Люлякът принадлежи към семейството на Маслиновите - Oleaceae. Родът наброява около 30 вида, които в диворастящо състояние са разпространени в планинските области на Евразия. В Европа - от Албания и Североизточна Гърция до Западните Карпати и Мала Азия, се срещат два вида - обикновеният люляк и унгарският люляк. В източната част на Азия, на територията на Япония, Корея, Приамурието и особено Китай се наблюдава най-голямото видово разнообразие от люляци. В природата освен дивите видове се срещат и междувидови хибриди, създадени по естествен път или в култура.
У нас в диво състояние се среща обикновеният люляк - S. vulgaris, който обитава подлеса на листопадните гори или откритите сухи варовити склонове на предпланините до 1000 надм. височина почти в цяла България. Като декоративни растения в страната се отглеждат персийският люляк -S. persica, унгарският люляк - S. josikae, и по-рядко дребнолистният люляк -S. microphylla и амурският люляк или лигустрината - S. amurensis. В парковете Кричим и Евксиноград се култивират още широколистният люляк -S. oblate, родом от Китай, и хималайският люляк - S. emodi, от Хималаите.
Обикновеният люляк е многостволен листопаден храст, по-рядко дърво, който достига на височина от 2 до 6 м. Листата са прости, сърцевидни, целокрайни, с дълги дръжки. Цветовете са дребни, до 1 см в диаметър, събрани в дълги 20 см съцветия. Те се обагрят от бяло до лилаво и тъмновиолетово, преминавайки през всички оттенъци на тези цветове, и ухаят с приятен, нежен аромат. Плодът е суха, удълженоовална двугнездна кутийка, в която се намират 1-2 семена с крилатки. Цъфти от 7 до 30 дена след разлистването си през април-май. Цветовете се развиват от връхните пъпки на миналогодишните клонки. Живее 100 години. Бързорастящ вид. Приложение. Дървесината на люляка е твърда, тежка, виолетово-кафява, здрава, добре се полира. От цветовете се извлича етерично масло, което се използва в парфюмерията. Листата и цветовете се използват във фитотерапията като потогон-но и понижаващо температурата средство, за увеличаване на апетита и стомашната секреция.
