Ареал на Вида:
Азия; вторично в Европа и Северна Америка. У нас - по влажни високопланински места - Стара планина, Рила, Пирин, Родопи и др. Продължителност на Живот: Многогодишен вид.
Хабитус: Тръбести зелени, тънки приосновни листа. Туфите стигат на височина между 20-60 см. При разрастването си покрива почвата като трева.
Цъфтеж: Цветните пъпки са пурпурни, а сферичните съцветия - бледо-морави или розово-виолетови, на тънки цветоносни стъбла с височина 30-35 (40) см. Образува много на брой цветоносни стъбла. Масовият цъфтеж е през юни-юли, но цъфтежният период продължава и след това до септември.
Показват се публикациите с етикет Зеленчуци. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Зеленчуци. Показване на всички публикации
Първото нещо, което трябва да имате предвид е да засеете пълни и едри семена, с добра кълняемост. Отборът може да се направи като потопите семената в съд с вода. Тежките семена падат на дъното, а леките плуват по повърхността и се отстраняват. Преди засяването е необходимо да обеззаразите семената, ако са от собствено производство. Вие бихте могли да отгледате краставици чрез директно засяване в градината или чрез предварително произведен разсад.
Ако имате възможност да си произведете разсад, трябва да засеете семената към края на март, началото на април и след 25-30 дни, когато са образували 2-4 същински листа /края на април - началото на май/, след предварително закаляване да ги засадите на открито. Чрез прилагане на разсадния метод се ускорява ранозрелостта /с 15-20 дни/ и се удължава периода на плододаване. Ако обаче желаете да отгледате краставиците без разсад, засяването за ранно производство трябва да се извърши към края на април, а за късните краставици /корнишони, предназначени за туршии/ към средата на юли. Засяването на семената направо на постоянно място е най-широко разпространеният начин на отглеждане, тъй като изисква по-малко труд.
Ако имате възможност да си произведете разсад, трябва да засеете семената към края на март, началото на април и след 25-30 дни, когато са образували 2-4 същински листа /края на април - началото на май/, след предварително закаляване да ги засадите на открито. Чрез прилагане на разсадния метод се ускорява ранозрелостта /с 15-20 дни/ и се удължава периода на плододаване. Ако обаче желаете да отгледате краставиците без разсад, засяването за ранно производство трябва да се извърши към края на април, а за късните краставици /корнишони, предназначени за туршии/ към средата на юли. Засяването на семената направо на постоянно място е най-широко разпространеният начин на отглеждане, тъй като изисква по-малко труд.
Преди всичко е необходимо да знаете, че краставиците предпочитат висока температура, тъй като тя ускорява развитието им и са особено взискателни към въздушната и почвена влажност. Като растение с плитка коренова система, което се развива бързо и дава голяма продукция, краставиците изискват богата на хранителни вещества и структурна почва. Много добре реагират на прясно торене с угнил оборски тор, както и на подхранване с течни торове. Подходящи предшественици са им зелето, доматите, пипера, а когато се отглеждат за късно производство, могат да се засеят след ранното зеле, ранните картофи и фасула.
Полският и градинският фасул за семена се прибират, когато всички бобове на растенията узреят и листата започнат масово да падат. При съхранението семената не бива да се насипват на дебел слой, особено веднага след прибирането. Те имат все още голям процент влага. Това може да доведе до запарването им.
Беритбата на зеления градински фасул се извършва в техническа зрялост, преди чушките да са достигнали максимална едрина. По това време семената са още дребни и недоразвити. Трябва да се отбележи, че техническата зрялост на чушките преминава много бързо, особено при горещо и сухо време. Необходимо е беритбата да се извършва най-редовно, тъй като преминалите тази фаза чушки влошават вкусовите и технологичните си качества. Ненавременното прибиране на реколтата води до намаляване на добива.
Зеленият фасул не понася дълъг транспорт и съхранение. Добивите от него варират в широки граници в зависимост от сорта и условията на отглеждането - при пешаците 1000-1300 кг/дка, а при вейковите 1500-1800 кг/дка.
Градинският фасул е широко разпространена зеленчукова култура. За храна се използват зелените чушки или недозрелите зелени семена („флажолет"). Те се използват за приготовление на различни ястия, за консервиране, за сушене, замразяване.
Някои видове фасул имат едри, красиви цветове с най-различна окраска и се засяват на много места като декоративни растения.
Беритбата на зеления градински фасул се извършва в техническа зрялост, преди чушките да са достигнали максимална едрина. По това време семената са още дребни и недоразвити. Трябва да се отбележи, че техническата зрялост на чушките преминава много бързо, особено при горещо и сухо време. Необходимо е беритбата да се извършва най-редовно, тъй като преминалите тази фаза чушки влошават вкусовите и технологичните си качества. Ненавременното прибиране на реколтата води до намаляване на добива.
Зеленият фасул не понася дълъг транспорт и съхранение. Добивите от него варират в широки граници в зависимост от сорта и условията на отглеждането - при пешаците 1000-1300 кг/дка, а при вейковите 1500-1800 кг/дка.
Градинският фасул е широко разпространена зеленчукова култура. За храна се използват зелените чушки или недозрелите зелени семена („флажолет"). Те се използват за приготовление на различни ястия, за консервиране, за сушене, замразяване.
Някои видове фасул имат едри, красиви цветове с най-различна окраска и се засяват на много места като декоративни растения.
Гъбното заболяване чернилка може значително да намали доби¬вите и дори да унищожи част от посевите. По всички надземни части се образуват сиво-кафяви петна, които причиняват изсъхва-нето им. Различните сортове проявяват различна чувствителност към заболяването. По-устойчиви са дребнозърнестите, особено тъмно оцветените сортове. Борбата се води с използването на по-устойчиви сортове, здрави семена, предпосевно третиране на посевния материал и предпазно пръскане на посевите с 1-2% бордо-лезов разтвор.
