Мичелията са род дървета от семейство Магнолиеви (Magnoliaceae). Родът носи името на флорентинския ботаник Пиетро Мичели, живял и работил в областта на ботаниката през 17-и век. Мичелиите са неголеми вечнозелени дървета, достигащи на височина до 5 метра. Всички мичелии притежават красиви и плътни от светло- до тъмнозелени листа, заострени на върха си, с езичеста форма и дължина 10 см. При разтъркване отделят приятен аро мат. Цъфти целогодишно и образува множество цветове, чийто аромат във влажните тропически нощи се долавя на големи разстояния. Минавайки покрай такова дърво, човек не остава равнодушен и веднага търси цветче, за да го помирише. Ароматът е привлекателен не само за хората, но и за насекомите, които се стремят да посетят всеки един цвят от множе ството, намиращо се по клонките на дървото. Ароматът е упойващ, цветен, с лек привкус на тубероза, какао и карамфилово дърво. Цветовете при напълното си разпукване наподобяват тези на звездовидната магнолия, но са с по-плътна и восъкоподобна структура и в различни нюанси на жълтата багра, а при бялата мичелия са бели.
Етеричното масло се добива главно от цветовете на 3 вида и това са: Мичелия чампака (Michelia champaka), известно още като Чампака от района на Индия и Индонезия, Бяла Мичелия (Michelia alba), наричана още Бяло сандалово дърво от Югоизточна Азия, чиито бели изящни и ароматни цветове, започват да ухаят на разсъмване, и Бананова Мичелия (Michelia figo), растяща в Западен Китай, наричана още Бананов храст заради крема-вожълтите си цветове притежаващи характерен бананов аромат, особено силен в ранна утрин и постепенно разсейващ се през деня.
