Засаждайте растенията през 50 см или през метър и ги подрязвайте редовно от самото начало, за да образуват много разклонения още от основата на храста. Трябва да знаете, че тисът е отровен, но може да ви навреди, само ако попадне в стомаха ви. При него неотровна е само обвивката на семето, която е сладка и има червен цвят. Семето, попаднало в почвата, е в състояние да покълне едва след 2-3 години.
Полският и градинският фасул за семена се прибират, когато всички бобове на растенията узреят и листата започнат масово да падат. При съхранението семената не бива да се насипват на дебел слой, особено веднага след прибирането. Те имат все още голям процент влага. Това може да доведе до запарването им.
Беритбата на зеления градински фасул се извършва в техническа зрялост, преди чушките да са достигнали максимална едрина. По това време семената са още дребни и недоразвити. Трябва да се отбележи, че техническата зрялост на чушките преминава много бързо, особено при горещо и сухо време. Необходимо е беритбата да се извършва най-редовно, тъй като преминалите тази фаза чушки влошават вкусовите и технологичните си качества. Ненавременното прибиране на реколтата води до намаляване на добива.
Зеленият фасул не понася дълъг транспорт и съхранение. Добивите от него варират в широки граници в зависимост от сорта и условията на отглеждането - при пешаците 1000-1300 кг/дка, а при вейковите 1500-1800 кг/дка.
Градинският фасул е широко разпространена зеленчукова култура. За храна се използват зелените чушки или недозрелите зелени семена („флажолет"). Те се използват за приготовление на различни ястия, за консервиране, за сушене, замразяване.
Някои видове фасул имат едри, красиви цветове с най-различна окраска и се засяват на много места като декоративни растения.
Беритбата на зеления градински фасул се извършва в техническа зрялост, преди чушките да са достигнали максимална едрина. По това време семената са още дребни и недоразвити. Трябва да се отбележи, че техническата зрялост на чушките преминава много бързо, особено при горещо и сухо време. Необходимо е беритбата да се извършва най-редовно, тъй като преминалите тази фаза чушки влошават вкусовите и технологичните си качества. Ненавременното прибиране на реколтата води до намаляване на добива.
Зеленият фасул не понася дълъг транспорт и съхранение. Добивите от него варират в широки граници в зависимост от сорта и условията на отглеждането - при пешаците 1000-1300 кг/дка, а при вейковите 1500-1800 кг/дка.
Градинският фасул е широко разпространена зеленчукова култура. За храна се използват зелените чушки или недозрелите зелени семена („флажолет"). Те се използват за приготовление на различни ястия, за консервиране, за сушене, замразяване.
Някои видове фасул имат едри, красиви цветове с най-различна окраска и се засяват на много места като декоративни растения.
ИЛИНА има сравнително големи семена, оцветени жълто-кремаво. Масата на 1000 семена е 55 грама. Те съдържат около 26% суров протеин. Увират бързо и имат много добри вкусови качества. Сортът е устойчив на аскохитоза, но е чувствителен към фузарийно увяхване.
Най-важни са добрата светлина и високата влажност. Ако получава 4-5 часа слънце дневно, ще се форсира цъфтежът. Оптималната целогодишна температура за това растение е около 15°С. Не бива да получава течен тор, което впрочем важи за всички бромелии. През летните месеци поддържайте добра влага на почвата, а през студените поливането да е много оскъдно. Пръскайте листата Вриезия-та и поставете саксията върху подложка с мокри камъчета, за да се увеличи влажността. Преполиването е един от основните врагове на вриезията.
Не обича постоянно висока температура и вечер е желателно да се изнася на хладно. Светлината може да е всякаква, стига да не е слънчева. Трябва да се полива редовно от пролетта до края на лятото, като от време на време може да пълните подложката. Ако сте на парно, пръскайте периодично листата на Аспарагус . Ако листата жълтеят, крайчетата им стават кафяви, имат опърлен вид и падат, значи растението е било на слънце или сте оставили саксийната пръст да изсъхне. Ако листата жълтеят и падат, но нямат опърлен вид, значи температурата е прекалено висока или не получават достатъчно светлина.
