Видовете от рода здравеца са също сенкоустойчиви растения. Здравецът може да се развива прекрасно и в саксия и успешно преживява продължително засушаване. Това е така, защото притежава дебели, месести стебла, които играят роля на резервоар за хранителни вещества и вода по време на безводните и неблагоприятни за него летни месеци. Размножава се по-лесно от всяко друго растение: отчупвате клонче и го засаждате в почвата. Поливате го редовно и скоро се разлиства и цъфти. Тайната се крие в това, че по стеблата има множество коренчета, най-често привидно изсъхнали, които бързо отново оживяват, когато усетят влажна почва и сенчесто място.
Лещовият зърнояд нанася най-съществени щети през вегетацията на културата. Борбата с него се провежда с пръскане на посевите по време на масовия цъфтеж и 7-8 дни по-късно (второ третиране) с инсектицидния препарат Децис 2,5 ЕК в доза 40 мл/дка.
Представител на сенко-устойчивите видове е копитникът. Това е тревисто растение от дивата природа на нашата страна, което няма стебла, а само листни дръжки и дребни, едвам забележими кафяви цветове в основата на малката туфичка. Това, което на пръв поглед видимо се набива на очи, са листата - тъмнозелени, лъскави, с големината на кокоше яйце и с формата на бъбрек. Копитникът образува толкова много листа, че от тях не се виждат нито почвата, нито листните дръжки. Само лъскави, бъбрековидни листа: мозайка, покриваща плътно земната повърхност, дори под най-дълбоката сянка. Предлага се в повечето разсадници.
Представител на сенколюбивата флора. Това всъщност не е точно тревисто растение, а по-скоро полухраст. Притежава полуизправени стебла, достигащи на височина около 15 см. Растението е бавнорастящо, но е подходящо за покриването на сенчести терени с хилядите си тъмнозелени, лъскави листа. Засадена на пряка слънчева светлина, пахисандрата не след дълго ще ви зарадва с бледожълтия си цвят с оранжеви оттенъци, но поставена на плътна сянка, тя буквално ще разцъфне пред погледа ви.
В нашата страна се засяват сортовете пролетен фий Образец 666, Мери и Добруджа. Образец 666 е български сорт. При благоприятни условия напълно развитите растения достигат височина около 100 см. Стъблата са тънки - 2-3 мм, неустойчиви и растенията полягат. В основата на стъблото се образуват 3-4 разклонения, които имат почти еднакво развитие. Окраската на венечните лис-тенца е виолетова. Бобът е почти цилиндричен и жълто-кафяв на цвят. Той има гладка повърхност и съдържа 6-7 семена. Основният им цвят е кафяв. Масата на 1000 семена варира от 80 до 100 грама. Добивите на зърно могат да превишат 170 кг/ дка. При смесен посев с овес се получават много добри резултати при отглеждането за семена или фураж.
Мери е италиански сорт. Височината на растенията варива от 40 до 80 см. Цветовете му са виолетови. Бобът е среден по размер, неокосмен, с много семена. Те са едри, със специфична форма и кафява окраска, синьо-черно изпъстрена. Вегетационният период е с дължина около 75 дни. Масата на 100 семена е около 66 грама. Добивите на семена превишават 180 кг/дка.
Мери е италиански сорт. Височината на растенията варива от 40 до 80 см. Цветовете му са виолетови. Бобът е среден по размер, неокосмен, с много семена. Те са едри, със специфична форма и кафява окраска, синьо-черно изпъстрена. Вегетационният период е с дължина около 75 дни. Масата на 100 семена е около 66 грама. Добивите на семена превишават 180 кг/дка.