Важни неприятели при нахута са миниращата муха и грудковите хоботници. Рано напролет възрастните на грудковите хоботници изгризват периферната част на младите растения. Те спират развитието си и при засушаване могат да загинат. Ларвите на неприятеля се хранят от грудките по корените, като намаляват добивите. За борба с тях се използва един от инсектицидни-те препарати Актелик 50 ЕК в доза 0,15%, Децис 2,5 ЕК в доза 50 мл/дка, Маврик 2 ф в доза 30 мл/дка, Суми алфа 5 ЕК в доза 20 мл/ дка, Таслар 10 ЕК в доза 30 мл/дка. Нахутът проявява устойчивост към граховия зърнояд.
Растенията на нахута не полягат, бобовете не се разпукват. Узряването на семената протича за кратко време. Бобовете на едно растение са готови за 3-5 дни. Прибирането може да се извър¬ши наведнъж в момента на пълна зрялост на семената. Не трябва да се закъснява, защото дръжчиците на бобовете изсъхват, лесно се отчупват и се ронят заедно с цели клонки от растението. Най-подходящо време за прибиране е сутрин по роса. Тогава загубите от оронване и чупене са малки. Обикновено добивите са около 200 кг от 1 декар семена. У нас са получавани и до 300 кг/дка.
Нахутът се отглежда заради семената, които имат високо съдържание на белтъчни вещества, въглехидрати и известно коли¬чество мазнини. Те го правят добра храна за хората и домашните животни.
Важни неприятели при нахута са миниращата муха и грудковите хоботници. Рано напролет възрастните на грудковите хоботници изгризват периферната част на младите растения. Те спират развитието си и при засушаване могат да загинат. Ларвите на неприятеля се хранят от грудките по корените, като намаляват добивите. За борба с тях се използва един от инсектицидни-те препарати Актелик 50 ЕК в доза 0,15%, Децис 2,5 ЕК в доза 50 мл/дка, Маврик 2 ф в доза 30 мл/дка, Суми алфа 5 ЕК в доза 20 мл/ дка, Таслар 10 ЕК в доза 30 мл/дка. Нахутът проявява устойчивост към граховия зърнояд.
Растенията на нахута не полягат, бобовете не се разпукват. Узряването на семената протича за кратко време. Бобовете на едно растение са готови за 3-5 дни. Прибирането може да се извър¬ши наведнъж в момента на пълна зрялост на семената. Не трябва да се закъснява, защото дръжчиците на бобовете изсъхват, лесно се отчупват и се ронят заедно с цели клонки от растението. Най-подходящо време за прибиране е сутрин по роса. Тогава загубите от оронване и чупене са малки. Обикновено добивите са около 200 кг от 1 декар семена. У нас са получавани и до 300 кг/дка.
Нахутът се отглежда заради семената, които имат високо съдържание на белтъчни вещества, въглехидрати и известно коли¬чество мазнини. Те го правят добра храна за хората и домашните животни.
Грижите през първите две години се състоят в редовна обработка на почвата, отстраняване на плевелите и борба с появилите се болести и вредители. Извършва се еднократно подхранване през пролетта с 2.5 кг/100 кв.м амониева селитра и поливане при липса на валежи. През тези две години, растенията са млади и образуват малък храст, което позволява в междуредията да се отглеждат други култури, които при своето развитие не пречат на аспержата. Такива са например - фасул, грах, салата, моркови и др.
Агротехниката при отглеждането на етиолираните свеиди не се различава съидествено от тази на зелените, с изключение на това, че при зелените не се изисква направа на тирове, тъй като се отглеждат на равна повърхност.
Беритбата започва на третата година, когато младите ле-торасти са достигнали значителна височина. За да се получат етиолирани свеиш, рано през пролетта, когато почвата се е затоплила и просъхнала, растенията се загрибват. Върху всяко растение се образува купчинка с височина около 30-40 см или се правят тирове със съидите размери. Така през третата и след-ваидите години, от момента на загрибването до края на беритбите (май-юни), профилът на мястото се изменя. Канавките стават тирове, а междуредията, от които се взема почва за за-риване, стават бразди. Прибирането на свещите започва, обикновено през април до към края на май - рано сутрин, когато са достигнали височина 15-20 см. Те се отрязват на 3-4 см над кореновата шийка, а мястото им се запълва с угнил оборски тор. През първата година, от едно растение се изрязват не повече от 2-3 свещи, за да не се изтощи. Нормалните беритби започват от 4-ата година. Едно добре развито растение дава средно 10-12 бр. „свещи" (в редки случаи 20 бр.) с тегло по 50-60 г едната. Ако „свещите" не се изрежат, те се развиват в груби, силно разклонени тъмнозелени стъбла, достигащи 1.5-2 м, покрити с тънки иглици.
След приключване на беритбите, тировете се отгрибват, почвата се хвърля в междуредията и растенията се откриват, за да продължат вегетацията до есента. Тогава засъхналите листа и стъбла се изрязват на 10-15 см над земята и се извършва основното наторяване с необходимото количество органични и минерални торове. Грижите се повтарят всяка година и при добро гледане животът на насаждението може да продължи до 15-20 г.
Агротехниката при отглеждането на етиолираните свеиди не се различава съидествено от тази на зелените, с изключение на това, че при зелените не се изисква направа на тирове, тъй като се отглеждат на равна повърхност.
