Идеи за красив дом, цветя и градина

Едел­вайс в градината
Истинско предизвикателство за най-запалените цветари е отглеждането в саксия на едел­вайс (Leontopodium) или познат още като Лъвска лапа. Тъй като този вид е защитен от Закона за опазване на биологичното разнообразие и е включен в Червената книга на България, с такова растение можете да се сдобиете само във вид на семена или да си закупите екземпляр от специализиран ма­газин. Засадените семена се отглеждат при температура 12-15° С. След като покълнат и новите растения достигнат височина от 2 см, се пикират. През есента се изнасят на откри­то. Може да очаквате цветове едва на втората година. Имайте предвид, че еделвайсът обича студени и каменисти места и цветовете му са най-красиви при тази надморска височина, при която расте в природата.
Мечешкото грозде е подхраст с дълги стъбла, накичени с цветове, издръжливо е и листата му са наситено зелени. Това растение достига до 15 см височина и се разпростира на 1,20 м или малко повече. Доста е издръжливо и се нуждае от добре дренирана, по-скоро суха почва, и слънчево или леко сенчесто място. По-малко взискателно е по време на зрелия му период. Препоръчваме вида "Vancouver Jade" поради издръжливостта му срещу болести и вредители.

Ако в двора си имате големи иглолистни дървета, от тяхната сянка и при наличието на множество иглички по земята, тревата почти изчезва.
Сукулентните дорстении се отглеждат подобно на кактусите, с тази разлика, че не изискват и дори понякога не понасят ярко слънчево осветление. Поливане. През периода на вегетация се поливат редовно и се държат при температура около 25-35 градуса. Температура. През зимата поливането се разрежда до веднъж на 2 седмици и температурата не трябва да пада под 10-15 градуса. През този период част от листата или всичките листа опадат, но през пролетта на върха на стъблото се появяват нови.

Пресаждане. Тъй като в природата тези растения растат върху песъклива почва, при отглеждане в култура можете да използвате следната смеска - почва, едрозърнест пясък и перлит в съотношение 1:1:1/2. Макар че са сукуленти, тези дорстении се нуждаят от висока въздушна влага. През лятото обезателно се засенчват.

Размножаване. По-често в култура могат да се срещнат D. gypsophila с характерен дебел ствол и клонки и D.barnimiana с кръгъл или дисковиден каудекс и сочно зелено стъбло, което загива през периода на покой.
Осветление. През целия си живот адениумът се нуждае от максимално ярко слънчево осветление. От това до голяма степен зависи формирането на цветовете. През лятото растението може да се изнесе на открито, но да се пази от дъждове. Температура и поливане. Почти всички адениуми имат частичен или по-дълбок период на покой. През това време листата им опадат и се разпукват цветовете. За да започне периодът на покой, обикновено растенията се нуждаят от зимни температури, по-ниски от 10 градуса през нощта и около 20 градуса през деня (при тези, които не изпадат в задължителен покой, зимните температури са около 10-12 градуса през нощта и 20-25 през деня). По време на покоя адениумите се поливат веднъж месечно.

Адениумите са доста своенравни растения. Понякога те сами определят времето на покоя си. Първият сигнал за това е пожълтяването и опадането на листата. Съответно през пролетта при първата поява на листата поливането се увеличава и растенията се събуждат.

По време на вегетацията те се нуждаят от температури около 30-35 градуса. По-високите температури затормозяват растежа и развитието им. Поливат се обилно и след това се оставят да засъхнат. Поддържането на излишна влага води до загниване на стъблата.

