Идеи за красив дом, цветя и градина

Тунбергов кисел трън (Berberis thunbergii) - за нисък и компактен до 50 см вие плет се използва сортът .Nana", а за по-високи плетове (60-100 см) се изпол: сортът "Atropurpurea". Други негови сортове са „Аигеа" - с жълти листа, които края на лятото стават жълти, „Rose Glow" - с лилаво-розови листа, „Harlequin наситенорозови листа с бели петна, и „Red Chief" - с виненочервени листа.

Отглеждане. Обича всякакъв вид почва и слънчеви места или такива с полусянка. Засаждат се по 3-4 растения на линеен метър през пролеттг периода март-април. Излишните клонки се премахват преди разлистванет-периода февруари-март.

Размножаване - чрез стъблени полувдървенели резници през лятото.
Приложение. За направата на неголеми живи огради, а също така за е нично засаждане в тревисти участъци на градината. Тунберговият кисел те много подходящ и за засаждане на градина в японски стил. Особено през есента, когато листата му се обагрят в жълто, оранжево и червено с виолетови оттенъци.
Клематисите изискват системно плевене и разрохкване на почвата. Напояването трябва да е 2-3 пъти седмично с 12 кофи вода за 5 - 6 годишен храст, а наторяването се прави периодично с органичен тор. Красотата и обилният цъфтеж на клематисите зависят изцяло от правилното им подрязване. През летните месеци се извършва регулираща резитба, като основното им съкращаване става рано напролет след преминаване опасността от пролетни слани.

При правилно зазимяване дървовидната лиана може да издържи на минус 40 - 45 градуса студ като главната опасност за нея не е студът, а преовлажняването на почвата. Ето защо найважното е да предпазим клематиса от задържане на вода около него. За да го избегнете, насипете около растението сух торф или смес от тор и листовка, така че да се образува хълмче. Създайте условия водата да се оттича добре. През пролетта просто ще изгребете хълмчето. Важно е да насипвате предпазващите материали само след като почвата е замръзнала на дълбочина 35 см, иначе ще навредите на растението повече, отколкото ще помогнете. Растението не трябва да се тори с пресен оборски тор, защото способства за развитието на гъбичии болести в почвата.
Храстовидна потентила (Potentilla fruticosa), a нейни използвани сортове са „Abbotswood" - храст 1 м висок и разрастващ се до 120 см в диаметьр, годишно нараства с около 10 см. Листата са тъмнозелени, перести. Цветове бели, задържащи се на храста от юни до септември. Предпочита слънчеви места и достатъчно влажни почви. Добро растение за формиране на нисък жив плет През пролетта трябва да се подрязва. „Goldfinger" - храст до 1,3 м висок и разрастващ се go 150 см в диаметър. Цветовете му са жълти, едри, до 4 см в диаметър. Цъфти обилно и без прекъсване от юни до октомври месец. Един от най-красивите сортове на Храстовидната потентила. Сортът „Pink Beauty*, известен още като „Lovely Pink", е бързорастящ храст, достигащ на височина и ширина само до 80 см, с интензивно зелени листа и розови цветове с големина около 3 см в диаметър. През есента окраската на цветовете става по-интензивна. Цъфти обилно от началото на юни до появата на първите студове. Предпочита слънчеви до полусенчести места. Сортът е с широко приложение, като освен за направа на нисък жив плет се използва и за засаждане в контейнер и отглеждане като единично растение. Други сортове - „Veitchiitt - с бели цветове, „Jackman"s Variety" - с жълти цветове и до 1,5 м висок
Обикновена гледичия (Gleditchia triacanthos). Около детски кътове, училища се препоръчва използването на сорта й Jnermis", който е без бодли по клоните и стъблата. Сортът „Sun Bursf е нов, невисок сорт (5-20 м), със златистожълти листа в млада възраст, които към края на лятото стават зелени. Образува малко на брой плодове.

