сем. Аросупасеае
Родината на този полусукулентен храст са тропическите и субтропическите области на Африка, както и безводните райони на Арабия. Името си дължи на бившата британска колония Аден, сега част от Йемен, където английските ботаници за пръв път го описват. Съществуват около 15 разновидности, повечето с удебелени основни стволове, които приличат донякъде на тубери (грудки). Плътните тъмнозелени листа в естествени условия имат кратък живот и окапват по време на сухия период. В стайни условия обаче те се задържат в продължение на година, че и повече, и тяхната лъскава тъмна зеленина е великолепен фон, на който изпъква красотата на фунийкоподобни-те, ярки, 5-листни цветове. Размножавайте адениума от млади резници през лятото или от семена през пролетта. Адениум обезум (A. obesum, наричан пустинна роза) е храст с височина до 1,5 м в естествени условия, но много-по-дребен в саксия. Стволът е силно удебелен, а цветовете му са розови и се появяват през лятото. Адениум обезум мултифлорум (A. о. multiflorum) израства повече на височина в стайни условия и цъфти в бяло, с розово ръбче.
Изисквания
Растението има изявени претенции към светлина и топлина. Най-добре се чувства на силно слънце, а температурата не бива никога да пада под 15-16°С през зимата. Затова пък издържа на ниска влажност и трябва да се полива оскъдно, като се оставя почвата да изсъхне между две поливания. Внимавайте за памуклийки и червено паяче, проверявайте долната страна на листата и периодично ги избърсвайте добре с памуче, натопено в лавандулов спирт или ракия.
