Еделвайсът е разпространен в скални пукнатини и труднодостъпни места в алпийския и субалпийския пояс на планините в Южна Европа, Алпите, Хималаите и Сибир при надморска височина около 2800 м. Той е глациален реликт, което означава, че е бил разпространен през ледниковия период и днес е оцелял само по високите части на планините. У нас се среща в планините Пирин и Средна Стара планина. В старопланинския резерват Соколна се намира най-ниско разположеното му естествено находище в света. За пръв път еделвайсът е намерен у нас през 1898 година от българския ботаник Иван Урумов в района на Троянския балкан, под връх Козята стена. По-късно там е създаден резерват „Козя стена" специално за опазване находището на еделвайса.
Еделвайсът принадлежи към семейството на Сложноцветните растения - Asteraceae. Той е многогодишно тревисто растение, което образува плътни, сиво-бели туфи, високи до 15 см. Листата му са ланцетни, събрани в приоснов-на розетка. На края на неразклоненото стъбло са разположени цветовете, събрани в съцветие кошничка. Няколко такива кошнички образуват „цвета" на еделвайса. Отстрани те са заобиколени от тесни прицветни листа, които му придават характерната звездовидна форма. Вътре в средата на съцве-тието са разположени тръбестите двуполови цветове, чийто завръз е недоразвит и те изпълняват функцията на мъжките цветове, носители на тичинките. По края на съцветието са разположени нишковидните женски цветове. Еделвайсът цъфти от юни до август.
Цялото растение е покрито с гъсти сребристи власинки, които го правят бяло, пухкаво и нежно. В превод от немски думата еделвайс означава благородно бял, а латинското наименование на растението -Leontopodium alpinum, се превежда като „лъвско краче" (от гр. leon - лъв и podion - лапа). Власинките съдържат клетки, изпълнени с въздух, които отразяват слънчевите лъчи и изпълняват защитна функция.
Благодарение на тази своя „дрешка" еделвайсът оцелява при страховитите виелици и ниските зимни температури по планинските върхове. Тя го предпазва и от горещите лъчи на жаркото слънце през лятото. Гъстото овласиня-ване намалява изпарението на вода почти наполовина.
