сем. Аросупасеае
Родината на този полусукулентен храст са тропическите и субтропическите области на Африка, както и безводните райони на Арабия. Името си дължи на бившата британска колония Аден, сега част от Йемен, където английските ботаници за пръв път го описват. Съществуват около 15 разновидности, повечето с удебелени основни стволове, които приличат донякъде на тубери (грудки). Плътните тъмнозелени листа в естествени условия имат кратък живот и окапват по време на сухия период. В стайни условия обаче те се задържат в продължение на година, че и повече, и тяхната лъскава тъмна зеленина е великолепен фон, на който изпъква красотата на фунийкоподобни-те, ярки, 5-листни цветове. Размножавайте адениума от млади резници през лятото или от семена през пролетта. Адениум обезум (A. obesum, наричан пустинна роза) е храст с височина до 1,5 м в естествени условия, но много-по-дребен в саксия. Стволът е силно удебелен, а цветовете му са розови и се появяват през лятото. Адениум обезум мултифлорум (A. о. multiflorum) израства повече на височина в стайни условия и цъфти в бяло, с розово ръбче.
Изисквания
Растението има изявени претенции към светлина и топлина. Най-добре се чувства на силно слънце, а температурата не бива никога да пада под 15-16°С през зимата. Затова пък издържа на ниска влажност и трябва да се полива оскъдно, като се оставя почвата да изсъхне между две поливания. Внимавайте за памуклийки и червено паяче, проверявайте долната страна на листата и периодично ги избърсвайте добре с памуче, натопено в лавандулов спирт или ракия.
Фасулът е топлолюбиво растение. За поникването си семената изискват минимална температура 8-10 градуса по С. Растенията в по-млада възраст страдат от ниски, макар и положителни температури, близки до 0 градуса по С. При такива условия се развиват бавно и много от тях остават хилави през цялата вегетация.
По устойчивост на суша фасулът отстъпва на нахута и лещата. Особено вредни за него са суховеите при отглеждането му в незащитени от друга растителност места.
В годините с по-големи валежи по-високите добиви се дължат на големия брой семена в едно растение, както и на по-голямото абсолютно тегло на семената. Важни са макар и не големите валежи в периода на цъфтенето.
Към почвата фасулът не е много взискателен. Най-подходящи за него са по-леките проветриви и бързо затоплящи се почви с достатъчно съдържание на вар и хранителни вещества.
По устойчивост на суша фасулът отстъпва на нахута и лещата. Особено вредни за него са суховеите при отглеждането му в незащитени от друга растителност места.
В годините с по-големи валежи по-високите добиви се дължат на големия брой семена в едно растение, както и на по-голямото абсолютно тегло на семената. Важни са макар и не големите валежи в периода на цъфтенето.
Към почвата фасулът не е много взискателен. Най-подходящи за него са по-леките проветриви и бързо затоплящи се почви с достатъчно съдържание на вар и хранителни вещества.
Най-важното предимство на соята пред другите зърнени бобови култури се състои в богатото й съдържание на белтъчини и мазнини. В състава й влизат 8 от незаменимите за живота на човека и животните аминокиселини. По усвояемост от организма те стоят най-близо до животинските белтъчини и по-специално до белтъчините на яйцата, затова могат до голяма степен да заместят месото в храната на човека. Семената са богати на витамини, особено на каротин, витамин С, Д, Е, В1, В2 и К. Поради богатото съдържание на ценни хранителни и други вещества намират голямо приложение като храна, но и като суровина за много и разнообразни индустриални произведения.
Мичелията са род дървета от семейство Магнолиеви (Magnoliaceae). Родът носи името на флорентинския ботаник Пиетро Мичели, живял и работил в областта на ботаниката през 17-и век. Мичелиите са неголеми вечнозелени дървета, достигащи на височина до 5 метра. Всички мичелии притежават красиви и плътни от светло- до тъмнозелени листа, заострени на върха си, с езичеста форма и дължина 10 см. При разтъркване отделят приятен аро мат. Цъфти целогодишно и образува множество цветове, чийто аромат във влажните тропически нощи се долавя на големи разстояния. Минавайки покрай такова дърво, човек не остава равнодушен и веднага търси цветче, за да го помирише. Ароматът е привлекателен не само за хората, но и за насекомите, които се стремят да посетят всеки един цвят от множе ството, намиращо се по клонките на дървото. Ароматът е упойващ, цветен, с лек привкус на тубероза, какао и карамфилово дърво. Цветовете при напълното си разпукване наподобяват тези на звездовидната магнолия, но са с по-плътна и восъкоподобна структура и в различни нюанси на жълтата багра, а при бялата мичелия са бели.
