При тамарикса ясно се наблюдават приспособления за живот при горещи и сухи местообитания, глинести и песъкливи почви. Нежните и ефирни кафявочервеникави клонки са покрити с миниатюрни листа, до 1,5 мм дълги, люсповидни или шиловидни, с дебел повърхностен слой (кутикула). Устицата са разположени дълбоко в листа и излизат на повърхността му чрез тесничко каналче. По този начин изпарението се свежда до минимум. Коренът на тамарикса може да черпи вода от 30 м дълбочина. Встрани той достига до 50 м и може да формира придатъчни пъпки, ако евентуално храстът бъде затрупан от пясъчните дюни в пустинята. Тамариксът може да живее и на силно засолени почви. В района на Мъртво море се срещат видове тамарикс, които оцеляват при 8% засоляване на почвата. В листата му се намират специални жлези, които отделят излишната сол на повърхността на листа. Освен това тъканите му съдържат голямо количество водоразтворими соли, които повишават осмотичното налягане и позволяват на растението да черпи вода от засолените почви.
