Тисът е растение, разпространено в Централна и Южна Европа, Северозападна Африка, Мала Азия и Кавказ. Един от видовете му, Обикновен тис, се среща и в нашата природа, но само в някои части на България и е обявен за защитен от закона вид.
Ботаническа характеристика. Представлява невисок храст до 2 м висок и по-рядко дърво, което може да достигне височина до 27 м при по-старите екземпляри. Тисът е вечнозелен и е представител на едноименното семейство Тисови (Taxaceae). Короната при младите екземпляри е конусовидна, с дълги клони, която в зряла възраст става неправилна, гъста
и куполовидна. Има тънка, червеникаво-кафява кора, която в началото на развитието е гладка, но с възрастта се напуква и се отделя на неправилни части от ствола. Листата са с тъмнозелена горна повърхност и бледозелена и матова долна повърхност. Разполагат се последователно по клонките и се задържат до 10 години по тях, след което се подменят с нови.
