Запазването на подземните части на луковичните и грудковите растения е много важен момент от живота им. Те се съхраняват в избени помещения у дома или в специални хранилища. Предварително трябва да се почистят от почвата около тях и със суха кърпа да се подсушат. След това се нареждат по големина (сортират се) в касетки или щайги.
Най-добър посадъчен материал са грудките с диаметър 2,5-3 см (височината им е приблизително равна на широчината, а дъното им има диаметър не по-малък от I см. Такива грудки се получават най-често, когато за засаждане се използват дребни грудки без очертано дъно с диаметър 0,5-0,8 см.. Понеже дребните грудки са покрити с твърда, прилепнала към тях обвивка, тя трябва да се обели няколко дни преди засаждането.
Извадените в края на вегетационния период (октомври-ноември) грудки се сушат, преди да се приберат в хранилището. Изсушаването става под навес, като грудките се разстилат на тънък пласт в щайги.
Грудките с диаметър, по-голям от 5 см, са долнокачествени, а по-дребните от I см се използват главно за размножаване, т. е. до-отглеждане през още 1-2 сезона. При едновременно засаждане дребните грудки разцъфтяват много по-късно от едрите и дават по-слаби растения.
Поливането след беритбата обикновено се налага в по-ниските и сухи райони на страната. Това мероприятие не бива да се пропуска, нито да се закъснява, защото издънките на смокинята няма да може да узреят добре и ще измръзнат през зимата.
Подземните части на някои луковични цветя се изваждат ежегодно. Така се създават най-добри условия за съхранението им и се повишава размножителната им способност. Тази операция се извършва през периода юни -юли в определена последователност -първо за растения с малки луковици, а след това за растения с по-големи луковици. Това важи най-често за видовете зюмбюли, нарцис, колхикум (кърпикожух, мразовец), лалета. Грудките и луковиците на гладиолусите, лилиу-мите и туберозата се изваждат през октомври - ноември, непосредствено след спирането на техния вегетативен растеж.
Кокичетата, синчецът, фритила-рията и амаралисът не изискват ежегодно изваждане и отделяне на луковиците, а това се прави на 3-5 години.
Някои луковици, като тези на лалетата трябва да се вадят през облачни дни или да се засенчват по време на изваждането, а след това да се разстилат под навес. Дори и за кратко оставени на пряко слънчево греене, тези луковици получават пригори.
Кокичетата, синчецът, фритила-рията и амаралисът не изискват ежегодно изваждане и отделяне на луковиците, а това се прави на 3-5 години.
Някои луковици, като тези на лалетата трябва да се вадят през облачни дни или да се засенчват по време на изваждането, а след това да се разстилат под навес. Дори и за кратко оставени на пряко слънчево греене, тези луковици получават пригори.
Ксантозмата е най-подходяща за сенчесто място в зимна градина, тъй като от една страна й трябва висока влажност на въздуха, а от друга, слънцето прегаря листата й. Затова е най-добре да се сложи под някое по-едро светлолюбиво растение. През зимата температурата не бива да пада под 18°С. Високата въздушна влажност е съществено изискване, в противен случай листата съхнат и губят своята декоративност. Често да се полива, особено през топлите месеци, но без никакво подгизване на почвата и без задържане на вода в подложката. Водата за поливане и пръскане да не е варовита. През зимата поливането да се намали, но почвата да се предпазва от пресъхване. През активния сезон да се подхранва на две седмици. Всяка година да се пресажда в нова пръст.
Светлина, често поливане (по-оскъдно през зимата), висока влажност на въздуха. Колоказията не обича да е опълчена на слънце и ако това условие не се спазва, листата й бързо прегарят. На две седмици през активния сезон да се подхранва с подходяща тор.
