Около Спасовден започва така наречената Русалийска неделя. Според българските народни вярвания тя била посветена на русалките, сестри на самодивите, и през тази седмица не се работело, за да не би те да се разгневят. Затова пък ако русалките били доволни и щастливи, можели да лекуват. Любимото цвете на тези митични същества бил росенът. Оттук съществувал обичаят „ходене по росен", който се извършвал през нощта срещу Спасовден, когато русалките скитали по поляните и берели любимото си цвете. Болните и бездетните млади жени тръгвали към поляните късно вечер, носейки дарове за русалките, и оставали там до втори петли, след което трябвало да се приберат незабелязани по домовете си. Те били съпровождани от техни побратими или посестрими - жители на същото населено място, но не техни кръвни роднини, с които бил извършван специален ритуал по побратимява. Тези придружители оставали будни през цялата нощ до спящите болни, а връзката между тях оставала за цял живот и била тачена повече от роднинската. Ако болният е мъж, си вземал жена за посестрима. Ако е жена - мъж за побратим. Бракът между тях не се позволявал, те се считали за брат и сестра. До главите на болните през нощта била оставяна купа с вода. На разсъмване болният се поръсвал с вода от паницата. Ако на сутринта в нея плавал лист от росен, това бил сигурен знак, че болният ще оздравее. Болният отнася водата вкъщи и пие от нея 40 дни.
Интересен факт е, че в по-старата българска митология с името "сестреници" били обозначавани богините на растителния свят, а най-главната от тях се наричала Сестреница-Росяница. Предполага се, че това има връзка с името на росена и съществуващия обичай.