Беритбата започва на третата година, когато младите ле-торасти са достигнали значителна височина. За да се получат етиолирани свеиш, рано през пролетта, когато почвата се е затоплила и просъхнала, растенията се загрибват. Върху всяко растение се образува купчинка с височина около 30-40 см или се правят тирове със съидите размери. Така през третата и след-ваидите години, от момента на загрибването до края на беритбите (май-юни), профилът на мястото се изменя. Канавките стават тирове, а междуредията, от които се взема почва за за-риване, стават бразди. Прибирането на свещите започва, обикновено през април до към края на май - рано сутрин, когато са достигнали височина 15-20 см. Те се отрязват на 3-4 см над кореновата шийка, а мястото им се запълва с угнил оборски тор. През първата година, от едно растение се изрязват не повече от 2-3 свещи, за да не се изтощи. Нормалните беритби започват от 4-ата година. Едно добре развито растение дава средно 10-12 бр. „свещи" (в редки случаи 20 бр.) с тегло по 50-60 г едната. Ако „свещите" не се изрежат, те се развиват в груби, силно разклонени тъмнозелени стъбла, достигащи 1.5-2 м, покрити с тънки иглици.
След приключване на беритбите, тировете се отгрибват, почвата се хвърля в междуредията и растенията се откриват, за да продължат вегетацията до есента. Тогава засъхналите листа и стъбла се изрязват на 10-15 см над земята и се извършва основното наторяване с необходимото количество органични и минерални торове. Грижите се повтарят всяка година и при добро гледане животът на насаждението може да продължи до 15-20 г.
Съществената вреда върху производството нанася фасулевият зърнояд. Посевите се пръскат в началото на цъфтежа на фасула и 7-8 дни по-късно (втори път) с инсектицидния препарат децис 2,5 ек в доза 40 мл/дка.
Ако в семената има живи неприятели, след прибирането се обгазяват с инсектицидния препарат фостоксин. Използват се 10 таблети от препарата за 1 тон семена. Карантинният им срок е 45 дни.
Борбата с едногодишните житни, в т. ч. балур от семена, и някои широколистни плевели се води чрез третиране на площите след сеитба npegu поникване на фасула с Дуал Голд 960 ЕК в доза 150 мл/дка. През вегетационния период се прилага хербицидният препарат „Тарга супер 5 ЕК" в доза 150 мл/дка срещу едногодишните житни плевели. Внасят се във фаза 3-5-и лист на плевелите (10-20 см височина на балура).
Ако в семената има живи неприятели, след прибирането се обгазяват с инсектицидния препарат фостоксин. Използват се 10 таблети от препарата за 1 тон семена. Карантинният им срок е 45 дни.
Борбата с едногодишните житни, в т. ч. балур от семена, и някои широколистни плевели се води чрез третиране на площите след сеитба npegu поникване на фасула с Дуал Голд 960 ЕК в доза 150 мл/дка. През вегетационния период се прилага хербицидният препарат „Тарга супер 5 ЕК" в доза 150 мл/дка срещу едногодишните житни плевели. Внасят се във фаза 3-5-и лист на плевелите (10-20 см височина на балура).
Отглеждането става чрез разсад или по вегетативан път чрез части от коренището, но се практикува по-рядко, тъй като не е особено сигурно. Семената за отглеждане на разсад се сеят в края на месец април в открити лехи при условията на интензивно слънчево греене. За осигуряване на разсад за 100 кв.м площ са необходими 5-6 г семена. Важна грижа е редовно поливане и подхранване с размит във водата оборски тор. През есента стъблата се изрязват на 3-4 см над почвата, лехата се почиства, прекопава и в това състояние презимуват. При по-ниски температури се покриват със слама или сух оборски тор.
Най-добри резултати се получават при засаждане на едногодишен разсад. Разсаждането се извършва колкото е възможно по-рано напролет, преди да е започнала вегетацията на растенията. Използват се само растения, които имат добре развита коренова система. Избраното за целта място, трябва да бъде изо-рано през есента на дълбочина 30-40 см и наторено с 500-700 кг угнил оборски тор, 4-5 кг суперфосфат и 2-3 кг калиев сулфат за 100 кв.м площ. През пролетта се подравнява много добре, след което се дуващи се широки (1.1 м) и тесни (40 см) ленти. Почвата от тесните ленти се изкопава на дълбочина 40 см и се натрупва върху по-широките. Така се образуват канавки, които се посипват в основата с угнил оборски тор или компост и се накопават на дълбочина 10-15 см. Растенията се засаждат в средата на канавката, по едно на разстояния 40-50 см върху купчинка от примесената с оборски тор почва, като корените се разполагат равномерно и свободно. Засадените растения се покриват с 4-6 см почва, така че пъпките да се намират на дълбочина 10-15 см под повърхността.
Най-добри резултати се получават при засаждане на едногодишен разсад. Разсаждането се извършва колкото е възможно по-рано напролет, преди да е започнала вегетацията на растенията. Използват се само растения, които имат добре развита коренова система. Избраното за целта място, трябва да бъде изо-рано през есента на дълбочина 30-40 см и наторено с 500-700 кг угнил оборски тор, 4-5 кг суперфосфат и 2-3 кг калиев сулфат за 100 кв.м площ. През пролетта се подравнява много добре, след което се дуващи се широки (1.1 м) и тесни (40 см) ленти. Почвата от тесните ленти се изкопава на дълбочина 40 см и се натрупва върху по-широките. Така се образуват канавки, които се посипват в основата с угнил оборски тор или компост и се накопават на дълбочина 10-15 см. Растенията се засаждат в средата на канавката, по едно на разстояния 40-50 см върху купчинка от примесената с оборски тор почва, като корените се разполагат равномерно и свободно. Засадените растения се покриват с 4-6 см почва, така че пъпките да се намират на дълбочина 10-15 см под повърхността.
След реколтирането и отделянето на зелените части от растенията и плевелите семената се обгазяват против граховия зърнояд. Използва се Фостонксин 10 таблетки от препарата за 1 тон семена. Необходимо е да се спазва инструкцията за работа при обгазяване на семената.
