Ванилия - древна подправка

Ванилията е била позната още на древните жители на Мексико - ацтеките, които я смесвали с какаови зърна и мед, приготвяйки по този начин една много приятна напитка, която била смятана и за силен афродизиак. Напитката била ползвана при особени случаи и приемането й било съпровождано от специален ритуал. Европа се запознала с ванилията по времето на испанските конквистадори, които за първи път я пренесли в Испания. През 1520 г. един испански конквистадор описва краля на ацтеките Монтесума, който пиел някаква напитка от шоколад и ванилия. В Европа ванилията била използвана по най-различни начини, докато на някой от приближените на английската кралица Елизабет I не му хрумнало да я използва при приготовлението на сладкиши. Така се стигнало до днес, когато целокупното човечество използва около 2 000 т ванилия годишно.

Ароматна лазаркиня

Лазаркинята е многогодишно тревисто растение. Принадлежи към сем. Брошови - Rubiaceae. Тя е нежно, ефирно растение със снежнобели, дребни, фуниевидни цветчета, събрани в щитовидни съцветия. Стъблото й достига до 20-50 см височина. То е изправено, единично, четириръбесто, с множество пълзящи издънки в основата. Затова лазаркинята обикновено образува цели полянки. Листата й са елипсовидноланцетни, разположени в прешлени по 8 в горната част на стъблото и по 6 в долната. Плодът се разпада на две части, покрити с твърди власинки като кукички. Лазаркинята е добър медонос. Тя цъфти през април-май, когато все още няма много цъфтящи растения.

Оливиеров минзухар - Crocus olivieri

Този вид минзухар се среща рядко в нашата страна. Той е защитен от Закона за биологичното разнообразие и е вписан в Червената книга на България. Разпространен е на отделни места по Черноморското крайбрежие, Беласица, Славянка, Родопите, долините на р. Места и р. Струма. Балкански ендемит. Цъфти през февруари- април с ярки жълто-оранжеви цветчета. Листата му са овласинени.

Отглеждане на Питоспорум

Не понася влажни почви, които са с лош дренаж и в които се задържа вода. При задържане на вода в почвата корените му загниват бързо, растението страда и загива. Обича от слънчеви до полусенчести места и добре понася сухия въздух в жилищните помещения. В период на интензивен растеж Питоспорумът се полива обилно, но в съда, в който се отглежда, трябва да има добър дренаж. През зимата поливането се разрежда и растението може да се отглежда и в помещения с температури до 10°С. При зимуване на хладно се полива малко. Да не се държи на тъмно и топло място, защото тогава листата му ще опадат. Младите растения се пресаждат през пролетта, а по-старите - при необходимост.

Засаждане на декоративен лук

Тези растения изискват добре дренирани почви, богати на хранителни вещества. Добре им се отразява внасянето на оборски тор и дървесна пепел, която е богата на калий, елемент с важно значение за цъфтежа им. Декоративните Лукове обаче се развиват зле върху кисели почви и в такъв случай в почвата трябва да се внесе малко вар преди засаждането им, за да се промени реакцията й. Луковиците се засаждат през есента - септември-октомври, и се изваждат веднага след узряването на семената. Засаждат се така, че връхната им част да се показва над почвата. През целия период на вегетация растенията се нуждаят от грижи - окопаване и плевене. След изваждане на луковиците почвата се окопава по-дълбоко и редовно се разрохква. Преди засаждането през есента в нея отново се внася оборски тор.