Ванилията е била позната още на древните жители на Мексико - ацтеките, които я смесвали с какаови зърна и мед, приготвяйки по този начин една много приятна напитка, която била смятана и за силен афродизиак. Напитката била ползвана при особени случаи и приемането й било съпровождано от специален ритуал. Европа се запознала с ванилията по времето на испанските конквистадори, които за първи път я пренесли в Испания. През 1520 г. един испански конквистадор описва краля на ацтеките Монтесума, който пиел някаква напитка от шоколад и ванилия. В Европа ванилията била използвана по най-различни начини, докато на някой от приближените на английската кралица Елизабет I не му хрумнало да я използва при приготовлението на сладкиши. Така се стигнало до днес, когато целокупното човечество използва около 2 000 т ванилия годишно.
Лазаркинята е многогодишно тревисто растение. Принадлежи към сем. Брошови - Rubiaceae. Тя е нежно, ефирно растение със снежнобели, дребни, фуниевидни цветчета, събрани в щитовидни съцветия. Стъблото й достига до 20-50 см височина. То е изправено, единично, четириръбесто, с множество пълзящи издънки в основата. Затова лазаркинята обикновено образува цели полянки. Листата й са елипсовидноланцетни, разположени в прешлени по 8 в горната част на стъблото и по 6 в долната. Плодът се разпада на две части, покрити с твърди власинки като кукички. Лазаркинята е добър медонос. Тя цъфти през април-май, когато все още няма много цъфтящи растения.
