Хелиотропът е свързан с мита за любовта на нимфата Клития към Хелиос. Клития била мълчалива и скромна дъщеря на могъщия Океан, но в гърдите си таяла страстна любов към бога на слънчевия диск Хелиос. Нетърпимо било желанието й за близост с него, а всесилният бог изобщо не я забелязвал. От силното страдание тя загубила разсъдък и силите напуснали тялото й. Тя се отпуснала на земята, чужда на всичко в света. Само сутрин, когато вдишвала аромата на утринната роса, вдигала глава, за да може през целия ден с тъга да следи с поглед сияйния лик на Хелиос. Така под жарките лъчи нимфата изсъхнала и се превърнала в цвете, което по цял ден следвало по небето своя възлюбен.
Така от несподелената любов се родил ароматния хелиотроп. Днес съвременната символика определя хелиотропа като символ на предаността, а целия род гърците нарекли хелиотропиум („Отдаден на слънето"), произлизащо от думите 'helios' = слънце и 'tropos' = следвам. Името е много подходящо, защото цветоносните стъбла на растението наистина следят движението на слънцето, а съцветията му винаги са обърнати към него.
