T20:05:00.002+03:00

Да се полива пестеливо, колкото да е влажна почвата, като не бива да се допуска нито подгизване, нито пресушаване. За да цъфти Колеонема изисква слънчева светлина. По възможност целогодишно да се държи на възможно най-силно осветление. През пролетта и лятото подхранвайте на две седмици. През зимата се чувства добре при температура около 10°С.

Видове Хипоестес

2010-05-01T15:33:00.003+03:00

Някои сортове, които се използват, са: „Сагтюа" - с яркочервени петна на листата. „Confetti" - серия растения с височина не повече от 20 см и в 5 отделни цвята на петната по листата - бяло, розово, червено, карминенорозово и бургундско червено. „Pink Brocade" и „Pink Dot" - два сорта с листа, изпъстрени от розови петна, а „Ригрипапа" има лилави листа. Сортовете в серията Хипоестес „Splash" нарастват до 60 см на височина и имат големи петна по листата в розово, червено и бяло и в зависимост от това сортовете са: „Pink Splash", „Red splash" и „White Splash". А сортът „Wit" има мраморно бели листа.

Видове листодекоративни бегонии

2010-04-30T14:35:00.000+03:00

Най-популярни от листнодекоративните бегонии са Бегония рекс (Begonia rex) и нейните хибридни сортове. Те са класическият пример на листнодекоративните бегонии. Известни сортове са „Fairy", „Fireworks", „Меrrу Christmas", „China Girl", „Maui Mist", „Tiger Kitten" и хиляди други. Най-търсени днес са сортовете със спирално завити в основата си листа (т.нар. „охлюви"). В последните години са създадени и по-нови сортове с миниатюрни листа, които се обединяват в групата на Миниатюрните кралски бегонии, наричани още Бегонии „Джуджета".

Към листнодекоративните бегонии се отнасят и някои други видове бегонии с красиви листа, като Begonia masoniana, по-известна като „Железният кръст", Begonia solimutata с изумруденозелените си листа, Begonia gehrtii с шагренираните си листа, от групата на коренищните бегонии с по-дребни листа и с популярни и по-нови сортове като „Phoe's Geo", JJtlle Darling", „Laprechaun", „River Nil", бегониите c бели точки по листата си - Begonia albo-maculata и В. maculata, Рицинолистната бегония, Бегония Клеопатра и други.

Отглеждане на Лапагерия

2010-04-29T23:33:00.002+03:00

Растението не обича силното слънце, затова е добре да го отглеждате на полусянка. През зимата осветлението да е добро, а температурата да не пада под 10°С. През топлите летни дни Лапагерия трябва да се полива обилно, а през зимата само да се внимава почвата да не пресъхва. Пресаждане не е необходимо, просто обновявайте по-често растението. Не бива да се подрязва, защото през следващата година няма да цъфти.

Стробилантес

2010-04-28T18:22:00.000+03:00

Стробилантес са вечнозелени до листопадни многогодишни, с меки стъбла храсти от Тропическа Азия и остров Мадагаскар и са представители на растителното семейство Акантови (Acanthaceae). Листата им са срещуположни, седящи и едри, овални или продълговати с дълго заострен връх.

Хемиграфис

2010-04-26T18:18:00.000+03:00

Хемиграфис са растения от растителното семейство Акантови (Acanthaceae). Имат полягащи стъбла, покрити със срещуположно разположени листа, които са целокрайни или пък са с назъбен листен ръб. Образуват и дребни бели тръбести цветове, съставени от 5 части и имащи големи прицветници.

Популярни видове и сортове - От големия брой видове хемиграфис двата от тях, които са с декоративни качества и се използват за култивиране и отглеждане в стая, са: Цветният хемиграфис (Hemigraphis alternata, syn. Н. colorata) и Извито-листният хемиграфис (Hemigraphis repanda).

Хипоестес

2010-04-24T18:12:00.000+03:00

Представител е на растителното семейство Акантови (Acanthceae) и представлява тревисто растение, което достига на височина до 1 м. Цъфти с дребни лилави цветчета, събрани във връхни съцветия, но най-интересни са пъстрите листа на някои от видовете му, които са предизвикали интерес сред любителите на цветя и които са започнали да го отглеждат в домовете си и впоследствие да създадат и негови сортове.

Кротон

2010-04-22T13:39:00.000+03:00

По време на растежа почвата на кротона трябва да е неизменно влажна. Не го поливайте със студена вода, а използвайте мека и хладка. Пазете го от студени въздушни течения. През пролетта и лятото го подхранвайте на две седмици. Ако връхчетата на листата покафевеят, значи почвата е прекалено суха. Ако цялата периферия стане суха и чуплива - температурата е прекалено ниска. Ако листата не се багрят добре или губят цвета си, значи растението не получава достатъчно светлина. Периодически проверявайте под лупа обратната страна на листата за наличието на червено паяче и при най-слабо подозрение избършете всички листа с парче памук, натопен в лавандулов спирт или друг алкохол. Може да използвате и специалните инсектициди, които се продават в цветарските магазини. Кротонът се размножава от връхни резници, натопени във вода през пролетта и лятото.

Растения за балкон за много слънчев

2010-04-20T17:44:00.001+03:00

За много слънчев балккон или веранда са подходящи следните растения и цветя: бръшляново мушкато, салвия (градински чай), флокс, агератум (синьо пухче), холандски карамфил, китайски карамфил, годеция, агава, лавър, алое, кактуси, кобея, декоративен хмел, пасифлора, ипомея.