Полският грах се използва основно за фуражни цели. Той се добавя към нискобелтъчните храни за животните. Основното предназначение на градинския грах е използването му като храна за хората. Значителна част от произведените зелени семена са суровина за консервната промишленост. Увеличеният интерес на консервната индустрия през последните години доведе до увеличаване на посевната площ и на производството на грах за замразяване, консервиране в кутии и други.
Полският грах се използва основно за фуражни цели. Той се добавя към нискобелтъчните храни за животните. Основното предназначение на градинския грах е използването му като храна за хората. Значителна част от произведените зелени семена са суровина за консервната промишленост. Увеличеният интерес на консервната индустрия през последните години доведе до увеличаване на посевната площ и на производството на грах за замразяване, консервиране в кутии и други.
Прибирането на соята е един от най-критичните моменти при отглеждането й. Загубите на зърно по това време възлизат на 10-12%. Те зависят от сорта, от момента на прибиране, от време¬то и от използваната техника. Най-добре е соята да се прибира в пълна зрялост, когато листата са окапали, а влажността на зърно¬то не е по-висока от 14%. В години с повече валежи, когато бобо-вете са узрели, а листата са зелени, може да се приложи десикант преджътвено. Използва се хербицидният препарат Раундъп в доза 400 мл/дка с 15 om nog 30%. Прибира се със зърнокомбайните, адап¬тирани за ниско рязане и овършаване на бобови култури.
При съхранение на семената се контролират три фактора - съдържание на влага в тях, въздушна влага на складовото поме¬щение, температура на семената. Ако се наложи просушаване на зърното, то се извършва при 55-60 градуса по С.
Соята се използва многостранно като храна за човека. Тя влиза в състава на хляба, бисквитите, юфката, диетичните храни, мес¬ните храни, бонбоните, напитките и други. Използва се за храна на животните под формата на соев шрот. Тя е суровина за индустри¬ята. Използва се и в производствения процес на много продукти и изделия - козметични препарати, млекозаместител, каучук, тек-стил, картон, талашит, китове, в леярството и други.
При съхранение на семената се контролират три фактора - съдържание на влага в тях, въздушна влага на складовото поме¬щение, температура на семената. Ако се наложи просушаване на зърното, то се извършва при 55-60 градуса по С.
Соята се използва многостранно като храна за човека. Тя влиза в състава на хляба, бисквитите, юфката, диетичните храни, мес¬ните храни, бонбоните, напитките и други. Използва се за храна на животните под формата на соев шрот. Тя е суровина за индустри¬ята. Използва се и в производствения процес на много продукти и изделия - козметични препарати, млекозаместител, каучук, тек-стил, картон, талашит, китове, в леярството и други.
По-разпространени сортове градински фасул са Илинден, Надежда, Тракийски, Никое, Джина, Лоди, Роко, Валя, Кантаре.
Най-подходящото време за засяване за Южна България е 5-15 април, за Северозападна България е 10-20 април, за условията на Софийско и Добруджа е 20-28 април, а за високите полета на Югозападна България е от 25 април - 5 май. По-високи добиви се получават при широкоредово засяване на 45-50 см за неполивни и 60 см за поливни условия. Подходящата гъстота е от около 30-40 кълняеми семена на кв. метър. При дребнозърнестите сортове количеството на семената се движи между 8 и 12 кг/дка, при средноедрозърнестите от 12 до 14 кг/дка, а при едрозърнестите варира от 14 до 16 кг/дка. Дълбочината на засяване при тежки и влажни почви и ранна сеитба е 4-5 см, а при леки и сухи почви и късна сеитба е 6-8 см.
През време на вегетацията съществено значение за получаване на високи добиви има борбата с болестите, неприятелите и плевелите. Бактериалният пригор е една от най-често срещаните бактериози у нас. Борбата с това заболяване е трудна.
Препоръчват се редица агротехнически мерки: подходящо сеитбообращение; унищожаване на остатъците след прибиране на реколтата; почвата да се обработва след вдигане на росата; пречистване на семето от зърна с признаци на зараза; използване на устойчиви сортове и третиране с подходящи препарати. Борбата с химически средства започва след поникване на посева и може да продължи до началото на съзряване на бобовете.
Най-подходящото време за засяване за Южна България е 5-15 април, за Северозападна България е 10-20 април, за условията на Софийско и Добруджа е 20-28 април, а за високите полета на Югозападна България е от 25 април - 5 май. По-високи добиви се получават при широкоредово засяване на 45-50 см за неполивни и 60 см за поливни условия. Подходящата гъстота е от около 30-40 кълняеми семена на кв. метър. При дребнозърнестите сортове количеството на семената се движи между 8 и 12 кг/дка, при средноедрозърнестите от 12 до 14 кг/дка, а при едрозърнестите варира от 14 до 16 кг/дка. Дълбочината на засяване при тежки и влажни почви и ранна сеитба е 4-5 см, а при леки и сухи почви и късна сеитба е 6-8 см.
През време на вегетацията съществено значение за получаване на високи добиви има борбата с болестите, неприятелите и плевелите. Бактериалният пригор е една от най-често срещаните бактериози у нас. Борбата с това заболяване е трудна.
Препоръчват се редица агротехнически мерки: подходящо сеитбообращение; унищожаване на остатъците след прибиране на реколтата; почвата да се обработва след вдигане на росата; пречистване на семето от зърна с признаци на зараза; използване на устойчиви сортове и третиране с подходящи препарати. Борбата с химически средства започва след поникване на посева и може да продължи до началото на съзряване на бобовете.
Сеитбата се извършва рано напролет, при първа възможност още през февруари. Засява се при междуредово разстояние 45-50 см и 10-15 см вътре в реда при дълбочина от 5 до 10 см. Количеството семена за 1 декар е в зависимост от едрината на семената. При дребносеменните нормата е от 6 до 10 кг, за средносеменните -10-14 и за едросеменните - 14-20 кг/дка. Използват се семена от сортовете Ресурс 1 и Балкан.