Волският език е по-едро растение, с листа, подобни на широки зелени ленти, дълги до 50 см. Този вид обитава влажните гори в цяла България и се нуждае от доста повече плодородна горска почва. Волският език е типичен представител на сенколюбивите растения. Тази папрат не може да вирее на слънце. Растението обича мястото около него да бъде винаги влажно. Ако разполагате с тъмен и сенчест двор и ако там разположите в най-мрачното място няколко камъка, ще създадете условия за виреенето на волския език. Двете растения са вечнозелени, което ги прави твърде подходящи за всяка скална композиция. Те запазват пъстротата на ансамбъла и през зимата.
Златистата или лечебна папрат, е многогодишно растение с големина от 5 до 20 см, което се развива по скалисти, варовити места из цялата страна. Всяка златиста папрат представлява малка туфичка с добре обособена централна пъпка и няколко не много дълги разклонения. Това са няколко сърповидно извити сложни листа. Малките листенца на папратта всъщност са разположени по цялата дължина на дългата листна дръжка. Те се намират стъпаловидно отляво и отдясно на централната жилка и имат правоъгълна форма с леко назъбени контури и заоблени ъгли. От горната страна са по-светло, или по-тъмно масленозелени, а отдолу са покрити с гъсти яркожълти или кафяви власинки. Тази папрат може да се отглежда между камъните на зидове или дори в малка саксия с два камъка и мъничко варовита почва. Добавете й стрита на прах стара мазилка, иначе няма да се чувства добре.
Когато засаждате здравец, трябва да внимавате, защото е доста агресивен - не понася никакви други цветя около себе си, дори най-устойчивите плевели. Просто им вреди. Онзи приятен аромат, който се разнася от стритите между пръстите листа, всъщност се дължи на специални фитонцидни химически съединения, които сериозно потискат повечето болестотворни бактерии, както и много от другите растителни видове. На тези вещества се дължат и лечебните свойства и билки, както и името на растението.
МУТАНТ 17 ММ е ранозрял сорт. На едно растение има около 35 броя жълто-кафяви бобове. Семената са с диаметър 5,8 мм. Обвивката им е розова със зелен оттенък. Масата на 1000 семена е 37 грама. Вкусовите качества на семената са добри. Сортът е средно чувствителен на фузариум и стемфилиум. Той е високоустойчив на вирусни болести.
Представител на сенколюбивите е аукубата. Листата й са елипсовидно заострени, вечнозелени, дебели и плътни. Червеникавите цветове се появяват през пролетта. През лятото се полива обилно, а през зимата - оскъдно. Понася добре ниските температури. Вирее в глинеста градинска пръст. През лятото растението се тори на всеки 14 дни. Аукубата се размножава чрез потопени резници във вода или насадени направо в пръст, покрити с полиетилен. Вкореняването трябва да протича при 20-22° С.
Представител на сенкоустойчивите растения е тисът (Taxus baccata). Той притежава дребни, тъмнозелени листенца игли и толкова повече сгъстява своите клони, колкото по-често го подрязвате. Може да вирее и на слънце, но показва истинската си красота, когато е поставен под короните на по-големи дървета. Бъдете търпеливи, тисът расте бавно. За постигането на добър жив плет от тис са необходими няколко години.
Пахисандрата се размножава лесно, защото образува своеобразни коренища плитко под земната повърхност, които са отрупани с малки коренчета. Отделете някои от тях през есенно-зимния период и ги засадете на избраното от вас ново място, но не бързайте, пахисандрата расте бавно и са й необходими година-две, за да покрие плътно мястото, на което е поставена. Поливайте туфата добре и я торете редовно с изкуствени торове, особено с повишено съдържание на азот.
Размножаването е просто - извадете туфата през времето, когато няма листа, и с помощта на градинска лопатка внимателно я наделете на няколко части. Всяка част трябва да има добре развити пъпка, късо стебълце и няколко коренчета. Освен засадени в градина, хостите прекрасно се развиват и в саксии, особено ако се поставят на балкон със северно изложение. Ако имате място за по-голяма саксия, направете там своята малка скална градина: няколко камъка и една хоста.
