Най-популярни от листнодекоративните бегонии са Бегония рекс (Begonia rex) и нейните хибридни сортове. Те са класическият пример на листнодекоративните бегонии. Известни сортове са „Fairy", „Fireworks", „Меrrу Christmas", „China Girl", „Maui Mist", „Tiger Kitten" и хиляди други. Най-търсени днес са сортовете със спирално завити в основата си листа (т.нар. „охлюви"). В последните години са създадени и по-нови сортове с миниатюрни листа, които се обединяват в групата на Миниатюрните кралски бегонии, наричани още Бегонии „Джуджета".
Към листнодекоративните бегонии се отнасят и някои други видове бегонии с красиви листа, като Begonia masoniana, по-известна като „Железният кръст", Begonia solimutata с изумруденозелените си листа, Begonia gehrtii с шагренираните си листа, от групата на коренищните бегонии с по-дребни листа и с популярни и по-нови сортове като „Phoe's Geo", JJtlle Darling", „Laprechaun", „River Nil", бегониите c бели точки по листата си - Begonia albo-maculata и В. maculata, Рицинолистната бегония, Бегония Клеопатра и други.
Растението не обича силното слънце, затова е добре да го отглеждате на полусянка. През зимата осветлението да е добро, а температурата да не пада под 10°С. През топлите летни дни Лапагерия трябва да се полива обилно, а през зимата само да се внимава почвата да не пресъхва. Пресаждане не е необходимо, просто обновявайте по-често растението. Не бива да се подрязва, защото през следващата година няма да цъфти.


Популярни видове и сортове - От големия брой видове хемиграфис двата от тях, които са с декоративни качества и се използват за култивиране и отглеждане в стая, са: Цветният хемиграфис (Hemigraphis alternata, syn. Н. colorata) и Извито-листният хемиграфис (Hemigraphis repanda).


За много слънчев балккон или веранда са подходящи следните растения и цветя: бръшляново мушкато, салвия (градински чай), флокс, агератум (синьо пухче), холандски карамфил, китайски карамфил, годеция, агава, лавър, алое, кактуси, кобея, декоративен хмел, пасифлора, ипомея.


При формирането на аронията, до встъпването й в пълно плододаване, всяка година се оставят от 4 до 6 издънки за основни клони. За такива се избират симетрично разположените и най - добре развити издънки. Те не с е съкръщават, за да не се допусне сгъстяване на обрастващата дървесина. Всички израснали останали издънки се изрязват до осноата.

Първото нещо, което трябва да имате предвид е да засеете пълни и едри семена, с добра кълняемост. Отборът може да се направи като потопите семената в съд с вода. Тежките семена падат на дъното, а леките плуват по повърхността и се отстраняват. Преди засяването е необходимо да обеззаразите семената, ако са от собствено производство. Вие бихте могли да отгледате краставици чрез директно засяване в градината или чрез предварително произведен разсад.
Ако имате възможност да си произведете разсад, трябва да засеете семената към края на март, началото на април и след 25-30 дни, когато са образували 2-4 същински листа /края на април - началото на май/, след предварително закаляване да ги засадите на открито. Чрез прилагане на разсадния метод се ускорява ранозрелостта /с 15-20 дни/ и се удължава периода на плододаване. Ако обаче желаете да отгледате краставиците без разсад, засяването за ранно производство трябва да се извърши към края на април, а за късните краставици /корнишони, предназначени за туршии/ към средата на юли. Засяването на семената направо на постоянно място е най-широко разпространеният начин на отглеждане, тъй като изисква по-малко труд.
Ако имате възможност да си произведете разсад, трябва да засеете семената към края на март, началото на април и след 25-30 дни, когато са образували 2-4 същински листа /края на април - началото на май/, след предварително закаляване да ги засадите на открито. Чрез прилагане на разсадния метод се ускорява ранозрелостта /с 15-20 дни/ и се удължава периода на плододаване. Ако обаче желаете да отгледате краставиците без разсад, засяването за ранно производство трябва да се извърши към края на април, а за късните краставици /корнишони, предназначени за туршии/ към средата на юли. Засяването на семената направо на постоянно място е най-широко разпространеният начин на отглеждане, тъй като изисква по-малко труд.

Растителнозащитните мероприятия в лозята през март са по-малко на брой, но имат голямо значение за опазване на лозите от вредители. Под кората на лозите зимуват различни неприятели, които се появяват едновременно с развитието на лозовите растения. Това налага да се правят редовно обследвания за откриването им навреме и съответно да се вземат мерки за борба. От втората половина на февруари до началото на април се появяват неприятели, които повреждат пъпките на лозите и много често късно се установяват пораженията от тях. При наличие на зараза от вредоносните заболявания: екскориоза, еутипиоза и др., е необходимо извършване на внимателна санитарна резитба - отстраняване на заболялата дървесина и и изгарянето й.

Преди всичко е необходимо да знаете, че краставиците предпочитат висока температура, тъй като тя ускорява развитието им и са особено взискателни към въздушната и почвена влажност. Като растение с плитка коренова система, което се развива бързо и дава голяма продукция, краставиците изискват богата на хранителни вещества и структурна почва. Много добре реагират на прясно торене с угнил оборски тор, както и на подхранване с течни торове. Подходящи предшественици са им зелето, доматите, пипера, а когато се отглеждат за късно производство, могат да се засеят след ранното зеле, ранните картофи и фасула.
ФОНТАНИТЕ се изграждат при главните входове, в представителните сектори, по централните алеи и др. основни места в парковете. Те представляват басейни с вертикални водни струи. Оформят се като архитектурно-скулптурни произведения. Ширината на басейна трябва да бъде 2-3 пъти по-голяма от височината на водните струи. Фонтаните се изграждат само на равнинни площадки и върху настлани площи. Водата в тях е оборотна и движението й се осъществява чрез електропомпи, разположени в специално построени дискретни подземни резервоари.

Целозията се размножава със семена. За по-ранен цъфтеж се засява в парници или други култивационни съоръжения (сандъчета и др.) през март-април и се отглежда разсад. Към края на април и през май семената могат да се засяват на открито в леха. Разсадът се разрежда, за да се развие по-добре. Когато достигне височина 25-30 см, се засажда на постоянно място при разстояния 30 см между редовете и 20 см в реда.
За Петльовия гребен трябва да се избира по-богата или предварително наторена, добре обработена почва и слънчево място. Видът е средно взискателен. Не трябва да се допуска засушаване и заплевеляване в лехата.
За Петльовия гребен трябва да се избира по-богата или предварително наторена, добре обработена почва и слънчево място. Видът е средно взискателен. Не трябва да се допуска засушаване и заплевеляване в лехата.