Волският език е по-едро растение, с листа, подобни на широки зелени ленти, дълги до 50 см. Този вид обитава влажните гори в цяла България и се нуждае от доста повече плодородна горска почва. Волският език е типичен представител на сенколюбивите растения. Тази папрат не може да вирее на слънце. Растението обича мястото около него да бъде винаги влажно. Ако разполагате с тъмен и сенчест двор и ако там разположите в най-мрачното място няколко камъка, ще създадете условия за виреенето на волския език. Двете растения са вечнозелени, което ги прави твърде подходящи за всяка скална композиция. Те запазват пъстротата на ансамбъла и през зимата.