Етеричното масло се добива главно от цветовете на 3 вида и това са: Мичелия чампака (Michelia champaka), известно още като Чампака от района на Индия и Индонезия, Бяла Мичелия (Michelia alba), наричана още Бяло сандалово дърво от Югоизточна Азия, чиито бели изящни и ароматни цветове, започват да ухаят на разсъмване, и Бананова Мичелия (Michelia figo), растяща в Западен Китай, наричана още Бананов храст заради крема-вожълтите си цветове притежаващи характерен бананов аромат, особено силен в ранна утрин и постепенно разсейващ се през деня.
Етеричното масло се добива главно от цветовете на 3 вида и това са: Мичелия чампака (Michelia champaka), известно още като Чампака от района на Индия и Индонезия, Бяла Мичелия (Michelia alba), наричана още Бяло сандалово дърво от Югоизточна Азия, чиито бели изящни и ароматни цветове, започват да ухаят на разсъмване, и Бананова Мичелия (Michelia figo), растяща в Западен Китай, наричана още Бананов храст заради крема-вожълтите си цветове притежаващи характерен бананов аромат, особено силен в ранна утрин и постепенно разсейващ се през деня.
Фасулът е едногодишно тревисто растение от сем. Бобови. Той се отглежда преди всичко за храна на хората. Употребяват се както зрелите семена, така и зелените бобове (чушки).
Белтъчините му по хранителна стойност се доближават до тези на месото, рибата и други животински продукти. Те сравнително пълноценно се усвояват от човешкия организъм. Съдържа почти всич¬ки незаменими аминокиселини. Богат е на минерални соли - калций, фосфор, магнезий и молибден. Съдържа и разнообразни витамини: В, В1, никотинова киселина, рибофлавин и каротин. Той действа като „противоотрова" на холестерола, като го свързва и изтиква от кръв¬ния серум.
Белтъчините му по хранителна стойност се доближават до тези на месото, рибата и други животински продукти. Те сравнително пълноценно се усвояват от човешкия организъм. Съдържа почти всич¬ки незаменими аминокиселини. Богат е на минерални соли - калций, фосфор, магнезий и молибден. Съдържа и разнообразни витамини: В, В1, никотинова киселина, рибофлавин и каротин. Той действа като „противоотрова" на холестерола, като го свързва и изтиква от кръв¬ния серум.
По-голямата част от храстите се нуждаят от подкастряне. Такива са орловият нокът, жасминът, които е добре да се подрежат между септември и ноември. Прецъфтелите клончета на форзицията се подрязват през октомври-ноември. Това е необходимо, за да се поддържа симетрията на храста, както и за да се предизвика образуването на нови цветове, които ще цъфтят обилно през следващата година.
Имайте предвид, че силните едногодишни клони, които израстват от старото стебло, не дават цветове. За да се поддържа красотата на спиреята, остарелите стебла трябва да се отстраняват. Това спомага за образуването на нови млади стебла през следващата година. Хортен-зията трябва да се подреже и зазими. Кореновата й система се покрива с листа от дървета, едра слама, царевични стебла и др. материали, които ще предпазят храста от измръзване.
Есента е идеално време както да засадите нови храсти, така и да размножите старите. Тъй като обикновено не дават семена, тези растения се размножават чрез вкореня-ване на клончета. Клончетата могат да бъдат отрязани (това са т.нар. резници) или неот-рязани (т.нар. отводи).
