Показват се публикациите с етикет Овошки. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Овошки. Показване на всички публикации
Окопаването не е нещо, което можете да отложите. След беритбата и изрязването на далите плод леторасти почвата в малиновото насаждение е доста уплътнена. Това е причина за по-голямо изпарение на влагата, достъпът на въздух в нея е по-ограничен и естествено е развитието на новите издънки, от които се очаква реколта през идната година, да е затруднено. Ето защо окопаването на смокинята е крайно наложително. То трябва да е плитко, на не повече от 5-8 см дълбочина. При това окопаване не се внасят торове за подхранване, за да не се удължи вегетацията на растенията и те да навлязат в зимата неподготвени. Торовете се внасят с есенната обработка. Тогава тя се извършва на дълбочина 16-18 см в средата на междуредията и 5-8 см близо до растенията. Дотогава може да се наложи още едно плитко окопаване в случай на заплевяване или валежи, които са причинили образуването на почвена кора.
Поливането след беритбата обикновено се налага в по-ниските и сухи райони на страната. Това мероприятие не бива да се пропуска, нито да се закъснява, защото издънките на смокинята няма да може да узреят добре и ще измръзнат през зимата.
През този период започва беритбата на ранните сортове круши. За тях е характерно, че сеоткъсват малко преди беритбената им зрелост. Всяко едно закъсняване води до влошаване на вкусовите качества. Откъсването на недоузрели плодове обаче също не е желателно, защото в съдържанието на танин в тях е много по-голямо и може да предизвика дразнене на червата.
Ако имате по-голямо количество летни круши и искате да ги съхраните, трябва първо да ги сортирате и да ги наредите в щайги. Наредените плодове се внасят в мазето, след като са се охладили добре. Също така могат да се правят вкусни сладкиши. Летните круши се запазват в хладно помещение или долното чекмедже на хладилника около десетина дни.
Плодовете този сорт ябълки са едри даже в някои разновидности много едри (тегло около 140 до 200 г). Те са с характерната форма и особеното е тънката и дълга дръжка. Разновидността Белголден е характерна с леките ръбове в дъното на плода. Овошките имат умерен до силен растеж, а в последствие умерен.
През първата половина на юли се извършва първо пръскане срещу второ поколение на ябълковия плодов червей (Laspeyresia pomonella L), защото тогава започва излюпването на гъсеничките. Това поколение е най-опасно и причинява най-силно червясване на плодовете. Повредените плодове узряват преждевременно и окапват. Третирането се извършва срещу младите гъсеници при излюпването и вгризването им в плодовете. Пръскат се не само ябълките, но и крушите, дюлите, прасковите, орехите, които неприятелят също напада. Прагът на икономическа вредност за второ поколение е 1,2 -1,5% пресни вгризвания на 100 плода. Срещу неприятеля са регистрирани инсектицидите: Суми алфа 5 ЕК - 0,02%, Децис 2,5 ЕК -0,03%, Карате зеон - 0,02%, Нексид 015 КС-0,03%, Ранер 240 СК- 0,04%. Релдан 40 ЕК - 0,12%, Сипервет 25 ЕК - 0,02%, Суперсект 10 ЕК -0,0125%, Талстар 10 ЕК - 0,03%, Фюри 10 ЕК -0,0125%. Второ пръскане се провежда след 10 дни.
Виста бела е ранозреещ сорт ябълки. Характерен е с това, че плововете са не особено едри и тежат около 150 грама, Узряват в началото на Юли и се берат на 2-3 пъти.
Короната е широкопирамидална, а Дървото има силен растеж то е с умероно гъста клонова система със здрави скелетни клони. Цъфти относително рано и добре се опрашва със сортове Прима, Джърсимак. Виста бела се опрашва от сортовете ябълки Айдъред, Либърти и Червена превъзходна, Джърсимак, Молиз делишес. При отглеждането му трябва да се внимава за брашнеста мана.
Със своя красив външен вид, ранното узряване на плодовете този сорт си струва да бъде отглеждан във всеки двор или овощна градина.
Сортът е получен във Франция по пътя на сложна кръстоска. Плодовете му узряват около 10 дни пред тези на Златна превъзходна и се съхраняват добре до януари. Те са средно едри, удължено конични, изравнени по форма и големина. Плодовата им кожица е със зелено-жълт основен цвят покрита до 100% от кървавочервен покровен цвят. Плодовото месо е белезникаво, финозърнесто, сочно, сладко с лек аромат и с много добро качество. Дървото е с умерена растежна сила, много родовито и устойчиво на струпясване и брашнеста мана. Опрашва се добре от Прима, Виста бела, Грени Смит, Златна превъзходна.
