Видове хризантеми тяхното правилно отглеждане

Родът Хризантеми е богат с много видове. У нас, когато се каже род Хризантеми, хората приемат, че това наименование се отнася само за хризантемите, а това не е така, защото към този род се отнасят и едногодишни растения и няколко вида, които означаваме с общото наименование маргарити, макар че те са различни видове, и т.н. У нас най-често се отглеждат маргаритите (Leucanthemum vulgare, L. maximum и Chrisanthemum coccineum) и хризантемата (Chr. indicum).

Маргаритите си приличат твърде много по строежа (а първите два вида и по багрите) на цветовете. Отличават се само по формата на листата и по времето на цъфтежа, като цъфтят изключително през пролетта до началото на лятото. При тях няма голямо сортово разнообразие.

Размножават се чрез разделяне на туфите след цъфтежа, като само при вида L. maximum е най-добре това да става през април.

Видът хризантема (Chrysanthemum indicum) е много богат със сортове, които се отличават по едрината, формата и баграта на цветовете (кошничките). Сортовете се групират в
две основни групи: дребноцветни и едроцветни. Размножават се чрез разделяне на туфите (дребноцветните) и чрез резници (и двете групи).

Развиват се добре и цъфтят обилно на открити, слънчеви места и в полусянка върху градински, добре наторени почви. На едно място остават в продължение на не повече от 4 - 5
години.

Всички видове от род Хризантеми, с изключение на едроцветните хризантеми, се използват за засаждане в големи или малки групи пред храсти и в тревни площи за отрязан
цвят. Едроцветните хризантеми се отглеждат в отопляеми оранжерии и се използват изключително за получаване на отрязан цвят. Отглеждането им на открито е свързано с рискове.
Цветовете, отрязани и натопени във вода, имат голяма трайност.

Пресаждане на Гардения

Пресаждане на гардения в нова, за предпочитане глинена саксия се прави само по необходимост, когато старата е вече тясна за вашето растение, тоест от дренажните отвори на старата саксия са се показали част от корените на гарденията. Това се прави през пролетта или след като е приключил цъфтежът на растението. Поставете саксията на източен или на западен прозорец. Гадренията се нуждае от голямо количество светлина през цялата година и температури не по-ниски от 16°С.

Легенда за появата на ароматния хелиотроп

Хелиотропът е свързан с мита за любовта на нимфата Клития към Хелиос. Клития била мълчалива и скромна дъщеря на могъщия Океан, но в гърдите си таяла страстна любов към бога на слънчевия диск Хелиос. Нетърпимо било желанието й за близост с него, а всесилният бог изобщо не я забелязвал. От силното страдание тя загубила разсъдък и силите напуснали тялото й. Тя се отпуснала на земята, чужда на всичко в света. Само сутрин, когато вдишвала аромата на утринната роса, вдигала глава, за да може през целия ден с тъга да следи с поглед сияйния лик на Хелиос. Така под жарките лъчи нимфата изсъхнала и се превърнала в цвете, което по цял ден следвало по небето своя възлюбен.

Така от несподелената любов се родил ароматния хелиотроп. Днес съвременната символика определя хелиотропа като символ на предаността, а целия род гърците нарекли хелиотропиум („Отдаден на слънето"), произлизащо от думите 'helios' = слънце и 'tropos' = следвам. Името е много подходящо, защото цветоносните стъбла на растението наистина следят движението на слънцето, а съцветията му винаги са обърнати към него.

Използване на Тубероза

Красивите съцветия с цветните дръжки се използват традиционно в цветни аранжировки и в букети. В миналото се е считало, че туберозата е символ на сладострастието и чувствената любов. От цветовете на туберозата се добива едно от скъпите етерични масла, използвани в съвременната парфюмерия. Ароматното масло се добива от свежи цветове, събрани в периода на цъфтеж, и влиза в състава на редица парфюми от висша класа, носещи в себе си загадъчни източни цветни ухания. Ароматът на туберозата е наситен, тежък, сладникаво-цветен. Често в парфюмите е вплетен с този на жасмина, гарденията, иланг-иланг, карамфила, розата и стотици други растения. По-рядко се използва за ароматизиране на сладки и напитки. В домашни условия цветовете може да се използват и като естествен парфюм.

Болести по карамфила и каква е борбата с тях?

Мозайка. Вирусна болест. Проявява се в бледо и тъмнозелено прошарване на листата, деформиране на цветните пъпки и изпъстряне на венчелистчетата с белезникави ивички по карамфила.
Борба. Растенията се пръскат до цъфтежа срещу листните въшки, преносители на вируса, а болните се унищожават.

Стрик. Вирусна болест. Причинява белезникави, жълтокафяви или червеникави ивици по листата. Пренася се чрез взимане на резници за вкореняване от болни растения.
Борба. Болните растения се унищожават.

Петльово око. Вирусна болест. По стъблата, листата и цветните чашки се появяват закръглени светли петна с виолетовокафяв край. Благоприятни условия за развитие на болестта са топлото и влажно време.
Борба. Предпазно пръскане с 1%-ов бордолезов разтвор и 0,2% купроцин.