Имайте предвид, че силните едногодишни клони, които израстват от старото стебло, не дават цветове. За да се поддържа красотата на спиреята, остарелите стебла трябва да се отстраняват. Това спомага за образуването на нови млади стебла през следващата година. Хортен-зията трябва да се подреже и зазими. Кореновата й система се покрива с листа от дървета, едра слама, царевични стебла и др. материали, които ще предпазят храста от измръзване.
Есента е идеално време както да засадите нови храсти, така и да размножите старите. Тъй като обикновено не дават семена, тези растения се размножават чрез вкореня-ване на клончета. Клончетата могат да бъдат отрязани (това са т.нар. резници) или неот-рязани (т.нар. отводи).
Едно от най-подходящите градински растения за оплождане като стайно е ягодата (Rosaceae). За целта тгрябва да изберете съответния сорт и да разполагате със слънчево място у дома, защото се нуждае поне от 6-8 часа слънчева светлина на ден. Може да използвате и изкуствена светлина. Подходящ сорт за стайно отглеждане е алпина (Alpina), Може да засадите ягода в саксия почти през всички сезони. Разбира се, за предпочитане е есента. Изберете съд според вкуса си и според стила на вашия дом и го дренирайте с парче от керемида. Върху нея посипете малко пясък и пръст, обогатена с оборски тор. Преди да засадите растението, отстранете всички стари изсъхнали листа и израстъци. Корените се подрязват внимателно и издънките от тях се отстраняват. Потопете ягодата за малко във вода. Заровете коренчетата и притиснете. Пръстта трябва да покрие част от короната на растението, тъй като по време на растежа кореновата система, която е плитка, ще се стреми да излезе на повърхността на съда. През първите 6 седмици след засаждане отстранявайте всички т новообразувани пъпки или издънки, които корените ще пуснат. Това е необходимо за заякване на растението, докато се прихване и образува силна коренова система. Така то ще си набави и необходимата енергия за по-нататъшен растеж. Освен редовно поливане ягодата изисква наторяване поне един път в месеца. Щом започне да цъфти, трябва да се наторява всяка седмица. Подходящи торове за ягодата са тези, с които се наторяват зеленчуците, и най-вече доматите.
През есента можете да прехвърлите в градината и някои сортове рози. Засадените в сандъчета растения се изваждат от пръстта, повредените корени се съкращават и при необходимост се потапят в глинена каша. Засаждат се в приготвената за целта яма под наклон, за да се предпази храстът от пречупване. Това се отнася особено за високостеблените рози. Ашладисаните рози трябва да се засадят така, че мястото на ашладисването да бъде покрито с пръст. Земята около корените на новозасадената роза се утъпква и се полива обилно. Добре е да се насипе оборски тор за по-бързо вко-реняване и за предпазване от измръзване през зимата. Ако има издънки, не бива да се режат до пролетта, защото отрязаните места може да измръзнат в дълбочина.
Това се прави през есента. Зазимяването зависи от вида на растението и от неговите специфични нужди, от това дали е новозасадено или е на повече от една година.
Ако през пролетта сте засадили храсти, е необходимо да прикрепите стеблата им към опора, тъй като все още са крехки и недостатъчно издръжливи. Силният вятър или натрупаният сняг могат да наклонят, изкривят или направо да счупят стеблото на растението. Възможно е цялата му корона да пострада. В някои случаи храстът може дори да загине. За да избегнете това, добре е да привържете клоните на растението към централното стебло, като внимавате да не ги изкривите или счупите. Най-належащо е привързването на клоните на храсти с пирамидална корона, както и на младите иглолистни видове - кипариси, хвойна и др. Ако храстите са снабдени с носещи конструкции, те трябва да бъдат проверени и ако е необходимо, приведени в изправност. Това се отнася за увивните и катерливите храсти - глициния, клематис, декоративна лоза, декоративен грах и др.
