Това е многогодишно растение с множество най-често едри, зелени или синкави листа. Листната петура е с внушителни размери. Някои видове хоати имат по-дребни листа, но винаги впечатляващи с размера на своята листна петура, както и с големината на цялата туфа, заемаща често почти един квадратен метър от земната повърхност. Растенията са листопадни. Скоро след първите слани загубват листата си и прекарват зимата, скрили своите видоизменени стебла със силно скъсени междувъзлия под земната повърхност.В България хостата не понася остри зимни студове. Не я затрупвайте обаче с почва или слама, а само съберете през есента пожълтелите стари листа и ги изхвърлете. Хостата обича плодородна, влажна почва и умерено осветление. Различните видове могат да виреят и под открито небе, но понасят частични пригори от преките слънчеви лъчи, особено ако не бъдат поливани. Един от най-впечатляващите представители на това растение е Hosta sieboldiana, която има сивосини листа с дължина на листната петура до 60 см и ширина на туфата до 1,20 м. Освен със своите листа, хостите са ценни и с цветовете си, които могат да бъдат бели или сини едри фунийки, появяващи се през лятото на върха на високи цветоносни стебла.
