Показват се публикациите с етикет растения. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет растения. Показване на всички публикации
Може да се размножава през пролетта, чрез връхни и стъблени резници или чрез издънки от вкоренили се стъбла. Резниците се поставят във влажен пясък и под стъкло при температури на въздуха и почвата от 24°С. Вкореняване настъпва в рамките от една до две седмици. Стъкленото покритие трябва да бъде премахнато постепенно, за да бъдат избегнати резки промени в температурата, което може да навреди на новото растение. При получени растения от вкоренили се в междувъзлията стъбла те веднага се отделят от майчиното растение и се засаждат в нова саксия с необходимата почвена смес за фитонии.
Добро осветление, макар че издържа и в полусянка. Да не се оставя на слънчева светлина и сух въздух. През зимата температурата да не пада под 13°С. През пролетта и лятото да Диксонията трябва да се полива редовно, но водата трябва да е със стайна температура. Всяка седмица е необходимо да се подхранва. През останалото време на годината да се полива по-малко, но никога да не се оставя почвента и смес да изсъхне.
Хелиотропът е свързан с мита за любовта на нимфата Клития към Хелиос. Клития била мълчалива и скромна дъщеря на могъщия Океан, но в гърдите си таяла страстна любов към бога на слънчевия диск Хелиос. Нетърпимо било желанието й за близост с него, а всесилният бог изобщо не я забелязвал. От силното страдание тя загубила разсъдък и силите напуснали тялото й. Тя се отпуснала на земята, чужда на всичко в света. Само сутрин, когато вдишвала аромата на утринната роса, вдигала глава, за да може през целия ден с тъга да следи с поглед сияйния лик на Хелиос. Така под жарките лъчи нимфата изсъхнала и се превърнала в цвете, което по цял ден следвало по небето своя възлюбен.
Така от несподелената любов се родил ароматния хелиотроп. Днес съвременната символика определя хелиотропа като символ на предаността, а целия род гърците нарекли хелиотропиум („Отдаден на слънето"), произлизащо от думите 'helios' = слънце и 'tropos' = следвам. Името е много подходящо, защото цветоносните стъбла на растението наистина следят движението на слънцето, а съцветията му винаги са обърнати към него.
Така от несподелената любов се родил ароматния хелиотроп. Днес съвременната символика определя хелиотропа като символ на предаността, а целия род гърците нарекли хелиотропиум („Отдаден на слънето"), произлизащо от думите 'helios' = слънце и 'tropos' = следвам. Името е много подходящо, защото цветоносните стъбла на растението наистина следят движението на слънцето, а съцветията му винаги са обърнати към него.

Всички фикуси виреят добре на средна домашна температура, която през зимата не бива да пада под 15°С. По отношение на светлината всички обичат да са на непряка слънчева светлина, като пъстро-листните форми трябва да са на светло, за да запазят окраската си. Пълзящите фикуси не понасят прякото слънце. Поливането трябва да е внимателно. При дървесните видове почвата трябва да започне да засъхва преди следващото поливане, докато пълзящите обичат повече влага. През зимните месеци поливането да е съвсем оскъдно, колкото да не пресъхва почвата. През лятото пръскането на листата с вода е много благотворно, особено за пълзящите фикуси.
Осветление: Всички бербериси са светло - и слънцелюбиви растения. Понасят и известно засенчване, но спират да цъфтят и плодоносят. При недостиг на светлина видовете с пурпурни листа загубват окраската си и позеленяват.
Температура: Зимуват навън без проблем.
Поливане: Издържат на засушаване. Не се нуждаят от поливане.
Засаждане: Не са претенциозни, растат върху всякакви почви, но предпочитат по-сухи и варовити.
Размножаване: Със семена и с резници, които се свалят от растенията през лятото. Семената задължително се стратифицират в продължение на 1-2 месеца.
Особености: Много от берберисите се поддават на резитба и от тях става чудесен жив плет. Резитбата се извършва през февруари-март. През 5-6 години се препоръчва по-ниско подстригване на живия плет, за да се подмладят храстчетата.
Температура: Зимуват навън без проблем.
Поливане: Издържат на засушаване. Не се нуждаят от поливане.
Засаждане: Не са претенциозни, растат върху всякакви почви, но предпочитат по-сухи и варовити.
Размножаване: Със семена и с резници, които се свалят от растенията през лятото. Семената задължително се стратифицират в продължение на 1-2 месеца.
Особености: Много от берберисите се поддават на резитба и от тях става чудесен жив плет. Резитбата се извършва през февруари-март. През 5-6 години се препоръчва по-ниско подстригване на живия плет, за да се подмладят храстчетата.

Добро осветление през зимата, а през лятото да се пази от преките слънчеви лъчи. Зимната температура да не пада под 7°С, а през лятото Рапис - a предпочита да е на хладно. Поливайте редовно през лятото, за да се поддържа добра и постоянна влажност на почвата. През зимата намалете поливането, но не оставяйте почвата да изсъхне. Корените да се пазят от подгизване и в подложката да не се задържа вода. Желателно е да осигурите висока влажност, като пръскате редовно листата и поставите саксията върху камъчета, частично натопени във вода. Подхранвайте всяка седмица през лятото.
Пахиподиум се нуждае от пряка слънчева светлина. През зимата не е желателно температурата да пада под 13°С, макар че в родината си вирее и при 4°С. Да се полива на две седмици през топлите сезони, а в началото на зимата да се преустанови поливането, щом листата започнат да пожълтяват и да окапват. Поливането да се възобнови при появата на свежи листенца. Пръскайте с вода пахиподиума веднъж месечно през зимата. Подхранвайте два-три пъти през лятото.
