Cupressus Ahzonica достига на височина до 20 метра. Короната му е конусовидно закръглена. Клонките са разположени в различни посоки. Те са къси, закръглени, гьлъбовосиви. На края са по-тънки и четириръбести. Листата са дребни, заострени, слабо назъбени, със зелена до белезникава окраска. Те са плътно прилепнали към клонките. На тръбната си страна имат дълбока надлъжна бразда и ясно забележима жлеза.
Шишарките на Аризонския кипарис са дребни, топчести до 2 см в диаметър; отначало са синкаво-зеле-ни, а при узряване стават червеникаво-кафяви. Снабдени са с къси дръжки и 6-8 многоъгълни шишаркови люспи с дебело твърдо шип-че. Под всяка люспа се развиват 8-10 червено-кафяви семена с дебело крилце на края.
Аризонският кипарис е топлолюбив и сухоустойчив вид, невзискателен към влажността и плодородието на почвата. При - 20°С се появяват повреди по клонките, които се възстановяват сравнително лесно. Температури под - 25°С са гибелни за кипариса. Младите фиданки са значително по-чувствителни към студовете и се нуждаят през зимата от защита.
В България Аризонският кипарис плодоноси обилно и дава кълняеми семена. Пониците развиват четири котиледона.
В паркоустройствената практика са известни две форми на Cupressus Arizonica - С. A. f. BONITA - с по-едри, но с неясно изразени шипчета на шишарките и C.A.f. СОМРАСТА - с кръгла корона.
Като по-студоустойчив вид от обикновения кипарис /Cupressus semper-virens/ Cupressus Arizonica заслужава да бъде по-широко внедрен в нашата озеленителна практика.
Аризонският кипарис може да се използва за озеленяване в представителните паркове и градини, в мемориалните паркове, спортните комплекси, градските градини, районните паркове, лесопарковете, жилищните комплекси, вилните парцели, дворните пространства в населените места и др., предимно като солитери, групи и алейно засаждане.