Пресаждане. Пресажда се през пролетта В плитки съдове с добър дренаж и песъклива почва с добавка на счукана тухла и дървени въглища, които да абсорбират излишната влага. Някои автори препоръчват добавяне на наситнени орехови черупки и едролистна листовка в смеската. Желателно е субстратът да се обработи с фунгицид или да се стерилизира преди употреба. Пресаждането се извършва само при необходимост, по-често, докато растението нараства, и по-рядко, когато вече е достигнало максималния си размер. Имайте предвид, че за да цъфти обилно, трябва добре да е изпълнило съда с корените си. При преместването в друг съд растението се повдига леко, така че горните корени да се показват на повърхността. Това стимулира тяхното задебеляване и формирането на по-атрактивен ствол. След пресаждане адениумът се засушава за известно време.

Подхранване. По време на вегетацията се подхранва веднъж месечно с разтвор на минерални торове.

Размножаване. Размножава се със семена, резници, отводи, но каудекс формират само растенията, отгледани от семена. Семената се сеят в смес от торф, пясък и перлит. Отводите се правят през късна пролет или началото на лятото, когато започва активният растеж.
Грижите през първите две години се състоят в редовна обработка на почвата, отстраняване на плевелите и борба с появилите се болести и вредители. Извършва се еднократно подхранване през пролетта с 2.5 кг/100 кв.м амониева селитра и поливане при липса на валежи. През тези две години, растенията са млади и образуват малък храст, което позволява в междуредията да се отглеждат други култури, които при своето развитие не пречат на аспержата. Такива са например - фасул, грах, салата, моркови и др.

Агротехниката при отглеждането на етиолираните свеиди не се различава съидествено от тази на зелените, с изключение на това, че при зелените не се изисква направа на тирове, тъй като се отглеждат на равна повърхност.

Беритбата започва на третата година, когато младите ле-торасти са достигнали значителна височина. За да се получат етиолирани свеиш, рано през пролетта, когато почвата се е затоплила и просъхнала, растенията се загрибват. Върху всяко растение се образува купчинка с височина около 30-40 см или се правят тирове със съидите размери. Така през третата и след-ваидите години, от момента на загрибването до края на беритбите (май-юни), профилът на мястото се изменя. Канавките стават тирове, а междуредията, от които се взема почва за за-риване, стават бразди. Прибирането на свещите започва, обикновено през април до към края на май - рано сутрин, когато са достигнали височина 15-20 см. Те се отрязват на 3-4 см над кореновата шийка, а мястото им се запълва с угнил оборски тор. През първата година, от едно растение се изрязват не повече от 2-3 свещи, за да не се изтощи. Нормалните беритби започват от 4-ата година. Едно добре развито растение дава средно 10-12 бр. „свещи" (в редки случаи 20 бр.) с тегло по 50-60 г едната. Ако „свещите" не се изрежат, те се развиват в груби, силно разклонени тъмнозелени стъбла, достигащи 1.5-2 м, покрити с тънки иглици.

След приключване на беритбите, тировете се отгрибват, почвата се хвърля в междуредията и растенията се откриват, за да продължат вегетацията до есента. Тогава засъхналите листа и стъбла се изрязват на 10-15 см над земята и се извършва основното наторяване с необходимото количество органични и минерални торове. Грижите се повтарят всяка година и при добро гледане животът на насаждението може да продължи до 15-20 г.
При нормална или тежка почва в качеството на дренаж трябва да се сложат най-отдолу нарязани сухи клонки. При леки и песъчливи почви - торф, дървесни стружки, слама с дебелина 15-30 см. Височината на следващите слоеве може да бъде от 5 до 25 см. Общата височина на компостната купчина не бива да надхвърля 1-1,5 м.

Редуват се слоеве сухо тъмно вещество (слама, сено, клонки, кора, хартия, торф, дребнозърнеста почва, чернозем) и сочен зелен материал (окосена трева, подрязани листа, мъх, бурени, хранителни отпадъци, органичен тор). Компостните добавки се слагат между слоевете. Най-горният слой от компостната купчина се зарива със земя или други растителни материали. В горещото време е нужно компостната купчина от време на време да се полива. Тя не бива да изглежда като изстискана гъба.