Нахутът не се нуждае от много грижи след засяването. При образуване на почвена кора тя трябва да се разруши чрез брануване. То може да се проведе, ако е необходимо, и след поникването. Извършва се в топлите часове на деня, когато няма опасност да се прекършат младите растения от зъбите на браната. По-нататък грижите се свеждат до разрохкване на почвата и борба с плевелите. Химическата борба с тях може да се проведе с един от херби-цидните препарати Мерлин 750 ВГ В доза 5-6 г/дка или Стомп нов 330 ЕК в доза 400 мл/дка и други. Внасят се след сеитбата преди поникването на нахута, унищожават едногодишните широколистни и някои житни плевели.
Нахутът не се нуждае от много грижи след засяването. При образуване на почвена кора тя трябва да се разруши чрез брануване. То може да се проведе, ако е необходимо, и след поникването. Извършва се в топлите часове на деня, когато няма опасност да се прекършат младите растения от зъбите на браната. По-нататък грижите се свеждат до разрохкване на почвата и борба с плевелите. Химическата борба с тях може да се проведе с един от херби-цидните препарати Мерлин 750 ВГ В доза 5-6 г/дка или Стомп нов 330 ЕК в доза 400 мл/дка и други. Внасят се след сеитбата преди поникването на нахута, унищожават едногодишните широколистни и някои житни плевели.
Грахът образува сравнително слаба коренова система. Той реагира добре на продълбочаване на орния пласт. Есенната оран се извършва на дълбочина 23-25 см. Преди сеитбата се подравнява площта и почвата се довежда до ситнозърнеста структура. При наличие на влага и добре подготвено легло растенията поникват бързо и дружно. Оптималният срок на сеитба на пролетния грах е от края на февруари до 15 март. Засяването в Добруджа е най-подходящо да се извършва през втората половина на месец март. Посевната норма е 120-140 броя къл-няеми семена на 1 кв. м (20-28 кг/дка). Необходимото количество семена е в зависимост от едрината, кълняемостта и предназначението им. Полските грахове се засяват обикновено тесноредово със 7,5 до 12 см разстояние между редовете, градинските сортове се засяват широко-редово с междуредово разстояние 50-70 см. Дълбочината на заравяне на семената не бива да е повече от 5-7 см. След сеитбата площта се валира.
Разпространяват се следните сортове полски грах: Богатир, Юнак, Амитие, Плевен 4, Кристал, Пикарди, Дружба. Сортовете градински грах се разделят на няколко групи според узряването им - ранни, средно ранни и късни. От ранните сортове у нас са разпространени: Искър, Пулпудева, Мануела, Мусала, Тамиш, Ран 1. По-перспективни от ранната група са: Болеро, Скинадо, Средец, Сток. От късните сортове най-добър резултат дава сорт Вяра.
Борбата с плевелите е важен момент от грижите през вегетацията. Използва се херби-цидният препарат Дуал голд 960 ЕК срещу едногодишните житни и някои широколистни плевели, внесен след сеитбата, преди пониване на граха. Добър ефект се получава и от хербицидния препарат фуроре супер 7,5 ЕВ в доза 120 мл/дка срещу едногодишните житни плевели, а в доза 200 мл/дка срещу многогодишните житни плевели, в т. ч. и балур от коренища. Внася се във фаза 3-5-и лист на плевелите (10-20 см височина на балура).
Съществена грижа през вегетацията е и провеждане на борбата с граховия зърнояд, който причинява големи щети. Ларвите му се развиват в зърната на граха, като изгризват голяма част от вътрешността им. Посевите се пръскат в началото на цъфтежа на граха и 7-8 дни по-късно (втори път) с инсектицидния препарат Децис 2,5 ЕК в доза 40 мл/дка.
Беритбата на градинския грах се извършва в техническа зрялост, когато семената са изпълнили чушката и още не са се втвърдили. Тази фаза преминава много бързо, често пъти за няколко дни, особено при сухо и горещо време. Следователно с прибирането на реколтата на граха не бива да се закъснява. Беритбите трябва да се извършват през всеки два-три дни.
Разпространяват се следните сортове полски грах: Богатир, Юнак, Амитие, Плевен 4, Кристал, Пикарди, Дружба. Сортовете градински грах се разделят на няколко групи според узряването им - ранни, средно ранни и късни. От ранните сортове у нас са разпространени: Искър, Пулпудева, Мануела, Мусала, Тамиш, Ран 1. По-перспективни от ранната група са: Болеро, Скинадо, Средец, Сток. От късните сортове най-добър резултат дава сорт Вяра.
Борбата с плевелите е важен момент от грижите през вегетацията. Използва се херби-цидният препарат Дуал голд 960 ЕК срещу едногодишните житни и някои широколистни плевели, внесен след сеитбата, преди пониване на граха. Добър ефект се получава и от хербицидния препарат фуроре супер 7,5 ЕВ в доза 120 мл/дка срещу едногодишните житни плевели, а в доза 200 мл/дка срещу многогодишните житни плевели, в т. ч. и балур от коренища. Внася се във фаза 3-5-и лист на плевелите (10-20 см височина на балура).
Съществена грижа през вегетацията е и провеждане на борбата с граховия зърнояд, който причинява големи щети. Ларвите му се развиват в зърната на граха, като изгризват голяма част от вътрешността им. Посевите се пръскат в началото на цъфтежа на граха и 7-8 дни по-късно (втори път) с инсектицидния препарат Децис 2,5 ЕК в доза 40 мл/дка.
