Най-популярни от листнодекоративните бегонии са Бегония рекс (Begonia rex) и нейните хибридни сортове. Те са класическият пример на листнодекоративните бегонии. Известни сортове са „Fairy", „Fireworks", „Меrrу Christmas", „China Girl", „Maui Mist", „Tiger Kitten" и хиляди други. Най-търсени днес са сортовете със спирално завити в основата си листа (т.нар. „охлюви"). В последните години са създадени и по-нови сортове с миниатюрни листа, които се обединяват в групата на Миниатюрните кралски бегонии, наричани още Бегонии „Джуджета".
Към листнодекоративните бегонии се отнасят и някои други видове бегонии с красиви листа, като Begonia masoniana, по-известна като „Железният кръст", Begonia solimutata с изумруденозелените си листа, Begonia gehrtii с шагренираните си листа, от групата на коренищните бегонии с по-дребни листа и с популярни и по-нови сортове като „Phoe's Geo", JJtlle Darling", „Laprechaun", „River Nil", бегониите c бели точки по листата си - Begonia albo-maculata и В. maculata, Рицинолистната бегония, Бегония Клеопатра и други.
Растението не обича силното слънце, затова е добре да го отглеждате на полусянка. През зимата осветлението да е добро, а температурата да не пада под 10°С. През топлите летни дни Лапагерия трябва да се полива обилно, а през зимата само да се внимава почвата да не пресъхва. Пресаждане не е необходимо, просто обновявайте по-често растението. Не бива да се подрязва, защото през следващата година няма да цъфти.
Стробилантес са вечнозелени до листопадни многогодишни, с меки стъбла храсти от Тропическа Азия и остров Мадагаскар и са представители на растителното семейство Акантови (Acanthaceae). Листата им са срещуположни, седящи и едри, овални или продълговати с дълго заострен връх.
Хемиграфис са растения от растителното семейство Акантови (Acanthaceae). Имат полягащи стъбла, покрити със срещуположно разположени листа, които са целокрайни или пък са с назъбен листен ръб. Образуват и дребни бели тръбести цветове, съставени от 5 части и имащи големи прицветници.Популярни видове и сортове - От големия брой видове хемиграфис двата от тях, които са с декоративни качества и се използват за култивиране и отглеждане в стая, са: Цветният хемиграфис (Hemigraphis alternata, syn. Н. colorata) и Извито-листният хемиграфис (Hemigraphis repanda).
Представител е на растителното семейство Акантови (Acanthceae) и представлява тревисто растение, което достига на височина до 1 м. Цъфти с дребни лилави цветчета, събрани във връхни съцветия, но най-интересни са пъстрите листа на някои от видовете му, които са предизвикали интерес сред любителите на цветя и които са започнали да го отглеждат в домовете си и впоследствие да създадат и негови сортове.
По време на растежа почвата на кротона трябва да е неизменно влажна. Не го поливайте със студена вода, а използвайте мека и хладка. Пазете го от студени въздушни течения. През пролетта и лятото го подхранвайте на две седмици. Ако връхчетата на листата покафевеят, значи почвата е прекалено суха. Ако цялата периферия стане суха и чуплива - температурата е прекалено ниска. Ако листата не се багрят добре или губят цвета си, значи растението не получава достатъчно светлина. Периодически проверявайте под лупа обратната страна на листата за наличието на червено паяче и при най-слабо подозрение избършете всички листа с парче памук, натопен в лавандулов спирт или друг алкохол. Може да използвате и специалните инсектициди, които се продават в цветарските магазини. Кротонът се размножава от връхни резници, натопени във вода през пролетта и лятото.
За много слънчев балккон или веранда са подходящи следните растения и цветя: бръшляново мушкато, салвия (градински чай), флокс, агератум (синьо пухче), холандски карамфил, китайски карамфил, годеция, агава, лавър, алое, кактуси, кобея, декоративен хмел, пасифлора, ипомея.
Температура около 6-10°С през зимата. Не е придирчиба към светлината, но Кливия си обича по-доброто осветление. От пролетта до есента да се полива умерено. От края на есента да се премине на оскъдно поливане, докато цветоносното стъбло достигне 10-15 см височина.
Много слънчева светлина и топлина. През лятото да се полива обилно, без да подгизва, а през зимата почвата да се поддържа едва влажна. Може да се гледа като едногодишно растение, но ако искате да ви бъде многогодишно, през зимата е добре кобеята да е на хладно - при температура около 8°С. След прецъфтя-ването трябва ниско да се подкастри.
Резитбата е важен елемент от технологията на отглеждане на аронията. Тя може да бъде оформена като малко дръвче или като храст. Степента на осветеност вътре в короната в голяма степен влияе на добива. За да се избегне сгъстяването на короната , и с това изнасяне на плододаването в периферията на храста, се налага ежегодна резитба.При формирането на аронията, до встъпването й в пълно плододаване, всяка година се оставят от 4 до 6 издънки за основни клони. За такива се избират симетрично разположените и най - добре развити издънки. Те не с е съкръщават, за да не се допусне сгъстяване на обрастващата дървесина. Всички израснали останали издънки се изрязват до осноата.
През лятото Гуцманията трябва да се полива обилно, през зимата оскъдно. Като при всички бромелии добре е в централната розетка внимателно да се налива чиста вода. През зимата температурата не бива да пада под 15°С. При добро гледане това скъпо растение може да ви радва десетки години.
