Cercis siliquastrum представлява красиво дърво или храст, висок до 8-18 м, с кълбовидна корона и стъбло, покрито с тънка черна кора, която с възрастта се напуква. Принадлежи към семейството на Бобовите растения - подсемейство Цезалпиниеви - Cesalpinioideae.
Листата на церциса са прости, бъбрековидни и целокрайни, отгоре тъмнозелени, отдолу сивкави, кожести. Цъфти рано напролет, през март-април, месец преди появата на листата. Цветовете са тъмнорозови или розово-виолетови, събрани в снопчета по 3-8 цвята. Нямат аромат. Цъфтежът продължава около месец. Характерна за церциса е каулифло-рията - цветовете и по-късно плодовете са разположени направо върху по-старите клони и стъблото на дървото. Смята се, че така те стават по-достъпни за опрашителите. Плодът е плоска, червеникавокафява бобова шушулка, дълга 10 см и широка 2 см. В нея са разположени 8-10 елипсовидни, тъмнокафяви семена с твърда обвивка. През есента листата се обагрят в светложълто. Церцисът е бавнорастящо дърво. Живее до 100 години.
