В Средновековието съществувал обичай клонки от самодивско дърво да се закачат на вратите на къщите за предпазване от зли духове и нечисти сили. Смятало се, че растението притежава силна очистителна и оздравителна енергия и е добре да бъде засаждано около домовете на хората. В келтските традиции самодивското дърво се свързвало със силата на руната Nyd (N), а от клонките му правели вид музикален инструмент. В Русия използвали офиката и в сватбените обреди като символ на семейния мир и щастие. С листата й застилали обувките на младоженците, а плодовете й скривали в дрехите им за защита и берекет.