Първото нещо, което трябва да имате предвид е да засеете пълни и едри семена, с добра кълняемост. Отборът може да се направи като потопите семената в съд с вода. Тежките семена падат на дъното, а леките плуват по повърхността и се отстраняват. Преди засяването е необходимо да обеззаразите семената, ако са от собствено производство. Вие бихте могли да отгледате краставици чрез директно засяване в градината или чрез предварително произведен разсад.
Ако имате възможност да си произведете разсад, трябва да засеете семената към края на март, началото на април и след 25-30 дни, когато са образували 2-4 същински листа /края на април - началото на май/, след предварително закаляване да ги засадите на открито. Чрез прилагане на разсадния метод се ускорява ранозрелостта /с 15-20 дни/ и се удължава периода на плододаване. Ако обаче желаете да отгледате краставиците без разсад, засяването за ранно производство трябва да се извърши към края на април, а за късните краставици /корнишони, предназначени за туршии/ към средата на юли. Засяването на семената направо на постоянно място е най-широко разпространеният начин на отглеждане, тъй като изисква по-малко труд.
Ако имате възможност да си произведете разсад, трябва да засеете семената към края на март, началото на април и след 25-30 дни, когато са образували 2-4 същински листа /края на април - началото на май/, след предварително закаляване да ги засадите на открито. Чрез прилагане на разсадния метод се ускорява ранозрелостта /с 15-20 дни/ и се удължава периода на плододаване. Ако обаче желаете да отгледате краставиците без разсад, засяването за ранно производство трябва да се извърши към края на април, а за късните краставици /корнишони, предназначени за туршии/ към средата на юли. Засяването на семената направо на постоянно място е най-широко разпространеният начин на отглеждане, тъй като изисква по-малко труд.
Ехмеята е толерантно растение и може да расте както на директна, така и на непряка слънчева светлина. Зимните температури да не падат под 12°С. Поливайте веднъж или два пъти седмично и поддържайте 2-3 см вода в централната ваза. Подхранването не е необходимо, но понякога може да пръскате листата с вода, в която има разтворен слаб изкуствен тор.
Растителнозащитните мероприятия в лозята през март са по-малко на брой, но имат голямо значение за опазване на лозите от вредители. Под кората на лозите зимуват различни неприятели, които се появяват едновременно с развитието на лозовите растения. Това налага да се правят редовно обследвания за откриването им навреме и съответно да се вземат мерки за борба. От втората половина на февруари до началото на април се появяват неприятели, които повреждат пъпките на лозите и много често късно се установяват пораженията от тях. При наличие на зараза от вредоносните заболявания: екскориоза, еутипиоза и др., е необходимо извършване на внимателна санитарна резитба - отстраняване на заболялата дървесина и и изгарянето й.
Преди всичко е необходимо да знаете, че краставиците предпочитат висока температура, тъй като тя ускорява развитието им и са особено взискателни към въздушната и почвена влажност. Като растение с плитка коренова система, което се развива бързо и дава голяма продукция, краставиците изискват богата на хранителни вещества и структурна почва. Много добре реагират на прясно торене с угнил оборски тор, както и на подхранване с течни торове. Подходящи предшественици са им зелето, доматите, пипера, а когато се отглеждат за късно производство, могат да се засеят след ранното зеле, ранните картофи и фасула.
ФОНТАНИТЕ се изграждат при главните входове, в представителните сектори, по централните алеи и др. основни места в парковете. Те представляват басейни с вертикални водни струи. Оформят се като архитектурно-скулптурни произведения. Ширината на басейна трябва да бъде 2-3 пъти по-голяма от височината на водните струи. Фонтаните се изграждат само на равнинни площадки и върху настлани площи. Водата в тях е оборотна и движението й се осъществява чрез електропомпи, разположени в специално построени дискретни подземни резервоари.
Декоративна,а градина е късче от природата, но никога не е нейно пълно копие, Тя стилизира срещащите се навън елементи - поляните, групите от храсти, горичките, ливадите с цветя, скалните образувания, потоците, езерата и ги обединява в органично цяло, подчинено на добре изразена логика. Композиционното изграждане на всяка зелена площ е сложен творчески процес. Това е изкуство, свързано с хармоничното съчетаване на различни компоненти, с постигането на съзвучие и единство между релеф, растителност и архитектурни елементи. Този процес води до изграждането на пейзажни пространства, наситени с красота, пораждащи силни емоции и предлагащи пълноценна среда за отдих.
Целозията се размножава със семена. За по-ранен цъфтеж се засява в парници или други култивационни съоръжения (сандъчета и др.) през март-април и се отглежда разсад. Към края на април и през май семената могат да се засяват на открито в леха. Разсадът се разрежда, за да се развие по-добре. Когато достигне височина 25-30 см, се засажда на постоянно място при разстояния 30 см между редовете и 20 см в реда.
За Петльовия гребен трябва да се избира по-богата или предварително наторена, добре обработена почва и слънчево място. Видът е средно взискателен. Не трябва да се допуска засушаване и заплевеляване в лехата.
За Петльовия гребен трябва да се избира по-богата или предварително наторена, добре обработена почва и слънчево място. Видът е средно взискателен. Не трябва да се допуска засушаване и заплевеляване в лехата.