С каква цел материалите се на-ситняват и защо се овлажнява компостната купчина?
Това е необходимо, за да се ускори съзряването на компоста, както и за да се смесват лесно компостираните материали. При липсата на специални приспособления може да се използва електрическата косачка, която лесно ще се справи с тревата и бурените. Овлажняването трябва да се прави на слоеве с течни битови отпадъци или с течен органичен тор. Това подпомага бързото узряване на компоста.

С какъв материал е най-добре да се покрие ком постната купчина?
С брезент или стар килим - така по време на дъжд водата няма да прекъсне процеса на гниене и няма да измие хранителните елементи, а през зимата в купчината ще бъде топло. Температурата в центъра на компостната купчина достига 50-60 градуса, което осигурява гибелта на болестотворните микроорганизми.
Съществената вреда върху производството нанася фасулевият зърнояд. Посевите се пръскат в началото на цъфтежа на фасула и 7-8 дни по-късно (втори път) с инсектицидния препарат децис 2,5 ек в доза 40 мл/дка.

Ако в семената има живи неприятели, след прибирането се обгазяват с инсектицидния препарат фостоксин. Използват се 10 таблети от препарата за 1 тон семена. Карантинният им срок е 45 дни.

Борбата с едногодишните житни, в т. ч. балур от семена, и някои широколистни плевели се води чрез третиране на площите след сеитба npegu поникване на фасула с Дуал Голд 960 ЕК в доза 150 мл/дка. През вегетационния период се прилага хербицидният препарат „Тарга супер 5 ЕК" в доза 150 мл/дка срещу едногодишните житни плевели. Внасят се във фаза 3-5-и лист на плевелите (10-20 см височина на балура).
Основните форми на ландшафта се разчленяват предимно от растителността. Независимо от това, че тя обхваща по-малка част от повърхността на земята, участието й има решаващо значение за облика на ландшафта. Тя осигурява възможността за съществуване на човека и на животинския свят. Така например не можем да си представим курорта Боровец без съществуващата иглолистна растителност; Лонгоза без дъбовите гори, курорта Дюни без пясъка, ксерофитната растителност по пясъчните ивици на плажовете и др.; италианския ландшафт без пиниите и кипарисите; африканския ландшафт без палмите и др. Също така не случайно преобладаващата растителност в Стара планина е широколистна, а в Родопите е иглолистна и др. Всяко местоположение определя растителната общност.

Планините и долините, горите и стопански площи, шосетата, автострадите, ж.п. линиите, водните източници, селищата и др., всичко това, което виждаме се обединява в определенията за ландшафт.
Адениумът - Adenium. Представлява компактно дръвце, което развива силно задебелени сочни стъбла и формира кау-декс, който служи като резервоар за вода и разтворени хранителни вещества. В природата някои видове израстват до 1 м височина и живеят до 15-20 години. Листата на адениума са тъмнозелени, блестящи и меки като кадифе. Цъфти от пролетта до есента с красиви цветове, обагрени в различни нюанси на розовото червеното, с различни орнаменти. Всеки цвят живее от 7 до 10 дни. По време на цъфтежа адениумите представляват невероятна и странна гледка - едно причудливо оформено стъбло, което в никакъв случай не може да се нарече елегантно, обсипано с облак от красиви цветове в ярки и пищни багри. Има хибриди с кремави, жълти, бели и пъстри цветове. В последните години се акцентира върху създаването на сортове с кафяви, жълти и червени листа.

Всички адениуми са отровни и трябва да се пипат с ръкавици. Попаднал върху кожата, сокът предизвиква раздразнение и трябва бързо да се промие.
В качеството на такива се използват: пресен компост или глинеста земя (2-3 лопати на 1 кв. м) или стимулатор за компост по инструкции; глинено брашно (бентонит) и салицил на прах (примерно 500 г/кв. м); смесени органични торове - рогово, кръвно, костно брашно (около 200 г/кв. м, или органичен тор (2-3 лопати на 1 кв. м).


