Ярка слънчева светлина през лятото. През зимата, докато почива, температурата да не пада под 16°С, защото в противен случай ще опадат долните листа. През лятото да се полива добре, но без да се задържа вода 6 подложката. През зимата почвата на Пахистахис да се поддържа едва-едва влажна. Оставете горния слой да засъхне, преди да полеете отново. Подхранва се само през лятото на 2 седмици. За да се развива добре, трябва да се поддържат непроменливи условия с добро проветрение и да се пази от въздушни течения.
Сега е моментът да получите рози от желан сорт, ако имате „дивачка", израсла в основата на присадена роза. Необходимо е обаче да я облагородите. Възможно е да използвате и израсли семеначета от шипка. Израстъците се кулират така, както овощните фиданки. Подложката трябва да има добро сокодвижение, за да се отлепва кората. Пъпката, с която ще облагородявате, трябва да е от тазгодишен летораст, а върхът му да има готов да разцъфне цвят. Не скъсявайте клоните над облагороденото място.
Някои видове лилиуми, като тигровия, азиатския, тръбестия, образуват луковици - детки в основата на цветоносното стъбло. След като те прецъфтят, такива детки може да се събират от растението и да се засаждат направо в лехите или пък в сандъчета, запълнени с плодородна почва. От тях след 2-3 години ще станат пълноценни луковици.
Цветарите предпочитат лилиумите заради издръжливите им екзотични цветове. Те обичат богати, добре дренирани пясъчливи почви. Ако почвата е бедна, трябва при засаждането на луковиците да се добави в дупката и малко оборски тор. За максимален ефект ползвайте специализирани торове за луковични растения. Лилиумите виреят добре на слънчево място.
Цветарите предпочитат лилиумите заради издръжливите им екзотични цветове. Те обичат богати, добре дренирани пясъчливи почви. Ако почвата е бедна, трябва при засаждането на луковиците да се добави в дупката и малко оборски тор. За максимален ефект ползвайте специализирани торове за луковични растения. Лилиумите виреят добре на слънчево място.
Жизнерадостният, енергичен слъчоглед се асоциира с богатството, блаженството и щастието. Дори и в мрачни дни той излъчва радост. Професионалните цветари потвърждават, че със слънчоглед можете да направите най-различни композиции: вертикални и плоски, пищни и лаконични, игриви и със смисъл.
Сред цитрусовите растения освен вкусните и ядливи видове като портокал, лимон, мандарина и грейпфрут има и видове, които са източници на ценни и полезни етерични масла. Такива са и трите вида от рода на портокала Бергамот, Нероли и Петигрен. Техните етерични масла са класически съставки на одеколоните.
Евгенията иска много светлина и слънце. През зимата температурата в помещението да не пада под 10°С Да се полива обилно през вегетативния период, но през зимата поливането да се намали до минимум. Да се подхранва на две седмици от април до септември. Редовно подрязвайте и оформяйте дръвчето или храстчето. Пресаждането на Евгения да става само ако саксията прекалено отеснее. Често пръскайте листата с вода и ги почиствайте от праха.
Един от основните принципи и символи на Фън Шуй е правилното използване на енергията Чи. Тя е универсалната жизнена сила, която създава всичко прекрасно в природата. Бавно течащата вода създава Чи. Ето защо в близост до извор или езеро ние се успокояваме. Лекият ветрец донася Чи, а бурите и ураганите я прогонват. Когато Чи си отива, успехът и здравето бягат от нас. Затова, за да е изпълнена нашата градина с енергия Чи, е необходимо присъствието на три елемента: гора, вода и растения. Гората може символично да бъде представена от повдигнати цветни лехи, високи дървета и храсти. Водата символизира богатство и благосъстояние - това може да бъде ручей, фонтан, езерце и др.
Доста силна, но не слънчева светлина. Температурата трябва да е постоянна, за предпочитане да не надвишава 2О°С. Ако е по-висока, трябва да се увеличи поливането. През зимата Пелея вирее и при 6°С. Почвата да се поддържа влажна, но не напоена. Внимавайте в никой момент да не пресъхне напълно. През лятото веднъж седмично подхранвайте с минерални смески.
Минимум 7°С през зимата. През пролетта и лятото Зокум да се полива обилно с хладка вода, тъй като корените му не поемат студената. През зимата поливането да се намали. Листата нямат нужда от пръскане с вода, но внимавайте за листни, щитовидни и други въшки, които много си падат по зокума. Пресаждането да става напролет.
Дори и да ви изглежда досадно, трябва да отделите достатъчно време на избора на растението-майка. Това влияе на издръжливостта на резниците и на способността им да развият корени. Например резултатите от труда ви няма да бъдат добри, ако розата-майка е болна или инфектирана от бели или черни листни петна.
