Болестите по лозята - Сиво гниене

Сивото гниене по лозата (Botritis cinerea Persoon f. Vitis Klebahn.) най-често се появява във фенофаза "цъфтеж". Върху цветовете и цветните дръжки се образуват кафяви петна, които се покриват със спорите на патогена. Тези признаци са известни като ранно сиво гниене. Но най-типични и силно изразени са пораженията по зърната в периода около узряването. Върху тях се появяват бледокафяви петна, от които кожицата се свлича лесно. Патогенът обхваща бързо целия грозд и преминава на съседните. При по-висока влажност нападнатите растителни части се покриват с обилно сиво спороношение. При суша повредените растителни части се мумифицират.

Пръсканията срещу сивото гниене започват непосредствено след цъфтежа, ако времето е хладно и дъждовно; също след градушки и преди затваряне на грозда. При нормални за месеца метеорологични условия лозята се третират от прошарване на гроздето. Срещу сивото гниене са регистрирани фунгицидите: Куадрис 25 СК- 0,075%/ 21 дена карантинен срок/; Суич 62,5 ВП-0,08%/ 35 дена/; Тирам 80 ВГ- 0,4%/ 21 дена/; Топ плюс 70 ВП- 0,1% /14 дни/; Топсин М 70 ВП- 0,1%/ 14 дни/; Шавит Ф 71,5 ВП-0,2%/ 20 дни/; Шавит Ф 72 ВДГ- 0,2% / 20 дни/.

Брашнеста мана по лозята

При развитие на брашнеста мана /оидиум/ (Uncinulo necator BurrilI) зърната се нападат от отделяне на ресата до прошарването им. Ако са поразени в по-ранна фаза, те обикновено засъхват на чепките или падат върху почвата. При по-слаба степен на нападение петната по зърната влошават външния вид на гроздето за консумация, а нападнатите дръжки на листата и чепките стават чупливи. Втората критична за развитие на оидиума фаза е от цъфтежа до затваряне на чепките.

Пръсканията срещу болестта продължават през месеца, като се комбинират с тези срещу маната с регистрираните фунгициди: Ардент 50 СК- 0,02%, Байфидан 250 ЕК- 0,01%, Бампер 25 ЕК - 0,02%, Куадрис 25 СК-0,075%/ и срещу мана/, Систан супер 24 ЕК- 0,01%, Строби ДФ-0,02%, Топаз 100 ЕК-0,015%,Топ плюс 70 ВП-0,1%, Шавит 25 ЕК - 0,01% и други.

Росен - Dictamnus albus

Росенът - Dictamnus albus, е многогодишно тревисто растение от семейство Седефчеви - Rutaceae. Образува мощно разклонено, вдървеняло коренище и многочислени, гъсто овласинени стъбла, които достигат на височина до 80-100 см. Листата са сложни, нечифтоперести, приседнали и приличат на листата на ясена. По повърхността им могат да се видят множество черни точковидни жлези, които излъчват силно ароматно етерично масло. В горещо време растението отделя толкова голямо количество етерично масло във въздуха около себе си, че той може да се възпламени от клечка кибрит. При това самото растение не изгаря. По тази причина някои автори предполагат, че росенът е растението от Стария завет на Библията - горящият храст, от който Мойсей чул гласа на Бога. Етеричното масло е силно токсично и мирише неприятно, леко напомняйки миризмата на канела. То може да предизвика алергии и изгаряне при съприкосновение с кожата, промяна в пигментацията и временна загуба на чувствителност.

Цветовете на ресена са много красиви, неправилни, двуполови, с по 5 чашелистчета и венчелистчета и дълги елегантни тичинки. Те са многочислени, едри и събрани в класовидни съцветия на върха на стъблата. Венчелистчетата са бели, розови или червеникави, с по-тъмни жилки. Плодът е разпуклива кутийка, която съдържа няколко черни блестящи семена. Цъфти през май до юни-юли, а семената узряват през август-септември. През това време кутийките се разпукват, като изстрелват семената на 3 м разстояние. По това време растението отделя и най-голямо количество етерично масло.

Черна елша - Alnus glutinosa

Обитава цяла Европа, Кавказ, Северна Азия, Япония. В България се среща покрай реките, в низините и долния планински пояс, от 0 до 1000 м, почти навсякъде в страната. Понякога образува труднопроходими храсталаци.

Тя е стройно широколистно дърво, до 35 м високо, с красива, тяснопирамидална корона и тъмнокафява до черна силно напукана кора. Младите клонки на черната елша са силно лепкави, голи. Листата й са дълги 4-9 см, закръглени или обратнояйцевидни, назъбени, върхът им е клиновиден. Мъжките и женските цветове са събрани в съцветия - реси. Женските реси са по-къси и наподобяват миниатюрни зелени шишарчици. По-късно те вдървесиняват и в тях са разположени плодовете - дребни орехчета с малка кри-латка. Черната елша живее до 100-150 години и нараства бързо, особено между 5-ата и 20-ата си година. Тя е силно сенкоиздръж-лива, но не понася заблатени почви. Цъфти през април.

Див рожков / Cercis siliquastrum

Разпространен е на Балканския полуостров и в Средна Азия. У нас се среща по Черноморското крайбрежие, в Североизточна България и в източната част на Стара планина от 0 до 500 метра надморска височина. Близо до Велики Преслав се намира и резерватът Патлейна с единственото естествено находище на див рожков у нас. Той е сред редките растения в страната и като такъв фигурира в Червената книга.
Заради ярките си ефектни цветове дивият рожков е широко използван като парково дърво. Предпочита светли и слънчеви местообитания, сравнително топлолюбив и сухоустойчив е. Не е претенциозен по отношение на почвата. Добре се развива и върху каменисти и варовити терени. При продължителни студове под -20° част от клонките измръзват. Младите растения не понасят пресаждане и често загиват.
У нас като декоративно растение се отглежда още канадският церцис - С. canadensis, който произхожда от Северна Америка. Той е по-студоустойчив от европейския церцис, цъфти по същото време, но цветовете му са с по-ниски декоративни качества.
Още за Див рожков.