Може да се размножава през пролетта, чрез връхни и стъблени резници или чрез издънки от вкоренили се стъбла. Резниците се поставят във влажен пясък и под стъкло при температури на въздуха и почвата от 24°С. Вкореняване настъпва в рамките от една до две седмици. Стъкленото покритие трябва да бъде премахнато постепенно, за да бъдат избегнати резки промени в температурата, което може да навреди на новото растение. При получени растения от вкоренили се в междувъзлията стъбла те веднага се отделят от майчиното растение и се засаждат в нова саксия с необходимата почвена смес за фитонии.
Пресаждане се прави ежегодно през пролетта в рохкава и лека почвена смес, добре е да съдържа от 2 части листовка, 1 част градинска пръст, 1 част торф и 1 част пясък. Сместа се използва и за засаждане на нови растения. Саксиите за фитонии не трябва да са много дълбоки, но трябва да са широки, тъй като кореновата система на растението е повърхностна. Върховете на младите леторасти да се прищипват 2-3 пъти през годината, за да се предизвика разклоняване на растението.
След втората година от развитието си от април до август фитонията може да се подхранва с течни минерални торове за стайни листнодекоративни растения веднъж месечно, фитонията е чувствителна към излишък на минерални вещества в почвата, което може да се получи и при пренаторяване на растението и затова дозата за наторяване на фитонията трябва да бъде 2 пъти по-малка от препоръчваната за други растения.
Проблеми, които може да се появят при отглеждане на растението
- Краищата на листата покафеняват и изсъхват, а растението забавя растежа си. Причината за това може да е много сух въздух в стаята. Проверете дали не е нападнато и от някакви вредители. Отстранете отмрелите листа и започнете регулярно опръскване на растението.
- Краищата на листата стават жълто-кафяви - това се появява при излишък или при недостиг на хранителни вещества в почвата.
Листата се свиват и се покриват с петна - това се появява при недостатъчно поливане. Почвата на фитонията трябва да бъде през цялото време леко влажна.
- Загниващи и слаби стъбла - показва, че температурата е по-ниска от препоръчваната, особено ако растението е добре полято.
- Опадане на листата се получава при много сух въздух в стаята и при преполиване. Почвата трябва да остава влажна, но не и прогизнала от вода, особено при ниски температури в помещението.
- Най-долните листа на фитонията жълтеят при преполиване на растението.
- Листата губят окраската си, изтеглят се и изсъхват при голяма интензивност на светлината.
- Не понася течения и резки промени в температурите.
- От сух въздух и обилна светлина листата се набръчкват.
След втората година от развитието си от април до август фитонията може да се подхранва с течни минерални торове за стайни листнодекоративни растения веднъж месечно, фитонията е чувствителна към излишък на минерални вещества в почвата, което може да се получи и при пренаторяване на растението и затова дозата за наторяване на фитонията трябва да бъде 2 пъти по-малка от препоръчваната за други растения.
Проблеми, които може да се появят при отглеждане на растението
- Краищата на листата покафеняват и изсъхват, а растението забавя растежа си. Причината за това може да е много сух въздух в стаята. Проверете дали не е нападнато и от някакви вредители. Отстранете отмрелите листа и започнете регулярно опръскване на растението.
- Краищата на листата стават жълто-кафяви - това се появява при излишък или при недостиг на хранителни вещества в почвата.
Листата се свиват и се покриват с петна - това се появява при недостатъчно поливане. Почвата на фитонията трябва да бъде през цялото време леко влажна.
- Загниващи и слаби стъбла - показва, че температурата е по-ниска от препоръчваната, особено ако растението е добре полято.
- Опадане на листата се получава при много сух въздух в стаята и при преполиване. Почвата трябва да остава влажна, но не и прогизнала от вода, особено при ниски температури в помещението.
- Най-долните листа на фитонията жълтеят при преполиване на растението.
- Листата губят окраската си, изтеглят се и изсъхват при голяма интензивност на светлината.
- Не понася течения и резки промени в температурите.
- От сух въздух и обилна светлина листата се набръчкват.
