Ярка слънчева светлина през лятото. През зимата, докато почива, температурата да не пада под 16°С, защото в противен случай ще опадат долните листа. През лятото да се полива добре, но без да се задържа вода 6 подложката. През зимата почвата на Пахистахис да се поддържа едва-едва влажна. Оставете горния слой да засъхне, преди да полеете отново. Подхранва се само през лятото на 2 седмици. За да се развива добре, трябва да се поддържат непроменливи условия с добро проветрение и да се пази от въздушни течения.
Ярка слънчева светлина през лятото. През зимата, докато почива, температурата да не пада под 16°С, защото в противен случай ще опадат долните листа. През лятото да се полива добре, но без да се задържа вода 6 подложката. През зимата почвата на Пахистахис да се поддържа едва-едва влажна. Оставете горния слой да засъхне, преди да полеете отново. Подхранва се само през лятото на 2 седмици. За да се развива добре, трябва да се поддържат непроменливи условия с добро проветрение и да се пази от въздушни течения.
Сега е моментът да получите рози от желан сорт, ако имате „дивачка", израсла в основата на присадена роза. Необходимо е обаче да я облагородите. Възможно е да използвате и израсли семеначета от шипка. Израстъците се кулират така, както овощните фиданки. Подложката трябва да има добро сокодвижение, за да се отлепва кората. Пъпката, с която ще облагородявате, трябва да е от тазгодишен летораст, а върхът му да има готов да разцъфне цвят. Не скъсявайте клоните над облагороденото място.
Някои видове лилиуми, като тигровия, азиатския, тръбестия, образуват луковици - детки в основата на цветоносното стъбло. След като те прецъфтят, такива детки може да се събират от растението и да се засаждат направо в лехите или пък в сандъчета, запълнени с плодородна почва. От тях след 2-3 години ще станат пълноценни луковици.Цветарите предпочитат лилиумите заради издръжливите им екзотични цветове. Те обичат богати, добре дренирани пясъчливи почви. Ако почвата е бедна, трябва при засаждането на луковиците да се добави в дупката и малко оборски тор. За максимален ефект ползвайте специализирани торове за луковични растения. Лилиумите виреят добре на слънчево място.
Жизнерадостният, енергичен слъчоглед се асоциира с богатството, блаженството и щастието. Дори и в мрачни дни той излъчва радост. Професионалните цветари потвърждават, че със слънчоглед можете да направите най-различни композиции: вертикални и плоски, пищни и лаконични, игриви и със смисъл.
Сред цитрусовите растения освен вкусните и ядливи видове като портокал, лимон, мандарина и грейпфрут има и видове, които са източници на ценни и полезни етерични масла. Такива са и трите вида от рода на портокала Бергамот, Нероли и Петигрен. Техните етерични масла са класически съставки на одеколоните.
Евгенията иска много светлина и слънце. През зимата температурата в помещението да не пада под 10°С Да се полива обилно през вегетативния период, но през зимата поливането да се намали до минимум. Да се подхранва на две седмици от април до септември. Редовно подрязвайте и оформяйте дръвчето или храстчето. Пресаждането на Евгения да става само ако саксията прекалено отеснее. Често пръскайте листата с вода и ги почиствайте от праха.
Един от основните принципи и символи на Фън Шуй е правилното използване на енергията Чи. Тя е универсалната жизнена сила, която създава всичко прекрасно в природата. Бавно течащата вода създава Чи. Ето защо в близост до извор или езеро ние се успокояваме. Лекият ветрец донася Чи, а бурите и ураганите я прогонват. Когато Чи си отива, успехът и здравето бягат от нас. Затова, за да е изпълнена нашата градина с енергия Чи, е необходимо присъствието на три елемента: гора, вода и растения. Гората може символично да бъде представена от повдигнати цветни лехи, високи дървета и храсти. Водата символизира богатство и благосъстояние - това може да бъде ручей, фонтан, езерце и др.
Доста силна, но не слънчева светлина. Температурата трябва да е постоянна, за предпочитане да не надвишава 2О°С. Ако е по-висока, трябва да се увеличи поливането. През зимата Пелея вирее и при 6°С. Почвата да се поддържа влажна, но не напоена. Внимавайте в никой момент да не пресъхне напълно. През лятото веднъж седмично подхранвайте с минерални смески.
Минимум 7°С през зимата. През пролетта и лятото Зокум да се полива обилно с хладка вода, тъй като корените му не поемат студената. През зимата поливането да се намали. Листата нямат нужда от пръскане с вода, но внимавайте за листни, щитовидни и други въшки, които много си падат по зокума. Пресаждането да става напролет.
Дори и да ви изглежда досадно, трябва да отделите достатъчно време на избора на растението-майка. Това влияе на издръжливостта на резниците и на способността им да развият корени. Например резултатите от труда ви няма да бъдат добри, ако розата-майка е болна или инфектирана от бели или черни листни петна.
