Разпространена е в Европа, Мала Азия, Кавказ и Западен Сибир. У нас се среща от 100 м надморска височина до горната граница на гората във всички планини.
Описани Обикновената или бялата бреза - Betula pendula (В. alba), е високо до 30 м дърво, с изящна, ажурна корона и бяла кора, която се лющи на хоризонтални ивици. Принадлежи към семейство Брезови - Betulaceae. Тя е пионерен вид, т.е. един от първите, които се заселват върху оголените от пожари и сечи горски площи. Младите клонки на брезата са тънки и увиснали, сякаш „плачущи", листата са сърцевидни или ромбовидни, със силно назъбен край. Цъфти през пролетта. Мъжките цветове са събрани по много в дълги съцветия, наречени реси. Женските съцветия са по-малки и кълбовидни. Характерният бял цвят на брезовата кора се дължи на веществото бетулин, което се намира в нея. Брезата живее от 90 до 120, рядко 150 години. Тя расте бързо, особено в първите десетилетия.
