Произход и разпространение. Ареалът й на разпространение съвпада с този на черната елша, но включва още и Северна Америка. У нас се среща в планините над 700 м надморска височина, обикновено покрай реки и потоци, където образува гъсти, мрачни шубраци. Често се заселва на местата, където е изсечена иглолистна гора.
Описание. Тя е храст или дърво с височина 20 м. Короната й е тяснояйцевидна, а кората на стъблото е светлосива. Листата са дълги до 10 см, широкоелиптични или яйцевидни, заострени, отдолу овласинени. Любопитното е, че през есента те не пожълтяват, а опадат зелени. През зимата върху голите клони се виждат добре оформените листни пъпки и дългите мъжки съцветия, от които през пролетта обилно се сипе тичинков прашец. Женските съцветия са с големината на оризово зрънце и са красиво обагрени в тъмночервен цвят. Шишарчиците приличат на тези на черната елша, но са приседнали, без дръжчици.
Бялата елша живее сравнително кратко, до 50-60 години.
Приложение. Бялата елша е студоустойчива и влагоустойчива, понася и заблатени почви. Използва се в озеленяването и за укрепване бреговете на реките. В нейните корени се заселват азотфикси-ращи микроорганизми, които превръщат газообразния азот в азотни съединения. По такъв начин тя подобрява плодородието на почвата.
Дървесината й не е особено ценна, но гори добре и дава много топлина. Освен това спомага за изгарянето на саждите в комина. Кората и вдървенелите шишарчици се използват в медицината. Те са старо народно лечебно средство. Съдържат дъбилни вещества -танини до 2,5 % и галова киселина до 3,7 %. В кората се съдържат също дъбилни вещества, тритерпенови съединения, тараксерол, флавоноиди и др. Дрогата има противовъзпалително, кръвоспиращо и дезинфекциращо действие. Използва се при простудни заболявания и при ревматизъм, при хронични и упорити гастрити и ентерити, за нормализация на чревната микрофлора.
