Произход и разпространение.
Тя е европейски ендемит и е разпространена в планините на Балканския полуостров, Алпите и Карпатите. У нас се среща на територията на Рила, Пирин, Западните Родопи, Средна и Западна Стара планина и Витоша от 1300 до 2100 м надморска височина.
Описание. Представлява храст, който достига на височина до 4 м. Многото му стъбла образуват гъста, компактна корона. Младите клонки са овласинени, а пъпките на листата слабо лепкави. Листата са с дължина 2,5-6,5 см, закръглено яйцевидни или елиптични, силно заострени, двойно назъбени. Листната петура отгоре е яркозелена, а отдолу матова, като покрай жилките е леко овласинена. Мъжките цветове са реси, а женските наподобяват шишарки.
Приложение.
Зелената елша е студоустойчива и влаголюбива. Тя изпълнява важни защитни противоерозионни, снегозадържащи и влаго-охраняващи функции. Дървесината й няма промишлено значение.
Забележка.
Когато се опитвате да ги различите, обърнете внимание на формата и големината на листата, овласиняването и лепка-востта, цвета на кората.