Лилиумите (кремовете) се характеризират с красиви цветове, които при някои сортове са със силен аромат. Най-разпространени са видовете и сортовете с бели, оранжеви и оранжевочервени цветове, а по-малко - с жълти и розови. Многообразието от видове лилиуми дава възможност да има цъфтящи растения от май до късна есен. Много от видовете се поддават на форсаж и по този начин може да се получават цветове и през зимата.
Цветовете се режат, докато не са разтворени. Отрязаните цветове, натопени във вода, се запазват продължително, при което всичките им пъпки се разтварят.
При отрязването на цветовете листата по стъблото трябва да се запазват. Към луковиците трябва да остане поне половината от дължината на цветоносното стъбло, тъй като ако се отдели голяма част от стъблото, растението се изтощава и цъфтежът му през следващата година се влошава.
Цветовете се режат, докато не са разтворени. Отрязаните цветове, натопени във вода, се запазват продължително, при което всичките им пъпки се разтварят.
При отрязването на цветовете листата по стъблото трябва да се запазват. Към луковиците трябва да остане поне половината от дължината на цветоносното стъбло, тъй като ако се отдели голяма част от стъблото, растението се изтощава и цъфтежът му през следващата година се влошава.
Най-масово хризантемите се размножават чрез резници, които се вземат от т.нар. майчини растения.
Майчините растения се получават чрез вкореняване на резници, взети от издънки на коренища, които трябва да са престояли при ниски температури (4 - 10°С за 20 - 30 дни). Майчините растения се засаждат в лехи на разстояние 6 - 8 см, при оптимален топлинен, светлинен и хранителен режим. От едно майчино растение се получават 9 - 1 5 резника, които се вземат последователно.
Резниците трябва да имат 2 - 3 междувъзлия и да са дълги 6 - 8 см. Отрезите се правят 1 - 2 мм под долния възел и се потопяват в стимулатор. Резниците се вкореняват в перлит при температура 16 - 18°С и въздушна влажност 85 - 90%. По време на вкореняването растенията трябва да се пазят от пряко слънчево греене, тъй като лесно губят тургора си и трудно се възстановяват.
На 1 м2 се поставят от 400 до 800 резника за вкореняване. Гъстотата е в зависимост от сортовите особености и от сезона. При гъсто засаждане през топлите месеци (юли-август)-резниците загниват.
Майчините растения се получават чрез вкореняване на резници, взети от издънки на коренища, които трябва да са престояли при ниски температури (4 - 10°С за 20 - 30 дни). Майчините растения се засаждат в лехи на разстояние 6 - 8 см, при оптимален топлинен, светлинен и хранителен режим. От едно майчино растение се получават 9 - 1 5 резника, които се вземат последователно.
Резниците трябва да имат 2 - 3 междувъзлия и да са дълги 6 - 8 см. Отрезите се правят 1 - 2 мм под долния възел и се потопяват в стимулатор. Резниците се вкореняват в перлит при температура 16 - 18°С и въздушна влажност 85 - 90%. По време на вкореняването растенията трябва да се пазят от пряко слънчево греене, тъй като лесно губят тургора си и трудно се възстановяват.
На 1 м2 се поставят от 400 до 800 резника за вкореняване. Гъстотата е в зависимост от сортовите особености и от сезона. При гъсто засаждане през топлите месеци (юли-август)-резниците загниват.
Ванилията е била позната още на древните жители на Мексико - ацтеките, които я смесвали с какаови зърна и мед, приготвяйки по този начин една много приятна напитка, която била смятана и за силен афродизиак. Напитката била ползвана при особени случаи и приемането й било съпровождано от специален ритуал. Европа се запознала с ванилията по времето на испанските конквистадори, които за първи път я пренесли в Испания. През 1520 г. един испански конквистадор описва краля на ацтеките Монтесума, който пиел някаква напитка от шоколад и ванилия. В Европа ванилията била използвана по най-различни начини, докато на някой от приближените на английската кралица Елизабет I не му хрумнало да я използва при приготовлението на сладкиши. Така се стигнало до днес, когато целокупното човечество използва около 2 000 т ванилия годишно.
