Фият не е взискателен към предшественика си и затова може с еднакъв успех да се отглежда както след култури със слята повърхнина, така и след окопни растения. Тъй като окопните предшественици се използват изцяло за зимни житни култури, фият се засява обикновено след пшеницата.
Подготовката на почвата има твърде голямо значение за добива при фия. Тя се разделя на две - основна и предсеитбена обработка. Основната оран трябва да се извърши рано, непосредствено след жътвата на предшественика. Ранното извършване на оранта е едно от сигурните средства в борбата с плевелите. От тях фият страда много повече в сравнение с останалите култури. Площта се изорава на дълбочина около 20 см. Рано през пролетта, непосредствено преди сеитбата, се извършва едно култивиране и брануване. Оптималният срок за сеитба на фия е краят на февруари и началото на март. Дълбочината на засяване при тежките и влажни почви е 3-4 см, а при леките е 5-6 см. Количеството семена за засяване не бива да превишава 12-14 кг/ дка. След сеитбата е необходимо площта да се валира, за да се ускори поникването на културата. По време на вегетацията за растенията не са необходими особени грижи. В по-късни фази от развитието си той потиска плевелите. При поява на житни плевели посевът може да се третира с хербицидния препарат Фузилад форте в доза 90 мл/дка. Посевът може да бъде нападнат от грудкови хоботници, фиев зърнояд и други. Борбата срещу тях би могло да се изведе с хербицидния препарат Дурсбан 4 Е в доза 0,2% и други.
Добивите от фий често значително се намаляват от паразитното растение кускута. Тя нанася съществени загуби на посевите за получаване на семена. Борбата срещу нея се провежда с десиканта Раундъп в доза 0,4%. Използва се от 100 до 500 кв. м работен разтвор в зависимост от вегетативната маса на растенията. Пръскат се само петната, заразени с кускута. Десикантът изгаря и културата.
Продължителният период на цъфтене на фия води до неравномерно узряване на семената. Узрелите бобове лесно се разпукват и семената се оронват. Прибирането с комбайн трябва да започне при зрелост на бобовете над 75%. То се извършва сутрин рано по роса. Реколтирането за фураж следва да се извършва във фаза образуване на първите бобове. Тогава е най-високо съдържанието му на хранителни вещества и смилаем протеин.
За превръщането на органичните материали в еднородна маса с тъмен цвят - хумус - са нужни от 3 месеца до 1-2 години. Не по-малко от месеца са необходими за компост от окосена трева която са се натрупали хербициди.
Защо правенето на компост е продължителен процес?
Органичната маса се разлага под въздействието на кислорода, влажността, топлината и многобройните микроорганизми. Този процес протича в няколко фази. Първа фаза: В продължение на 2 седмици работят бактериите, които със своята активност повишават температурата до 70 градуса. При това загиват всички болни зародиши и семена. След това гъбите, червеите, много насекоми и други живи същества пристъпват към разлагането на органичната маса. Като външен признак на този процес може да служи отлагането на компостната купчина. Втора фаза: След минимум 3 месеца се получава наситен с азот и грубо влакнест пресен компост. Той може да се използва за целенасочено наторяване и мулчиране. Трета фаза: След още 2-3 месеца дъждовните червеи правят компоста тъмен и ароматен - узрял. След време от зрелия компост се образува структуриран хумус, който превръща почвата в плодородна.
Може ли да се ускори срокът на узряване на компоста.
Този срок зависи от материалите, участващи в компоста. Основният процес на гниене протича в средата на купчината и той може да се ускори, ако на всяка четвърта седмица се разбърква съдържимото на купчината. Това се прави, за да може материалът отвън да попадне вътре, а обитателите на компостната купчина да получават достатъчно кислород. Разбъркването е особено ефективно през лятото. През пролетта и лятото узряването на компоста протича по-бързо в сравнение с есента. Компостът, заложен в топло време, е годен за използване след половин година.
Защо правенето на компост е продължителен процес?
Органичната маса се разлага под въздействието на кислорода, влажността, топлината и многобройните микроорганизми. Този процес протича в няколко фази. Първа фаза: В продължение на 2 седмици работят бактериите, които със своята активност повишават температурата до 70 градуса. При това загиват всички болни зародиши и семена. След това гъбите, червеите, много насекоми и други живи същества пристъпват към разлагането на органичната маса. Като външен признак на този процес може да служи отлагането на компостната купчина. Втора фаза: След минимум 3 месеца се получава наситен с азот и грубо влакнест пресен компост. Той може да се използва за целенасочено наторяване и мулчиране. Трета фаза: След още 2-3 месеца дъждовните червеи правят компоста тъмен и ароматен - узрял. След време от зрелия компост се образува структуриран хумус, който превръща почвата в плодородна.