Защо в компоста се добавя органичен тор и какво се прави при невъзможност да се намери такъв?
Това се прави с цел обогатяване на органйката с необходимите микроорганизми. Освен това сухите слоеве компост фиксират азота, който се освобождава в големи количества от пресния или течния органичен тор. Ако не разполагате с такъв тор, можете да добавите в компостната купчина химичен катализатор, стимулиращ растежа на бактериите и така да ускорите процеса на разлагане. Нужният ефект се получава, като се напръска компо-стът с екстракти или с извлек от биохумус (продукт от жизнената дейност на червените калифорнийски червеи).

Ако в компоста има много дървесни стружки или слама, можете да добавите азотни торове (например 300 г амониев сулфат на 10 кг стружки). Качеството на компоста забележимо ще се подобри с добавяне на фосфорни торове: 1-2% суперфосфат или 2-4% фосфорно брашно от масата на компо-стирания материал.

При използването на компост за песъчлива почва в него се добавят 0,5-1% калиев хлорид. Прекалено киселият материал за компостната купчина (борови шишарки, торф) може да се неутрализира, като се добави вар или дървесна смола (10 кг на 1 кв. м).
Отглеждането става чрез разсад или по вегетативан път чрез части от коренището, но се практикува по-рядко, тъй като не е особено сигурно. Семената за отглеждане на разсад се сеят в края на месец април в открити лехи при условията на интензивно слънчево греене. За осигуряване на разсад за 100 кв.м площ са необходими 5-6 г семена. Важна грижа е редовно поливане и подхранване с размит във водата оборски тор. През есента стъблата се изрязват на 3-4 см над почвата, лехата се почиства, прекопава и в това състояние презимуват. При по-ниски температури се покриват със слама или сух оборски тор.

Най-добри резултати се получават при засаждане на едногодишен разсад. Разсаждането се извършва колкото е възможно по-рано напролет, преди да е започнала вегетацията на растенията. Използват се само растения, които имат добре развита коренова система. Избраното за целта място, трябва да бъде изо-рано през есента на дълбочина 30-40 см и наторено с 500-700 кг угнил оборски тор, 4-5 кг суперфосфат и 2-3 кг калиев сулфат за 100 кв.м площ. През пролетта се подравнява много добре, след което се дуващи се широки (1.1 м) и тесни (40 см) ленти. Почвата от тесните ленти се изкопава на дълбочина 40 см и се натрупва върху по-широките. Така се образуват канавки, които се посипват в основата с угнил оборски тор или компост и се накопават на дълбочина 10-15 см. Растенията се засаждат в средата на канавката, по едно на разстояния 40-50 см върху купчинка от примесената с оборски тор почва, като корените се разполагат равномерно и свободно. Засадените растения се покриват с 4-6 см почва, така че пъпките да се намират на дълбочина 10-15 см под повърхността.
Елементите на ландшафта са както следва:

• Гори, естествени формации, голи и пустеещи места и др., в зависимостта и състоянието на рас-тителната покривка в различните райони.

• Морета, езера, реки, потоци, извори, блата, сухи и безводни райони и др., в зависимост от водните из-точници.