Сортът е създаден в Институт по овощарство в гр. Дрезден, Германия по пътя на сложна кръстоска. Плодовете му зреят в края на септември - началото на октомври. Съхраняват се до април. Те са средно едри, закръглено конич-ни, изравнени по форма и големина. Плодовата кожица е жълто-зелена покрита до 90% от оранжево-червени ивици и повлекла. Плодовото месо е златисто, сладко-въз-кисело, много плътно при беритбата нежно и сочно след лагеруване,
Дървото е с умерен растеж, родовито, слабо чувствително на струпясване. Опрашва се добре от Айдъред, Глостер 69, Грени Смит, Златна превъзходна.
Дървото е с умерен растеж, родовито, слабо чувствително на струпясване. Опрашва се добре от Айдъред, Глостер 69, Грени Смит, Златна превъзходна.
Японската мушмула / Eriobotrya japonica / принадлежи към сем. Rosaceae и е близък родственик на ябълката.
През последните години у нас често се предлага посадъчен материал от нея. Поради екзотичния освежаващ вкус на плодовете, вечнозелените листа и красивия хабитус, японската мушмула се радва на засилен интерес от страна на българските овощари и любителите, които искат да имат в дворната си градина декоративен тип овошки. Позната е и с името малтийска слива.
Произхожда от Югоизточна Азия, Хималаите, Източен Китай, и Северна Индия, а в Япония се култивира от древността. Среща се във всички средиземноморски страни и по черноморското крайбрежие на Кавказ. Широко разпространена е в Австралия и някои райони на САЩ.
Единични дървета се отглеждат и у нас на открито в Петричко и по Южното Черноморие. Вече доста хоби-градинари отглеждат японската мушмула като саксийна култура, с прибиране на закрито през зимата.
Плодовете на японската мушмула узряват прем май, юни и юли, което е сериозно предимство за пазара през тези месеци, когато свежите плодове са малко. Те са много сочни, тежат средно от 30 до 80 г, кожицата им има красив оранжево-жълт цвят и е тънка като на сливите. Плодовото месо е ароматично, сладко, топящо се със специфичен вкус, наподобяващ нещо средно между ябълка и кайсия. Съдържа 82-96% вода, 10-14% захари, 0,2-7% ябъл-чена киселина и др. Преработва се в желета, сладка, сокове. Семената се ползват за приготвяне на ликьори с бадемов привкус, листата се употребяват в народната медицина против кашлица.
Японската мушмула е вечнозелено дърво, достигащо височина до 6-8 м или храст с гъста, кръгла, компактна корона. Листата са красиви, продълговато овални с дължина до 25 см и ширина 5 см. От горната страна са лъскави и зелени, а отдолу сиви, тъй като са покрити с гъст мъх.
Цветовете са бели, двуполови и събрани на кичури до 30 по върховете на леторастите. Те излъчват приятен аромат и са медоносни. Растението е самоопрашващо се, но при кръстосано опрашване плододава по-добре. В зависимост от сорта цъфти през октомври, декември, като цъфтежът продължава около месец и половина.
Плодовете са с яйцевидна кръгла форма с големина на орех до кокоше яйце, събрани до 12 на кичур. Във всеки плод има от едно до няколко едри семена.
Дърветата встъпват в плододаване към 5-ата и 6-ата година след засаждане. Средните добиви от дърво са 60-80 кг след встъпване в пълно плододаване към 10-ата година.
Сортовете се разделят на ябълковидни и крушовидни със светли месести и оранжево-месести плодове. По черноморското крайбрежие на Кавказ /Абхазия, Аджирия/ се отглеждат местни сортове със сравнително по-висока студоустойчивост. Интересни са китайските едроплодни сортове с тежина на плода, достигаща до 150 грама.
Един от най-добрите китайски сортове е среднозреещият Цетмумс.
Сортът Jonagold е американски, получен от кръстоска на Златна превъзходна с Джонатан. Плодовете са едри, закръглено конични със срок на зреене към края на септември.Те са със зелено-жълт основен цвят, покрити с светлочервени ивици. Плодовото месо е кремаво, сочно, сладко, ароматично с отлично качество. Дървото е с умерена растежна сила и формира закръглена корона. Сортът е триплоиден и е лош опрашител. Добри опрашители за него са дърветата от сортовете Червена превъзходна и нейните вариции, Айдъред, Флорина, Глостер 69, Грени Смит.
Това оцветяване на този сорт се счита като недостатък. Това е наложило да се работи за получаване на плодове с по-интензивна цветова гама и с вкусовите качества на Джонаголд. В резултат световната селекция е получила някои нови форми на основния сорт като Ню Джонаголд. Джонаго-ред, Джонаред, Джоналициус и др.
През юли е добре да подхраните семковите и костилковите овощни дървета. Това Ще стимулира развитието на цветни пъпки през следващата година, които се образуват тъкмо през този период.