Ако през пролетта сте засадили храсти, е необходимо да прикрепите стеблата им към опора, тъй като все още са крехки и недостатъчно издръжливи. Силният вятър или натрупаният сняг могат да наклонят, изкривят или направо да счупят стеблото на растението. Възможно е цялата му корона да пострада. В някои случаи храстът може дори да загине. За да избегнете това, добре е да привържете клоните на растението към централното стебло, като внимавате да не ги изкривите или счупите. Най-належащо е привързването на клоните на храсти с пирамидална корона, както и на младите иглолистни видове - кипариси, хвойна и др. Ако храстите са снабдени с носещи конструкции, те трябва да бъдат проверени и ако е необходимо, приведени в изправност. Това се отнася за увивните и катерливите храсти - глициния, клематис, декоративна лоза, декоративен грах и др.
Иглолистните храсти, които сте закупили в съд през пролетта или лятото на тази или миналата година, можете да засадите в градината през октомври.
Преди прехвърлянето на растението се изкопава дупка на желаното място. Тя трябва да бъде малко по-голяма от големината на корените заедно с буците пръст. Не бива и да бъде много по-дълбока, тъй като храстът трябва да бъде засаден на същата дълбочина, на каквато е бил в контейнера. Не изхвърляйте изкопаната от дупката пръст, размесете я с оборски тор. После с нея заровете корените на растението, като трамбовате наоколо, за да не се получи слягане на почвата след поливането. Ако е необходимо, добавете още земя и най-отгоре оборски тор. Полейте растението. Защитете го от вятъра с подпори, които обаче трябва да забиете така, че буците пръст около корените да не пострадат. Може би е по-добре да изградите около храста временна пръстеновидна оградка, докато се вкорени на новото място. До зимата той ще успее да се захване и да преживее студа.
За улеснение в деня на преместването храстът се полива обилно, за да се извади по-лесно от съда. Важно е при прехвърлянето кореновата туфа да се запази цяла заедно със земята по нея. Така растението ще боледува по-малко и ще се прихване по-лесно.
Преди прехвърлянето на растението се изкопава дупка на желаното място. Тя трябва да бъде малко по-голяма от големината на корените заедно с буците пръст. Не бива и да бъде много по-дълбока, тъй като храстът трябва да бъде засаден на същата дълбочина, на каквато е бил в контейнера. Не изхвърляйте изкопаната от дупката пръст, размесете я с оборски тор. После с нея заровете корените на растението, като трамбовате наоколо, за да не се получи слягане на почвата след поливането. Ако е необходимо, добавете още земя и най-отгоре оборски тор. Полейте растението. Защитете го от вятъра с подпори, които обаче трябва да забиете така, че буците пръст около корените да не пострадат. Може би е по-добре да изградите около храста временна пръстеновидна оградка, докато се вкорени на новото място. До зимата той ще успее да се захване и да преживее студа.
За улеснение в деня на преместването храстът се полива обилно, за да се извади по-лесно от съда. Важно е при прехвърлянето кореновата туфа да се запази цяла заедно със земята по нея. Така растението ще боледува по-малко и ще се прихване по-лесно.
Най-често виолата се напада от болестите фузариум и ботритис (сиво гниене). При зараза от фузариум растенията са с жълти листа в основата. За да избегнете фузариума, използвайте чисти почви и води, и след сеитба третирйте с фунгицид. Отстранявайте веднага заразените растения.
Симптомите на ботритис са бледи петна по листата и цветовете (обезцветяване). Появява се при продължително облачно и влажно време. Отстранете заразените растения, третирайте с подходящ фунгицид.
През пролетта виолата често се напада от гъсеници и въшки. Третира се против тези насекоми с подходящ препарат.
Симптомите на ботритис са бледи петна по листата и цветовете (обезцветяване). Появява се при продължително облачно и влажно време. Отстранете заразените растения, третирайте с подходящ фунгицид.
През пролетта виолата често се напада от гъсеници и въшки. Третира се против тези насекоми с подходящ препарат.
Люлякът (Syringa vulgaris) е сред традиционно присъстващите в българския двор растения. Той е декоративен листопаден храст, цъфти от началото на май до края на юли в бяло, розово, лилаво. Голямата му популярност се дължи на красотата и аромата на неговите цветове, както и на неговата непретенциозност и издръжливост на суша, студ и болести. Ако отглеждате люляк, трябва да знаете, че след цъфтежа прецъфтелите клонки се изрязват, за да може растението да цъфти обилно следващата пролет. Особено подходящ е за жива ограда, тъй като израства доста на височина и на ширина. Можете да го засадите както през пролетта, така и наесен - през септември-октомври. Размножаването става лесно чрез издънки от старото растение. Може да се извърши и облагородяване на спяща пъпка през август-септември.
