Листопадно дърво от сем. Бобови (Fabaceae) с произход Северна Америка. Може
да достигне на височина до 45 м. Има рехава корона, а по клоните и стъблото му се образуват едри шипове. Листата са просто или двойно перести, до 30 см дълги, съставени
от дребни елиптични листчета, които през есента стават златистожълти. Цветовете са без декоративна стойност, зеленикави, дребни, събрани в гроздовидни съцветия. Цъфти в периода IV-V. Образува 30-40 см дълга тъмнокафява и лъскава шушулка с много бобовидни семена в нея.
Изтеклата в подложката вода се излива. Саксиите за отглеждането на палмитe трябва да са големи и дълбоки, тъй като рените им растат на дълбочина. При палми главните корени излизат над земята. За предотвратяване на тяхното изсъхва в саксията може да се направи един тънък слой от мъх, който да ги покрие. Палми се засаждат, като се притискат плътно, а за по-старите растения, които се слагат качета, почвата трябва да се трамбова. При пресаждане на палмите трябва да се внимава да не се повредят корените, а зашил части от тях се изрязват до здраво място
Тисът е растение, разпространено в Централна и Южна Европа, Северозападна Африка, Мала Азия и Кавказ. Един от видовете му, Обикновен тис, се среща и в нашата природа, но само в някои части на България и е обявен за защитен от закона вид.
Ботаническа характеристика. Представлява невисок храст до 2 м висок и по-рядко дърво, което може да достигне височина до 27 м при по-старите екземпляри. Тисът е вечнозелен и е представител на едноименното семейство Тисови (Taxaceae). Короната при младите екземпляри е конусовидна, с дълги клони, която в зряла възраст става неправилна, гъста
и куполовидна. Има тънка, червеникаво-кафява кора, която в началото на развитието е гладка, но с възрастта се напуква и се отделя на неправилни части от ствола. Листата са с тъмнозелена горна повърхност и бледозелена и матова долна повърхност. Разполагат се последователно по клонките и се задържат до 10 години по тях, след което се подменят с нови.
Ботаническа характеристика. Представлява невисок храст до 2 м висок и по-рядко дърво, което може да достигне височина до 27 м при по-старите екземпляри. Тисът е вечнозелен и е представител на едноименното семейство Тисови (Taxaceae). Короната при младите екземпляри е конусовидна, с дълги клони, която в зряла възраст става неправилна, гъста
и куполовидна. Има тънка, червеникаво-кафява кора, която в началото на развитието е гладка, но с възрастта се напуква и се отделя на неправилни части от ствола. Листата са с тъмнозелена горна повърхност и бледозелена и матова долна повърхност. Разполагат се последователно по клонките и се задържат до 10 години по тях, след което се подменят с нови.
Ако листата на цикаса започнат да жълтеят, това най-често е следствие на неправилното местоположение при пряко слънце или застояване на влага. Цикасът не обича преов лажнена почва, затова трябва да се полива умерено. При недостатъчното подхранване през пролетта и лятото също ще имате неуспех с цикаса.
До края на август може да „храните" растението 2 пъти в седмицата. Ако откриете обаче листни въшки, може да ги отстраните като измиете листата със сапунена вода.
До края на август може да „храните" растението 2 пъти в седмицата. Ако откриете обаче листни въшки, може да ги отстраните като измиете листата със сапунена вода.
Лигусглрумът е най-често използваното растение за направа на жив плет. Израства бързо на височина, невзискателно е към средата си на обитаване и се нуждае от силна резитба.
Ботаническа характеристика. Вечнозелен или полувечнозелен храст, представител на сем. Маслинови (Oleaceae). На височина без подрязване може да достигне до 3-5 м. Цветовете са бели и ароматни, събрани в метличести съцветия. Цъфтят през юни.
Ботаническа характеристика. Вечнозелен или полувечнозелен храст, представител на сем. Маслинови (Oleaceae). На височина без подрязване може да достигне до 3-5 м. Цветовете са бели и ароматни, събрани в метличести съцветия. Цъфтят през юни.
Туите са иглолистни растения, срещащи се естествено в природата на източните райони на Северна Америка, главно Канада и североизточните щати на САЩ.
Ботаническа характеристика. Вечнозелен иглолистен храст от сем. Кипарисови (Cupressaceae), достигащ на височина в природата около 20 м. Бавнорастящ, с пирамидална или яйцевидна корона. Кората на младите екземпляри е гладка, червеникаво-кафява, а при старите растения става сивкавокафява и се отделя от ствола на ленти.
Ботаническа характеристика. Вечнозелен иглолистен храст от сем. Кипарисови (Cupressaceae), достигащ на височина в природата около 20 м. Бавнорастящ, с пирамидална или яйцевидна корона. Кората на младите екземпляри е гладка, червеникаво-кафява, а при старите растения става сивкавокафява и се отделя от ствола на ленти.
Габърът е разпространено у нас дърво с два от видовете си и това са Обикновеният и
Келявият габър.
Ботаническа характеристика. Представлява широколистно листопадно дърво от сем.
Брезови (Betulaceae). На височина може да достигне от 1 до 4 метра. Кората на ствола и
клоните му е гладка, сива на цвят и декоративна. Листата му са прости, с леко назъбен ръб и
заострен край, разполагащи се последователно по клоните, зелени през лятото и обагрящи се
в тютюнево-жълти цветове през есента. Образува мъжки и женски цветове, като мъжките
се образуват в странично разполагащи се по клоните реси, а женските във връхни реси.