Отглеждане на Кливия Clivia

2010-04-18T22:35:00.000+03:00

Температура около 6-10°С през зимата. Не е придирчиба към светлината, но Кливия си обича по-доброто осветление. От пролетта до есента да се полива умерено. От края на есента да се премине на оскъдно поливане, докато цветоносното стъбло достигне 10-15 см височина.

Отглеждане на Кобея Cobaea

2010-04-16T22:25:00.000+03:00

Много слънчева светлина и топлина. През лятото да се полива обилно, без да подгизва, а през зимата почвата да се поддържа едва влажна. Може да се гледа като едногодишно растение, но ако искате да ви бъде многогодишно, през зимата е добре кобеята да е на хладно - при температура около 8°С. След прецъфтя-ването трябва ниско да се подкастри.

Формиране на аронията като храст

2010-04-16T21:47:00.002+03:00

Резитбата е важен елемент от технологията на отглеждане на аронията. Тя може да бъде оформена като малко дръвче или като храст. Степента на осветеност вътре в короната в голяма степен влияе на добива. За да се избегне сгъстяването на короната , и с това изнасяне на плододаването в периферията на храста, се налага ежегодна резитба.

При формирането на аронията, до встъпването й в пълно плододаване, всяка година се оставят от 4 до 6 издънки за основни клони. За такива се избират симетрично разположените и най - добре развити издънки. Те не с е съкръщават, за да не се допусне сгъстяване на обрастващата дървесина. Всички израснали останали издънки се изрязват до осноата.

Изисквания Гуцмания Guzmania

2010-04-14T22:33:00.001+03:00

През лятото Гуцманията трябва да се полива обилно, през зимата оскъдно. Като при всички бромелии добре е в централната розетка внимателно да се налива чиста вода. През зимата температурата не бива да пада под 15°С. При добро гледане това скъпо растение може да ви радва десетки години.

Грижи за краставиците в градината

2010-04-14T20:24:00.000+03:00

Първото нещо, което трябва да имате предвид е да засеете пълни и едри семена, с добра кълняемост. Отборът може да се направи като потопите семената в съд с вода. Тежките семена падат на дъното, а леките плуват по повърхността и се отстраняват. Преди засяването е необходимо да обеззаразите семената, ако са от собствено производство. Вие бихте могли да отгледате краставици чрез директно засяване в градината или чрез предварително произведен разсад.

Ако имате възможност да си произведете разсад, трябва да засеете семената към края на март, началото на април и след 25-30 дни, когато са образували 2-4 същински листа /края на април - началото на май/, след предварително закаляване да ги засадите на открито. Чрез прилагане на разсадния метод се ускорява ранозрелостта /с 15-20 дни/ и се удължава периода на плододаване. Ако обаче желаете да отгледате краставиците без разсад, засяването за ранно производство трябва да се извърши към края на април, а за късните краставици /корнишони, предназначени за туршии/ към средата на юли. Засяването на семената направо на постоянно място е най-широко разпространеният начин на отглеждане, тъй като изисква по-малко труд.

Отглеждане на Ехмея - Aechmea

2010-04-12T22:22:00.003+03:00

Ехмеята е толерантно растение и може да расте както на директна, така и на непряка слънчева светлина. Зимните температури да не падат под 12°С. Поливайте веднъж или два пъти седмично и поддържайте 2-3 см вода в централната ваза. Подхранването не е необходимо, но понякога може да пръскате листата с вода, в която има разтворен слаб изкуствен тор.

Грижи за лозята в ранна пролет

2010-04-11T20:33:00.000+03:00

Растителнозащитните мероприятия в лозята през март са по-малко на брой, но имат голямо значение за опазване на лозите от вредители. Под кората на лозите зимуват различни неприятели, които се появяват едновременно с развитието на лозовите растения. Това налага да се правят редовно обследвания за откриването им навреме и съответно да се вземат мерки за борба. От втората половина на февруари до началото на април се появяват неприятели, които повреждат пъпките на лозите и много често късно се установяват пораженията от тях. При наличие на зараза от вредоносните заболявания: екскориоза, еутипиоза и др., е необходимо извършване на внимателна санитарна резитба - отстраняване на заболялата дървесина и и изгарянето й.

Отглеждане на Краставици

2010-04-10T20:20:00.002+03:00

Преди всичко е необходимо да знаете, че краставиците предпочитат висока температура, тъй като тя ускорява развитието им и са особено взискателни към въздушната и почвена влажност. Като растение с плитка коренова система, което се развива бързо и дава голяма продукция, краставиците изискват богата на хранителни вещества и структурна почва. Много добре реагират на прясно торене с угнил оборски тор, както и на подхранване с течни торове. Подходящи предшественици са им зелето, доматите, пипера, а когато се отглеждат за късно производство, могат да се засеят след ранното зеле, ранните картофи и фасула.

Фонтан в градината

2010-04-07T13:07:00.000+03:00

ФОНТАНИТЕ се изграждат при главните входове, в представителните сектори, по централните алеи и др. основни места в парковете. Те представляват басейни с вертикални водни струи. Оформят се като архитектурно-скулптурни произведения. Ширината на басейна трябва да бъде 2-3 пъти по-голяма от височината на водните струи. Фонтаните се изграждат само на равнинни площадки и върху настлани площи. Водата в тях е оборотна и движението й се осъществява чрез електропомпи, разположени в специално построени дискретни подземни резервоари.