В качеството на такива се използват: пресен компост или глинеста земя (2-3 лопати на 1 кв. м) или стимулатор за компост по инструкции; глинено брашно (бентонит) и салицил на прах (примерно 500 г/кв. м); смесени органични торове - рогово, кръвно, костно брашно (около 200 г/кв. м, или органичен тор (2-3 лопати на 1 кв. м).
Защо в компоста се добавя органичен тор и какво се прави при невъзможност да се намери такъв?
Това се прави с цел обогатяване на органйката с необходимите микроорганизми. Освен това сухите слоеве компост фиксират азота, който се освобождава в големи количества от пресния или течния органичен тор. Ако не разполагате с такъв тор, можете да добавите в компостната купчина химичен катализатор, стимулиращ растежа на бактериите и така да ускорите процеса на разлагане. Нужният ефект се получава, като се напръска компо-стът с екстракти или с извлек от биохумус (продукт от жизнената дейност на червените калифорнийски червеи).
Ако в компоста има много дървесни стружки или слама, можете да добавите азотни торове (например 300 г амониев сулфат на 10 кг стружки). Качеството на компоста забележимо ще се подобри с добавяне на фосфорни торове: 1-2% суперфосфат или 2-4% фосфорно брашно от масата на компо-стирания материал.
При използването на компост за песъчлива почва в него се добавят 0,5-1% калиев хлорид. Прекалено киселият материал за компостната купчина (борови шишарки, торф) може да се неутрализира, като се добави вар или дървесна смола (10 кг на 1 кв. м).
