Японската мушмула / Eriobotrya japonica / принадлежи към сем. Rosaceae и е близък родственик на ябълката.
През последните години у нас често се предлага посадъчен материал от нея. Поради екзотичния освежаващ вкус на плодовете, вечнозелените листа и красивия хабитус, японската мушмула се радва на засилен интерес от страна на българските овощари и любителите, които искат да имат в дворната си градина декоративен тип овошки. Позната е и с името малтийска слива.
Произхожда от Югоизточна Азия, Хималаите, Източен Китай, и Северна Индия, а в Япония се култивира от древността. Среща се във всички средиземноморски страни и по черноморското крайбрежие на Кавказ. Широко разпространена е в Австралия и някои райони на САЩ.
Единични дървета се отглеждат и у нас на открито в Петричко и по Южното Черноморие. Вече доста хоби-градинари отглеждат японската мушмула като саксийна култура, с прибиране на закрито през зимата.
Плодовете на японската мушмула узряват прем май, юни и юли, което е сериозно предимство за пазара през тези месеци, когато свежите плодове са малко. Те са много сочни, тежат средно от 30 до 80 г, кожицата им има красив оранжево-жълт цвят и е тънка като на сливите. Плодовото месо е ароматично, сладко, топящо се със специфичен вкус, наподобяващ нещо средно между ябълка и кайсия. Съдържа 82-96% вода, 10-14% захари, 0,2-7% ябъл-чена киселина и др. Преработва се в желета, сладка, сокове. Семената се ползват за приготвяне на ликьори с бадемов привкус, листата се употребяват в народната медицина против кашлица.
Японската мушмула е вечнозелено дърво, достигащо височина до 6-8 м или храст с гъста, кръгла, компактна корона. Листата са красиви, продълговато овални с дължина до 25 см и ширина 5 см. От горната страна са лъскави и зелени, а отдолу сиви, тъй като са покрити с гъст мъх.
Цветовете са бели, двуполови и събрани на кичури до 30 по върховете на леторастите. Те излъчват приятен аромат и са медоносни. Растението е самоопрашващо се, но при кръстосано опрашване плододава по-добре. В зависимост от сорта цъфти през октомври, декември, като цъфтежът продължава около месец и половина.
Плодовете са с яйцевидна кръгла форма с големина на орех до кокоше яйце, събрани до 12 на кичур. Във всеки плод има от едно до няколко едри семена.
Дърветата встъпват в плододаване към 5-ата и 6-ата година след засаждане. Средните добиви от дърво са 60-80 кг след встъпване в пълно плододаване към 10-ата година.
Сортовете се разделят на ябълковидни и крушовидни със светли месести и оранжево-месести плодове. По черноморското крайбрежие на Кавказ /Абхазия, Аджирия/ се отглеждат местни сортове със сравнително по-висока студоустойчивост. Интересни са китайските едроплодни сортове с тежина на плода, достигаща до 150 грама.
Един от най-добрите китайски сортове е среднозреещият Цетмумс.