Отглеждане. За направата на жив плет се засаждат от 2 до 3 растения на линеен метър в периода април-октомври. Светлолюбиво и студоустойчиво растение, което може да вирее на всякакъв вид почви. Позволява силно орязване. В периоди на засушаване расте по-слабо. Размножаване - чрез семена. Приложение. От нея може да се формира тесен и много бодлив жив плет.
От рода на Berberis (Кисел трън) за направа на жив плет се използва на често един от видовете и това е Тунбергов кисел трън, който произхожда от Япония.

Ботаническа характеристика. Листопаден храст с височина до 1,5 см, единични бодли по клоните си и листа с обратнояйцевидна форма и дължина с 1-3 см, с постененно стесняваща се в основата листна петура, която преминава в къса листна дръжка. През есента листата се обагрят в пурпурночервено

Цветовете са събрани по няколко в снопче и се разполагат върху скъсени клон!
Цъфти в периода април-май, като по-късно на местата на цветовете се образват яркочервени плодове.
Има бърз растеж и силно се разклонява. В зависимост от вида и сорта се засаждат на линеен метър от 4 до 6 растения през пролетта през месец април или през есента през октомври месец. Понася от слънчеви до полусенчести места и расте върху всякакъв вид почви.
Размножаване - чрез семена и резници.

Приложение. В зависимост от вида и сорта лигуструмът може да се използва за направата на строго формиран жив плет, като при сортовете "Atrovirenstt" и "Lodense" на Обикновения лигуструм, или за направата на свободнорастящ жив плет, какъвто е вариететът на Овалнолистното птиче гразде - var. regelianum например.
За направата на живи огради се използва Обикновен тис (Taxus baccata) и негови сортове, като ..Fastigiata", с широко колоновидна форма на короната, „Fastagiata aurea" и "Aureovariegata", с изпъстрени в жълто листа. Може да се използва и кръстоска на Обикновения тис с Taxus cuspidata, известна като Среден тис (Taxus х media). Той е храст с тъмнозелени листа и колоновидна форма, достигащ до 4 м височина, даващ прираст до 15 см на година. Негови популярни сортове са "Densiformis" - 2 пъти по-широко, отколкото високо растение, с гъста корона и клони, появяващи се от основата на ствола. Понася много добре подрязване, а през зимата светло-зелените му иглички са с леко бронзов оттенък; „Hicksiie - популярен сорт, понасящ подрязване и формиране с лъскави тъмнозелени иглици. Смята се за добър заместител на популярния сорт „Fastigiata" на Обикновения тис.
Обикновен бук (Fagus sylvatica) е представен от различни сортове, сред които интересни са червенолистните, като „Atropunicea" с тъмнопурпурни листа, които запазват баграта си през цялото лято; „Riversii" с много едри, гланцирани, тъмновиолетови листа с пурпурни жилки, а листните дръжки и клонките са мъхесто овласинени; „Black Swan" - с много тъмнопурпурни до тъмновиолетови листа, граничещи към черното; „Rohanii" - много компактен разклоняващ се от основата на стъблото. От сортовете му с пъстри листа интересни са тези с жълто-зелена окраска на листата, като "Dawyck Gold" и „Аигеа marginata", а с листа, в които има и розова багра, са сортовете .Tricolor-, при който листата са почти бели със зеленикави петна и розови краища, и „Roseo marginata" - на който листата са в пурпурна багра с неправилни светлорозови краища. При сорта „Сиргеа" баграта на листата е зелена с медно червеникав оттенък.
Някои живи плетове се правят от Обикновеното птиче грозде (Ligustrum vulgare), който е вид, широко разпространен в Европа, Северна Америка и Западна Азия. Може да достигне до 3 м височина, ако не се подкастря. Сортът му "Аигеит" е с жълти листа, а "Xanthocarpumft" - с жълти плодчета. Сортът "Lodense" достига на височина само 30-40 см и е подходящ за направата на нисък жив плет.