Може ли да се ускори срокът на узряване на компоста.
Този срок зависи от материалите, участващи в компоста. Основният процес на гниене протича в средата на купчината и той може да се ускори, ако на всяка четвърта седмица се разбърква съдържимото на купчината. Това се прави, за да може материалът отвън да попадне вътре, а обитателите на компостната купчина да получават достатъчно кислород. Разбъркването е особено ефективно през лятото. През пролетта и лятото узряването на компоста протича по-бързо в сравнение с есента. Компостът, заложен в топло време, е годен за използване след половин година.
Лещата страда доста от заплевеляване. Тя се засява след растения, които оставят почвата чиста от плевели и добре разработена. Най-добри предшественици за нея са окопните култури като царевицата, слънчогледа и картофите.
Технологичният процес при отглеждането на лещата не се различава много от този при другите бобови култури. Обработката на почвата се извършва по същия начин както при фасула. Целта е да се постигне рохкав повърхностен слой и твърдо легло за семената преди сеитбата.
Торенето се извършва умерено с около 3 кг азот и 4-6 кг/дка фосфор. Нашите почви обикновено са добре запасени с калий, но при необходимост може да се използва в количество 4-6 кг/дка. Фосфорът и калият се внасят наведнъж през есента преди оранта, а Амониевата селитра преди сеитбата.
Технологичният процес при отглеждането на лещата не се различава много от този при другите бобови култури. Обработката на почвата се извършва по същия начин както при фасула. Целта е да се постигне рохкав повърхностен слой и твърдо легло за семената преди сеитбата.
Торенето се извършва умерено с около 3 кг азот и 4-6 кг/дка фосфор. Нашите почви обикновено са добре запасени с калий, но при необходимост може да се използва в количество 4-6 кг/дка. Фосфорът и калият се внасят наведнъж през есента преди оранта, а Амониевата селитра преди сеитбата.
Фият е едно от най-старите културни растения за фуражни цели. У нас се отглежда обикновеният (пролетният) фий. Той заема място между едногодишните фуражни култури, отглеждани за получаване на сено. Неговата смеска с овес е главният източник за висококачествено сено в зърнопроизводителните райони. Там няма естествени ливади, какъвто е случаят с Добруджа и другите равнинни райони на страната. Сеното, получено от тази култура, е богато на белтъчини и се приема с голяма охота от всички животни.Фият не е много взискателен към климата. Като пролетно растение той успява почти навсякъде в България. За своето нормално развитие не изисква много топлина. Семената му поникват при 2-3 градуса по и затова се причислява към ранните пролетни култури. Не е много чувствителен към пролетните късни студове и слани. Издържа добре на дълготраен студ до минус 5 градуса по С. Добивите на фия са в голяма зависимост от валежите през вегетацията. Не понася излишна почвена влага, през пролетта фият също се развива слабо. Напада се от листни въшки и при продължителна суша растенията загиват. Силното засушаване през време на цъфтенето се отразява неблагоприятно върху образуването на семената и намалява чувствително добивите на зърно, фият успява във всички богати на вар почви. Не се развива нормално в много тежките и бедните на хранителни вещества почви.
Лещата е растение на континенталния и субтропичния климат. У нас тя се отглежда като пролетна култура, тъй като не страда от късни слани и студове. При подходяща температура и влага семената поникват за 8-10 дни от момента на засяването. Поникналите млади растения могат да издържат без повреди до минус 6°С. След поникването растенията не се нуждаят от много влага, но изискват сравнително повече топлина.
Лещата е самоопрашващо се растение. Опрашването се извършва още преди отварянето на цвета. Вегетационният период от поникването до узряването при различните сортове продължава от 70 до 115 дни. Дребносеменните сортове имат по-кратък вегетационен период от едросеменните. Към почвата тя не е много взискателна. Най-добри за нея са дълбоките глинесто-песъчливи почви, леки черноземи, канелени и сиви горски почви, съдържащи достатъчно хранителни вещества и вар.
Лещата е самоопрашващо се растение. Опрашването се извършва още преди отварянето на цвета. Вегетационният период от поникването до узряването при различните сортове продължава от 70 до 115 дни. Дребносеменните сортове имат по-кратък вегетационен период от едросеменните. Към почвата тя не е много взискателна. Най-добри за нея са дълбоките глинесто-песъчливи почви, леки черноземи, канелени и сиви горски почви, съдържащи достатъчно хранителни вещества и вар.