• Ниви, ливади, пасища, залесителни, излетни, индустриални, селищни и други райони, в зависимост от стопанската дейност на човека. Към тях се прибавят и техническите обекти, като шосета, ж.п. линии, отводнителни системи, микроязовири, язовири и др. Между всички тези елементи се срещат и редица преходни.
като едногодишно градинско растение у нас от дълги години се отглежда видът Impatiens balsamina, известен още като султанче. Като саксийно многогодишно растение за отглеждане в стая се култивира африканският вид Impatiens walleriana, като някои от многобройните му сортове се използват през пролетта и лятото в паркове и градини като едногодишни растения за зацветявания на бордюри и оформяне на цветни фигури.
Синтетика, стъкло, пластмаса, трудно гниещи отпадъци (кости, сланина, лой), кухненски отпадъци от варене, които могат да привлекат вредни насекоми и да издават неприятен мирис, болни растения и осеменени бурени. А освен това - цитрусови, тъй като те окисляват компостира-ния материал и купчината се оказва непривлекателна за дъждовните червеи. Всеки отделен слой компост се зарива със земя или компостен стимулатор. Допълнително върху него се поръсват компостни добавки. Това ускорява процеса на гниене и насища компоста с хранителни вещества.
Едно растение - сукулент, с импозантен вид, приличащо на бонсай, но не е. Наричат го с поетичните имена „роза на пустинята", „импалска лилия", „звездата на Абисиния" и др. За пръв път растението е намерено от европейците на Арабския полуостров и в Централна и Южна Африка.
Encephalartos villosus Разпространен е в източната част на Капската провинция и провинция Натал, Южна Африка.Този Bug също няма надземно стъбло. Листата и шишарките му са no-дълги и сочни от този на предидущия вид.

Encephalartos altensteinii Притежава цилиндричен ствол висок до 4 м, в редки изключения до 7 м. Това е най-често отглежданият като декоративно растение енцефалартус. Шишарките му са огромни - 40-50 см дължина и 30 см ширина и достигат до 40 кг.

Encephalartos horridus Стъблото е no-закръглено, широ-коцилиндрично. Листата са покрити с восъчен налеп.

Encephalartos caffer Това е един от най-бавнорастящи-те, но и най-дълговечни енцефалартуси. Може да достигне възраст от 500 години. Сърцевината на стъблото му е била източник на скорбяла за населението в по-стари времена. От там идва местното име на растението „хлебно дърво".

Encephalartos transvenosus Това е един от най-високите енцефалартуси, чието стъбло достига височина от 13 м.

Encephalartos natalensis Има много ограничен ареал на разпространение - единствено в провинция Натал. Любопитен е с това, че по стъблото му често се заселват епифитни растения, което му придава доста причудлив вид.
След реколтирането и отделянето на зелените части от растенията и плевелите семената се обгазяват против граховия зърнояд. Използва се Фостонксин 10 таблетки от препарата за 1 тон семена. Необходимо е да се спазва инструкцията за работа при обгазяване на семената.

Полският грах се използва основно за фуражни цели. Той се добавя към нискобелтъчните храни за животните. Основното предназначение на градинския грах е използването му като храна за хората. Значителна част от произведените зелени семена са суровина за консервната промишленост. Увеличеният интерес на консервната индустрия през последните години доведе до увеличаване на посевната площ и на производството на грах за замразяване, консервиране в кутии и други.
Иглолистните храсти, които сте закупили в съд през пролетта или лятото на тази или миналата година, можете да засадите в градината през есента.

Преди прехвърлянето на растението се изкопава дупка на желаното място. Тя трябва да бъде малко по-голяма от големината на корените заедно с буците пръст. Не бива и да бъде много по-дълбока, тъй като храстът трябва да бъде засаден на същата дълбочина, на каквато е бил в контейнера. Не изхвърляйте изкопаната от дупката пръст, размесете я с оборски тор. После с нея заровете корените на растението, като трамбовате наоколо, за да не се получи слягане на почвата след поливането. Ако е необходимо, добавете още земя и най-отгоре оборски тор. Полейте растението. Защитете го от вятъра с подпори, които обаче трябва да забиете така, че буците пръст около корените да не пострадат. Може би е по-добре да изградите около храста временна пръстеновидна оградка, докато се вкорени на новото място. До зимата той ще успее да се захване и да преживее студа.

За улеснение в деня на преместването храстът се полива обилно, за да се извади по-лесно от съда. Важно е при прехвърлянето кореновата туфа да се запази цяла заедно със земята по нея. Така растението ще боледува по-малко и ще се прихване по-лесно.
Related Posts with Thumbnails