В България нахутът се отглежда много отдавна. Вероятно е бил пре¬несен от елините и римляните. На населението в някои места е известен още под наименованието „сланутък". Най-големи и компактни площи заема в Добруджа, на която се пада 3/4 от посевите.
Нахутът по съдържание на белтъчини и мазнини отстъпва само на соята от бобовите култури. Семената съдържат и значителни количества провитамин А и особено В1. Съдържанието му е почти два пъти по-високо, отколкото това във фасула и лещата.
Нахутът е отличен предшественик на зимните житни и много други култури. По сухоустойчивост той е на първо място между зърнените бобови култури.