Тамариксът е много използван в озеленяването. Освен че притежава красива, ажурна корона със сребристозелен или изумруденозелен цвят, той е и красиво цъфтящо растение. Неговите многобройни розови цветове са събрани в гроздовидни съцветия с различна дължина. Те са особено красиви преди разпукването си и приличат на малки розови бисери. Затова някои народи наричат тамарикса „бисерник". Плодовете са кутийки с множество дребни семена. През есента при тамарикса жълтеят и опадат не листата, а по-дребните клонки. Често растенията имат и вторичен цъфтеж.
В качеството си на декоративни растения в страните с топъл климат най-широко се култивират 2 вида - Хедихиумът на Гарднер (Hedychium gardnerianum) и Венценосният хедихиум (Hedychium coronarium), а по-рядко със своите гъсти оранжево-червени съцветия Червен хедихиум (Hedychium coccineum) и сходният с Н. coronarium едроцветен Кремавожълт хедихиум (Hedychium flavescens). В някои субтропични и тропични региони много от хедихиумите са били интродуцирани масово като декорация в градината.
Отделните циветове в съцветията на хедихиумите не живеят дълго, но като цяло съцветието живее дълго и съхранява своята декоративност, тъй като всеки ден се отваря нов цвят, който особено вечер и през нощта отделя запомнящ се нежен аромат. Заради големите размери и голямото пространство, заемано от възрастните растения, хедихиумите в тропиците се използват като фонови растения в градините и се засаждат край огради или стени. В умерения пояс тези растения може да се отглеждат само в контейнери или големи саксии, но тогава растенията са по-малки на височина.
Зазимяването на щамбовите рози е важен момент от грижите за тях. У нас се наблюдават големи различия в зимните температури в отделните райони. Оттук и необходимостта от прилагане на различни мероприятия. В по-топлите райони е достатъчно коронката на розата да се покрие добре с полиетиленово платно и да се привърже здраво. На по-студените места, преди да се сложи полиетиленово платно, е желателно коронката да се увие със слама или друг изолиращ студа материал. И в двата случая зазимяването става само на коронката (благородната роза), тъй като междинникът и корените са дивачка и са много студоус-тойчиви.
Жасминът достига на височина 1-1,5 м. Стеблото му е силно разклонено. Цветовете му са ароматни, бели или жълти. Тъй като храстът е сравнително издръжлив и непретенциозен, вирее добре в различни райони, като в най-студени-те се нуждае от зазимяване. Среща се и в диво състояние в повечето части на България. Жасминът расте бавно, но за сметка на това по-дълго време запазва красивата си форма и затова по-рядко се нуждае от подкастряне. Естествено понася резитба, която е добре да се прави при необходимост за поддържане на красотата на короната му. Подходящото време за засаждането и размножаването му е както пролетта, така и есента - от септември до края на ноември. При желание да отгледате жасмин добре е да му осигурите слънчево място и глинесто-хумусна почва. Поливайте го умерено.
Хаберлеята е многогодишно тревисто растение с тъмнозелени, овласинени, назъбени и леко накъдрени листа, събрани в листни розетки, които плътно прилепват към почвата. Листата презимуват и живеят около 2 години. Цветчетата са разположени върху цветонос, висок до 15 см. Те са нежно бледорозови до тъмнолилави, фуниевидни. Кореновата система е много слаба. Цъфти от края на април докъм края на май.
Ако се нуждаете от дребен вечнозелен храст, изберете зеленика (Vinca rosea). Тя обича сянка и влага. Короната й се състои от ниски полуизправени стебла и гъсто разположени листа. Цъфти от април до октомври. Може да се засади през пролетта или през есента. Размножава се чрез разделяне на корените, които са във формата на туфи. Не понася големите горещини и сушата, затова чудесно се комбинира с по-високи растения, които й пазят сянка.