Трябва да наторите не само палметните, но и всички други овощни дръвчета. Разпръснете тор в зоната на периферията на короната и извън нея така, че да се паднат по 50-60 г изкуствен тор на квадратен метър. Добре е да го накопаете, а ако почвата е суха, и да полеете, за да ускорите проникването на хранителните вещества до кореновата система на дръвчето. От торенето през юли имат полза и плодовете, които се намират още в растеж - те наедряват.
НАСТАНЕТЕ ГО ВКЪЩИ, ЗА ДА ПОЛУЧИТЕ И ПЛОД
Ананасът е сред най-впечатляващите южноамерикански плодови култури, които са прекрачили атлантическата водна шир и сега са намерили широки обятия в Азия, Австралия и в старата Европа. Той е дете, което е израсло в неособено приятни и екологични условия за живот - почти полупу-стинни, с много леки, почти бедни, слабо кисели почви /рН до около 6.2/. Растението не може да се развива нормално ако няма известна доза ниски температури. Ананасът не се плаши от сухите тропически условия, но има нужда от поливане в някои фази от развитието си. Не може да се размножава чрез семена, а само вегетативно чрез отрязани издънки, разклонения или върхове на плодовете. Плодът на ананаса представлява "грозд" от голям брой малки истински плодчета, които са слепени плътно в една обща маса, с тегло от 1-8-12кг. Плодът е много сочен изключително сладък, приятно възкисел, специфичен по аромат и има подчертано освежаващ вкус.
Един френски сорт круша носи името "Красавицата от Ан-жу". Казват, че по красота никой друг сорт не може да се мери с него, Но тук красотата отстъпва на заден план пред тежината на 1 плод. Колкото и да не е за вярване - един крушов плод от този сорт може да тежи цели 3 килограма! По същото време обикновените круши в магазина тежат около 200-300 грама, и то от едрите сортове.
Гигантският плод на "Красавицата от Анжу" сияе обагрен в благородно жълто с яркочервена руменина. Отначало, когато този сорт се е появил, плодовете му естествено предизвикали фурор и възхищение, Поднасяли ги на специални приеми. Един плод заемал цяла фруктиера. Обаче възхищението бързо се сменяло с разо-чаровние, когато гостите все пак се решавали да опитат плода, Под ярката кожица се спотайва съвършено безвкусна плодова маса, Суха и безвкусна като презряла репичка, крушата гигант напомня на диетична каша за бебета. На шега, крушата - красавица начичат още "храна за очите".
Смокинята - Ficus carica, може да се формира по няколко начина - като едностъблено дърво, полухрастовидно (с няколко стъбла), със стелеща се корона или да се отглежда като издън кова култура.
При нашите климатични условия е най-добре тя да се отглежда като полухраст с няколко стъбла. За да се оформи по тази начин, в годината на засаждането растението се прерязва ниско - на 1-2 пъпки над повърхността на земята. През следващата пролет от покаралите леторасти се подбират 4-5 за формиране на стъбла. През третата година на всяко стъбло се оставят по 2-3 външни клончета за изграждане на скелетните клони.
Любителите овощари могат да формират смокинята и със стелеща се корона, която се опазва по-лесно от измръзване. За целта след засаждане растението се оставя да се развива свободно. През есента то се навежда в хоризонтално положение, като се прикрепва с колчета. През следващата есен се подбира една от развилите се издънки за втори основен клон и тя се навежда по същия начин, но в обратна посока. През следващите години се извършва редовна резитба, като развилите се многобройни леторасти се разреждат на разстояние 15-20 см и също се навеждат.
Всяка есен основните стъбла се затрупват с почва - около 20 см над наклонените клони. През пролетта почвата се отстранява и се изравнява с терена. Подходящи за формиране на стелеща корона са сортовете с рехава корона, слаб растеж и почти хоризонтално растящи клони, каквито са "Далматинска44, "Брън-суик", "Бяла италианска" и др. Ако непокритите с почва клончета измръзнат, от останалата част от дървото покарват достатъчно леторасти, които обилно плододават.
Сортът е сръбски получен от кръстоска на Джонатан със Златна превъзходна. Плодовете са средно едри до едри изравнени по форма и големина. В условията на България зреят в края на септември и се съхраняват до март.
Плодовата кожица е жълтеникава, покрита със златисто-червен покровен цвят. Месото е сладко-кисело, нежно, сочно с много добро качество.
Дървото е с умерена растежна сила. Родовито. Формира закръглена и рехава корона. Слабо чувствително на струпясване. Опрашва се добре от сортовете Златна превъзходна, Грени Смит, Флорина, Айдъред.
Летните обработки са много важни
С летните обработки в лозето се цели да се унищожат плевелите и да се избегне напукването на почвата при продължително сухо време.