Също така не трябва да избирате и прекалено плодовити растения, тъй като техните клонки са прекалено крехки и не биха могли лесно да развият корени. Това, което трябва да търсите е здраво, жизнено и в период на растеж розово растение.
Също така не трябва да избирате и прекалено плодовити растения, тъй като техните клонки са прекалено крехки и не биха могли лесно да развият корени. Това, което трябва да търсите е здраво, жизнено и в период на растеж розово растение.
Окопаването не е нещо, което можете да отложите. След беритбата и изрязването на далите плод леторасти почвата в малиновото насаждение е доста уплътнена. Това е причина за по-голямо изпарение на влагата, достъпът на въздух в нея е по-ограничен и естествено е развитието на новите издънки, от които се очаква реколта през идната година, да е затруднено. Ето защо окопаването на смокинята е крайно наложително. То трябва да е плитко, на не повече от 5-8 см дълбочина. При това окопаване не се внасят торове за подхранване, за да не се удължи вегетацията на растенията и те да навлязат в зимата неподготвени. Торовете се внасят с есенната обработка. Тогава тя се извършва на дълбочина 16-18 см в средата на междуредията и 5-8 см близо до растенията. Дотогава може да се наложи още едно плитко окопаване в случай на заплевяване или валежи, които са причинили образуването на почвена кора.
Запазването на подземните части на луковичните и грудковите растения е много важен момент от живота им. Те се съхраняват в избени помещения у дома или в специални хранилища. Предварително трябва да се почистят от почвата около тях и със суха кърпа да се подсушат. След това се нареждат по големина (сортират се) в касетки или щайги.
Най-добър посадъчен материал са грудките с диаметър 2,5-3 см (височината им е приблизително равна на широчината, а дъното им има диаметър не по-малък от I см. Такива грудки се получават най-често, когато за засаждане се използват дребни грудки без очертано дъно с диаметър 0,5-0,8 см.. Понеже дребните грудки са покрити с твърда, прилепнала към тях обвивка, тя трябва да се обели няколко дни преди засаждането.
Извадените в края на вегетационния период (октомври-ноември) грудки се сушат, преди да се приберат в хранилището. Изсушаването става под навес, като грудките се разстилат на тънък пласт в щайги.
Грудките с диаметър, по-голям от 5 см, са долнокачествени, а по-дребните от I см се използват главно за размножаване, т. е. до-отглеждане през още 1-2 сезона. При едновременно засаждане дребните грудки разцъфтяват много по-късно от едрите и дават по-слаби растения.
Най-добър посадъчен материал са грудките с диаметър 2,5-3 см (височината им е приблизително равна на широчината, а дъното им има диаметър не по-малък от I см. Такива грудки се получават най-често, когато за засаждане се използват дребни грудки без очертано дъно с диаметър 0,5-0,8 см.. Понеже дребните грудки са покрити с твърда, прилепнала към тях обвивка, тя трябва да се обели няколко дни преди засаждането.
Извадените в края на вегетационния период (октомври-ноември) грудки се сушат, преди да се приберат в хранилището. Изсушаването става под навес, като грудките се разстилат на тънък пласт в щайги.
Грудките с диаметър, по-голям от 5 см, са долнокачествени, а по-дребните от I см се използват главно за размножаване, т. е. до-отглеждане през още 1-2 сезона. При едновременно засаждане дребните грудки разцъфтяват много по-късно от едрите и дават по-слаби растения.
Поливането след беритбата обикновено се налага в по-ниските и сухи райони на страната. Това мероприятие не бива да се пропуска, нито да се закъснява, защото издънките на смокинята няма да може да узреят добре и ще измръзнат през зимата.
Подземните части на някои луковични цветя се изваждат ежегодно. Така се създават най-добри условия за съхранението им и се повишава размножителната им способност. Тази операция се извършва през периода юни -юли в определена последователност -първо за растения с малки луковици, а след това за растения с по-големи луковици. Това важи най-често за видовете зюмбюли, нарцис, колхикум (кърпикожух, мразовец), лалета. Грудките и луковиците на гладиолусите, лилиу-мите и туберозата се изваждат през октомври - ноември, непосредствено след спирането на техния вегетативен растеж.
Кокичетата, синчецът, фритила-рията и амаралисът не изискват ежегодно изваждане и отделяне на луковиците, а това се прави на 3-5 години.
Някои луковици, като тези на лалетата трябва да се вадят през облачни дни или да се засенчват по време на изваждането, а след това да се разстилат под навес. Дори и за кратко оставени на пряко слънчево греене, тези луковици получават пригори.
Кокичетата, синчецът, фритила-рията и амаралисът не изискват ежегодно изваждане и отделяне на луковиците, а това се прави на 3-5 години.
Някои луковици, като тези на лалетата трябва да се вадят през облачни дни или да се засенчват по време на изваждането, а след това да се разстилат под навес. Дори и за кратко оставени на пряко слънчево греене, тези луковици получават пригори.
