Латинското наименование на означава "вечно жив". Растенията заслужават напълно това си име растат при най-сурови условия - суша, студ, липса на почва и силно слънце. След престой на малка листна розетка от вида ресничест дебелей за около 40 дни под огромната тежест на хербарийната преса, в пълна тъмнина и между вестници, изсмукващи влагата, листата на розетката загубват напълно хлорофила си, но се запазват живи. Засадената след това в саксия розетка се възстановява, расте, а на следващата година цъфти с многобройни цветове! Наистина са вечно живи! На какво се дължи тази издръжливост и жизненост на дебелеца? Розетката се състои от 30-80 тлъсти сочни листа, излизащи от късо стъбло, на върха на което през целия вегетационен период израстват разположени спираловидно нови листа, а старите, лежащи на почвената повърхност, постепенно изсъхват и умират. В листата се натрупват вода и хранителни вещества, които растението използва през летните жеги. При всички видове листата са покрити с плътна кожи-ца, с малък брой устица, което намалява изпаряването на водата, а някои видове са покрити с власинки, които играят същата роля.