Келявият габър.
Ботаническа характеристика. Представлява широколистно листопадно дърво от сем.
Брезови (Betulaceae). На височина може да достигне от 1 до 4 метра. Кората на ствола и
клоните му е гладка, сива на цвят и декоративна. Листата му са прости, с леко назъбен ръб и
заострен край, разполагащи се последователно по клоните, зелени през лятото и обагрящи се
в тютюнево-жълти цветове през есента. Образува мъжки и женски цветове, като мъжките
се образуват в странично разполагащи се по клоните реси, а женските във връхни реси.
Букът е естествено разпространено дърво в нашата природа с два от видовете си: Обикновен и Източен бук. Обикновеният бук е красиво, величествено дърво, раззеленяващо се малко преди Гергьовден. Неговите светлозелени млади листа и нежни червено-кафяви клонки са идеалната украса за този празник в домовете ни. Обикновеният бук заема планинския ни пояс между 700 и 1700 м н.в.
Ботаническа характеристика. Широколистно, листопадно дърво с височина от 2 до 4 м. Листата му са прости, лъскави, в наситено зелен цвят, разполагащи се последователно по клонките.
Ботаническа характеристика. Широколистно, листопадно дърво с височина от 2 до 4 м. Листата му са прости, лъскави, в наситено зелен цвят, разполагащи се последователно по клонките.
Цикасът е едно от любимите в последно време стайни растение, което прилича на палма, наподобяващо ананас с проростващо стъбло и розетка от красиви връхни кожести листа. Расте изключително бавно и предпочита непрякото слънце.
През лятото е добре да го изнесете от къщи на свеж въздух, например под навес или на защитено от слънцето и вятъра място. В топлото време почвата трябва да бъде умерено влажна, през зимата поливането се прекратява. Пресажда се през 2-5 години в глинесто-зачимена смес с торф и пясък.
При лошо проветряване през зимата и по-висока температура от необходимата за него има опасност растението да бъде нападнато от листни въшки.
През лятото е добре да го изнесете от къщи на свеж въздух, например под навес или на защитено от слънцето и вятъра място. В топлото време почвата трябва да бъде умерено влажна, през зимата поливането се прекратява. Пресажда се през 2-5 години в глинесто-зачимена смес с торф и пясък.
При лошо проветряване през зимата и по-висока температура от необходимата за него има опасност растението да бъде нападнато от листни въшки.
Растението понася стайните условия, стига да не е на пряка слънчева светлина. През активния вегетационен период Нандина-та да се полива обилно, през зимата да се държи на хладно и поливането да се намали до минимум, като само се внимава почвата да не пресъхне. През топлите дни листата често да се пръскат.
През този период от лятото трябва да се погрижите за бъдещите цветове на гергините. Ако са се показали твърде издънки, е необходимо да оставите само 2—3 от тях, при това, разбира се, най-мощните.
За високите гергини е важно да се почистят колтуците, които излизат от пазвите на листата. Ако оставите тези израстъци, цъфтежът ще бъде слаб, а съцветията по-малко.
При едроцветните гергини, за да се получат големи цветове, трябва да се почистят и страничните пъпки, като се оставя на стъблото по една централна. Дребните едногодишни гергини, които често се използват за оформяне на бордюри или пък се слагат в балконски сандъчета, имат нужда да им се почистват долните листа, за да не се задушава храстчето. Листата в долната част на стъблото понякога се почистват и при високите далии, така по-добре узряват клубените им, а те по-малко се засягат от болести.
За високите гергини е важно да се почистят колтуците, които излизат от пазвите на листата. Ако оставите тези израстъци, цъфтежът ще бъде слаб, а съцветията по-малко.
При едроцветните гергини, за да се получат големи цветове, трябва да се почистят и страничните пъпки, като се оставя на стъблото по една централна. Дребните едногодишни гергини, които често се използват за оформяне на бордюри или пък се слагат в балконски сандъчета, имат нужда да им се почистват долните листа, за да не се задушава храстчето. Листата в долната част на стъблото понякога се почистват и при високите далии, така по-добре узряват клубените им, а те по-малко се засягат от болести.
Понякога при отглеждане на фикуса има следния проблем. При забравеното на суша цвете изсъхналата, напуканата и отдръпналата се от стените на саксията почва не може да попие водата, дори и да поливате обилно. В този случай ще помогне потопяването на съда с растението в друг, по-голям съд с вода.
Когато на повърхността на водата спрат да излизат балончета с въздух, можете да извадите саксията. Ако не е възможно да направите такава баня, внимателно поставете в пресъхналата почва фуния и поливайте през нея.
Когато на повърхността на водата спрат да излизат балончета с въздух, можете да извадите саксията. Ако не е възможно да направите такава баня, внимателно поставете в пресъхналата почва фуния и поливайте през нея.
Ярко осветено място до прозорец, за да получава и слънчева светлина. Идеалната температура е 18-21°С целогодишно и минимум 15°С през зимата. Нуждае се от редовно поливане, но позволете на почвата да позасъхне между две поливки. При поливането и пръскането на листата внимавайте да не мокрите кокосовия орех, за да не загние. Поначало лесното загниване на ореха е основният проблем при гледането на тази палма. За допълнителна влажност поставете саксията върху подложка с мокри камъчета и всекидневно пръскайте листата с хладка вода. Всеки месец през лятото подхранвайте палмата. Ако въздухът около палмата е прекалено сух, веднага ще забележите, защото връхчетата на листата ще станат кафяви и сухи.
