Подземните части на някои луковични цветя се изваждат ежегодно. Така се създават най-добри условия за съхранението им и се повишава размножителната им способност. Тази операция се извършва през периода юни -юли в определена последователност -първо за растения с малки луковици, а след това за растения с по-големи луковици. Това важи най-често за видовете зюмбюли, нарцис, колхикум (кърпикожух, мразовец), лалета. Грудките и луковиците на гладиолусите, лилиу-мите и туберозата се изваждат през октомври - ноември, непосредствено след спирането на техния вегетативен растеж.
Кокичетата, синчецът, фритила-рията и амаралисът не изискват ежегодно изваждане и отделяне на луковиците, а това се прави на 3-5 години.
Някои луковици, като тези на лалетата трябва да се вадят през облачни дни или да се засенчват по време на изваждането, а след това да се разстилат под навес. Дори и за кратко оставени на пряко слънчево греене, тези луковици получават пригори.