Беритбата на градинския грах се извършва в техническа зрялост, когато семената са изпълнили чушката и още не са се втвърдили. Тази фаза преминава много бързо, често пъти за няколко дни, особено при сухо и горещо време. Следователно с прибирането на реколтата на граха не бива да се закъснява. Беритбите трябва да се извършват през всеки два-три дни.
Влиянието на болестите върху формиране на добива от соята зависи много от условията на външната среда (температура и влажност). По зависимост от причинителя те са гъбни, бактериални и вирусни. Обикновено не се води химическа борба с тях. Напада се и от неприятели: грудкови хоботници, сив цвеклов хоботник, огневки, трипс. За борба с тях се прилагат съответни препарати.
Това е една малко разпространена култура у нас, защото по-слабо се търси. Като зеленчуково растение е била позната и употребявана за храна още от древните гърци и римляни. Растението е многогодишно, принадлежи към семейство Кремови (Lilia-сеае). Отглежда се заради сочните и крехки стъбла, наричани в градинарството „свещи", които се прибират рано през пролетта. По съдържание на каротин, витамин В1, В2 и С превъзхожда доматите и главестото зеле. Аспержата не е капризно растение, притежава голяма студоустойчи-вост, а нашите почвено-климатични условия са подходящи за нейното развитие. Като се има предвид, че агротехниката не е сложна, а производството е лесно и евтино, заслужава да й се обърне внимание.
Притежава и други ценни качества. Пониква при плюс 2°С. Възрастните растения издържат до минус 10°С. Още по-устойчиви са пониците. Те не загиват дори при минус 16°С. Взискателен е към топлината по време на цъфтежа и плодообразуването.
Реагира негативно на засенчване. Нахутът е единственото бобово растение, което понася въздушна суша и може да вирее дори и в полупустинни райони. При дъждовни години и в райони с по-влажен климат той се напада от гъбното заболяване чернилка. Успява да расте и да се развива на всички почви. Растенията виреят и на засолени терени. Най-подходящи почви за него са леките с малка влагоемност черноземи. При нашите условия има къс вегетационен период (средно 80 дни). Узряването на чушките на едно растение е много дружно. Опрашването на цветовете е собствено. Кълняемостта на семената е най-добра през първата година. За засяване се използват предимно едногодишни семена.
Нахутът се развива много добре, засят след пшеницата. Обработката на почвата е както при всички бобови култури. Като бобово растение той си набавя азота сам. Наторява се с фосфор 4-6 кг/дка и калий 3-4 кг/дка. Азотни торове могат да се внасят само след поникването, и то когато се отглежда на бедни на азот почви. Семената за засяване на 1 дка се третират с 10 г молибден, което увеличава добива с около 10%. Те трябва да отговарят на стандартните изисквания. Чистотата да бъде най-малко 98%, кълняемостта 85% и да няма в тях живи вредители. Преди засяването семената се обеззаразяват срещу чернилката с фунгицидния препарат Витавакс 200 ВП в доза 200 г.
Реагира негативно на засенчване. Нахутът е единственото бобово растение, което понася въздушна суша и може да вирее дори и в полупустинни райони. При дъждовни години и в райони с по-влажен климат той се напада от гъбното заболяване чернилка. Успява да расте и да се развива на всички почви. Растенията виреят и на засолени терени. Най-подходящи почви за него са леките с малка влагоемност черноземи. При нашите условия има къс вегетационен период (средно 80 дни). Узряването на чушките на едно растение е много дружно. Опрашването на цветовете е собствено. Кълняемостта на семената е най-добра през първата година. За засяване се използват предимно едногодишни семена.
Нахутът се развива много добре, засят след пшеницата. Обработката на почвата е както при всички бобови култури. Като бобово растение той си набавя азота сам. Наторява се с фосфор 4-6 кг/дка и калий 3-4 кг/дка. Азотни торове могат да се внасят само след поникването, и то когато се отглежда на бедни на азот почви. Семената за засяване на 1 дка се третират с 10 г молибден, което увеличава добива с около 10%. Те трябва да отговарят на стандартните изисквания. Чистотата да бъде най-малко 98%, кълняемостта 85% и да няма в тях живи вредители. Преди засяването семената се обеззаразяват срещу чернилката с фунгицидния препарат Витавакс 200 ВП в доза 200 г.
В зависимост от издръжливостта на растенията на ниска температура различните сортове грах се делят на типично пролетни, преходни и зимни. Повечето пролетни сортове издържат до минус 5-6 градуса по С, а някои от тях и до минус 10-12 градуса по С. Сортовете за зърно и за зелени бобове се отглеждат главно като пролетни култури. За зимно засяване са фуражните сортове, а в по-южните райони се разпространяват и някои градински сортове.
След поникването грахът се нуждае преди всичко от влага за по-нататъшния си растеж и развитие. Към температурата не е особено взискателен. Почвената и въздушна суша обаче се отразяват неблагоприятно на растението, особено в периода на цъфтенето и завързването на бобовете. Затова грахът вирее най-добре в по-влажен и умерен климат. В сухите райони може да се отглеждат с голям успех no-ранните сортове, които използват влагата в почвата, натрупана от зимните и пролетните валежи.
Грахът за зърно и за зелен фураж може да се отглежда в цялата страна. Като градинска култура той се засява в по-влажните и по-хладните райони и там, където има възможност за поливане. Той не е много взискателен към почвата. Най-добри за него са средно тежките, песъчливо-глинестите и глинесто-песъчливите черноземни, сивите горски и наносните почви, които съдържат достатъчно хранителни вещества и вар.
Като бобово растение грахът е добър предшественик за другите културни растения и отличен заместник на угарта. В сеитбообращението се поставя обикновено след житните. Грахът е едно от растенията, които не се понасят след себе си, затова не трябва да се засяват на едно и също място по-рано от 5 години.
В по-влажните райони и там, където има възможност за напояване, той може да се отглежда и като втора култура.
