Горската слабонога е единственият представител 8 нашата природа от познатия ни с декоративните си видове род Слабонога (Impatiens), по-известен у нас като циганче. Броят на видовете в рода в световен мащаб е 1000, а растителното семейство, към което принадлежи растението, е сем. Слабоногови (Balsaminaceae).
Горската слабонога е едногодишно тревисто растение с височина на стъблото от 30-40 см, рядко до 120 см. Стъблата са изправени, сочни и удебеляващи се в междувъзлията. Листата са дълги 5-10 см и широки 2-5 см, последователно разположени, формата им е овална или продълговато-яйцевидна, а листният им ръб е назъбен. Растението образува съцветия от по 2-5 цвята, които леко увисват на цветните дръжки. Цветовете са с неправилна форма, с дължина до 3 см. Баграта им е жълта. Имат тънък и нежен аромат и се опрашват от земни пчели. Вегетативното развитие на Горската слабонога е в периода май-юни, а цъфтежът й настъпва през юли-август. Цветовете се отварят един по един. Плодът е продълговата кутийка, състояща се от пет дяла. При докосване узрялата кутийка се отваря и от нея из-хвръкват малки кафяви семена. Това свойство притежават всички представители в рода, заради което той е наречен Impatiens (на латински „нетърпелив"). От това свойство идва и научното латинско название на вида - noli-tangere, което в буквален превод означава „не ме пипай".
Горската слабонога се среща в сенчестите и влажни букови гори почти в цялата ни страна, с изключение на Източните Родопи и планината Витоша, на надморска височина от 400 до 1600 м. Предпочита влажни и плодородни почви.