НАСЛАДА е ранозрял сорт леща. Бобовете са средно дълги. Семената са едри с форма на плосък диск и диаметър 5,5 мм. Обвивката им е зелена. Масата на 1000 семена е 42 грама. Съдържанието на суров протеин е 25%. Сортът е с висока устойчивост на стемфилиум и средно устойчив на фузариум и вирусни заболявания. Чувствителен е към сиво гниене и склеротиния. Времето за сваряване е 70 минути. Притежава много добри вкусови качества.
Гъбното заболяване чернилка може значително да намали доби¬вите и дори да унищожи част от посевите. По всички надземни части се образуват сиво-кафяви петна, които причиняват изсъхва-нето им. Различните сортове проявяват различна чувствителност към заболяването. По-устойчиви са дребнозърнестите, особено тъмно оцветените сортове. Борбата се води с използването на по-устойчиви сортове, здрави семена, предпосевно третиране на посевния материал и предпазно пръскане на посевите с 1-2% бордо-лезов разтвор.
Важни неприятели при нахута са миниращата муха и грудковите хоботници. Рано напролет възрастните на грудковите хоботници изгризват периферната част на младите растения. Те спират развитието си и при засушаване могат да загинат. Ларвите на неприятеля се хранят от грудките по корените, като намаляват добивите. За борба с тях се използва един от инсектицидни-те препарати Актелик 50 ЕК в доза 0,15%, Децис 2,5 ЕК в доза 50 мл/дка, Маврик 2 ф в доза 30 мл/дка, Суми алфа 5 ЕК в доза 20 мл/ дка, Таслар 10 ЕК в доза 30 мл/дка. Нахутът проявява устойчивост към граховия зърнояд.
Растенията на нахута не полягат, бобовете не се разпукват. Узряването на семената протича за кратко време. Бобовете на едно растение са готови за 3-5 дни. Прибирането може да се извър¬ши наведнъж в момента на пълна зрялост на семената. Не трябва да се закъснява, защото дръжчиците на бобовете изсъхват, лесно се отчупват и се ронят заедно с цели клонки от растението. Най-подходящо време за прибиране е сутрин по роса. Тогава загубите от оронване и чупене са малки. Обикновено добивите са около 200 кг от 1 декар семена. У нас са получавани и до 300 кг/дка.
Нахутът се отглежда заради семената, които имат високо съдържание на белтъчни вещества, въглехидрати и известно коли¬чество мазнини. Те го правят добра храна за хората и домашните животни.
Важни неприятели при нахута са миниращата муха и грудковите хоботници. Рано напролет възрастните на грудковите хоботници изгризват периферната част на младите растения. Те спират развитието си и при засушаване могат да загинат. Ларвите на неприятеля се хранят от грудките по корените, като намаляват добивите. За борба с тях се използва един от инсектицидни-те препарати Актелик 50 ЕК в доза 0,15%, Децис 2,5 ЕК в доза 50 мл/дка, Маврик 2 ф в доза 30 мл/дка, Суми алфа 5 ЕК в доза 20 мл/ дка, Таслар 10 ЕК в доза 30 мл/дка. Нахутът проявява устойчивост към граховия зърнояд.
Растенията на нахута не полягат, бобовете не се разпукват. Узряването на семената протича за кратко време. Бобовете на едно растение са готови за 3-5 дни. Прибирането може да се извър¬ши наведнъж в момента на пълна зрялост на семената. Не трябва да се закъснява, защото дръжчиците на бобовете изсъхват, лесно се отчупват и се ронят заедно с цели клонки от растението. Най-подходящо време за прибиране е сутрин по роса. Тогава загубите от оронване и чупене са малки. Обикновено добивите са около 200 кг от 1 декар семена. У нас са получавани и до 300 кг/дка.
Нахутът се отглежда заради семената, които имат високо съдържание на белтъчни вещества, въглехидрати и известно коли¬чество мазнини. Те го правят добра храна за хората и домашните животни.