Грахът извлича значителни количества хранителни вещества от почвата. Азотното торене при отглеждането му за зърно е със слаб ефект. Градинският грах предсеитбено се наторява с 4-6 кг/дка азот. Внасянето на фосфорни торове повишава значително добива на семена. През есента, преди основната обработка на почвата, се внасят 6-8 кг/дка фосфор. Едновременно се прилага и 8-10 кг/дка калий. Те се зао-рават заедно в почвата.
След поникването грахът се нуждае преди всичко от влага за по-нататъшния си растеж и развитие. Към температурата не е особено взискателен. Почвената и въздушна суша обаче се отразяват неблагоприятно на растението, особено в периода на цъфтенето и завързването на бобовете. Затова грахът вирее най-добре в по-влажен и умерен климат. В сухите райони може да се отглеждат с голям успех no-ранните сортове, които използват влагата в почвата, натрупана от зимните и пролетните валежи.
Грахът за зърно и за зелен фураж може да се отглежда в цялата страна. Като градинска култура той се засява в по-влажните и по-хладните райони и там, където има възможност за поливане. Той не е много взискателен към почвата. Най-добри за него са средно тежките, песъчливо-глинестите и глинесто-песъчливите черноземни, сивите горски и наносните почви, които съдържат достатъчно хранителни вещества и вар.
Като бобово растение грахът е добър предшественик за другите културни растения и отличен заместник на угарта. В сеитбообращението се поставя обикновено след житните. Грахът е едно от растенията, които не се понасят след себе си, затова не трябва да се засяват на едно и също място по-рано от 5 години.
В по-влажните райони и там, където има възможност за напояване, той може да се отглежда и като втора култура.
Грахът извлича значителни количества хранителни вещества от почвата. Азотното торене при отглеждането му за зърно е със слаб ефект. Градинският грах предсеитбено се наторява с 4-6 кг/дка азот. Внасянето на фосфорни торове повишава значително добива на семена. През есента, преди основната обработка на почвата, се внасят 6-8 кг/дка фосфор. Едновременно се прилага и 8-10 кг/дка калий. Те се зао-рават заедно в почвата.
Соята трябва да се засява със семена, отговарящи на стандартните изисквания. За увеличаване на добивите се препоръчва семената да се третират с нитрагин в деня на сеитбата. Един флакон нитрагин се използва за 20-25 кг семена.
Оптималният срок за сеитба се определя от изискванията на соята към топлината на поникване. Обикновено този период е краят на април и началото на месец май. Сеитбата е напълно механизиран процес, като се използват пневматични сеялки. Конструкцията им е лека и позволява монтиране на устройство за едновременно пръскане с хербицидни препарати. Подходящото количество семена за засяване е 7-8 кг/дка. Посевната норма се увеличава с 1-2 кг/дка при поливни условия. Необходимо е да се засяват около 50 000 броя семена в 1 декар. Високи добиви се получават при широкоредово засяване от 40 до 70 см разстояние между редовете. Сеитбата трябва да се извърши на дълбочина 4-5 см.
Използват се следните високодобивни и перспективни сортове: Мира 96, Даниела 97, Павликени 121, Сребрина, Дида.
Сортовете на тази култура са взискателни към влажност на почвата и атмосферата. Получаването на високи и стабилни добиви от нея не е възможно без напояване. Обикновено се полива три пъти с по 50 куб. м вода на един дека. Първата поливка е в периода 5-20 юли, втората 22 юли - 5 август и третата между 10 и 15 август. При ограничени възможности за снабдяване с вода може да се пропусне първата поливка.
През вегетацията обикновено се полагат грижи за борба с плевелите, болестите и неприятелите. Плевелите конкурират соята в използването на хранителните вещества, влагата и светлината, значително намаляват добивите и влошават качеството на продукцията. Добри резултати за борба с тях се получават от третирането с хербицидни препарати. След сеитбата, преди поникването на соята, се прилагат Гардиан ЕК в доза 200-300 мл/дка или Дуал голд 960 ЕК в доза 150 мл/дка. Във фаза 3-5-и лист на плевелите (10-20 см височина на балура) се внася един от хербицидните препарати Тарга супер 5 ЕК - 150 мл/дка, фузилад форте - 90 мл/дка или фуроре супер 7,5 ЕВ - 120 мл/дка.
Оптималният срок за сеитба се определя от изискванията на соята към топлината на поникване. Обикновено този период е краят на април и началото на месец май. Сеитбата е напълно механизиран процес, като се използват пневматични сеялки. Конструкцията им е лека и позволява монтиране на устройство за едновременно пръскане с хербицидни препарати. Подходящото количество семена за засяване е 7-8 кг/дка. Посевната норма се увеличава с 1-2 кг/дка при поливни условия. Необходимо е да се засяват около 50 000 броя семена в 1 декар. Високи добиви се получават при широкоредово засяване от 40 до 70 см разстояние между редовете. Сеитбата трябва да се извърши на дълбочина 4-5 см.
Използват се следните високодобивни и перспективни сортове: Мира 96, Даниела 97, Павликени 121, Сребрина, Дида.
Сортовете на тази култура са взискателни към влажност на почвата и атмосферата. Получаването на високи и стабилни добиви от нея не е възможно без напояване. Обикновено се полива три пъти с по 50 куб. м вода на един дека. Първата поливка е в периода 5-20 юли, втората 22 юли - 5 август и третата между 10 и 15 август. При ограничени възможности за снабдяване с вода може да се пропусне първата поливка.