Също така не трябва да избирате и прекалено плодовити растения, тъй като техните клонки са прекалено крехки и не биха могли лесно да развият корени. Това, което трябва да търсите е здраво, жизнено и в период на растеж розово растение.
Също така не трябва да избирате и прекалено плодовити растения, тъй като техните клонки са прекалено крехки и не биха могли лесно да развият корени. Това, което трябва да търсите е здраво, жизнено и в период на растеж розово растение.
Окопаването не е нещо, което можете да отложите. След беритбата и изрязването на далите плод леторасти почвата в малиновото насаждение е доста уплътнена. Това е причина за по-голямо изпарение на влагата, достъпът на въздух в нея е по-ограничен и естествено е развитието на новите издънки, от които се очаква реколта през идната година, да е затруднено. Ето защо окопаването на смокинята е крайно наложително. То трябва да е плитко, на не повече от 5-8 см дълбочина. При това окопаване не се внасят торове за подхранване, за да не се удължи вегетацията на растенията и те да навлязат в зимата неподготвени. Торовете се внасят с есенната обработка. Тогава тя се извършва на дълбочина 16-18 см в средата на междуредията и 5-8 см близо до растенията. Дотогава може да се наложи още едно плитко окопаване в случай на заплевяване или валежи, които са причинили образуването на почвена кора.
Запазването на подземните части на луковичните и грудковите растения е много важен момент от живота им. Те се съхраняват в избени помещения у дома или в специални хранилища. Предварително трябва да се почистят от почвата около тях и със суха кърпа да се подсушат. След това се нареждат по големина (сортират се) в касетки или щайги.
Най-добър посадъчен материал са грудките с диаметър 2,5-3 см (височината им е приблизително равна на широчината, а дъното им има диаметър не по-малък от I см. Такива грудки се получават най-често, когато за засаждане се използват дребни грудки без очертано дъно с диаметър 0,5-0,8 см.. Понеже дребните грудки са покрити с твърда, прилепнала към тях обвивка, тя трябва да се обели няколко дни преди засаждането.
Извадените в края на вегетационния период (октомври-ноември) грудки се сушат, преди да се приберат в хранилището. Изсушаването става под навес, като грудките се разстилат на тънък пласт в щайги.
Грудките с диаметър, по-голям от 5 см, са долнокачествени, а по-дребните от I см се използват главно за размножаване, т. е. до-отглеждане през още 1-2 сезона. При едновременно засаждане дребните грудки разцъфтяват много по-късно от едрите и дават по-слаби растения.
Най-добър посадъчен материал са грудките с диаметър 2,5-3 см (височината им е приблизително равна на широчината, а дъното им има диаметър не по-малък от I см. Такива грудки се получават най-често, когато за засаждане се използват дребни грудки без очертано дъно с диаметър 0,5-0,8 см.. Понеже дребните грудки са покрити с твърда, прилепнала към тях обвивка, тя трябва да се обели няколко дни преди засаждането.
Извадените в края на вегетационния период (октомври-ноември) грудки се сушат, преди да се приберат в хранилището. Изсушаването става под навес, като грудките се разстилат на тънък пласт в щайги.
Грудките с диаметър, по-голям от 5 см, са долнокачествени, а по-дребните от I см се използват главно за размножаване, т. е. до-отглеждане през още 1-2 сезона. При едновременно засаждане дребните грудки разцъфтяват много по-късно от едрите и дават по-слаби растения.
Поливането след беритбата обикновено се налага в по-ниските и сухи райони на страната. Това мероприятие не бива да се пропуска, нито да се закъснява, защото издънките на смокинята няма да може да узреят добре и ще измръзнат през зимата.
Подземните части на някои луковични цветя се изваждат ежегодно. Така се създават най-добри условия за съхранението им и се повишава размножителната им способност. Тази операция се извършва през периода юни -юли в определена последователност -първо за растения с малки луковици, а след това за растения с по-големи луковици. Това важи най-често за видовете зюмбюли, нарцис, колхикум (кърпикожух, мразовец), лалета. Грудките и луковиците на гладиолусите, лилиу-мите и туберозата се изваждат през октомври - ноември, непосредствено след спирането на техния вегетативен растеж.
Кокичетата, синчецът, фритила-рията и амаралисът не изискват ежегодно изваждане и отделяне на луковиците, а това се прави на 3-5 години.
Някои луковици, като тези на лалетата трябва да се вадят през облачни дни или да се засенчват по време на изваждането, а след това да се разстилат под навес. Дори и за кратко оставени на пряко слънчево греене, тези луковици получават пригори.
Кокичетата, синчецът, фритила-рията и амаралисът не изискват ежегодно изваждане и отделяне на луковиците, а това се прави на 3-5 години.
Някои луковици, като тези на лалетата трябва да се вадят през облачни дни или да се засенчват по време на изваждането, а след това да се разстилат под навес. Дори и за кратко оставени на пряко слънчево греене, тези луковици получават пригори.