При разпределянето на площите в двора, трябва да се помисли от есента и да се задели място, което грижливо да се прекопае и натори преди настъпването на зимата. Трябва да се знае, че това е култура, която се отглежда на едно и също място в продължение на 10-15 години. Избират се добре огряваните от слънцето и защитени от ветрове места. По отношение на предшественика не е взискателна. За предпочитане все пак са добре наторените окопни култури. Съвършено неподходящи са местата, върху които напролет се задържа продължително време вода или има опасност от преливания на реки при пролетните дъждове. Бедните, силно песъчливи, бързо просъхващи почви също трябва да се избягват, тъй като върху тях се получават тънки и груби „свещи". Растението образува коренище, което е толкова по-силно развито, колкото растението е по-възрастно. То се състои от множество дебели, дълги, бели корени, които на 4-5-ата година достигат 10-15 мм дебелина. Върху тях се развиват голям брой тънки, нишковидни корени, разположени почти хоризонтално. Дебелите корени служат като вместилище на хранителни вещества и след 4-5 години от образуването им те загиват. Колкото по-благоприятни са условията, толкова по-късно загиват. На горния им край се развиват дебели, месести, къси пъпки, покрити с видоизменени люспести листенца. От тях впоследствие се развиват едногодишните месести леторасти („свещи"), заради които се отглеждат. В основата им са разположени тънките хоризонтални коренчета, които снабдяват растението с вода и хранителни вещества. Така след всяка измината година горният край на коренището се издига към повърхността на почвата.
