В нашата страна се засяват сортовете пролетен фий Образец 666, Мери и Добруджа. Образец 666 е български сорт. При благоприятни условия напълно развитите растения достигат височина около 100 см. Стъблата са тънки - 2-3 мм, неустойчиви и растенията полягат. В основата на стъблото се образуват 3-4 разклонения, които имат почти еднакво развитие. Окраската на венечните лис-тенца е виолетова. Бобът е почти цилиндричен и жълто-кафяв на цвят. Той има гладка повърхност и съдържа 6-7 семена. Основният им цвят е кафяв. Масата на 1000 семена варира от 80 до 100 грама. Добивите на зърно могат да превишат 170 кг/ дка. При смесен посев с овес се получават много добри резултати при отглеждането за семена или фураж.
Мери е италиански сорт. Височината на растенията варива от 40 до 80 см. Цветовете му са виолетови. Бобът е среден по размер, неокосмен, с много семена. Те са едри, със специфична форма и кафява окраска, синьо-черно изпъстрена. Вегетационният период е с дължина около 75 дни. Масата на 100 семена е около 66 грама. Добивите на семена превишават 180 кг/дка.
Готовият компост представлява кафява рохкава маса с аромат на свежа земя, в която всички растителни остатъци са изгубили първоначалната си структура и лесно се претриват с ръце. Добрият компост не трябва да е прекалено сух, нито прекалено влажен: влажността трябва да бъде примерно такава, както при изстисканата гъба. Много лесно е да се установи дали е узрял компостът: през сито се посяват семена от латинка, леко се намачкват и навлажняват. След 3-4 дни голяма част от семената трябва да прораснат. Силните зелени листенца на латинката са признак на узрелия компост.
Как да използваме компоста?
Той може да се внася по всяко време на годината, във всички почви и за всички култури. Използва се като самостоятелен органичен тор при прекопаване на почвата или като мулч.
Как да използваме компоста?
Той може да се внася по всяко време на годината, във всички почви и за всички култури. Използва се като самостоятелен органичен тор при прекопаване на почвата или като мулч.
Това е многогодишно растение с множество най-често едри, зелени или синкави листа. Листната петура е с внушителни размери. Някои видове хоати имат по-дребни листа, но винаги впечатляващи с размера на своята листна петура, както и с големината на цялата туфа, заемаща често почти един квадратен метър от земната повърхност. Растенията са листопадни. Скоро след първите слани загубват листата си и прекарват зимата, скрили своите видоизменени стебла със силно скъсени междувъзлия под земната повърхност.В България хостата не понася остри зимни студове. Не я затрупвайте обаче с почва или слама, а само съберете през есента пожълтелите стари листа и ги изхвърлете. Хостата обича плодородна, влажна почва и умерено осветление. Различните видове могат да виреят и под открито небе, но понасят частични пригори от преките слънчеви лъчи, особено ако не бъдат поливани. Един от най-впечатляващите представители на това растение е Hosta sieboldiana, която има сивосини листа с дължина на листната петура до 60 см и ширина на туфата до 1,20 м. Освен със своите листа, хостите са ценни и с цветовете си, които могат да бъдат бели или сини едри фунийки, появяващи се през лятото на върха на високи цветоносни стебла.
Люцерната е основна тревно-фуражна култура в България. По съдържание на хранителни вещества и витамини е ненадмината и стои на едно от първите места сред всички фуражни растения. Тя съдържа и най-много суров протеин. Установено е, че от един декар площ, засята с люцерна, се получават средно 620 кръмни единици и 146 кг смилаем протеин. За да се получи това количество от други фуражни растения, са необходими добивите от 2,3 дка червена детелина, 5 дка естествени ливади, 5,1 дка царевица или 6,8 дка овес. Следователно малко са културите, които могат да съперничат на люцерната по добив на кръмни единици, а по смилаем протеин - нито една. Освен това тя е богата на микроелементи и витамини - предимно провитамин А, но съдържа и витамините В1, В2, Д, К, Е, РР и други.
Люцерната се развива на дълбоки, плодородни, неутрални почви предимно в равнинната част на страната.
Люцерната се развива на дълбоки, плодородни, неутрални почви предимно в равнинната част на страната.
Препоръчва се семената, предназначени за посев, да бъдат по възможност от последната реколтна година. Според стандартните изисквания трябва да имат най-малко 97% чистота и 85% кълняемост. Сеитбата се извършва в края на февруари и началото на март, при първа възможност да се влезе в площта. Опасност от измръзване на растенията не съществува, тъй като издържат добре на сланите и пролетните студове. Най-подходящ начин на засяване е тесноредово на 10-12 см при дълбочина 3 см за дребносеменните и 5 см за едросеменните сортове. При недостатъчна влага дълбочината се увеличава с 1-2 см. В такъв случай е необходимо след засяване да се извърши валиране на почвата. Необходимо е да се засеят 300-500 броя на кв. м годни за поникване семена. Употребяват се от 6 до 18 кг/дка в зависимост от едрината на семената. При дребносеменните сортове посевната норма е 6-8 кг, при средносеменните - 8-10 кг, а при едросеменните 16-18 кг/дка. Ако след засяването на повърхността на почвата се е образувала кора, трябва да се бранува. Така се улеснява поникването на лещата и се унищожават току-що поникналите плевели.