Те се извършват плитко - на 5-7 сантиметра. Броят им зависи изключително от заплевеля-ването на почвата.
Те трябва да се насрочат така, че да не се допуска развитие на плевелите, които са сериозни конкуренти на лозата
по отношение на влагата и на хранителните вещества в почвата.
Освен това плевелите създават благоприятни условия за развитието на редица болести. Същевременно не бива в лозето да се извършват ненужни обработки.
Трябва да се следи за появата на пукнатини в по-тежките почви, като своевременно се разрохква повърхността им.
Много често по скелетните клони и ствола на дърветата започва да тече смола. Това явление не е никак безобидно и е сигнал, че са настъпили сериозни нарушения в условията на отглеждане на овощните дървета. Една от причините за смолотечението могат да са по-високи подпочвени води, неблагоприятен химичен състав на почвата, ниски зимни температури, вирусни болести и пр. Всичко това може да се установи след сериозен научен анализ, но тъй като в любителските градини това не е икономически изгодно, защото обикновено там не се отглеждат много овошки, най-доброто решение, за да помогнете на дърветата, е да изрежете мястото на смолотечението.
Важно е да знаете, че се реже с остър нож до здрава тъкан и след това раната се замазва с овощарски мехлем.
От тази операция най-много се нуждаят онези овощни дървета,
които имат по-едри плодове.
С подпирането на клоните се цели да се предотврати не само отчесването, но и да се осигури по-добро огряване на плодовете от слънчевите лъчи.
За целта можете да използвате естествени чатали или специално изработени метални Т-образни подпори. Вторите са по-трайни, но при тях съществува риск да наранят клоните, затова трябва да ги "омекотите", като използвате малки парчета от стари автомобилни гуми.
Още по-ефикасни са железните куки. Тяхната дължина може да бъде от 20 до 80 см. По форма те са противоположно извити в двата края, което ги прави по-устойчиви при закачването. Но за да не наранят клоните, на тях също трябва да постави "омекотител". Най-добре е да наденете парче от стар гумен маркуч. Куките се поставят в короната на дървото така, че да обхванат онези два клона, които са застрашени от счупване. Не е необходимо тези куки да се махат през зимния период, защото те могат да предпазват клоните от счупване, особено когато има обилен снеговалеж. Друго предимство на куките е, че не пречат при обработка на почвата така, както пречат обикновените подпори.
Градушките често повреждат надземната част на лозите в края на май, през юни, а някога и през юли.. В зависимост от интензивността и продължителността им те причиняват от слаби повреди и разкъсване на листата, леторастите и гроздовете до пълното им унищожаване и нараняване на дървесината.
Ако градушката е паднала до 10-15 юни, лозите могат да се възстановят до известна степен чрез извършване на зелена резитба.
Как се постъпва?
Плодните пръчки се изрязват и по раменете и кордоните се оставят чепове с по 2 очи от най-ниско разположените леторасти. От пъпките на зелените чепове се развиват нови леторасти, които ще се използват при резитбата следващата година. Ако са запазени отделни гроздове и част от листата, резитба на зелено не се прави. Такава резитба не се прави и на битите от град лозя през юли и август.
Битите от градушка лозя силно се нападат от опасните болести - бяло гниене и бактериен рак. Веднага след градушка лозето трябва да се напръска с някои от следните фунгициди: Бордолезов разтвор 2-3%, Тирам 50 - 1%, Кап-тан - 0,5% или Криптанол -0,5%.
Ако лозите се напръскат след 12-18 часа ефектът е 75%, след 18-21 часа - 50% и до 24 часа незначителен. След 24 часа третирането няма ефект, тъй като заразяването е извършено. За опазване на новите листа от маната се пръска до към 20-25 септември.
Ако градушката е паднала до 10-15 юни, лозите могат да се възстановят до известна степен чрез извършване на зелена резитба.
Как се постъпва?
Плодните пръчки се изрязват и по раменете и кордоните се оставят чепове с по 2 очи от най-ниско разположените леторасти. От пъпките на зелените чепове се развиват нови леторасти, които ще се използват при резитбата следващата година. Ако са запазени отделни гроздове и част от листата, резитба на зелено не се прави. Такава резитба не се прави и на битите от град лозя през юли и август.
Битите от градушка лозя силно се нападат от опасните болести - бяло гниене и бактериен рак. Веднага след градушка лозето трябва да се напръска с някои от следните фунгициди: Бордолезов разтвор 2-3%, Тирам 50 - 1%, Кап-тан - 0,5% или Криптанол -0,5%.
Ако лозите се напръскат след 12-18 часа ефектът е 75%, след 18-21 часа - 50% и до 24 часа незначителен. След 24 часа третирането няма ефект, тъй като заразяването е извършено. За опазване на новите листа от маната се пръска до към 20-25 септември.
