Във фаза наедряване зърната на гроздето започва борбата срещу сивото гниене, както и срещу неприятелите - акари и гроздови молци.
Сивото гниене е една от най-вредните болести по лозата. Причинява се от специална гъба. Болестта може да се види по всички растителни части. Първоначално по леторастите, цветните дръжки, по-рядко по листата се появяват кафяви петна. Най-характерни и силно изразени са пораженията по зърната в периода около узряването. Върху тях се появяват бле-докафяви петна, от които кожицата лесно се олющва. Паразитът много бързо обхваща целия грозд и преминава на съседните. Особено е опасно при влажно време - нападнатите растителни части се покриват със сиви спорички, а при суша мумифицират.
Имайте предвид, че наличието на повреди от градушка, лозови молци, физиологично напукване, брашнеста мана, както и лошата манипулация засилват развитието на болестта.
За да се предпазите от тази напаст, е необходимо да обезпечите всички условия за добро проветряване на растенията както чрез своевременно извършване на зелените резитби - филизене, кършене и култучене. Добре е и да направите обезлистване - тоест да премахнете листата в зоната на гроздовете в периода на избистря-не и прошарване на зърната.
Когато има обилни дъждове, направете беритбата на гроздето във възможно най-ранни срокове, за да се намалят загубите от сиво гниене.
При влажно и дъждовно време се прави и химичен контрол - непосредствено след прецъфтяването, след градушка, при наедряване на зърната, но преди затваряне на гроздовете и при избистряне и прошарване на зърната.
Използват се препаратите бенлейт ВП-0,1%, ефомил 50 ВП - 0,1%, топсин М 70 ВП - 0,1%, фундазол 50 ВП - 0,1% и др. Задължително е да преустановите пръскането 2-3 седмици преди беритбата.
Ето още един препарат за борба със сивото гниене по лозята.
Това е едно от най-красивите растения в нашата алпийска флора. Освен че е прекрасно стелещо се и почвопокривно растение и цъфти с красиви цветове, сребърникът има и декоративни съплодия във формата на кръгли пухчета.
Видът има много разновидности, които се срещат в природата. Макар и труден за размножаване, той има бъдеще като декоративно растение, особено в алпинеумите на колекционерите.
Произход и разпространение.
Тя е европейски ендемит и е разпространена в планините на Балканския полуостров, Алпите и Карпатите. У нас се среща на територията на Рила, Пирин, Западните Родопи, Средна и Западна Стара планина и Витоша от 1300 до 2100 м надморска височина.
Описание. Представлява храст, който достига на височина до 4 м. Многото му стъбла образуват гъста, компактна корона. Младите клонки са овласинени, а пъпките на листата слабо лепкави. Листата са с дължина 2,5-6,5 см, закръглено яйцевидни или елиптични, силно заострени, двойно назъбени. Листната петура отгоре е яркозелена, а отдолу матова, като покрай жилките е леко овласинена. Мъжките цветове са реси, а женските наподобяват шишарки.
Приложение.
Зелената елша е студоустойчива и влаголюбива. Тя изпълнява важни защитни противоерозионни, снегозадържащи и влаго-охраняващи функции. Дървесината й няма промишлено значение.
Забележка.
Когато се опитвате да ги различите, обърнете внимание на формата и големината на листата, овласиняването и лепка-востта, цвета на кората.
Род Daphne наброява около 50 вида растения, разпостранени в района на Евразия. От тях у нас се срещат ~Т D. mezereum - обикновено или пролетно бясно дърво, вълче лико - в субалпийския пояс на всички наши планини, Daphne blagayana - благаево бясно дърво -балкански ендемит, рядък и защитен от Закона за биологичното разнообразие вид, характерен само за Троянския балкан, D. спеогит - ниско бясно дърво, рядък и защитен вид - Средна и Западна Стара планина, Пирин, Конявска планина, D. oleoides - маслиноподобно бясно дърво, рядък и защитен вид - в Стара планина, Родопите, Пирин, Славянка и Беласииа, D. pontica - странджанско бясно дърво, рядък и защитен вид - само в Странджа, D. laureola - лавроподобно бясно дърво, рядък и защитен вид - Врачански балкан и над с. Бачково в Родопите. Бясното дърво расте като подлее в иглолистни или смесени гори. То обитава сенчести места с богати почви. Обикновено расте във вид на единични екземпляри, разположени на голямо разстояние един от друг.
Всички видове от рода са силно отровни не само при поглъщане, но и при досег до кожата или при вдишване на сухи разпрашени останки от листата, кората или цветовете. Тук ще се спрем на обикновеното бясно дърво, тъй като то е най разпространено и е добре да бъде разпознавано.
Името му „вълче лико" се дължи на извънредно жилавата и здрава кора, която прави почти невъзможно откъсването на клонки. А защо вълче е ясно - заради съдържащите се силно токсични вещества.
Независимо от страшното си име, растението е много красиво. То представлява многогодишен листопаден храст до 1 м височина, със сиво-кафява кора. Листата са събрани по върховете на клонките, последователно разположени, обратнояйцевидни, почти ланцетни. Цветовете са разположени от 2 до 5 в пазвите на миналогодишните, вече опадали листа, тръбести, розови и много ароматни. Ароматът напомня този на зюмбюла. Характерна за бясното дърво е каулифлорията - цветовете са приседнали направо върху клонките и стъблото. Цъфти през май до юни преди появата на листата. През есента се появяват яркочервените плодчета с големина на вишна. Те са силно отровни за човека, но това не пречи на доста видове птици да си хапват от тях.
Медуницата - Pumonaria officinalis, принадлежи към семейство Boraginaceae. Наричат я още меча пита, меча стъпка, червена игличина, маремче. Представлява многогодишно тревисто растение с дебело пълзящо коренище. Стъблото е леко оребрено. Листата са продълговато-яйцевидни или елиптични, целокрайни, с бели или бле-дозелени петна от горната страна, със сърцевидна основа. Цялото растение е гъсто покрито с груби жлезисти власинки. Цветовете са тръбести, събрани в щитовидни съцветия на върха на растението. Забележителното при медуницата е, че те променят окраската си по време на цъфтежа. Първоначално наситено розови, по-късно след опрашването те стават пурпурни и накрая виолетови и сини. Нектар отделят само розовите. По едно и също време на едно растение могат да се видят цветове с различна окраска, което ги прави много ефектни. Механизмът на това явление е свързан с изменение на киселинността в цветовете, което предизвиква промяна в пигментите. Смята се, че това улеснява привличането на насекомите опрашители. Цъфти през април-май. След прецъфтяване ниско долу до корена се развиват едри, широки елипсовидни листа, изпъстрени със светли петна.