През вегетацията обикновено се полагат грижи за борба с плевелите, болестите и неприятелите. Плевелите конкурират соята в използването на хранителните вещества, влагата и светлината, значително намаляват добивите и влошават качеството на продукцията. Добри резултати за борба с тях се получават от третирането с хербицидни препарати. След сеитбата, преди поникването на соята, се прилагат Гардиан ЕК в доза 200-300 мл/дка или Дуал голд 960 ЕК в доза 150 мл/дка. Във фаза 3-5-и лист на плевелите (10-20 см височина на балура) се внася един от хербицидните препарати Тарга супер 5 ЕК - 150 мл/дка, фузилад форте - 90 мл/дка или фуроре супер 7,5 ЕВ - 120 мл/дка.
Вегетационният период на фасула варира в широки граници. Неговата продължителност зависи от условията, при които расте и се развива растението: валежи, торене, поливане. При полските сортове той се движи между 70 и 100 дни, а при градинските увивни е повече от 110 дни. Вегетационният период при градинските фасули се удължава до 140 дни, което е в зависимост от редовното обиране на зелените бобове.
Правилно проведеният технологичен процес за отглеждане на фасула трябва да започне още през есента. Необходимо е да се извърши торене с 4-5 кг/дка фосфор за балансирано минерално подхранване на растенията. Нашите основни почвени типове са добре запасени с калий. Но има и почви с неблагоприятен калиев режим - светлосиви, сиви и канелени горски почви, в които внасянето на 4 кг/дка калий е наложително. Калият повишава студоустой-чивостта, устойчивостта на гъбни болести и на полягане. Важно е да се знае, че за получаването на качествено зърно нивото на снабдяването на растенията с калий трябва да съответства на осигуреността на това с азот.
Веднага след внасянето на фосфор и калий се извършва основна обработка на почвата. Тя трябва да е на дълбочина 23-25 см и да приключи до края на септември. През пролетта, след стопяване на снеговете, се извършва двукратно култивиране с едновременно брануване. С последната предсеитбена обработка се внася 3-4 кг/ дка азот.
Семенният материал има съществено значение за осигуряване на високи добиви от фасула. Семената трябва да имат установена сортова принадлежност, да са видимо свободни от причинителите на бактериози и антракноза. Изискванията са семената за засяване да притежават не по-малко от 98% чистота, 80% кълняемост и да са свободни от живи вредители.
Голямо значение за симбиотичното фиксиране на азота от фасула има микроелементът молибден. Той се използва за предпосевно третиране на семената в доза 5-10 г/дка. В някои случаи повишението на добивите е с 15-20%.
В България се разпространяват следните сортове полски фасул: Добруджански 7, Добруджански ран, Абритус, Образцов чифлик 12, Образцов чифлик 24, Пловдив 10, Пловдив 11 М, Пловдив 15 М, Прелом, Пловдив 2.
Правилно проведеният технологичен процес за отглеждане на фасула трябва да започне още през есента. Необходимо е да се извърши торене с 4-5 кг/дка фосфор за балансирано минерално подхранване на растенията. Нашите основни почвени типове са добре запасени с калий. Но има и почви с неблагоприятен калиев режим - светлосиви, сиви и канелени горски почви, в които внасянето на 4 кг/дка калий е наложително. Калият повишава студоустой-чивостта, устойчивостта на гъбни болести и на полягане. Важно е да се знае, че за получаването на качествено зърно нивото на снабдяването на растенията с калий трябва да съответства на осигуреността на това с азот.
Веднага след внасянето на фосфор и калий се извършва основна обработка на почвата. Тя трябва да е на дълбочина 23-25 см и да приключи до края на септември. През пролетта, след стопяване на снеговете, се извършва двукратно култивиране с едновременно брануване. С последната предсеитбена обработка се внася 3-4 кг/ дка азот.
Семенният материал има съществено значение за осигуряване на високи добиви от фасула. Семената трябва да имат установена сортова принадлежност, да са видимо свободни от причинителите на бактериози и антракноза. Изискванията са семената за засяване да притежават не по-малко от 98% чистота, 80% кълняемост и да са свободни от живи вредители.
Голямо значение за симбиотичното фиксиране на азота от фасула има микроелементът молибден. Той се използва за предпосевно третиране на семената в доза 5-10 г/дка. В някои случаи повишението на добивите е с 15-20%.
В България се разпространяват следните сортове полски фасул: Добруджански 7, Добруджански ран, Абритус, Образцов чифлик 12, Образцов чифлик 24, Пловдив 10, Пловдив 11 М, Пловдив 15 М, Прелом, Пловдив 2.
При разпределянето на площите в двора, трябва да се помисли от есента и да се задели място, което грижливо да се прекопае и натори преди настъпването на зимата. Трябва да се знае, че това е култура, която се отглежда на едно и също място в продължение на 10-15 години. Избират се добре огряваните от слънцето и защитени от ветрове места. По отношение на предшественика не е взискателна. За предпочитане все пак са добре наторените окопни култури. Съвършено неподходящи са местата, върху които напролет се задържа продължително време вода или има опасност от преливания на реки при пролетните дъждове. Бедните, силно песъчливи, бързо просъхващи почви също трябва да се избягват, тъй като върху тях се получават тънки и груби „свещи". Растението образува коренище, което е толкова по-силно развито, колкото растението е по-възрастно. То се състои от множество дебели, дълги, бели корени, които на 4-5-ата година достигат 10-15 мм дебелина. Върху тях се развиват голям брой тънки, нишковидни корени, разположени почти хоризонтално. Дебелите корени служат като вместилище на хранителни вещества и след 4-5 години от образуването им те загиват. Колкото по-благоприятни са условията, толкова по-късно загиват. На горния им край се развиват дебели, месести, къси пъпки, покрити с видоизменени люспести листенца. От тях впоследствие се развиват едногодишните месести леторасти („свещи"), заради които се отглеждат. В основата им са разположени тънките хоризонтални коренчета, които снабдяват растението с вода и хранителни вещества. Така след всяка измината година горният край на коренището се издига към повърхността на почвата.