За жив плет се използват още и сортове на Овалнолистно птиче грозде (L. ovallifolium) - вид от природата на Япония, чиито листа са по-големи, а клонките по-рехави. Най-подходящ е сортът „Аигеиг", известен още като „златен лигуструм". Запазва листата си целогодишно, освен ако зимата не е много студена. Пъстрият сорт "Argenteum" пък е с листа, краищата на които са в кремаво-бял цвят.

За храстовиден бордюр е подходящо Японското птиче грозде (L. japonicum). Листата му приличат на листата на камелиите и покриват изцяло високия 1,8 м храст, а големи бели цветове започват да се появяват през юли. Използва се и Блестящо птиче грозде (L. lucidum), което също цъфти ефектно.
Западна туя (Thuja occidentalis) е вид със създадени голям брой (над 120) различни сортове, от които най-използвани са около 30. Сред тях са сортовете „Columna" с колоновидна форма на короната, образуваща се от гъсто разполагащите се къси клони и височина 3-4 м, много добър сорт за направа на висок жив плет; "Smaragdu" с красиви смарагдовозелени листа и клонки, оформящ короната си конусовидно и красив за тесни живи плетове; "Holmstrup"- до 4 м височина и прираст на година до 15 см. Други зеленолистни сортове на западната туя, подходящи за направата на жив плет, са „Ellwangeriana", „Brabant", „Frieslandia". Красиви и по-различни са и сортовете със златистожълти багри в листата и клонките, особено в млада възраст, като „Еигора Gold", wRheingold", „Aureospicataa, „Aurescens" и „Ellwangeriana Aurea". При сорта „Yellow Ribbon" листата са в интензивно златистожълта багра, която не се променя през цялата година.

За направа на жив плет може да се използва и сортът на Гигантската туя (Thuja plicata) „Kornik" - сорт, създаден в Полша, бързорастящ, с конусообразна корона, с прираст по 30 см на година, поддаващ се добре на подрязване.
За направата на жив плет се използва Обикновеният габър (Carpinus betulus) - дълговечно
дърво с живот 300-350 години. Има силно развита коренова система, което го прави издръжлив при отглеждане във всякакви условия. Негови сортове са: „Fastigiata" - поддаващ се на подрязване и формиране на короната под формата на куб, колона или пирамидално; „Columnaris" - с немного дълги странични клони и колоновидна корона; „Frans Fontaine" - поддаващ се лесно на формиране сорт, подходящ за живи огради; "Albert Веесктап" - нов сорт от 1985 г. с двойно назъбени листа, бърз растеж и поддаващ се на подрязване в различни форми.
Отглеждане на зимен жасмин
Съвет: садете Jasminum nudiflorum (Зимния жасмин) само на южната стена. Този вид не е увивен и не изисква подпори.Той ни развеселява в началото на годината с жълтите си тръбообразни цветчета. При студено време те стават прозрачно-бледо-жълти. След това покафеняват и окапват.
Дълбочината на засаждане зависи от начина, по който се вкоренява даденият сорт. При лилиумите с вкореняващо се стъбло се появяват власинки както при основата, така и точно над луковицата, което е причина тези растения да се засаждат подълбоко на 15 - 20 см. Луковично вкореняващите се сортове се засаждат наесен на дълбочина 5 см. Месестите луковици се поставят в почвата веднага след закупуването им, тъй като има опасност да засъхнат. По принцип луковиците на всички видове лилиуми са доста капризни ако почвата не е с добър дренаж, те бързо загниват и загиват.

От друга страна, изключително важно е когато се засадят, да бъдат полети, за да не изсъхнат. Преди да бъдат поставени в земята, дъното на дупката се посипва с едър пясък, корените се разпростират и между тях също се посипва пясък. На повисоките
сортове е добре да се сложат подпорни пръчки. Едва след това дупката се засипва с пръст. Желателно е да се отглеждат на слънчево и защитено от вятър място. Те спокойно могат да растат както в градината, така и в саксия, поставена на терасата. Само на закрито помещение, като се изключи зимната градина, не могат да виреят. Идеалното място за лилиума е шарената сянка, но хвърляна от растения, а не от зидове.
Related Posts with Thumbnails